Никола Бенин. Преподобна Параскева (Петка) Търновска – Петковден

 Никола Бенин

Параскева Епиватска (на гръцки: Παρασκευή η Επιβατινή), известна в България повече като Параскева или Петка Българска (Търновска), е източноправославна светица (преподобна), живяла през Х – ХІ век.

Останките ѝ са съхранявани в няколко селища в разни страни на Балканите, където е особено тачена.

За разграничаване от другите светици на име Параскева тя е наричана по свързани с нея топоними Параскева Епиватска (по родното ѝ място) и обобщено Параскева Балканска, с преводни (напр. Петка на български и сръбски) и съставни имена като Параскева/Петка Сръбска (Белградска) / Молдовска (Яшка) / Млада / Нова или Петка Параскева (Параскева Петка), Майка Параскева.

Почитана е като главна закрилница на българския народ и държава, покровителка на Молдова и градовете Търново, Габрово, Троян.

Мощите ѝ пристигат в Търново, столицата на България през 1230-те години; тя е наречена Параскева Търновска и е почитана за закрилница на града, народа и държавата. За отношението към св. Параскева Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ в държавни и международни актове. В известния договор (1347 г.) с Венеция цар Иван Александър се заклева „в името на Бога, света Богородица, в кръста... и в светата Параскева Търновска“.

Според преданието дълги години гробът на монахинята бил забравен. Когато наблизо бил погребан моряк, 2 местни християни имали видение, в което се появила Параскева с царски одежди, заобиколена от Христови воини, и помолила да извадят мощите ѝ. В удовлетворение на нейната молба от преданието те са извадени и са пренесени в църквата „Свети апостоли“ в Каликратия.

Когато след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II постига българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изисква мощите ѝ от Латинската империя. Останките на преподобната са пренесени тържествено в столицата Търново. Тя е обявена за закрилница на Търново и е наречена Петка Търновска.

Мощите ѝ са спасени от безчинствата в покорения от османците град Търново през 1395 г. – измолва ги видинският „млад цар“ Константин II Асен, син на цар Иван Срацимир. Във Видин (после и той покорен) мощите остават до 1397 г., когато султан Баязид I ги подарява на сръбския княз Стефан Лазаревич.

Нейните мощи са в Белград до 1521 г., след което се озовават в Константинопол. По молба на молдовския княз Василий Лупу – родом от с. Арнауткьой (дн. село Пороище, край Разград), Цариградската патриаршия му изпраща през 1641 г. светите мощи в столицата му Яш, където се пазят и днес в катедралния храм „Света Параскева, Сретение Господне и Свети Георги".