Началото на разговора ни не предвещаваше нищо добро, макар че Добри Немиров ме покани у дома си изрично, за да водим разговор.
- Дано не е било случайно - отговаря той късо на въпроса ми дали е чувствал призванието си от дете, или случайно е станал писател.
Поглеждам го изпод очи - седнал по пижама на писалището, обграден от книги, книжа, картини и разни ориенталски джунджурии, - нещо като паша, като чорбаджия - и си мисля: Виждали сме те, бай Добри, и танго да играеш, и винце да попийваш, отгде сега тия къси изречения и това свирепство?
Гледам картините и ми идва наум художническата дарба на Немиров.
- Не сте ли мислили някога да станете художник?
- Отдават ми се и други изкуства, но предпочитам онова, което ми струва най-малко усилия. Ей тия картини тук са мои.
Гледам, топли бои, майсторска работа. Ако не беше добър писател, сигурно щеше да бъде добър художник. Разглеждам и 15-те скици на героите от романа му "Братя": Кондо, даскала и др. Питам го защо не ги е поместил във второто издание.
- Не искам да се натрапват на фантазията на читателя. Нека сам си представи героите ми както си иска; чак в третото издание смятам да ги поместя.
- Все банкерски занаяти: живопис, писателство... Банкерски, в смисъл, че имате работа с банките... Как я карат писателите, как сте вие, само с чиста литература може ли да се живее?
- Много мъчно. Обикновено купувачите на книги не са повече от 2 хил. души.
- Да обвиним ли държавата?
- Какво ще я обвиняваме?! Ако успее тя да постигне общо благоденствие за народа, ще бъде добре и на писателите.
- Нашите книгоиздателства играят ли ролята си добре?
- Усилията им са твърде големи, като се вземе предвид малкият брой на купувачите...
- Добре казвате, купувачите... Защото читателите са повече. Една книга минава през десетки ръце. В това отношение нашият народ наистина е пестелив.
- Но това е лошото на нашите издатели, че се боят да рекламират книгите. А кой купува нерекламирана стока?!
- Критиката иде ли на помощ на писателя?
- Не знам! Право да си кажа, особено през последно време почти никак не съм помислювал за нея.
- Но аз знам, че за вас са писали мнозина, и следователно Вашият дълг към...
- Чакайте! - пресече г-н Немиров. - Дълг към критиката?! Боже сохрани! Нищо, абсолютно нищо не дължа на тая многоглаголстваща особа. Тия, които са ме хвалили не са критици по специалност - едните са писатели и поети, а другите - читателите, които най-добре знаят кое нещо носи ценности, и кое не. Благодаря им, че със своя топъл прием са ме накарали да вярвам в себе си. Критиците, ако тъй трябва да нарека ония, които са ме ругали, също са ми били полезни. Те заякчиха волята ми и ме направиха още по-ловък в борбата ми с трудностите в творческия живот. Следователно аз и на тях благодаря. Напоследък по-рядко срещам името си в техните писания и това стана причина съвсем да ги забравя.
- Какво мислите за Народния театър?
- Театърът се управлява въобще трудно, но днес още по-трудно. Управата трябва да се загрижи за репертоара. Ако се гледа все тъй през пръсти на репертоара, публиката съвсем ще напусне театъра.
- Нещо за нашия репертоар?
- Ако от личните отношения на управата зависи идването на български драматурзи на нашата сцена, драмата ни ще заглъхне съвсем. Българинът драматург не е насърчен, защото мерилото, с което управата измерва драмата е много лично и при най-невинен случай много книжовно. Нищо няма да струва на управата ако реши да измени своето оскъдно и едностранчиво гледище спрямо българската драма. Всичко изведнъж ще се поправи.
- Сигурно пишете нови работи. Имате ли намерение да пишете други пиеси?
- Не. Докато не завърша моите 3-4 романа, няма да пиша драма.
- Какви са тия 3-4 романа, които имате предвид?
- С единия от тях ще свърша моята трилогия, започната с "Братя" и продължена с "Първи бразди". Моята трилогия дава историята на един род в три епохи, на фона на три култури - преди, след Освобождението и днес.
- В коя от творбите си мислите, че сте вложили най-много от дарбите си?
- Какво да кажа. Преди всичко самите читатели ме заплитат. Чувам най-различни мнения. Едни харесват най-много "Бедният Лука", други "Дело № 9", трети "Братя", и т.н. В последната ми книга "Бразди", мисля, че съм успял да вложа нещо по-значително, било като бит, било като проблема.
- С какво бихте сметнали амбицията си напълно задоволена?
- Не смея да имам повече идеали от най-близкия - завършването на трилогията.
Редакционната колегия на Отечество и Военни известия. Седящи отляво надясно: Андрей Протич, полк. Йордан Венедиков, полк. Александър Цанев, Димитър Подвързачов и Александър Божинов. Прави: Елин Пелин, двама неизвестни, Георги Райчев, Добри Немиров и Йордан Йовков, София 1917 г.
Добри Немиров е неуморим сказчик. Викат го постоянно - ако го не викат, отива сам, но постоянно обикаля страната, та дори и извън границата отива да държи сказки, в Добруджа.
- От Добруджа отнесох спомени, които никога не ще забравя. Държах седем сказки при препълнени салони. И да ви кажа - слушателите малко по-инак слушаха от тукашните. Инак звучи родната реч, когато я загубим. Говорих за българската литература, живопис, музика. Исках да осведомя българите в Добруджа за новите ценности в нашия живот. Ако ме допуснат, с радост ще отида пак.
- Колко сказки сте държали всичко?
- Трябва да има 800. Почнах в 1919 г. заедно с Антон Страшимиров и Асен Златаров...
- Бива ли писателят да се меси в политическия живот?
- Да се месиш в политиката, без да се допреш до партизанство, не е възможно. Но ако си достатъчно силен да избегнеш партизанството, прави своята политика. Тогава ще бъдеш и обективен, и по-честен - и това няма да попречи на твоята литературна кариера.
- Мислите ли, че се полагат достатъчно грижи за нашите културни институти?
- Грижите ще бъдат целесъобразни, когато у нас се основе една дирекция на културата, с диктатор. Не съм скептик - имаме хора, които биха могли достойно да заемат тоя пост.
- Има ли промяна в нравите между писателите някога и сега?
- Същото е било и същото ще си остане.
Добри Немиров започна разговора с къса фраза и го завърши също с къса фраза. През течение на разговора у него открих два елемента. Не е случайно, и двата му портрета в стаята издават у него два елемента: единият сериозен, малко делиорманец, мислител; другият - мек като памук, весел, шеговит, танцьор.
Нека ми прости г-жа Добри Немирова, ако въпреки хубавата ѝ черпня с "ала турка" кафе и сладко, я огорча, но така е - Добри Немиров е вихрен танцьор, комуто не стига само една дама.
И баща на две момчета, които скоро ще станат войници - това пък за сведение на танцьорките.
Христо Бръзицов, в-к "Литературен глас", 1930 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар