Четвърта вечер на „Банско джаз фестивал“ – 2024

 Никола Бенин

The Storytellers, Турция – Италия

В началото на четвъртата вечер многобройните почитатели на джаза имаха възможността да се насладят и на виртуозните изпълнения на китара на Дженк Ердоган и Антонио Форчоне. „Разказвачи на музикални приказки“, както са известни, са учител и ученик, които се срещат преди 20 години в Истанбул. През 2019 година те създават проекта The Storytellers.

Дженк Ердоган е виртуозен изпълнител на фретлес китара и тамбура, забележителен композитор и аранжор. Роден в Истанбул, където оформя уникалния си стил, изтъкан от преплитането на анадолската традиция и западноевропейската музика и култура.

Антонио Форчоне е израстнал в италианския град Монтечилфоне, наблюдавайки празничните процесии и вдишвайки атмосферата на вековната средиземноморска традиция. Започва пътя си като уличен музикант в Лондон, за да стигне челните позиции в английските джаз класации, на които се нареждат 13-те му албума и до световните сцени, на които свири с музиканти като Пако де Лусия.

Eastern eye

Квартетът обединява трима от най-известните съвременни музиканти от Източна Европа: Пантелис Стойкос – тромпет, кавал, Антони Дончев – пиано, Йотис Курцоглу – бас и швейцареца Марк Халбхийр – перкусии, кайон. ТЕ представиха джаз с балкански произход. Швейцарецът Марк Халбхийр определи свиренето в „Източно око“ като „фантастично“, заради идеите и предизвикателствата, възможността да пътува и да опознава нови култури и да обменя идеи.

AJS Quartet

Вечерта завърши с с изпълнение на един от най-популярните ансамбли в Албания, AJS Quartet (Квартет на Албанското джаз общество). Групата включва музиканти от Тирана: Гент Руши – пиано, електрическо пиано, акордеон,  Ермал Роди – саксофон, кларинет, тромпет, албанска флейта, Емилян Димо – барабани, перкусии, Рони Гюра – контрабас, е-бас.

Музикантите от квартета са най-популярната джаз група в Албания. Всички те са част от академичния състав на Университета по изкуствата в Тирана. Всички се занимават с музика от времето, когато са завършили класически инструменти, след което променят посоката към джаза.

Ликийските скални гробници в Мира, Турция

 Никола Бенин

Известните скални гробници на Мира са в две основни групи, едната над театъра, а другата на място, наречено речен некропол от източната страна. Въпреки че по-голямата част от гробниците днес са неоцветени, Чарлз Фелоуз разказва, че при откриването на града през 1840 г. той открил гробниците, боядисани в червено, жълто и синьо. Цялото лице на скалата трябва да е било в яръки цветни бои.

На запад от театъра стръмната скала е забелязана с огромен брой плътно натъпкани скални гробници в асиметричен модел, скални гробници тип къща. Няколко са храмовите гробници и могат да се видят стъпала, издълбани от скалата, която води до тях. Повечето от гробниците са от 4-ти век пр. Н. Е. И много от тях съдържат релефни сцени на погребение, някои сцени изобразяват ежедневието на починалия.

Гробниците на източната страна на хълма приличат на тези до театъра. Посредством  неудобна скална пътека се стига до Боядисаната гробница, една от най-забележителните в цяла Ликия. Това е обичайната гробница от тип къща, която съдържа уникална  група от единадесет релефни фигури в естествен размер.

Мира е водещ град на Ликийския съюз и надминава Ксантос в ранните византийски времена, за да се превърне в столица на Ликия. Останките му се намират на около 1,5 км северно от днешното Демре, по пътя Каш-Финике. По-голямата част от древния град сега е покрит с вода и алувиални тини, тъй като се намира на река Демре Кей в плодородна алувиална равнина. Днес тази голяма равнина е почти покрита с оранжерии, пълни с домати. 

Датата на основаването на Мира е неизвестна. Няма литературно споменаване за това преди I в. Пр. Н. Е., Когато се казва, че е един от шестте водещи града на Ликийския съюз (останалите пет са Ксантос, Тлос, Пинара, Патара и Олимпос). Смята се, че датира много по -далеч, тъй като външната отбранителна стена е датирана от V век пр. Н. Е.

Градът е добре известен със своя амфитеатър (най-големият в Ликия) и изобилието от скални гробници, издълбани в скалата над театъра.

Произходът на името на Мира е несигурен и може да бъде модифицирана форма на ликийско име, като Тлос и Патара. Името е било популярно свързано с гръцкото име за смирна, а император Константин Порфрогенит описва града като „Три пъти благословен, дишащ смирна град на ликийците, където могъщият Николай, Божи служител, изхвърля смирна в съответствие с името на града." Мирара обаче изглежда не е известна с производството на смирна, единственият действително записан продукт е рута.

Мира някога е имала голям храм на богинята Артемида Елеутера (отличителна форма на Кибела, древната богиня майка на Анадола), за която се казва, че е най-голямата и най-великолепната сграда на Ликия. Той е построен на големи терени с красиви градини и има вътрешен двор, ограден от колони, олтар и статуя на богинята. Днес не остава и следа от него, тъй като св. Николай (епископът на Мира през IV в. Сл. Хр.) В ревността си да изкорени езичеството в региона, храмът на Артемида, заедно с много други храмове, е бил напълно разрушен .

В римско време император Германик и съпругата му Агрипина са посетили Мира през 18 г. сл. Хр. И са почитани със свои статуи, издигнати в пристанището на Мира (Андриаце, разположено на 5 км югозападно от Мира).

Свети Павел сменил корабите на пристанището на Мира по пътя си към процеса в Рим, около 60 г. сл. Хр., след като е арестуван в Йерусалим, след като е обвинен в подбуждане към бунт. Андриаце е главно пристанище за египетски кораби, преминаващи през района; Египет е житницата на Римската империя и имперското правителство има флот от кораби за зърно, които превозваха зърно до Рим и други части на империята. Андриаце е основен пункт за транспортиране на зърно от Александрия - зърното е идвало от равнината близо до Мира и евентуално също е било внасяно с лодки, за да бъде транспортирано от Ликия. Вероятно Павел е пътувал до Рим със зърнен кораб, те често са били използвани и за превоз на пътници.

Император Адриан посещава Мира през 131 г. сл. Хр. И построява огромна житница в Андриаце, съставена от седем стаи и украсена с портрети на него и съпругата му, които го придружават при посещението му. Все още можете да се види житницата, докато шофирате по главната магистрала Kaş-Finike към Demre (западната част на Demre).

Източноримският император Теодосий II превръща Мира в столица на Византийската епархия Ликия, докато градът не пада под халифа Харун ар-Рашид през 808 г. сл. Н. Е.  и бързо изпада в упадък. Тогава, в началото на царуването на Алексий I Комнин (1081-1118 г. сл. Хр.), Мира е превзета от селджукските нашественици.

Поради ужасната чума, която обхвана Анадола (Мира загубва една трета от населението си през 542-3 г. сл. Н. Е.). Поради набезите на мюсюлманите, наводненията и земетресенията, Мира е изоставена предимно през 11 век.

Ваксиниране против COVID - 19 в село Гунейямак (Guneyyamac) в района на Ван, Турция

 

Село Гунейямак се намира в района на Ван, Турция - на около 885 км източно от Анкара.

"Физика на тъгата" на Георги Господинов е сред 50-те най-добри книги за 2017 година в Турция

 Никола Бенин

Романът "Физика на тъгата" (Hüznün Fiziği) се нарежда сред 50-те най-добри книги, излезлив Турция през 2017 г. Класацията е направена от жури, съставено от именити критици, писатели, издатели и редактори. Изборът е направен измежду няколко хиляди преводни и турски книги, излезли през годината. "Физика на тъгата" е на 26-то място сред книгите на Пол Остър, Енрике Вила Матас, Урсула Ле Гуин, Арундхати Рой, Кобо Абе, Карл Уве Кнаусгор, Роберто Боланьо и Йън Макюън и др.

Online satış sitesi idefix, yazarlar, editörler ve eleştirmenlerden oluşan bir jüriyle yılın en iyi 50 romanını belirledi.

İdefix jürisinde alfabetik olarak şu isimler bulunuyor: A. Ömer Türkeş, Abbas Bozkurt, Abdullah Altınay, Abdullah Ezik, Adalet Çavdar, Ahmet Ergenç, Ali Bulunmaz, Alican Saygı Ortanca, Armağan Ekici, Arzu Erol, Asuman Kafaoğlu-Büke, Aydın Baran Gürpınar, Aysu Önen, Bâki Ayhan T., Behlül Dündar, Berrak Göçer, Burcu Bayer, Bülent Usta, Can Semercioğlu, Cem Tunçer, Ceyhan Usanmaz, Çınla Akdere, Darmin Hadzibegoviç, Didem Ardalı Büyükarman, Ece Çavuşlu, Ece Karaağaç, Egem Atik, Emre Bayın, Eray Ak, Esin Hamamcı, Faruk Duman, Fatih Altuğ, Gökçe Gündüç, Halil Türkden, Hikmet Hükümenoğlu, Irmak Şahinoğlu, İpek Bozkaya, İpek Şoran, Jale Özata Dirlikyapan, Kahraman Çayırlı, Kıvanç Koçak, Kitap Ağacı Kitap Kulübü, Levent Cantek, Mehmet Erkurt, Mehmet Fatih Uslu, Mehmet Said Aydın, Melisa Kesmez, Meltem Gürle, Mert Tanaydın, Murat Can Aşlak, Mustafa Çevikdoğan, Müge Karahan, Nilay Kaya, Oğuz Eren, Onat Bahadır, Özge Uysal, Rasim Emirosmanoğlu, Seçil Epik, Seda Ateş, Seda Ersavcı, Selahattin Özpalabıyıklar, Seval Şahin, Tuğçe Isıyel, Tuğçe Özdeniz, Tuncay Birkan, Uğur Erden, Volkan Çelebi, Yenal Bilgici, Yılmaz Şener, Zeynep Şen, Zeynep Uysal.

İdefix jürisine göre yılın en iyi 50 romanı şöyle;

1. Yeraltı Demiryolu – Colson Whitehead

2. 4 3 2 1 – Paul Auster

3. Taksitle Ölüm – Louis Ferdinand Celine

4. Buradayım – Jonathan Safran Foer

5. Vejetaryen – Han Kang

6. Arafta – George Saunders

7. Anlatış – Ursula K. Le Guin

8. Dağ Yolunda Karanlık Birikiyor – Hüseyin Kıran

9. Uyku Sersemi – Hakan Bıçakcı

10. Montana Hastalığı – Enrique Vila Matas

11. Uyku Krallığı – Kerem Eksen

12. 22.04 – Ben Lerner

13. Dişlerim Hikâyesi – Valeria Luiselli

14. Öyle Güzel Bir Yer ki – Murat Gülsoy

15. Sona Ermek – Selim İleri

16. Yaşam Suyu – Clarice Lispector

17. Biz Hep Şatoda Yaşadık – Shirley Jackson

18. Mutlak Mutluluk Bakanlığı – Arundhati Roy

19. Balık Boğulması-Beni Unutma Dörtlemesi 2 – Bora Abdo

20. Kan ve Gül – Alper Canıgüz

21. Gerçek Hayat – Oylum Yılmaz

22. Hadi, Yarın Görüşürüz – William Maxwell

23. Mevsim Yas – Mehtap Ceyran

24. Kirliydi Kar – Georges Simenon

25. Sibop – Başar Başarır

26. Hüznün Fiziği – Georgi Gospodinov

27. Altın Köşk Tapınağı – Yukio Mişima

28. Kıymetli Şeylerin Tanzimi – Sezen Ünlüönen

29. Yerkuşağı – Deniz Gezgin

30. Meteliksiz Aşıklar – Zaven Biberyan

31. Kabuk – Zeynep Kaçar

32. Dokunmadan – Nermin Yıldırım

33. Gölgesinde – Irmak Zileli

34. Bir Kedi, Bir Adam, İki Kadın – Juniçiro Tanizaki

35. Kanguru Defteri – Kobo Abe

36. Karanlıkta Dans – Karl Ove Knausgaard

37. Bütün Bir Ömür – Robert Seethaler

38. Kapalıçarşı – Fuat Sevimay

39. Mektupların Romanı – Mihail Şişkin

40. Çocukluk Adası – Karl Ove Knausgaard

41. Fındık Kabuğu – Ian McEwan

42. Ağaçtaki Kız – Şebnem İşigüzel

43. Saten Ada – Tom McCarthy

44. Başlangıç – Dan Brown

45. Yanlış Tercihler Mahallesi – Mario Levi

46. Hayal-i Celal – Recaizade Mehmet Celal

47. Aşkımı Öldürdüm – Belkıs Sami Boyar

48. Mösyo Pain – Roberto Bolano

49. Süreyya – Nil Sakman

50. 7 Korku – Selvedin Avdic

Връзка: http://www.rotka.org/idefix-jurisine-gore-yilin-en-iyi-50-romani/