Никола Бенин
Цели на урока (образователни, възпитателни, развиващи):
А) Възпитателни:
Да се формират социокултурни компетентности чрез:
• съпоставка на личния опит с интерпретираните в трагедията „Антигона“ ценности и норми, проблеми и конфликти, характерни за Античността
Б) Образователни:
Да се формират литературни компетентности чрез:
• запознаване със същността и спецификите на следните понятия:
драма
трагедия
трагически конфликт
трагически герой
катарзис
• запознаване с жанровите характеристики на трагедията, проявени в „Антигона“
• запознаване с ролята на трагическия конфликт за развитието на сюжета в трагедията „Антигона“
43
• запознаване с мотивацията за действията на героите чрез сюжета и/или чрез
трагическия конфликт в трагедията „Антигона“
• изясняване обвързаността на завършека на трагедията „Антигона“ със сюжета
и/или с катарзиса
В) Развиващи:
Да се формират литературни и социокултурни компетентности чрез:
• развиване на читателския/зрителския опит
• развиване на критичното мислене, включващо:
– самостоятелно извличане на информация от текста
– разбиране, осмисляне и тълкуване на извлечената информация
– самостоятелна оценъчна позиция по отношение на значимостта на античната
драма и творческото дело на Софокъл за културното развитие на човечеството
Вид на урока – урок за нови знания
Методи, дидактически средства и похвати:
Метод на интерпретацията, подпомогнат от историко-типологичния метод; беседа, разказ на учителя, самостоятелна работа с текста; работа по групи, интерактивни методи и техники.
Учебни ресурси:
1. Учебник по литература за осми клас, ИК „Анубис“, С., 2017.
2. Методика на литературното образование, Румяна Йовева, Ш., 2008.
Ход на урока:
1. Въвеждаща учебна ситуация (5 – 10 мин.):
Актуализация на опорни знания:
Тя се постига с въпроси и задачи от типа: Кои театрални постановки сте посещавали? С какво те са по-различни от филмовите екранизации? Какво според вас
е необходимо, за да бъде представена една театрална постановка? А дали е имало
театър в Античността?
2. Учебни ситуации за разкриване на учебното съдържание (20 – 25 мин.):
Въпреки че учениците имат като предварителна задача да се запознаят самостоятелно с текста на трагедията, преди да започне с изложението на урочното съдържание, учителят би могъл (с цел провокиране на учениковия интерес) да възложи
четене по роли на част от произведението. Непознатите думи, както и думи, затрудняващи разбирането и осмислянето на произведението (ако учениците споделят, че има такива), се обясняват и записват на дъската (респективно в тетрадката
на ученика).
Следва разказ/ минилекция на учителя, в която запознава учениците с част от
урочното съдържание; по-кратките абзаци (АВТОРЪТ, ЛИТЕРАТУРА И ИСТОРИЯ, КОМПОЗИЦИЯТА) се четат от учениците. Паралелно с това беседват, като
разказаното/прочетеното подлежи на коментар (учениците ползват текста).
44
Беседа:
• Учител: Защо наричат Софокъл класик на старогръцката трагедия
• Предполагаемият отговор включва биографичните сведения за старогръцкия
класик; логично е още тук да се отбележи фактът, че самият Софокъл печели първо
място на драматичните състезания 18 пъти, при това неколкократно в конкуренция с Есхил, признат както от съвременниците, така и от по-късните времена като
„баща на трагедията“.
• Учител: Посочете отличителните особености на времето, в което живее Софокъл.
• Предполагаем отговор: Софокъл живее през класическия период на старогръцката литература – между 500 и 400 г. пр.Хр., когато тя достига връх в своето
развитие. За Древна Гърция това е време на сериозни изпитания. Първата част от
века минава под знака на Гръко-персийските войни, които завършват с победа на
гърците, но с цената на големи жертви. Осъществяват се и значителни промени в
обществения живот, които определят своеобразието на атинската култура. Отличителна особеност на тази култура е огромната роля, която играе в нея театърът.
• Учител: Какво представляват Дионисовите празненства, в основата на кое изкуство застават ритуалите, свързани с тях?
• Предполагаем отговор: Празненствата, посветени на бог Дионис (бога на виното и на опиянението), наричани Големи дионисии и Малки дионисии, съдържат
ритуали, свързани с плодородието. От тези ритуали произлиза драматичното изкуство, те застават в основата на театралните представления, възникнали като част
от култа към бог Дионис. Постепенно се оформили отделните драматични жанрове – трагедията и комедията. Театралните представления били общодържавни и в
провеждането им участвали всички граждани. Те включвали и състезания между
драматурзи. Това обстоятелство дава един от основните импулси за мощното развитие на драмата, присъщо на епохата, в която творят тримата най-значителни
трагически поети на Античността – Есхил, Софокъл и Еврипид.
• Учител: Каква е оценката на изследователите за трагедията „Антигона“?
• Предполагаем отговор: Според изследователите трагедията „Антигона“ е всепризнат шедьовър на европейската литературна и театрална традиция.
• Учител: Да си припомним Тиванския митологичен цикъл – кой е Едип; каква
е съдбата му; какво се случва със семейството му, с децата му; какъв е краят на
историята; защо Едип и неговото семейство имат такава съдба?
• Предполагаемият отговор включва репродуциране на знанията за драматичната история на Едип цар и неговото семейство (позната от урока за Тиванския
митологичен цикъл).
• Учител: Какво се случва в трагедията „Антигона“, кой момент от историята на
Едиповия род пресъздава произведението на Софокъл?
• Предполагаемият отговор включва представяне на сюжета на трагедията.
• Следва разказ на учителя, в който се изясняват общите жанрови характеристики на драмата (действие, реплики на героите – диалог/монолог, конфликт) и се
открояват спецификите на трагедията като драматичен жанр (изясняват се термините трагически конфликт, трагически герой, катарзис).
Следва беседа, в която жанровите специфики се търсят в изучавания текст.
• Учител: Защо изследователите твърдят, че в „Антигона“ са налице всички жанрови характеристики на трагедията?
45
• Предполагаем отговор 1: Защото в трагедията е налице трагическият
конфликт – в него се сблъскват подчинение и съпротива, силата на властта и
непреклонността на индивидуалната воля, правото на държавата и правото на
отделната личност.
• Предполагаем отговор 2: От този основен конфликт произтичат още серия непреодолими конфликти, изразени чрез противопоставянето на основните трагически
герои – противопоставени са човешките и божествените закони, писаните закони на
обществото и неписаните повели на рода, преборват се омразата и любовта.
• Предполагаем отговор 3: Финалът на трагедията предизвиква катарзис с гибелта на Антигона, Хемон и Евридика, но и с краха на самоуверения Креон и закъснялото му разкаяние.
• Учител: С какво Антигона е различна от останалите герои в трагедията?
• Предполагаем отговор: Антигона е главен герой на трагедията, участник в основния трагически конфликт. Най-характерна за нея е непреклонността на волята
ѝ да отстоява своите морални принципи. На заповедта на царя да бъде оставено
непогребано тялото на Полиник тя противопоставя решимостта си да спази неписаните закони на родовата традиция. Ако за Креон Полиник е враг, за Антигона
той е преди всичко брат, но неин дълг е да го погребе дори и само защото той е
човек, а на хората се полага да бъдат погребани. За Креон решаващ е аргументът
на силата, на властта и на омразата. Антигона обаче служи на моралния дълг и на
предписанията на сърцето си, изпълнено с любов.
• Учител: А на какъв принцип са изградени образите на останалите герои?
• Предполагаем отговор 1: Софокъл е изградил цялата трагедия на принципа
на противопоставянето между отделните герои. Контрастно са представени двете
сестри – кротката, неуверена, изпълнена с готовност за подчинение и компромиси
Исмена е антипод на твърдата и непреклонна Антигона.
• Предполагаем отговор 2: В непреодолим конфликт са поставени Креон и сина
му Хемон, чиято любима царят изпраща на смърт. Хемон осъжда арогантността и
претенцията за непогрешимост на царя, докато Креон обвинява сина си в липса на
характер и правилна преценка. Упорствайки в правото си да заповядва и наказва,
Креон причинява смъртта не само на Антигона, но и на сина и на съпругата си.
• Предполагаем отговор 3: На принципа на контраста са представени и образите на Креон и Тирезий – на сляпата самоувереност на властника е противопоставена всепроникващата мъдрост на прорицателя. По типична за Софокъл ирония
лишеният от зрение Тирезий вижда по-ясно и вярно от зрящия Креон.
• Учител: От какви части се състои старогръцката трагедия?
• Предполагаем отговор: Старогръцката трагедия „Антигона“ се състои от два
основни вида части – епизодии (същинското действие, изразено чрез диалози и монолози) и стазими (репликите на хора). Редуването на епизодии и стазими оформя
сравнително слабо обособените отделни действия на трагедията.
• Учител: Кой е двигателят на действието в трагедията?
• Предполагаем отговор: Основен двигател на действието в трагедията е трагическият конфликт, който е с решаваща роля в изграждането на творбата. Конфликтът е откроен допълнително и чрез съпоставката между отделните герои на
принципа на контраста.
• Учител: Посочете доминиращите теми и мотиви в произведението.
46
• Предполагаем отговор 1: Най-ярко проявена в „Антигона“ е темата за гражданското неподчинение, за правото на индивида да отхвърли посегателството на
обществения интерес върху личната свобода и да изпълни собствения си дълг.
Така трябва да бъде разбирана репликата на Антигона към Исмена по повод заповедта на Креон „О, той не ще ме отклони от пътя ми!“. Противоположните виждания на Антигона и Креон по отношение на законите – държавни или лични, човешки или божествени, писани или неписани – предопределят и конфликтните им
разбирания относно неподчинението. Креон повелява подчинение на закона, независимо от това дали е справедлив или не. Според него няма нищо по-осъдително
от несъобразяването с властта. Според Антигона обаче държавните закони не са
абсолютни и могат да бъдат нарушени в името на по-висши принципи.
• Предполагаем отговор 2: Централна роля в трагедията играе темата за съдбата,
която присъства постоянно в старогръцката литература. При Софокъл съдбата е представена като неведома сила, която владее живота на хората. Тя може да бъде справедлива, но често е и необяснимо жестока. В „Антигона“ съдбата се проявява като оръдие
на проклятието, което тегне над Едиповия род (и съответно над Антигона); и като
приносител на възмездие за Креон, който е нарушил божествените закони.
• Предполагаем отговор 3: Темата за семейната привързаност и любов има
своето значимо присъствие както в „Антигона“, така и в творчеството на Софокъл
като цяло. В трагедията тази тема е представена в особено драматични форми. Водена от любовта към брат си, Антигона избира да умре, но да изпълни сестринския
си дълг. Хемон се самоубива заради своята любима Антигона (погубена от баща
му Креон). Непоносимата болка от загубата на сина кара майка му Евридика да
посегне на собствения си живот.
• Предполагаем отговор 4: Характерен за „Антигона“ е и мотивът „любов-смърт“, който е представителен за старогръцката култура като цяло, където
Ерос (богът на любовта) и Танатос (богът на смъртта) се мислят като взаимосвързани. Антигона бива последвана в смъртта от любимия си Хемон и така символично гробницата ѝ се превръща в сватбена зала.
С цел задълбочаване на културологичните компетенности на осмокласника, при
наличието на достатъчно време учениците се запознават с информацията в рубриките МОЗАЙКА и ОБИЧАТЕ ЛИ РОК?
Разбира се, в хода на урока се дава възможност на учениците да задават (породени от любознателността им) въпроси.
3. Заключителна учебна ситуация (5 – 10 мин.):
Затвърждаването на формираните компетентности се осъществява в заключителната учебна ситуация. В рамките на няколко изречения се обобщава най-важното, маркират се акценти. Поставят се мотивирани оценки на учениците, взели
участие в работата през часа, както и задачите за следващия час.
Очаквани резултати:
1. Познава значението на понятието драма.
2. Познава значението на понятието трагедия.
3. Разпознава жанрови характеристики на трагедията, проявени в „Антигона“.
Познава значението на понятието трагически конфликт.
47
4. Обяснява развитието на сюжета чрез трагическия конфликт в „Антигона“.
Познава значението на понятието трагически герой.
5. Обяснява мотивацията за действията на героите чрез сюжета и/или чрез трагическия конфликт в „Антигона“.
6. Познава значението на понятието катарзис.
7. Оценява завършека на „Антигона“ във връзка със сюжета и/или с катарзиса.
8. Тълкува „Антигона“ съобразно жанровите и/или културноисторическите характеристики на творбата. Познава значението на понятието мит и разпознава негови характерни черти.
9. Прилага формираните компетентности в житейски план.
Модел на урочен план за упражнение
Част от втория тематичен цикъл Средновековие са уроците, в които се разглежда полемичната апология на Черноризец Храбър „За буквите“. В годишното тематично разпределение са предвидени два урока – един за нови знания и един за
упражнение. Двете урочни единици целят утвърждаване на идеята за ролята на
старобългарската литература и нейните създатели за възникването на родна, българска култура; както и познаване на особеностите на жанровата система на средновековната ни литература, отличаващи я от жанровата система на античната и на
съвременната литература.
В урока за нови знания се формират визираните в учебната програма социокултурни и литературни компетентности чрез направения опит да се очертаят личността и делото на старобългарския книжовник Черноризец Храбър; жанровите
специфики на творба, която е представителна за извънкултовите официални жанрове на средновековната литература; композиционните особености на творбата;
дискурсът на епохата, в която е създадено произведението; ключовата тема.
В урока за упражнение учениците работят самостоятелно с текста. Коментарът
на текста цели затвърждаване и надграждане на формираните компетентности. В
края на часа се предоставя възможност за развитие на креативността.
Настоящата разработка предлага вариант на урочен план върху урока за упражнени
Няма коментари:
Публикуване на коментар