Никола Бенин
Когато организаторите на тазгодишния София Филм Фест решават акцентът през 2020-а да бъде върху българското кино, едва ли са предполагали, че правят най-добрия избор. В ситуацията на COVID-19, когато пътуването на чуждестранни гости до София е трудно постижимо, именно това се оказва най-лесният начин автори на филми и публиката да бъдат заедно. Така от 25 септември до 15 октомври зрителите ще видят 11 нови български заглавия – пет игрални и шест документални. И, разбира се, ще разговарят с някои от техните създатели.
В дните между 5 и 9 октомври в кино „Люмиер Лидл“ се очакват премиерите на най-новия филм на Иван Черкелов „Не влизайте в пререкание с персонала на банята“ (за брат и неизлечимо болна сестра, преоткриващи се в години, когато отдавна вече не са деца) и на дебютните игрални филми „До последния каприз“ на Иван Юруков с участието на световноизвестния цигулар Светлин Русев (за виртуозен музикант, избягал от престижните сцени в планинско село, за да постигне съвършеното изпълнение на „24 каприза“ на Паганини), „Дани. Легенда. Бог“ на Явор Петков (за общински съветник, герой от английска документална поредица за пране на пари), „Шибил“ на Никола Бозаджиев по едноименния разказ на Йордан Йовков (интересно е да сравним съвременната му адаптация с тази на Захари Жандов от 1968 г. и незабравимата роля на Петър Слабаков) и „Пепел върху слънцето“ на Бо Калинов, заснет по действителната история за фатална лекарска грешка от книгата на д-р Златимир Коларов Illusio Magna.
Зрителска наслада обещават и премиерните документални заглавия – от музикалното начало на 26 септември с „Подуене Блус Бенд: 30 г. по пътя“ на Мартин Балтаджиев, през „Мълчание с достойнство“, с който Адела Пеева, Люсиена Крумова и Антоний Дончев правят поклон пред легендарния творчески тандем Ирина Акташева/ Христо Писков, през смях до сълзи с Рангел Вълчанов в „Рангел завинаги“ на Коста Биков и мъдростта на Йордан Радичков в „Истории за птици, хора и други чудеса“ на Любомир Халачев, до „Пасажери“ на Здравко Драгнев и Цветан Драгнев (за обикновени мечтатели от бедния крайдунавски Северозапад) и „Недалеч от рая“ на Христо Бакалски и Корнел Мигулас (за игуменката Майка Юлита от Мулдавския манастир „Св. Петка“). Една от тези шест премиерни ленти ще получи наградата за най-добър документален филм с парична премия от 3000 евро от Булсатком, която направи подобен жест и към игралния „Котка в стената“ на Весела Казакова и Мина Милева по време на летния формат на фестивала.
Иначе основната програма ще бъде достъпна в десетте традиционни за фестивала столични салони, сред които са Домът на киното, „Одеон“, „Европа синема“, G8, Френски институт – кино „Славейков“, „Люмиер Лидл“ и др. Струва си премереният риск (разбира се, при всички предпазни мерки срещу коронавируса) да съпреживеем в истинско кино филми като мистичния „Мъртвите не умират“ на Джим Джармуш (САЩ/ Швеция) и черно-бялото връщане в XIX век „Фарът“ на Робър Егънс (САЩ/Бразили), елегичния „За безкрайността“ на Рой Андершон (Швеция/ Германия/ Норвегия), „Синоними“ на Надав Лапид (Франция/ Германия/ Израел – за отказа от национална идентичност) и канадската семейна драма „Почетен гост“ на Атом Егоян, сърцераздирателния „Шарлатан“ на полякинята Агнешка Холанд, американския „Семейна романтика ООД“ на Вернер Херцог и най-новия филм на Франсоа Озон „По божията милост“. Не е за пропускане и новата социална драма „Извинявайте, че не ви намерихме“ на британеца Кен Лоуч и „Държавно погребение“ на руснака Сергей Лозница (за погребението на Сталин като кулминация на култа към личността). Сред задължителните заглавия са и 3D арт вдъхновението „Кънингам“ на Ала Кофган за хореографа Мърс Кънингам, „Мариан и Ленард: любовни думи“ на Ник Брумфийлд за ранните години на Ленард Коен, френският „Ина де Ярд“ на Питър Уебър (за раждането на реге музиката в Ямайка) и канадската документална лента „Любен и Елена: За любовта към изкуството и изкуството на любовта“ на Ели Йонова (за българи – художничка и скулптор – имигранти в Канада).
Няма коментари:
Публикуване на коментар