СНИМКА ОТ САМОЛЕТА (ОСТРОВ СКИАТОС - СОФИЯ) НА ПИРИН С ВИХРЕН, КУТЕЛО, КОНЧЕТО, БАНСКИ СУХОДОЛ, ДЖАМДЖИЕВ РЪБ

 МАГДАЛИНА БЕНИНА   ВАСИЛ КЮШЕЛИЕВ

Яна Язова и София - стара снимка

 Магдалина Бенина, Илияна Бенина, Никола Бенин

Яна Язова - красива и талантлива

 Магдалина Бенина, Илияна Бенина, Никола Бенин

Елисавета Багряна и Георги Караславов

 Илияна Бенина, Магдалина Бенина, Никола Бенин

Уроци по любов от природата

 Илияна Бенина, Магдалина Бенина, Никола Бенин

Северни кардинали

Пурпурните мъжки кардинали не само са вечно облечени в цвета на страстта, но и са насочени към това, което наистина стопля сърцето на любимата им: храна и подаръци! Кардиналите, които се сдвояват за цял живот, участват в храненето на партньора като част от стремежа си да намерят (и поддържат) спътник.

Потъркването буза до буза е любовна стратегия, одобрена от рисовете – те потъркват лицата си върху потенциални партньори, за да сигнализират „бъди мой!“ 

УХАЖВАНЕТО на СОВИТЕвключва поклащане и навеждане на глави, вдигане на крила и викане.

Черни мечки

Черните мечки се прегръщат като малки, когато играят, и когато са възрастни, което е част от ритуала на ухажването. 

Червена лисица

Двойките червени лисици са партньори за цял живот и дори когато сезонът на чифтосване приключи, те се срещат, за да общуват и да споделят храна. Защото без значение колко дълго сте били заедно, отделянето на време за вечеря един на един винаги е добър начин да се свържете отново. 

Речни видри

Добрите навици за поддържане тялото са от съществено значение, за да направите правилното впечатление. Речните видри са придирчиви към палтата си, поддържат красивия си вид, като се търкалят в сняг, кал или растителност. 

Джамията Шейх Халифа Бин Зайед Ал- Нахаян / Тhe Sheikh Khalifa Bin Zayed Al-Nahyan Mosque

 Илияна Бенина, Магдалина Бенина, Никола Бенин

Куполът на джамията Шейх Халифа Бин Зайед Ал- Нахаян е украсен с красиви калиграфски стихове от Корана и покрива цялата главна молитвена зала на джамията.

The dome of the Sheikh Khalifa Bin Zayed Al-Nahyan Mosque is ornamented with beautiful Quranic calligraphy verses and covers the entire main prayer hall of the mosque?​

Златните морски краставици не се нуждаят от партньор, за да се възпроизвеждат / Golden sea cucumbers don’t need a mate to reproduce

 Илияна Бенина, Магдалина Бенина, Никола Бенин

Златните морски краставици не се нуждаят от партньор, за да се възпроизвеждат: те могат да направят всичко сами! Те се възпроизвеждат чрез процес, наречен напречно делене, при който морската краставица се разделя на приблизително равни части и всяка израства в пълноценен възрастен индивид.

Golden sea cucumbers don’t need a mate to reproduce: they can do it all on their own! They reproduce by a process called transverse fission, in which the sea cucumber splits itself into roughly equal parts and each grows into a full adult individual

Морският резерват Soufriere-Scott's Head в Доминика

 Илияна Бенина, Магдалина Бенина, Никола Бенин

Водата е жизненоважна за живота на Земята

  Илияна Бенина, Магдалина Бенина, Никола Бенин

Водата е жизненоважна за живота на Земята, за хората, видовете и местата в естествения свят. И все пак на много места по света нашето управление на сладководни ресурси става неустойчиво. Разбирането на взаимосвързаността и сложността на местните и регионалните проблеми с водата е от решаващо значение за устойчивия живот на Земята.

Залез в планината

 Илияна Бенина, Магдалина Бенина, Никола Бенин

Общността е винаги в основата на нашата работа

 Магдалина Бенина, Илияна Бенина, Никола Бенин

The Acropolis of Athens, Greece (Акрополът в Атина)

 Магдалина Бенина, Илияна Бенина, Никола Бенин

Плакати на "Травиата" от Джузепе Верди на Държавна опера - Русе

 Магдалина Бенина, Илияна Бенина, Никола Бенин

A 1920 plan for a unified, peaceful Europe following WWI (План от 1920 г. за обединена, мирна Европа след Първата световна война)

 Илияна Бенина, Магдалина Бенина, Никола Бенин 

Контрастът между Ахил и Хектор в "Илиада" (XXII песен)

Магдалина Бенина, Илияна Бенина, Никола Бенин

В поемата на Омир „Илиада” наред с бойните действия се описва животът на древните гърци, светогледа им и тяхната ценностна система. В композицията на „Илиада” ХХІІ песен има важна роля – тя съдържа кулминацията в развитието на действието в поемата. В нея се откриват ярко образите на двамата главни герои – Ахил – от страната на гърците и Хектор – от страната на троянците. Те са въплъщение на героизма, смелостта, войнската чест, стремежа към слава, чувството на справедливост, благородство, готовност за саможертва, вярност към приятели и любов към семейството. И за двамата е най-важно да загинат достойно на бойното по-ле. Но въпреки това двамата са много различни. Тава се дължи на разлика-та в мотивите им да участват във войната. Хектор е съчетал в себе си красотата със смелост и доблест, които са предизвикани от чувството му за дълг към народ и родина. Ахил също е красив и доблестен, но поведението му е продиктувано от стихийни страсти, ярост и отмъщение.

Ахил е най-сложният човешки образ в Омировото творчество. Той е син на богиня, но е смъртен. Енергията на героя е свръхчовешка. Омир често я показва като разрушителна стихия. Представен е като най-бързият, най-храбрият и най-силният. Омир го нарича „Ахил бързоноги”, „богоравен”, „любимец Зевсов”. Той е и най-красивият от гръцките войни - „с руси къдри”, носи „огромен меч” и има „яка десница”.

В противовес на „богоравния” Ахил – Хектор е представен като жертвоготовния герой на троянците. Той е първороден син на царя на града Приам и царица Хекуба. Проявява се като най-храбрият войн в боевете, но същевременно и много човечен по душа. Думите , които са използвани за него в текста подсказват преклонението на автора пред образа му. Хектор е описан в текста чрез епитетите в словосъчетанията “славният Хектор“ , “шлемовеецът Хектор“ , “…блестящият Хектор”. Приам и Хекуба напразно увещават „своето чедо любимо” да се прибере от бойното поле, за да не бъде убит от Ахил. Но това за Хектор е недопустимо – най-важно за него е чувството за чест. Би било срамно „пред троянци и дългополи троянки” да се скрие зад стените на града. Той избира жребия – да убие Ахил или да падне сам убит. За него е най-важно да се сражава за родината и за народа си. Той иска да бъде винаги доблестен, да влиза пръв в боя и да печели слава. Славата е добродетел, която определя живота му на войн и е неразривно свързана с поддържането на боен дух на всички войни от племето. Хектор дава личен пример на своя народ, като влиза безстрашно в поредния двубой и с неудържимия си устрем вдъхновява останалите троянски герои.

Разлика откриваме и в привързаността на майките на двамата герой и начина, по който ги покровителстват. Тетида, майката на Ахил, е обезпокоена от мъката, която той изпитва, защото е ощетен несправедливо от Агамемнон. В сравнение с Хектор, Ахил е обременен от друг вид чувство - честолюбието. Ахил се чувства наскърбен само поради това, че Агамемнон му отнема неговия действителен дял от плячката. Гневен, но едновременно с това и с чувство за чест, той се изправя срещу своя вожд. Не се съобразява с племенната йерархия и дори успява да разклати преклонението към Агамемнон. Същевременно подчертава собственото си самочувствие на непобедим войн. Той дори смята, че ахейците ще жалят за него, след като напусне бойното поле. И наистина става така. Като че ли войнската мощ и заразяващия ентусиазъм на храбрия Ахил, липсват на ахейците и те губят битка след битка. Гневът на Ахил е движеща сила в образа му, затова и автора го определя като „гибелен”.

Омир в цялата поема се отнася със страхопочитание към извънмерната сила на Ахил, докато отношението му към Хектор е по-благосклонно и човешко. Той го описва с неговите обикновени чисто човешки чувства – страх, колебание и несигурност. Внезапното желание на Хектор да избяга от двубоя с Ахил е израз на жаждата за живот и на отговорността пред семейството. Но в него има и друг глас - той има съзнание, че брани родината, води го чувство за обществен дълг. Ясно се открояват думите, които Хектор отправя преди двубоя към Ахил, като моли да не сквернят телата си. По този начин той се издига над варварския обичай, над грубото засищане на гнева. Това предложение превръща Хектор в главен носител на идеята за помирението и затова изглежда той се ползва в по-голяма степен от симпатиите на автора. В този смисъл Хектор е противоположност на Ахил, както изобщо по-цивилизованата Троя противостои на варварския ахейски лагер.

Омир показва човечност и вродена доброта в сцената при раздялата на Хектор с обичаната съпруга Андромаха и невръстния си син Астиниак. Със съзнанието, че отива на сигурна гибел, този любящ съпруг и баща намира сили да утеши своята любима.

Съпружеската и бащинската обич на Хектор, са съизмерими с изключителна привързаност на Ахил към приятеля му Патрокъл. За дълбочината на приятелското чувство у иначе коравосърдечния Ахил съдим от покъртителната сцена, в която е описана покрусата му от смъртта на предания Патрокъл – „той си заскуба косите, раздърпа ги грозно със пръсти”.
Тази съпоставка на двамата герои, ни показва от една страна благородството, човечността и силната загриженост на Хектор към близките му, а от друга страна – невъздържаността и стихийното поведение на Ахил при новината за убийството на приятеля му Патрокъл. Не случайно често Омир го нарича „богоравен”. И той като боговете е раздразнителен, избухлив, отмъстителен, жесток, със свръхчовешка сила и стихиен характер.

За Ахил двубоят му с Хектор е личен дълг към убития му приятел, а за Хектор – спасение за Троя. И в описанието на двубоя ясно личи отношението на автора на „Илиада” към героите. Когато Ахил се явява с целият си блясък на бойното си снаряжение, Хектор е уплашен и започва да бяга. Авторът образно ги съпоставя като описва сцената с глаголите – Ахил „лети” след своята „плячка”, а Хектор „тича” пред нето с нозе „вихробежни”. Ясно е изразено, че силата е на страната на ахееца. Зевс определя техният жребий – Хектор е обречен да загине от ръката на Ахил.

Действието върви към своя трагичен край. Хектор желае да умре с достойнство и за да запази честта си на смел войн се втурва към Ахил устремено – „както орел, нависоко литнал на воля, се стрелва от облаци черни в полето агънце кротко да грабне или пък уплашено зайче”. Ахил – „преизпълнен със диво геройство” нанася смъртоносния удар и въпреки това смелият троянец намира сили още веднъж да отправи молба да не оставя тялото му на псетата итиците. Но „богоравният” със злоба отхвърля молбата му. Хектор осъзнава, че не може да моли този, у когото бие „сърце от желязо”. Жестокостта на Ахил ескалира, когато завързва за двуколката си убития и оставя главата му да се влачи в праха за ужас на близките му и всички троянци.
Контраста между Омировите герои тук силно е изразен. Единият достойно посреща смъртта, а другият се поддава на омразата и ожесточението, като се превръща в свиреп звяр. Богоподобният Ахил е носител на доброто и злото, красивото и грозното, благородството и жестокостта. Наред с низостта у него има и частица възвишеност, проличаваща при трогателната спогодба между ахейският герой и мъдрият цар Приам в края на поемата. Това примирие ни внушава идеята, че ако грубата сила и безпаметният гняв се смирят, войната би могла да завърши с мир и съгласие.

Ахил е централен герой в „Илиада”. В неговият сложен характер по естествен начин битуват, както първобитната стихия и удоволствието от боя, така и нежната дружба и детинската привързаност, уважение към отечеството и изобщо човечност, гордо приемане на съдбата и безстрашно, философско отношение към смъртта. Тези черти превръщат Ахил в интересен и ярък образ, център на сюжета на „Илиада”. Хектор притежава не по-малко стихийна енергия от Ахил. Той е мъж осъзнал ролята си на войн, водач и баща. Той проявява цивилизован героизъм, преодолява страха си и разумно се сражава с много умение. Обречен, той загива като герой – жертва за своя град и народ.

Героите на Омировия епос са рожби на своето време и активни носители на епическото действие. Те възникват на широка народна основа и въплъщават идеала за прекрасното и необикновеното.

БАЙ ГАНЬО В БЪЛГАРИЯ

 Магдалина Бенина, Илияна Бенина, Никола Бенин

Каква е промяната на героя при завръщането му в България?

“Турил вратовръзка.. Има и по-импозантна външност, и чувство за собствено достойнство и преимущество”

“Ех, Пратер, Пратер!”

“Ти знаеш ли, че цяла Европа съм изходил...”

  Промяната у героя е само външна, неразбрал чуждата култура, той демонстрира знаците й на външно ниво – облекло, език.

Как се проявява героят в България?

“Па и мене нали ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи.”

. Безогледен стремеж към властта като начин за облагодетелстване.

• Политическо хамелеонство
• Безскрупулност, липса на граждански идеали

   

3.Как се проявява героят като журналист?

 “Тури си едно перде на очите, па и няма нужда, и псувай наляво и надясно.”

• Лицемерие 

• Подлост

• Липса на човешко

• достойнство 

Какъв е идеалът, който го води?

“Идеали! Бошлаф! Нашето земно доволство – туй е идеалът”

“току тъй на сухо патриотизъм – бошлаф”

Отдалечил се от възрожденските идеали, Бай Ганьо се превръща в обществена сила, трупа печалби, лъже, манипулира, клевети, нарушава обществения ред, погазва принципите на демокрацията.

Как се променя авторовото отношение към героя във втората част?

Докато в първата част Бай Ганьо  е смешен със своята ниска култура на поведение, то във втората част става обществено опасен, добрал се до власт и възможност за злоупотреби;

Авторовото отношение се променя от изобличителен хумор до  унищожителен  сарказъм.

Разтълкувайте  мисълта на Иван Шишманов “Вземете опакото на Бай Ганьо и ще имате Алеко”:

Със своята неподкупна  съвест  и граждански идеали, с извисената си нравственост Алеко Константинов е пълен антипод на своя герой;

В книгата “Бай Ганьо” героят, който въплъщава авторовата нравственост е 

Иваница Граматиков

В очерка “Бай Ганьо в Русия” авторът определя героя си като “рожба на грубата среда”- приемате ли тази преценка?

“...той е отвратителен скъперник, егоист, лукав хитрец, лицемерен експлоататор, грубиян и простак до мозъка на костите...Той е рожба на грубата среда, той е жертва на груби възпитатели, злото не се таи в него самия, а във влиянието на околната среда.”

Чувството за дълг и чест на Ахил и Хектор в "Илиада" (XXII песен)

 Магдалина Бенина, Илияна Бенина, Никола Бенин

Старогръцката литература заема важна част от световната култура . „Илиада“ на Омир е най-високохудожествената епическа поема от троянския митологичен цикъл. В нея авторът пресъздава живота и разкрива нравствената същност на човека в античния свят , неговия начин на живот , неговата религия и жизнен мироглед по времето на продължителната война между троянците и древните елини.      Главните герои в поемата са воини, но войнският им живот не пречи на поета те да бъдат представени и като хора, които обичат и мразят, които се радват и страдат. “Илиада”на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл, в която определящо е героичното начало . Най-явни са неговите измерения в поведението на безстрашните воини, когато се изправят едни срещу друг в битки, за да защитят своята воинска чест и достойнство. Централно място сред многообразната палитра от образи заемат образите на Ахил и Хектор . Притежаващи изключителната физическа сила, издръжливост, войнска доблест, чувството за чест, дълг и достойнство както и способност да побеждават в битките Ахил и Хектор са два образа колкото еднакви, толкова и различни.

Неизбежният двубой в 22 песен между първенците на двата враждуващи лагера, Ахил и Хектор, е кулминация, а смъртта на Хектор е развръзка на поемата. Двубоят между двамата герои е драматичен и неравностоен- един полубог срещу обикновен смъртен, макар и Зевсов любимец. В тази битка Хектор се проявява като по-цивилизован от противника си, по-човечен, преодолял първичния инстинкт на безмилостна жестокост. Той се издига над варварските обичаи, предлагайки на Ахил взаимно да си обещаят да не оскверняват телата си.

Образите и на двамата герои са взети от митологията. Ахил е син на цар Пелей и морската богиня Тетида. Той е галеник на боговете, любимец Зевсов , покровителстван е от тях и най-много от Атина Палада и Хера - най-могъщите богини на Олимп. Силата и величието на героя са му дар от боговете. Те са предопределили и неговата съдба  -  да участва в Троянската война, да загине млад, но достигнал така жадуваната от всички Омирови епически герои слава.

Ахил и Хектор са типични епически герои с трагична съдба. И двамата са военноплеменни вождове, които предвождат воините на бойното поле. Поведението им е героичен идеал за подражание. В техните образи е въплътен идеала на Омир за човек и воин. Едно от основните им качества е физическата сила и красота. Тези качества се усещат в снажния и мощен ръст на двамата герои. Те са по-силни от обикновените хора, защото стоят по-високо от тях в обществото.

Физическата сила и красота на Ахил и Хектор естествено преминават в красота и качества на ума , защото и за двамата над всичко стои достойнството и войнската им чест, заради които са готови на върховна саможертва.. Те са носители на високи нравствени добродетели , една от които е осъзнатото чувство за дълг към колектива. То се изразява в грижа за живота на войската, в чувството, че истинският водач е винаги начело.

Общовалидно и за двамата герои е чувството за войнска чест. Тя задължава Ахил да изпълни клетвата си и да се включи във войната . Тази войнска чест помага на Хектор да преодолее страха и да приеме двубоя с Ахил (XXII песен). Тя става причина и за гнева на Ахил, донесъл безкрайни беди на ахейците. Чувството за дълг и чест не позволява на сина на цар Приам да изостави войската си и да спаси живота си , скривайки се зад стените на Троя.

 И Ахил и Хектор са готови на саможертва. И двамата избират смъртта пред безславния живот. За тях смъртта е като част от славата, а славата - за себе си и за рода е основна цел на живота на двамата епически героя. Всички тези общи черти в образите на Ахил и Хектор ги определят като типични герои на класическия героически епос. Чрез тях Омир изразява древногръцкия идеал за човека и война .

Хектор от една страна е любящ баща и съпруг, а от една друга – смел воин, който предпочита смъртта пред позора. Обичта му към Андромаха и сина му е преценена от позицията на на неговата войнска чест. Той се чувства задължен да брани и защитава както семейството си,  така и честта на Троя и безопасността на нейните жители. В древния свят идеалът за сила и красота е въплътен най – вече в образите на боговете и в образите на някои от епическите герои. Ахил често е определян от поета като „ богоравен”, „богоподобен”, „божествен”. Ахил е символ на древния, архаичен и жесток воин, докато Хектор е с по–богати психологически преживявания. Той осмисля положението по – цивилизовано, приема двубоя като воин с явно достойнство, което се стреми да съхрани дори в критичния момент преди смъртта си. Чрез двамата герои са представени два различни идеала на древните гърци за воин.

Сред мнозината, които блестят на бойното поле, безспорно доминира Ахил. Той е типичен епически герой, който въплъщава в себе си идеала на древните гърци за истинския воин. Физически красив, едър, рус, бързоног, със свръхчовешка енергия- като разрушителна стихия. За да подчертае качествата му, Омир го нарича “богоравен”, “богоподобен”, ”планински ястреб”, ”кучето на Ориона”. Най- силен между всички ахейци, мъжествен и храбър, Ахил не познава страх от врага.

Предводителят на ахейците е очертан с качествата си на воин най-пълноценно в ХХІІ песен- в двубоя му с Хектор. Устремът и ожесточението, с които Ахил се хвърля в боя, са провокирани от омразата към Хектор, убил най- близкия му приятел - Патрокъл. В образа на ахейския воин се проявява противоречивостта на неговия характер - първоначално ръководен от благородни подбуди като приятелството, заради което тръгва да мъсти, а после оставил се във властта на примитивните чувства, и не приемайки предсмъртната молба на своя противник. Така у Ахил се изявяват остатъците от по-старо, варварско мислене с типичната жестокост и безсърдечност на воина.

Другият образ на “висок” герой в “Илиада” е Хектор. Най-видният сред троянските воини, той, също като Ахил, е физически красив, снажен и привлекателен, тялото му е силно и атлетично, осанката - горда и величествена. Използваните от Омир определения за троянския вожд: “славен”, “блестящ”, “снажен”, “велик” издават пристрастието на епическия поет към този герой. Троянският “шлемовеец” е идеал на древните гърци за човешка личност, съчетала в себе си величието на воина с качествата на достоен син, съпруг и баща. За разлика от повечето ахейски воини Хектор не воюва за богатства и лични облаги - той защитава народа и родината си. Ръководен е от първостепенната грижа за Троя и троянци, чиято съдба зависи от храбростта на воини като него.

Обаянието на Хектор е вътрешен двигател и смисъл на героичното в живота на троянските воини.  Ако Хектор достойно приеме смъртта, ще остави за поколенията опазен идеала за героичен, достойно изпълнен дълг. Ще обезсмърти своето име и това на Приамовия род, ще остави пример за подражание на своя син Астианакс- бъдещия цар на Троя. Хектор жертва щастиет на семейството си, избирайки героичната смърт на гражданин, изпълнил достойно дълга си.

Героите на Омир са възхвала на героичното, мъжественото, достойното и доблестното поведение. Те са типични представители на класическия героически епос.  Чрез тях авторът на “Илиада” изразява своето преклонение пред героите от античността и създава образи за подражание в своето съвремие, които обаче оставят трайни следи и в културната памет на следващите поколения.

Епическият героизъм на Ахил и Хектор в „Илиада" (XXII песен)

 Илияна Бенина, Магдалина Бенина, Никола Бенин

В композицията на „Илиада" XXII песен има важна роля — тя съдържа кулминация в развитието на драматичното действие. В нея се открояват ярко образите на двамата главни герои — „лъчезарния Хектор" и „богоравния Ахил". Сблъсъкът между тях е сблъсък между две стихии. И двамата са смели и храбри, и за двамата честта е по-скъпа от живота. Затова двубоят между титаните на двата враждуващи лагера е кулминация в сблъсъка между ахейци и троянци, а резултатът от двубоя е развръзка на този конфликт.

Хектор съчетава красотата със смелостта и доблестта, които подчинява на чувствата си за дълг към народа и родината. Ахил също е красив и с чувство за доблест, но е в плен на стихийни страсти и поведението му е мотивирано от ярост и жажда за отмъщение.

Приам и Хекуба напразно увещават свидния си син да се прибере от бойното поле в града, за да не бъде убит от Ахил, но за Хектор по-важно е чувството за чест — срамно би било пред троянци и „дългополи троянки" да се скрие зад стените на града. Той избира жребия — да убие Ахил или да падне сам убит.

Омир описва подробно чувствата на Хектор по време на двубоя. За миг у троянския вожд се явява залъгващата го мисъл да се предаде на Ахил и да помоли за мир — изход, който би донесъл край на кръвопролитната война — спасение за него и за троянците. Той знае обаче, че Ахил не би приел такова предложение.

Когато „богоравният" се явява пред него с цялото свое бойно снаряжение като бог Арес, Хектор се стресва и уплашен започва да бяга. С разширено сравнение, характерно за Омировия стил, авторът оприличава Ахил на „планински ястреб, който стръвно се спуска към плахата гургулица". Съпоставката на двамата герои се допълва и от използваните глаголи в описанието на гонитбата — Ахил „лети" след своята „плячка", а Хектор „тича" пред него с нозете си „вихробежни". Силата е на страната на Ахил, Хектор е обреченият. Зевс определя техния жребий — Хектор трябва да бъде победен — да загине от ръката на Ахил.

Преди двубоя Хектор прави чисто човешко предложение — да не се осквернява тялото на победения и да бъде предадено на близките му. В митологическите общества съществува древната практика тялото на убития воин да бъде разчленено, за да му се отнеме силата. Обладан от жажда за мъст и омраза заради смъртта на своя приятел Патрокъл, Ахил надменно отхвърля молбата на Хектор, отвръщайки, че никога не може да има условия между лъва и човека.

Молбата на Хектор подчертава нравствената му извисеност. Предложението му за хуманно отнасяне след смъртта го издига над варварството, над първичната стихия на гнева, заслепила Ахил. Той е герой на един по-цивилизован ред. Носител е на идеята за помирение, която вълнува Омир и на която се подичнява Ахил в края на поемата.

Действието върви към трагичния си край. Разбирайки каква е съдбата му и нежелаейки да падне страхливо и безславно в борбата, Хектор иска да извърши „подвиг за приказ на бъдни потомства". Желае да умре с достойнството на обречения, запазил честта и гордостта си. Втурва се към Ахил дързостен и устремен, „както орелът се спуща, алчен за нежното агне или пък за плахия заек". Ахил избира място в „снагата му дивна" за смъртоносния удар. Още веднъж Хектор отправя молба — Ахил да не оставя тялото му на псета и птици, но „богоравният" със злоба отхвърля молбата. Хектор осъзнава — не е било нужно да се моли на този, у когото бие „сърце от желязо". Жестоката постъпка на Ахил, който завързва за двуколка убития и оставя главата му да се влачи в праха, всява ужас и потрес у близките му и у всички троянци. Плачат и жени, и мъже. Народът на Троя страда, сполетян от трагичната участ да изгуби своя бранител и да бъде свидетел на гаврата с неговото тяло.

Омир е привързан към Хектор и това е един от редките случаи, в които авторът разкрива своето пристрастие. То се проявява чрез епитетите, с които обсипва Хектор — „велик", „лъчезарен", „дивен" и пр., както и във възхищението му от прекрасната глава с черни къдри на троянския вожд. Дори враговете — ахейци се дивят на красотата на убития Хектор: „Гледаха и се дивяха на ръста и образа хубав." Възхищението на автора е породено от хуманните чувства и нравствените пориви на героя. Моментът, в който го напуска смелостта пред Ахил, не намалява обаянието на неговия образ, а го прави по-близък до нашето съзнание, защото е представен като обикновен човек с нормални човешки преживявания и реакции. Доминиращото у него е нравственото обаяние, което се поражда от осъзнатото му чувство за обществен дълг. Това чувство се проявява при прощаването му с Андромаха и сина му Астианакс (VII песен), когато, въпреки голямата си обич към тях, не може да изпълни молбата на съпругата си да не влиза в открит бой с Ахил, както и в цялата XXIV песен — верен на желанието си да брани с чест и достойнство своето име и своя народ. Той се бори в името на справедливата кауза, отбранявайки родния си град от завоевателите ахейци. Неговият патриотизъм е активен — грижи се троянските жени да се помолят на богинята Атина за благото на народа, дава кураж на своите воини в моменти на униние. Чувството за дълг у Хектор прераства в патриотично самосъзнание. Той вижда всичко през призмата на участта на отечеството. Ето защо с право е определен като първия патриот в древната елинска литература. Това издига в още по-голяма степен неговото нравствено надмощие над Ахил. Победеният и убит Хектор всъщност е нравственият победител в борбата с физически победилия го Ахил, а нравствената победа е по-ценна от физическата, защото извисява човешкото у човека.

Джовани Пиетро Бираго (Giampietrino da Birago). Лист от "La Sforziada"

  Илияна Бенина, Магдалина Бенина, Никола Бенин

Giovanni Pietro Birago (also called Giampietrino da Birago) was an illuminator and engraver active in Milan between 1471 and 1513.

A leaf from the "La Sforziada" with the portrait of Francesco Sforza in the initial space. 1490

Ink and colour on velum. 34 × 23,8 cm. National Library in Warsaw

"La Sforziada" is a historical work about the founder of the ducal dynasty of Milan, Francisco Sforza (1401-1466).

Джовани Пиетро Бираго (наричан още Giampietrino da Birago) е илюстратор, и гравьор, действащ в Милано между 1471 и 1513 година.

Лист от "La Sforziada" с портрета на Франческо Сфорца в началното пространство. 1490

Мастило и цвят на велум. 34 × 23,8 см. Национална библиотека във Варшава

„La Sforziada“ е историческо произведение за основателя на дукалната династия в Милано, Франциско Сфорца (1401-1466).

Το λεγόμενο «Θησείο» στην Αθήνα, ήταν ναός αφιερωμένος τόσο στον Ήφαιστο όσο και στην Αθηνά (Храмът на Атина и Хефест)

 Магдалина Бенина, Илияна Бенина, Никола Бенин

Ο ναός της Αθηνάς και του Ηφαίστου.

Είναι γνωστός ο μύθος σχετικά με τη γέννηση της Αθηνάς από το κεφάλι του Δία. Υπάρχει όμως και η παραλλαγή του μύθου, όπου η Αθηνά γεννιέται κανονικά από την μητέρα της, την Μήτιδα.

Από την άλλη, ο Ήφαιστος είναι ένα από τα παιδιά του Δία και της Ήρας. Σε μια παραλλαγή ωστόσο, η γέννηση του Ήφαιστου έγινε αποκλειστικά από έναν μόνο γονέα, την Ήρα, χωρίς παρέμβαση του Δία και έτσι αντισταθμίζει η καταπληκτική ελληνική μυθολογία τον αντίστοιχο μύθο της γέννησης της Αθηνάς από τον Δία ως μόνο γονέα.

Στην εκδοχή της γέννησης της Αθηνάς από την κεφαλή του Δία, είναι ο Ήφαιστος που βοηθά στην γέννησή της χτυπώντας το κεφάλι του Δία με μια αξίνα. Σε άλλη παραλλαγή είναι ο Προμηθέας που χτυπά το κεφάλι του Δία και πετάγεται η Αθηνά.

Ήφαιστος και Αθηνά έχουν στενή σχέση και συχνά λατρεύονταν μαζί. Το λεγόμενο «Θησείο» στην Αθήνα, ήταν ναός αφιερωμένος τόσο στον Ήφαιστο όσο και στην Αθηνά. Ο Ήφαιστος, θεός της φωτιάς, της μεταλλουργίας και των τεχνολογικών επιτευγμάτων έχει συγγενικές ιδιότητες με την Αθηνά, θεά της σοφίας, των επιστημών και των τεχνών.

Κατά το μύθο, ο Ήφαιστος πάντα ποθούσε την Αθηνά. Η Αθηνά όμως είναι η φυγόλεκτρη, δηλαδή εκείνη που αποφεύγει το συζυγικό κρεβάτι, η άγαμη παρθένα θεά.

Ο Ήφαιστος είχε ζητήσει για την βοήθειά του κατά τη γέννηση της Αθηνάς, αυτή να του δοθεί ως δώρο για γυναίκα του. Έτσι και έγινε, αλλά όταν πλάγιασαν στο κρεβάτι η φυγόλεκτρη Αθηνά εξαφανίστηκε. Κατά άλλη παραλλαγή, κατά τον τρωικό πόλεμο, η Αθηνά ζήτησε από τον Ήφαιστο να της φτιάξει όπλα. Όταν πήγε στο εργαστήριό του τότε εκείνος επιχείρησε να συνευρεθεί ερωτικά μαζί της. Η Αθηνά τον απώθησε και το σπέρμα του Ήφαιστου έπεσε στο μηρό της. Εκείνη αηδιασμένη σκούπισε το σπέρμα με ένα μάλλινο πανί (ἔριον) και το πέταξέ στη γη (χθόνα). Από το σπέρμα του Ήφαιστου που η Αθηνά έριξε κάτω στο χώμα, γεννήθηκε ο Εριχθόνιος, τον οποίο η Αθηνά πήρε μετά από τη Γαία για να τον μεγαλώσει ως ανάδοχη μητέρα.

Σύμφωνα με άλλη παραλλαγή, ο Ήφαιστος είχε κατασκευάσει έναν χρυσό θρόνο με αόρατες αλυσίδες, για την Ήρα για να την τιμωρήσει που τον έδιωξε από τον Όλυμπο επειδή ήταν κουτσός. Εκείνη, μόλις κάθισε στο θρόνο, δέθηκε με τις αλυσίδες. Ο Δίας ζήτησε ακολούθως από τον Ήφαιστο να πάει στον Όλυμπο για να ελευθερώσει τη μητέρα του. Ο Ήφαιστος αρνήθηκε και πήγε μόνο αφού προηγουμένως τον μέθυσε ο Διόνυσος. Τότε, ο Δίας του υποσχέθηκε να πραγματοποιήσει ό,τι επιθυμεί αν ελευθέρωνε την Ήρα και ο Ήφαιστος ζήτησε την Αθηνά για σύζυγό του. Ο Ποσειδώνας που βρισκόταν σε αντιπαράθεση με την Αθηνά για την πόλη των Αθηνών παρότρυνε επίσης να γίνει ο γάμος αυτός και οι θεοί το δέχτηκαν, αφού ο Ήφαιστος απελευθέρωσε τη μητέρα του από τον θρόνο της. Ωστόσο, η Αθηνά, με την υποστήριξη και του Δία, υπερασπίστηκε με τα όπλα της την παρθενιά της. Ο Ήφαιστος δεν κατόρθωσε να ενωθεί μαζί της και το σπέρμα του έπεσε στο πόδι της και στη συνέχεια στη γη.

Митът за раждането на Атина от главата на Зевс е добре известен. Има обаче и вариант на мита, при който Атина обикновено се ражда от майка си, Митида.

От друга страна, Хефест е едно от децата на Зевс и Хера. В една вариация обаче раждането на Хефест се е случило само от един родител, Хера, без намесата на Зевс и така невероятната гръцка митология компенсира съответния мит за раждането на Атина от Зевс като единствен родител.

Във версията за раждането на Атина от главата на Зевс, Хефест помага за раждането й, удряйки главата на Зевс с брадва. В друг вариант е Прометей удря главата на Зевс и Атина лети.

Хефест и Атина имат близки отношения и често са почитани заедно. Така нареченият "Тезио" в Атина е бил храм, посветен както на Хефест, така и на Атина. Хефест, богът на огъня, минните и технологичните постижения, има свързани качества с Атина, богинята на мъдростта, науката и изкуствата.

Според мита, Хефест винаги е желал Атина. Но Атина е фиаското, тоест тази, която избягва брачното легло, неомъжената девица богиня.

Хефест поискал помощ при раждането на Атина, която да му бъде дадена като подарък за съпругата. Така и стана, но когато си легнал4 Атина изчезна. В друга вариация, по време на Троянската война, Атина моли Хефест да направи оръжия за нея. Когато тя отишла в работилницата му, той се опитал да се събере с нея. Атина го отблъснала и сперматозоидите на Хефест паднали в бедрото й. Тя, отвратена, избърса сперматозоидите с вълнен плат (Орион) и го хвърли на земята (катона). От сперматозоидите на Хефест, които Атина хвърли на земята, се роди Ерихтоний, когото Атина взе след Гея, за да го отгледа като приемна майка.

Според друга вариация Хефест бил изградил златен трон с невидими вериги, за да накаже Хера, че го изгони от Олимп, защото бил куц. Тя, щом седна на трона, беше вързана във вериги. След това Зевс помолил Хефест да отиде на Олимп, за да освободи майка си. Хефест отказал и тръгнал едва след като Дионис преди това го е опиянил. Тогава Зевс му обеща да изпълни каквото пожелае, ако освободи Хера и Хефест поиска Атина за жена му. Посейдон, който бил в конфликт с Атина за град Атина, също насърчавал този брак да се състои и боговете го приели, след като Ефест освободил майка си от трона ѝ. Атина обаче с подкрепата на Зевс защити девствеността си с оръжията си.