Родното и чуждото в българската литература

 Илияна Бенина, Никола Бенин, Магдалина Бенина

Тематичната  опозиция  родно-чуждо  присъства  в  българската  литература от началото на Възраждането, но след приключването на това „най-българско” време, след Освобождението, нейното съдържание  се променя, защото  двата  й  полюса  разменят своя  положителен и отрицателен знак.

От  Паисиевата „ История славянобългарска” до Ботевата революционна поезия и проза, и Вазовото творчество на националноосвободителна тема  родното е свято пространство и висша ценност. България, българският народ, идеята за българското като история, география, характерология, цели и задачи са емоционално свързани с безкористния и жертвоготовен патриотизъм. За своето, за род и родина трябва да се жертва животът. Чуждото е отречено, заклеймено, мразено като синоним на вековното османско робство. От едната страна на опозицията са поробените, а от другата поробителите и между тях има поетапна борба от Просвещението до организираната революция. Този модел присъства и в Димитър-Талевата  четирилогия за съдбата на родната му Македония, чийто първи роман е „Железният светилник”.

В първите следосвобожденски десетилетия тематичната опозиция се преобръща. Родното издребнява, обезценява се, употребява се за користни цели, патриотизмът се изражда в патриотарство, в десакрализираното пространство, превърнато в стълба на властта и грабителството, опасно  шества  байганьовщината. Народът е превърнат в стадо  „и като му завъртиш сопата…”  Чуждото има положителен знак и е видяно в напредналата цивилизация и демокрация на Европа, към която България се стреми, но още няма ползотворен, обогатяващ диалог с нея. Най-напред  Иван Вазов в социалнокритичната си поезия и проза, а след него и Алеко Константинов Щастливеца в книгата си портрет „Бай Ганьо” и в отделните си фейлетони  критикува  новите антигерои на деня, раздвижени само от грубия материален интерес.

Родното и чуждото тотално се разминават в тоталитарното социалистическо време и в десетилетията на прехода към демокрация. В сатиричното си прозаично и драматургично творчество Станислав Стратиев пресъздава българския модел като болестно състояние, като синдром на преобърнатите, подменени ценности, докато европейският обществено-политически, икономически и морално-етичен модел остава непреодолимо дистанциран. У нас нищо не е такова, каквото трябва да бъде, всичко е негативно „побългарено” и  българинът се чувства уютно в своята многопосочна изостаналост.

Родината или не се придвижва напред, или се движи много бавно и чужбината остава мираж за нея. Своето, нашето, българското все още не може да се изравни с чуждото, тяхното, европейското и световното.

ПРИМЕРЕН  ТЕСТ  ВЪРХУ „РОДНОТО  И  ЧУЖДОТО”

1.КОЙ РОМАН  НЕ  Е ОТ ТАЛЕВАТА  ЧЕТИРИЛОГИЯ  НА  МАКЕДОНСКА ТЕМА?

  а/ ” Усилни години”   б/ „Преспанските камбани”  в/ „Илинден”  г/ „Гласовете ви чувам”

2.КОЙ ГРАД Е ХУДОЖЕСТВЕН ТОПОС  НА  „ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК” ?

  а/  Прилеп    б/ Бяла черква    в/ Каменград   г/ Преспа

3.КОЙ ГЕРОЙ НЕ Е ОТ ГЛАУШЕВИЯ РОД?

  а/ Стоян  б/  Лазар  в/  Божана   г/ Катерина

4. КОЛКО ФЕЙЛЕТОНА СЪДЪРЖА КНИГАТА ПОРТРЕТ „БАЙ ГАНЬО” В ДВЕТЕ СИ ЧАСТИ?

   а/  7     б/ 9     в/ 12    г/ 18

5. КЪДЕ Е МЯСТОТО НА ЕПИЗОДА „БАЙ ГАНЬО ЖУРНАЛИСТ” В КОМПОЗИЦИЯТА НА АЛЕКОВАТА ТВОРБА?

  а/ първи в първа част  б/ последен във втора част  в/ разделя двете части г/ завършва първа част

6. КАКВО ЗАГЛАВИЕ ИЗБИРА БАЙ ГАНЬО ЗА СВОЯ ВЕСТНИК?

  а/ „Народно величие”  б/”Весела България”  в/ „Българска гордост”  г/ „ България за нас”

7.КАКЪВ Е  ЖАНРЪТ НА   „БАЛКАНСКИ  СИНДРОМ”?

  а/ историческа драма  б/ трагедия  в/ комедия  г/ политическа сатира

8. КОЙ Е СТРАНИЧНИЯТ НАБЛЮДАТЕЛ,КОМЕНТАТОР И АНАЛИЗАТОР НА НАШИЯ МОДЕЛ В ТВОРБАТА?

  а/ директорът на театъра  б/ европейски пратеник  в/ извънземното  г/  авторът от „аз” позиция

9. КОЕ ТВЪРДЕНИЕ  Е  ВЯРНО?

а/ В „Железният светилник” Талев разработва  темата робство-свобода

     в късния й революционен етап.

б/ В „Бай Ганьо журналист” Щастливеца разобличава  манипулативната,арогантна, безскрупулна,

    цинична същност на героя си

в/ „Балкански синдром” пресъздава духа и атмосферата на прехода след социалистическия режим.

г/ В „Бай Ганьо” и в „Балкански синдром” родното е ценност от висш порядък.  

10. КОЕ ИЗРЕЧЕНИЕ ПЕРИФРАЗА СЕ ОТНАСЯ ЗА „ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК”?

  а/  Родното и чуждото са раздалечени по линията изостанало-прогресивно.

  б/ Родолюбието е първоопределяща стойност в човешкия духовен и поведенчески модел.

  в/ В художествена употреба са етапите на комичното.

  г/ Мечтата на българите е да не са българи.