Личност, народ и история в романа „Железният светилник” на Димитър Талев

 Илияна Бенина, Магдалина Бенина, Никола Бенин

„Човек не бива и не може да живее само за себе си…Имаме свой дом и своя челяд,но имаме и свой народ и колкото сме слаби сами, толкова сме силни всички заедно, братя по кръв и по вяра”

1. АВТОРЪТ  –  ЗАКЪСНЕЛИЯТ  БЪЛГАРСКИ ВЪЗРОЖДЕНЕЦ

а/  Твори от 20-те до 60-те години на 20 век;

б/ Цялото му творчество е еднотематично, центрирано от изпитанията на своя,родовия свят и Родината по драматичния път към свободата; В средата на 20 век се връща към основния тематичен модел „робство-свобода” за приключилата вече възрожденска културно-историческа епоха; Във фокуса на художественото му внимание е националноосвободителната епопея на родната му Македония, която е част от Санстефанска България след Освобождението, но след няколко месеца е върната на Османската империя по силата на Берлинския договор между Великите сили.

в/ Разказвач, романист с първи творби на македонска тема – трилогията „ Усилни години” от 20-те години на века; Най-голямото му постижение по темата е четирилогията „Железният светилник”/1952/, „Преспанските камбани”/1954/, „Илинден” /1953/ и „Гласовете ви чувам” /1966/;

г/ Художествен метод на изображение  –  възрожденски реализъм;

2. РОМАНЪТ – първа част от четирилогията;

а/ Жанр – битово-исторически роман от десетилетието на романовата вълна – 50-те години на 20 век;

б/ Анализ на заглавието – в семейно-битовата сюжетна линия железният светилник присъства с буквалното си значение  и в логиката на промените му е отредено да бъде сменен от газената лампа; в общественоисторическата сюжетна линия присъства с метафоричното си значение на здравина, устойчивост, сила и светлина на българския народен дух, отстояващ каузата за самоопределение и свобода в конфликта родно-чуждо, потиснати и потисници;

в/ Основна тема – Ранновъзрожденската история на Македония, раждането на нова интелигенция, работеща за народностното самосъзнание, борбата й за църковна и просветна самостоятелност, за светски тип образование; Възрожденските процеси са вградени в художественото пространство на град Преспа, онагледени са от пробудените за нов исторически живот граждани и най-вече чрез Глаушевия род; Романът разказва за ежедневието на единицата и на колектива, което се превръща в история на своето, на родовия корен, заплашен от чуждата асимилация;

г/ Основна идея – Силата на традицията, унаследяването на патриархални ценности и утвърждаването на нови обществени норми в ситуация на изпитания задвижват родовото  и историческото време, проправят възходящия възрожденски път на Македония от робството към националната, социална и духовна свобода; Връзката между традицията и промяната, приемствеността между стари и нови поведенчески модели е метафорично означена от родовото дърво, споменато във фолклорния паратекст на романа : „Овде дърво столовито, столовито, грановито, гранки са му до небеси, а корени – сура земя; гранки са му мили снаи, а корени – синовете, а връшките – мили внуци”;

д/ Сюжет и композиция на романа

•  Обхваща времето от 30- те до 70- те години на 19 век;
•  Разделен е на четири части, които постепенно го отварят от камерната, семейно- родова към социалноисторическата линия: „Хаджи Серафимовата внука”, „В тъмни времена”, „Народ се пробужда”, „ Корени и гранки”;
• Следи малката и голямата история, като нанизва всички събития върху нишката на рода, т.е. единичното е образ на множественото, а в частното се проектира общото – Глаушевият род  олицетворява македонската българска общност, а домът на глаушевци символизира общия отечествен дом./ Ползван е художественият модел на Иван Вазов в романа „Под игото”/;

• Семейният план е представен от предисторията на Стоян Глаушев и Султана, сватбата им, раждането и отглеждането на децата им, утвърждаването на Стоян като майстор в преспанския еснаф, греховната любов на Катерина към Рафе Клинче, изкупителната  й смърт , любовта съчувствие на Лазар Глаушев към Божана Бенкова и любовта му страст към Ния, сватбата на двамата в новия преспански православен храм;
• Общественият план е представен от няколко значими събития: появата на тайнствения рилски монах, чието родолюбиво слово събужда отдавна зреещата народностна енергия за защита на своето срещу чуждото, пристигането на владишкия гръцки наместник и началото на борба за независима българска християнска църква, градежът на църковен храм със спомоществователството на преспанските патриоти и откриването на българска светско училище.

3. Герои в романа- всеки по своему нормонарушител и носител на новото като поведенчески и духовен модел;

а/ Султана – престъпва ограниченията на съсловието си, за да постави началото на семейство и род, майката, пазителката на домашното свято пространство и на родовите патриархални ценности, която винаги действа  от името и в името на моралния закон, на установената нравствено-етична норма с цената дори на най-скъпата жертва- дъщеря си във време, когато честта е по-скъпа от живота;

б/ Стоян Глаушев – бащата, старейшината на рода за общността, умело ръководен от женското умение да не му се отнема самочувствието на водач, майстор ковач с извоювано име в занаята;

в/ Катерина – ренесансовата жена, бунтовно отхвърлила съществуването на личността чрез и заради рода, жертвено защитаваща правото си на любов през установения морален кодекс , пълна противоположност на майка си Султана, защото е водена не от разума, а от чувствата;

г/ Рафе Клинче – човек на ренесансовото изкуство, майстор резбар , различен от „редовните” хора, магнетична личност, носител на божия дарба,който служи на порива си за любов и красота;

д/ Лазар Глаушев – възрожденският Апостол, човекът на народностната кауза, борец за родното, своето и отхвърлянето на чуждото, олицетворение на активното, действено родолюбие, чийто обет  е „Аз ще поведа народа си.”

е/ Ния, Климент Бенков, Андрея Бенков, Аврам Немтур и др.