Две писма на Павел Шатев и Панко Брашнаров до Екзарх Йосиф I да бъдат назначени за български учители

Първата молба е написана с калиграфски правопис от видния деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринско д-р Павел Шатев /1882-1951 г./– единствения оцелял гемиджия. През 1903 г. той заедно със своите другари извършват атентати срещу кораба „Гвадалкивир“ в пристанището на Солун и клона на Отоманската банка. Шатев оцелява по чудо и е изпратен на заточение. Впоследствие през 1904 г. благодарение на Григор Начович получава амнистия и след освобождението си заминава да учи право в Брюксел.

„След завършване на висшето си образование през лятото на 1912 г. Павел Шатев се завръща в Македония и отправя молба на един горещ българин, както е написано в писмото, до Българския Екзарх Йосиф I в Цариград. В писмото си той посочва, че неговият дълг на българин, който е получил високо за времето си образование в университета в Брюксел, му повелява да продължи да работи за просперитета на българите в Османската империя. Шатев моли да бъде назначен на подходящо място – учителско в Солун или Цариград, което съответства на придобитото високо образование“, заяви Евгений Еков.

Молбата на Павел Шатев е чута, за което свидетелства един друг документ.

„Такъв тип документи – постановления на Българската Екзархия са много редки в добре съхранения архивен фонд на Екзархията. Този документ е уникален и с това, че в първа точка се постановява Павел Шатев да започне работа като учител по български език и литература. Цялата кореспонденция, която е водена по онова време е на правописната норма на българския език“, подчерта историкът.

Другото уникално прошение е написано от Панко Брашнаров /1883-1951 г./, родом от Велес – съседен град на Кратово, откъдето е Шатев.

„Писмото е написано на 3 октомври 1912 г., буквално два дни преди започването на Първата балканска война /1912-1913 г./, което обяснява, защо остава без последствия. В него той иска от Екзарх Йосиф I да бъде назначен за подходящо место в някое от поверените му училища. По това време само екзархът е имал правото да назначава за по една година учителите“, отбеляза Евгений Еков.

Брашнаров търси спасение в България след окупирането на Вардарска Македония от сръбските кралски войски. През 1914-1915 г. завършва Висш педагогически курс, след което е мобилизиран в редовете на българската армия и участва в боевете срещу съглашенските войски на Дойран. След демобилизацията се завръща в родния си град Велес, но отказва сръбското предложение да стане учител и се занимава с различни дейности като самонает.

„Постепенно Панко Брашнаров се обвързва с комунистическото движение. Комунистическата партия е единствената в кралството на Сърби, хървати и словенци, която говори за правото на самоопределение на населението на Вардарска Македония, третирано от властите в Белград като сърби. Впоследствие Брашнаров се включва и във ВМРО обединена, създадена за да пропагандира идеята за македонска нация, която е отделна от българската“, обяснява Еков.

Така се стига до 2 август 1944 г., Брашнаров участва в заседанието на АСНОМ и е избран за негов заместник-председател. На този пост той остава до свалянето си през 1948 г.

Виждайки случващото се в страната през 1948 г. Панко Брашнаров и Павел Шатев, който по това време е първият министър на правосъдието на Народна федеративна република Македония и депутат от Куманово, пишат писмо до ЦК на БКП. То е предадено чрез български дипломат.

В него те призовават България да предприеме спешни мерки за защита на българите в НФРМ, защото българският елемент е подложен на тотално изтребление чрез незаконни убийства, изпращане в лагери и затвори.