петък, 12 февруари 2021 г.

Джевдет Пожари: Македония превръща родни братя в окупатори, а завоеватели в освободители

 Публикувал: Никола Бенин

40-годишният Джевдет Пожари дълги години работи в Македонската телевизия, ТВ Алсат-М и ТВ21. Той е бивш говорител на Министерството на благоустройството и директор в Министерството за диаспората в Прищина. Пожари, който е добър познавач на балканските проблеми, е създател на няколко новинарски портала като sakte.net и 24-ore.info. Той е водещ на няколко популярни публицистични предавания.




БГНЕС: Господин Пожари, как си обяснявате, че тридесет години след падането на социализма и диктаторските режими балканските народи продължават да възпитават враждебни отношения помежду си и да остават заложници на вековни недоразумения?

Джевдет Пожари: Трябва да се има предвид, че на нас никога не ни е давана възможност да изграждаме приятелство помежду си, а вражди. Не сме виждали красивото и положителното у хората, които се различават от нас по етническа и религиозна принадлежност, а само негативното, за да можем да се самозалъгваме, че ние сме добрите, а другите са наши врагове.

На тази територия никога не е говорено за общите неща, които ни свързват, а за различията, които ни отдалечават един от друг. Векове наред са подчертавани разликите помежду ни, а там, където не ги е имало, сме си ги измислили, само за да бъдем „по-различни“ дори от родните си братя.

Затова по тези земи даже народи, които говорят един език, имат „отделен“ език или своя история, която сменят „според сезона“.

Тукашните народи не само измислят различия помежду си там, където не ги е имало, но са си измислили и врагове, за да могат самите те да започнат да вярват в своите измислици и даже да се страхуват от измисления враг.

Не трябва да забравяме факта, че тукашните вчерашни диктатори държаха властта, измисляйки врагове. Така например поколенията, които живееха в бивша Югославия, израснаха под постоянния натиск, че са заобиколени от неприятелски настроени народи, като на първо място в списъка с враговете бяха албанците и българите.

Тук израснаха няколко поколения, които бяха възпитаници на белградската школа, която произведе „експерти“ по намирането на врагове. Тази школа обучи и пазачите на равноправните южнославянски братски народи, но всичко в нея беше скроено по вкуса и стандартите на по-големия брат и „по-равноправния“ от останалите народи – сръбския.

Тази белградска школа на омразата имаше ужасяващи проекти, като този да създаде от албанците в бивша Югославия нов народ, различен от този в Албания. Затова десетилетия наред тукашните албанци бяха наричани „шиптъри“, с което Белград започна чудовищния си проект за измисляне на разлики между „шиптърите“ тук и „албанците“ там.

Не трябва да забравяме и друго: Много поколения живееха в държави, в които не само имаше „училища“ за омраза, но и „фабрики“ за измисляне на народи. И това семе на омразата, засявано десетилетия наред в съзнанието на много поколения, не може да бъде изкоренено толкова бързо. В съзнанието на много поколения, израснали в бивша Югославия, е запечатано знанието, че нациите не са това, което твърдят за тях историческите факти, а онова, което е казал Централният комитет на югославските комунисти или Сръбската академия на науката и изкуствата.

БГНЕС: Как е възможно да продължаваме да сме жертви на такива школи на омраза, както ги наричате?

Джевдет Пожари: Не знам как е при другите, но в държавите, произлезли от бивша Югославия в много отношения продължава да се действа в съответствие с някогашния „сръбски модел“. Това се отнася с особена сила за Македония, която, според мен, е изградена според формулите, върху които е построена бивша Югославия.

Струва ми се, че в сравнение с останалите, Македония наследи най-много от „гените“ на майка си – СФРЮ. Както и „сръбския“ политически модел, с който сме заразени и ние, албанците в Косово, където все още има политици, които не са разбрали, че не е достатъчно да говорят албански, а да могат да разсъждават „по албански“.

На тази територия новите демократични отношения основно ги изграждаха политици, дошли от социалистическото минало, както и различните комунистически разузнавателни служби. Идеологията се смени, но те не успяха да заличат от съзнанието си стереотипите за другите, които не са част от техния етнос и религия. Това означава, че системите се смениха, но не и политическото съзнание, мотивирано да търси „врагове“, а не приятели, което се храни с омраза към другите, а не с уважение към останалите.

Така например ние албанците оставаме естествени „врагове“ на сърбите и на македонците, които и по време на сватбите си пеят за „окаяни шиптъри“. Врагове на македонците са и българите, тъй като те бяха учени в продължение на десетки години към кого да насочват омразата си.

Казано накратко, и днес ние живеем с вчерашните стереотипи и което е най-странно, тези стереотипи не само че не избледняват, а стават по-ярки. Погледнете социалните мрежи и ще видите, че в тях преобладава езикът на омразата, особено спрямо албанците и българите.

Погледнете и учебниците по история, от които се образоват днешните деца: В тях е използван уличен език за очерняне на „неприятелските“ народи. Оттук и измислените събития за зверствата, извършени от “окаяните шиптъри”, “фашистките българи”…

БГНЕС: Господин Пожари как оценявате българо-албанските отношения?

Джевдет Пожари: Смятам, че нашите народи не си сътрудничат, както би трябвало да е между народи, които никога не са били враждебно настроени един спрямо друг. Ние като два съседни народа сме останали все още там, където бяхме по времето, когато ни разделяха идеологическите стени на комунизма и когато Белград вложи много, за да спре контактите помежду ни.

Ето, вижте, и днес пътищата, които водят от Скопие към граничните пунктове с Косово, Албания и България са онези старите, изградени още преди Втората световна война. За сметка на това тези, които водят към Белград и Атина, са съвременни магистрали. Освен това до Белград и Атина може да се пътува и с влак, докато до Тирана и София само с джип или влекач.

Коридор № 10, който свързва Скопие с Атина и Белград, функционира вече от десетилетия, а за Коридор № 8, който е естествен път, свързващ Черно с Адриатическо море, все още няма нито идеен проект, нито пък готовност да бъде реализиран.

Как мислите, защо е така? Без съмнение, причините, които пречат София и Тирана да се свържат, са политически, както е ясно и че на „някого“ му пречи сътрудничеството между нашите народи. Това означава, че на тази територия все още се осъществяват старите белградски проекти, които третират Македония като „неутрална“ зона, която трябва да бъде контролирана от Сърбия.

По природа не съм човек, който се оправдава с това, което другите са ни сторили, затова искам да подчертая и това, което ние самите не сме направили, за да сме сега в състоянието, в което сме.

Ние албанците, например, не използвахме нашите сънародници в Македония да станат мост за сътрудничество със София. Имам предвид сътрудничество в областта на културата и бизнеса, което отваря възможности за нормална комуникация между нашите народи.

Такова сътрудничество започна да се осъществява до известна степен по време на правителството на Любчо Георгиевски, който работеше с Арбен Джафери. Струва ми се, обаче, че това сближаване между Скопие и София и между Прищина и Тирана започна да пречи на някого. Затова беше използван конфликтът от 2001 г., за да ни върнат там, където бяхме по времето на социализма и където сме и до днес – да бъдем „враговете“, които „застрашават“ Македония.

БГНЕС: Коя, според вас, е първата крачка, която трябва да направят Косово и България, за да започне една по-разумна комуникация между нашите народи. Следите ли спора между Македония и България?

Джевдет Пожари: Разбира се, че не е естествено да сме толкова близо един до друг и в същото време толкова далече. Ние, албанците от Косово, оценяваме факта, че България е сред първите страни, признали независимостта на нашата държава.

Но биж искал в Прищина и в София да има културни центрове и сдружения, които да развиват албанско-българското приятелство.

Що се отнася до спора между Македония и България, трябва да призная, че не съм съвсем наясно. Освен това местните медии, за съжаление, информират твърде малко по „неалбански“ теми.

От онова, което успях да прочета в медиите на албански език в Македония, прави впечатление опитът на Скопие да въвлече тамошните албанци в българо-македонския спор. Усеща се и наивността на някои албански политици, които, водени от сервилнически мотиви, искат да се представят за по-големи католици от папата и говорят за „червени линии“, които не трябва да се преминават в преговорите между Скопие и София.

Според мен, албанците в Македония трябва да се интересуват от всичко, което се случва в държавата, в която живеят, но не бива да жертват историческата близост с българския народ, защото така, макар и неволно, помагат за осъществяването на сръбските проекти на тази територия.

Тамошните албанци никога не трябва да забравят, че в Скопие е съборена родната къща на Майка Тереза, а отново беше възстановен сръбският Офицерски дом, разрушен от земетресението през 1963 г., построен от сръбския крал. Което показва, че дори днес Скопие не чувства сръбското робство като такова.

Освен това, когато и да отида в Скопие, виждам много паметници на сръбски крале и герои, но няма нито един на някой турски султан, например, независимо, че тази територия е била пет века част от Османската империя.

Затова смятам, че разминаването между Скопие и София се дължи на това, че македонските елити са объркали приятели и врагове, така че някои родни братя са се превърнали в „окупатори“, а довчерашни завоеватели днес се представят като освободители. Понякота имам чувството, че у македонския елит най-силно е изразена балканската мания да мразиш своите и да обичаш враговете си.

Надявам се бъдещото правителство на Албин Курти да вземе предвид опасността тази територия и в бъдеще да остане под влиянието на Сърбия и Русия. И да уважи историческата истина, че нашите вековни приятели тук са българите и хърватите. И че България никога не е спряла нито един албански проект, включително и сегашните усилия за членство на Албания в ЕС.

Гледано от този ъгъл, Тирана и Прищина трябва да се освободят от политическите елити, които приемаха всички сръбски проекти, без да прозрат, че по този начин помагат на Белград да стане „столица“ на Балканите, а оттам и да останем под влиянието на Москва. /БГНЕС


Линк: https://bgnesagency.com/nocomment/%d0%b4%d0%b6%d0%b5%d0%b2%d0%b4%d0%b5%d1%82-%d0%bf%d0%be%d0%b6%d0%b0%d1%80%d0%b8-%d0%bc%d0%b0%d0%ba%d0%b5%d0%b4%d0%be%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b2%d1%80%d1%8a%d1%89%d0%b0-%d1%80%d0%be/


Няма коментари:

Публикуване на коментар