Полемичното слово на Черноризец Храбър „За буквите“

 Магдалина Бенина, Илияна Бенина, Никола Бенин

Цели на урока (образователни, възпитателни, развиващи):

А) Възпитателни:

Да се формират социокултурни компетентности чрез:

• обосноваване на самостоятелна позиция по отношение на интерпретираните в „За

буквите“ ценности и норми, проблеми и конфликти, характерни за Средновековието

• разпознаване на специфичните начини на въздействие в творбата „За буквите“

• съпоставяне на светогледните идеи на човека от Средновековието със светогледа на човека от настоящето, както и със собствения личен опит

Б) Образователни:

Да се формират литературни компетентности чрез:

• затвърждаване и надграждане на знанията и уменията за разпознаване на спецификите на жанровата система на средновековната литература

• разпознаване на жанровите характеристики на полемичното слово и на апологията, проявени в „За буквите“.

• затвърждаване и надраждане на знанията и уменията за интерпретация на

творбата „За буквите“ съобразно жанровите ѝ характеристики

• затвърждаване и надграждане на знанията и уменията за тълкуване на творбата „За буквите“ съобразно културноисторическите ѝ характеристики.

В) Развиващи:

Да се формират литературни и социокултурни компетентности чрез:

• развиване на читателския опит

• развиване на критичното мислене, включващо:

– самостоятелна работа с текста

– извличане на информация от текста

– разбиране, осмисляне и тълкуване на извлечената информация

– самостоятелна оценъчна позиция по отношение на значимостта на Черноризец

Храбър и неговата творба „За буквите“ за духовното ни развитие.

Вид на урока – урок за упражнение

Методи, дидактически средства и похвати:

Метод на интерпретацията; беседа, самостоятелна работа с текста; работа по

групи, интерактивни методи и техники.

Учебни ресурси:

1. Учебник по литература за осми клас, ИК „Анубис“, С., 2017.

2. Методика на литературното образование, Румяна Йовева, Ш., 2008.

49

Ход на урока:

1. Въвеждаща учебна ситуация (5 – 10 мин.):

Актуализация на опорни знания:

Репродуцират се знанията за делото на Св. Св. Кирил и Методий и техните

последователи; за жанровата система на средновековната литература и нейните

специфики. Постепенно вниманието се насочва към централната идея на предстоящата за изучаване творба – създаването, развитието и правото на съществуване

на славянската писменост. Учителят поставя въпроси и задачи от типа: Защо старобългарските книжовници твърдят, че народите без книги са голи? А чия е заслугата българският народ да има свое самостойно културно и литературно развитие?

Какви творби от старобългарската литература познавате? Към кои жанрове ги отнасяме? Защо звученето на „За буквите“ на Черноризец Храбър е по-различно от

изучаваните досега средновековни текстове?

2. Учебни ситуации за разкриване на учебното съдържание (20 – 25 мин.):

Те се разгръщат в съответствие с конципираните рубрики Как съм чел?, Време

за работа, Ателие за майстори.

Рубриката Как съм чел? предпоставя беседа, включваща система от въпроси и

отговори, с които се проверява усвоеният общообразователен минимум.

• Учител: Кой е Черноризец Храбър?

• Предполагаем отговор: Старобългарски писател от края на IX или началото

на X век, чиято самоличност и до днес предизвиква спорове сред учените. Една от

най-популярните, макар и недоказани хипотези, дори го идентифицира с младия

княз Симеон. Всъщност наличните данни не ни дават ясен отговор на въпроса

„Кой е Черноризец Храбър?“. Името му не се споменава никъде от останалите

старобългарски писатели. И все пак, неговата широка култура и филологическа

компетентност доказва, че това е книжовник от дворцовия кръг, получил блестящо

образование, най-вероятно в престижните византийски висши училища.

• Учител: По кое време е създадено произведението „За буквите“, каква е историческата и обществено-политическата обстановка тогава?

• Предполагаем отговор: Според вече утвърдените научни схващания, творбата

най-вероятно е възникнала в новата столица Преслав около времето, когато там се

провежда важният с взетите решения Преславски събор (893).

• Учител: С какво творбата се отличава от изучаваните досега средновековни

текстове?

• Предполагаем отговор: Творбата се отличава от изучаваните досега средновековни текстове както със своя относително кратък обем и богато съдържание, така

и с неизучаваната досега жанрова форма.

• Учител: Какво разбирате под полемична апология?

• Предполагаем отговор: Произходът на този жанр се свързва с античното риторично изкуство, чиито практически правила за изграждане на ораторската реч са

великолепно усвоени във византийската християнска традиция. Предназначението

на апологията – да защитава някакъв възглед, подложен на критика, намира приложение в защитата на християнското учение от нападките на философите-езичници,

а в по-късната епоха – от ересите. Разбира се, апологията най-често се съчетавала

50

с полемика – сложно изградена система за водене на публични спорове, при която

възгледите на противниците били излагани последователно и подлагани на критика, за да бъдат отхвърлени. Начинът, по който най-резултатно и убедително се

излагат аргументите „за“ и „против“, се усвоявал в рамките на обучението по риторика, задължително включено в системата на византийското висше образование.

• Учител: Какво възхвалява/защитава Черноризец Храбър?

• Предполагаем отговор: Черноризец Храбър възхвалява светостта на славянското писмо, защитавайки правото на славяните да имат азбука и книжовност на

своя роден език.

• Учител: А с кого полемизира?

• Предполагаем отговор: Полемизира с притивниците на славянската писменост, не признаващи достойнствата ѝ.

• Учител: На колко композиционни части се дели творбата и какво отразява всяка от тях?

• Предполагаем отговор: Творбата се състои от две основни части. Първата – историческата, започва с кратък обзор на историята на славянското писмо,

обосновавайки необходимостта азбуката да отразява фонетичното богатство на

славянския език. Проследявайки нататък историята на писмото – както гръцкото

и латинското, така и славянското, Черноризец Храбър подрежда етапите в развитието му възходящо, за да стигне до кулминацията: „След това човеколюбецът

Бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум... смили се над

човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен

и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви“. Още тук авторът формулира

най-важното си твърдение: славянските букви са дар от Бога, а създателят им е

светец, затова те са по-ценни от чуждите. Втората част на словото е полемичната.

В нея се излагат и оборват твърденията на противниците на славянските букви.

• Учител: Защо и днес „За буквите“ има своето актуално звучене?

• Предполагаем отговор: Свещените букви на Константин-Кирил и сега са

заплашени от вътрешни и чужди противници (а и ние самите често ги пренебрегваме, за да изглеждаме „по-модерни“ или „по-лесно съвместими с големия

свят на идеите“). Затова заветът, който ни оставя Черноризец Храбър – че „славянските букви са по-свети и по за почит, защото свят мъж ги е създал“, има

своята актуалност и днес.

Рубриката Време за работа включва въпроси, които изискват задълбочени познания върху съдържанието на текста и формирани умения за извличане, осмисляне и тълкуване на информацията в него.

• Учител: Как си обяснявате авторовото име/псевдоним Черноризец Храбър –

как така хем е „книжовник“ (с черно расо, „черноризец“), хем е „Храбър“? С какви

ли свои качества и постъпки е заслужил подобно име?

• Предполагаем отговор 1: Авторът се идентифицира с псевдонима Черноризец

Храбър вероятно защото е монах, който обаче преди да се замонаши е участвал в

исторически битки и се е отличил със своята храброст.

• Предполагаем отговор 2: Авторът се идентифицира с псевдонима Черноризец

Храбър вероятно защото според богословските норми се бори храбро със злото/

с дявола.

• Учител: Защо въпреки оскъдните сведения за личността на Черноризец Хра-

51

бър, той оставя впечатлението на ерудиран и талантлив книжовник? Потърсете

пасажи от текста, илюстриращи:

а) високата култура (познаване на културната ни история) на авторовата личност

б) познаването на действителността

в) риторическото майсторство на автора

г) демократичните и хуманистични възгледи на Черноризец Храбър

• Предполагаемият отговор се аргументира с подходящ подбор на цитати от текста, разсъжденията върху които илюстрират уменията на ученика за самостоятелна работа с текста; за извличане на информация от текста; за разбиране и осмисляне на извлечената информация.

• Учител: Защо изследователите определят „За буквите“ като полифункционална в жанрово отношение творба?

• Предполагаемите отговори насочват към затвърждаване и надграждане на

знанията за разпознаване на жанровите специфики на произведениято. Примерно:

Познанията и концентрираният изказ на автора превръщат творбата в образец на

риторическото майсторство, който, от една страна, носи жанровите характериситики на полемичното слово, а от друга – на апологията (жанрове на античната

риторика).

• Учител: Потърсете отговор на следните въпроси, поставени в „За буквите“:

А) Защо историята на славяните сочи, че трябва да имат книги на своя език?

Б) Защо броят на буквите в славянската азбука е 38 (направената съпоставка с

гръцката азбука)?

В) Защо е безумно твърдението, че само еврейските, римските и елинските книги са изконни, изначално създадени и са от Бога приети?

Г) Как е създадена гръцката азбука и кой е превел Книгите от еврейски на гръцки език?

Д) А кой и как е създал славянските Книги и буквите?

Е) Защо е естествено и нормално според Черноризец Храбър те да бъдат поправяни все още, а според триезичниците – не?

Ж) На кого напомня в този момент Черноризец Храбър, кой друг старобългарски деятел води беседа/диспут с триезичниците?

З) Защо славянските букви не само имат право на съществуване, но са и свещени, кой ги създава за славянските народи?

И) А какъв е народът, чийто разум е дарен от Бога?

• Предполагаемите отговори насочват към интерпретация на текста, затвърждаваща и надграждаща знанията и уменията за тълкуване на творбата „За буквите“

съобразно културноисторическите ѝ характеристики. Същевременно поставените

въпроси дават възможност да се откроят композиционните особености на класическата риторическа схема – теза, антитеза, синтез. Отговорите до подточка „Д“

излагат тезата на противниците за несъвършенствата на славянската азбука; отговорите до подточка „З“ извеждат контратезите на старобългарския книжовник,

основаващи се на логиката и на историческите факти; отговорът на подточка „И“

синтезира идеята за свещеното право на славянския народ да има свое собствено

писмо – народ, чийто разум е даден/ вдъхновен от Бога.

• Учител: В кой момент твърденията на автора достигат своята кулминация?

• Предполагаемият отговор насочва уменията на ученика за осмисляне и тълку-

52

ване на извлечената информация към едно от възможните равнища на интерпретация на прозаически текст (сюжетно-композиционни особености) и подготвя за

следващия въпрос.

• Учител: В кой момент чувствата преливат в ирония и сарказъм и защо текстът

позволява подобни емоции?

• Предполагаемият отговор се аргументира с цитат от текста и изисква от една

страна разсъждения върху ерудицията на Черноризец Храбър – отличното познаване на Светото писание и на конкретната проблематика позволяват на българския

книжовник да застане в позицията на знаещ, който иронично отхвърля твърденията на тези „окаяници и безумци“; а от друга – разпознаване на жанровите характеристики на ораторската проза.

• Учител: Считате ли, че Черноризец Храбър е продължител на Кирило-Методиевото дело? Защо?

• Предполагаемият отговор изисква познания за Кирило-Методиевото дело и

разсъждения, обобщаващи /извеждащи цялостна оценка на личността и делото на

старобългарския книжовник Черноризец Храбър.

Решението на поставените задачи в рубриката Ателие за майстори изисква

приложението на различни интерактивни методи и техники:

1. Работа по групи:

Посочете пасажи от текста, които разкриват значението на творбата „За буквите“ в следните три аспекта:

А) исторически

Б) религиозен

В) идеологически.

2. Дискусия:

Актуален ли е и днес светогледът на Черноризец Храбър?

3. Напишете текст (по произволно избрана тема), който носи жанровите специфики на полемичната апология.

Овъзможностяването на груповата самостоятелна работа; провеждането на дискусия; стимулирането на творческата активност на ученика развиват формираните

литературни и социокултурни компетентности1

.

Очаквани резултати:

1. Разпознава жанрови характеристики на полемичното слово и на апологията,

проявени в „За буквите“.

2. Тълкува „За буквите“ съобразно жанровите характеристики на творбата.

3. Тълкува „За буквите“ съобразно културноисторическите характеристики на

творбата.

4. Съпоставя с личния си опит интерпретирани в „За буквите“ ценности и норми,

проблеми и конфликти, характерни за Средновековието, и обосновава позиция по

тях. 5. Идентифицира и оценява специфични начини на въздействие в „За буквите“.

1 Напомняме, че това е модел на планиране на урок, в който задачите в отделните

рубрики (а и самите рубрики) се поставят по преценка на учителя.