Nicolai Ghiaurov - Il Barbiere di Siviglia (Николай Гяуров - Арията на Дон Базилио от операта „Севилският бръснар“ от Росини)

Клеветата първо пърха
Като нежен вятър...
И тихомълком, човешкото ухо почти гали,
и гука като тънка струйка на поточе,
тихо, тайно, и полека
пълзи навсякъде, навсякъде,
тихо, тихо, постепенно прониква
и на хората обикновени в ума
и сърцата им коварно изпълва.
От уста на уста лети,
като урок научен наизуст.
Все по-силно с всеки миг
възникват тълкуванията,
и гърмят вече с общ глас,
превърнати в обща клевета.
Като буря се разнася,
Гърми и се завихря,
Гърми и се завихря,
Като неудържима буря.
Бученето продължава да расте все по-силно,
бученето продължава да расте все по-силно,
и от ужас хората треперят и се сцепеняват.
Накрая се отскубва и разрушава преградите
Умножава се, уголемява се,
И избухва като БОМБА!
ТЯ ИЗБУХВА КАТО БОМБА!
ТЯ ИЗБУХВА КАТО БОМБА!
И за дребосъкът оклеветен унижен и стъпкан,
Бичуван публично най-добрата му участ
е да бъде възнесен
Ако се възнесе! (3)
И този, който тя преследва,
умира поразен от клеветата.
ДА, КЛЕВЕТАТА!!!