Показват се публикациите с етикет the Persea tree. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет the Persea tree. Показване на всички публикации

сряда, 18 ноември 2026 г.

Рамзес II, стоящ вътре в дървото персея – „дървото на живота“ / Ramesses II standing inside the Persea tree, the "tree of life"

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН




This is perhaps my personal favourite temple wall scene anywhere in Egypt. There are versions of the same scene in several other temples, including the Ramesseum and Karnak Temple, but this is the best one by far.
This scene is on the wall of the hypostyle hall of the Temple of Derr, one of the small temples moved in the 1960s to save it from the rising waters of Lake Nasser. It now stands at the side of New Amada on the lake shore, adjacent to the relocated Temple of Amada. The Temple of Derr is one of several temples built in Nubia by Ramesses II and is a rock-cut temple.
The scene depicts Ramesses II standing inside the Persea tree, the "tree of life". On the left, Thoth writes the king's name on the leaves of the tree (this is more explicitly shown in the version of this scene at the Ramesseum) and holds a staff from which is suspended a "heb-sed" grlyph, granting Ramesses a long reign. On the right of the scene stand the creator god Ptah and behind him his consort Sekhmet.
Това е може би любимата ми сцена върху храмова стена в цял Египет. Варианти на същата сцена се срещат и в няколко други храма, включително в Рамесеума и храмовия комплекс Карнак, но този тук е безспорно най-добрият. Сцената се намира на стената в хипостилната зала на храма в Дер – един от малките храмове, преместени през 60-те години на XX век, за да бъдат спасени от покачващите се води на езерото Насър. Днес той се намира до „Нова Амада“, на брега на езерото, в съседство с преместения храм в Амада. Храмът в Дер е един от няколкото храма, издигнати в Нубия от Рамзес II, и представлява скален храм (изсечен в скалата). Сцената изобразява Рамзес II, стоящ вътре в дървото персея – „дървото на живота“. Отляво бог Тот изписва името на царя върху листата на дървото (това е показано по-ясно във версията на сцената в Рамесеума) и държи жезъл, от който виси йероглифът „хеб-сед“, символизиращ дълго управление за Рамзес. Вдясно са представени богът-създател Птах, а зад него – неговата съпруга, богинята Сехмет.

1. Археологически и исторически контекст

Храмът в Дер (Per-Ra – „Домът на Ра“) е единственият скален храм, изграден от Рамзес II на източния бряг на Нил в Долна Нубия, посветен на слънчевия бог Ра-Хорахти и на обожествения владетел. По време на международната спасителна кампания на ЮНЕСКО през 60-те години на XX век, предизвикана от изграждането на Асуанския язомир и покачването на водите на езерото Насър, паметникът е преместен и сглобен на ново място до „Нова Амада“. Изключително добре съхранената полихромия в хипостилната зала прави този вариант на сцената с дървото ишед (персея) един от най-изразителните в египетското храмово изкуство, превъзхождащ по детайлност и запазеност на пигментите паралелите в Рамесеума и Голямата хипостилна зала в Карнак.

2. Иконография и теологична символика на композицията

Сцената представя един от най-важните сакрални ритуали за легитимация на царската власт и осигуряване на безсмъртие на владетеля във вечността:

  • Рамзес II в свещеното дърво ишед (jšd): В центъра на композицията фараонът е изобразен прав, обгърнат от гъстата зелена корона на дървото персея (Mimusops laurifolia / Balanites aegyptiaca), известно в древноегипетската теология като „Дървото на живота“ в Хелиополис. Царят носи бойната синя корона (хепреш), ритуална препаска и царски инсигнии, обърнат надясно към боговете на Мемфис. Разполагането на владетеля вътре в самото дърво символизира неговото мистично възраждане и органично единство с космическия цикъл.

  • Бог Тот и записването на царските години: Вляво от дървото е представен ибисоглавият бог на мъдростта и писмеността Тот (Ḏḥwty). С писарска тръстика в дясната ръка той изписва тронното име (Усермаатра Сетепенра) и личното име (Рамесу Мериамон) на фараона върху листата на свещеното дърво – магически акт, който фиксира съдбата на царя в аналите на вечността. В лявата си ръка Тот държи дълга палмова клонка (rnpt – йероглифният знак за „година“), от чийто връх виси знакът за празника Хеб-Сед (ḥb-sd – символът с двете шатри за царския юбилей), гарантиращ на Рамзес II безбройни цикли на обновление и дълголетно царуване.

  • Мемфиската божествена двойка (Птах и Сехмет): Вдясно пред дървото са изобразени богът-демиург Птах (в характерната си мумиевидна форма с плътно прилепнала шапка и комбиниран жезъл уас-джед-анх) и стоящата зад него негова съпруга – лъвоглавата богиня Сехмет, увенчана със слънчев диск и уреус. Присъствието на Птах, повелителят на вечността и съдбата, санкционира записа, извършен от Тот, утвърждавайки божествения мандат на Рамзес II пред върховния пантеон.

3. Реална научна библиография

  1. Blackman, A. M. (1913). The Temple of Derr. Les Temples Immergés de la Nubie. Le Caire: Imprimerie de l'Institut Français d'Archéologie Orientale. (Основната епиграфска и фотографска публикация на храма в Дер).

  2. Brand, P. J. (2000). The Monuments of Seti I: Epigraphic, Historical and Art Historical Analysis. Probleme der Ägyptologie 16. Leiden: Brill. (Сравнителен анализ на сцените със свещеното дърво ишед през XIX династия).

  3. Helck, W. (1975). Isis- und Osiris-Baum (jšd). In: Helck, W., & Otto, E. (Eds.), Lexikon der Ägyptologie, Band III. Wiesbaden: Harrassowitz, cols. 182–183. (Специализирана статия за теологията и иконографията на дървото персея).

  4. Kitchen, K. A. (1979). Ramesside Inscriptions: Historical and Biographical, Vol. II. Oxford: Blackwell, pp. 736–746. (Критично издание на йероглифните надписи от храма в Дер).

  5. Porter, B., & Moss, R. L. B. (1951). Topographical Bibliography of Ancient Egyptian Hieroglyphic Texts, Reliefs, and Paintings. VII: Nubia, The Deserts, and Outside Egypt. Oxford: Clarendon Press, pp. 84–91. (Каталожно описание на релефите в хипостилната зала на Дер).

  6. Wilkinson, R. H. (2000). The Complete Temples of Ancient Egypt. London: Thames & Hudson, pp. 221–222. (Архитектурен и исторически преглед на храма в Дер и преместването му в Нова Амада).