Ренесансът – преломна епоха за човешката цивилизация

 Илияна Бенина, Магдалина Бенина, Никола Бенин

Цели на урока (образователни, възпитателни, развиващи):

А) Възпитателни:

Да се обобщят и систематизират формираните социокултурни компетентности

по отношение на:

• светогледните идеи, характерни за Ренесанса

• интерпретираните в изучените текстове ценности и норми, проблеми и конфликти, характерни за Ренесанса

• автори, изучени творби, жанрови специфики, герои, сюжети, мотиви, културна епоха на създаването им

• специфичните начини на въздействие в изучените творби от Ренесанса.

Б) Образователни:

Да се обобщят и систематизират формираните литературни компетентности по

отношение на:

• интерпретацията на изучените творби от Ренесанса съобразно културноисторическите им характеристики

• словесните форми, родове и жанрове на литературата на Ренесанса

• интерпретацията на изучените творби от Ренесанса съобразно родовите и/или

жанровите им характеристики.

• идентифицираните междутекстови връзки и съотнасяния (тълкуване на интер-

54

претации на едни и същи мотиви и/или устойчиви сюжети в изучените творби от

различни културни епохи)

• функциите на разпознатите литературни похвати, тропи и фигури в изучените

творби.

В) Развиващи:

Да се развиват формираните литературни и социокултурни компетентности

чрез:

• разбиране и осмисляне на извлечената от изучаваните текстове информация с

оглед на тяхното естетическо въздействие

• самостоятелен подбор, извличане и осмисляне (съобразно различни критерии)

на информацията от различни източници за изпълнение на конкретна задача – изследователска, комуникативна или творческа

• самостоятелна оценъчна позиция по отношение на значимостта на авторите и

техните произведения за духовното развитие на човечеството

Вид на урока – урок за обобщение

Методи, дидактически средства и похвати:

Метод на интерпретацията, историко-типологичен метод, съпоставителен метод

Беседа/семинар, самостоятелна работа с текста; работа по групи, интерактивни

методи и техники

Учебни ресурси:

1. Учебник по литература за осми клас, ИК „Анубис“, С., 2017.

2. Методика на литературното образование, Румяна Йовева, Ш., 2008.

Ход на урока:

1. Въвеждаща учебна ситуация (5 – 10 мин.):

Актуализация на опорни знания:

Урокът започва с репродуктивна беседа. В рамките на няколко минути се обговаря същественото за епохата на Ренесанса с въпроси от типа: Какво означава понятието хуманизъм? С коя епоха от културното развитие на човечеството

свързваме това понятие? А какво знаете за Ренесанса, какво усещане поражда тази

епоха? Кои автори и техни произведения са емблематични за епохата на Ренесанса? Какви нови литературни жанрове възникват в епохата?

2. Учебни ситуации за разкриване на учебното съдържание (20 – 25 мин.):

Първата и втората задача се реализират чрез система от въпроси и задачи. Целта

е чрез репродуктивна беседа да се реконструира епохата, нейната същност, периодизация, исторически, философски и социокултурен дискурс. Учителят записва задачата на дъската и определя времето за изпълнението ѝ.

• Учител:

1. Посочете характерните особености на Ренесанса по отношение на:

а) наименование

55

• Предполагаем отговор: Наименованието на епохата (Renaissance, на френски

език означава “възраждане“) отразява една от определящите ѝ ориентации - възраждането на античната културна традиция.

б) същност

• Предполагаем отговор: Ренесансът е период от европейската история, който

играе ролята на мост между средните векове и новите времена и има решаващо

значение за културното развитие на Западна Европа.

в) периодизация

• Предполагаем отговор: Ренесансът не се развива еднолинейно или синхронно. В различните страни той се проявява в различни моменти и чрез разнообразни форми. Като образцов вариант на Ренесанса се мисли Италианският ренесанс,

който продължава около два века и половина (откъм средата на XIV до втората

половина на XVI век). В останалите европейски държави ренесансовите развития

започват по-късно (във Франция – през XVI век, в Испания и Англия – през втората половина на XVI и началото на XVII век).

г) светогледна нагласа

• Предполагаем отговор: За разлика от културата на средните векове, в която

определяща роля играе теоцентричното мислене, според което светът е организиран съобразно божествената воля и разум, в културата на Ренесанса се утвърждава антропоцентризмът (от гр. antropos – „човек“). Това е светогледна нагласа, според която висшата ценност на битието е човекът и именно той се явява мярка за

всички неща.

д) ценностни ориентири

• Предполагаем отговор: Новите ценностни ориентири са свързани най-вече с

уважение към личните качества на индивида, разбирани като основен фактор за

формиране на човешката съдба.

е) културна програма/идеология

• Предполагаем отговор: Хуманизмът (от лат. homo – „човек“) е културна програма, която идва като смяна на средновековната схоластика. Основното съдържание на хуманизма се определя от стремежа към създаване на нова култура, която да

отговаря на свободното развитие на автономната човешка личност, освободена от

догмите и опеката на църквата, на базата на опита, почерпен от античната традиция.

ж) типът творец

• Предполагаем отговор: Писателите от епохата на Ренесанка са хуманисти.

Тяхното творчество обичайно съчетава художествени им интереси със задълбочени научни търсения. Тъй като основополагащ за хуманизма е идеалът за всестранно развитата човека личност, която притежава широки познания във всички

области, на този идеал съответства и типът на ренесансовия творец.

з) фактори за изграждане на културата

• Предполагаем отговор: Докато за средновековната култура определящи са феодалната и християнската идеология, решаваща роля за изграждането на културата

на Ренесанса играят буржоазните отношения, зародили се още в недрата на феодалното общество. Те са най-типични за града, където развитието на занаятите и

особено на манифактурата води до основни промени в обществената структура.

Новата градска култура се развива на основата на средновековната, но въпреки

това тя е качествено нова, тъй като ценностно се ориентира не към съсловните и

56

религиозните норми, а към интересите и стремежите на индивида, определени от

идеала за свободната воля на независимата човешка личност.

и) език

• Предполагаем отговор: Ренесансовата култура се създава паралелно на латински език и на народните езици, използвани в отделните европейски държави. Употребата на латински е от една страна продължение на средновековната практика,

основана на разбирането, че той е свещен език. От друга, обаче, същият език се издига в култ от хуманистите на основата на почитта им към античното наследство.

Ето защо развитието в отношенията между латинския и народните езици не е еднолинейно и равномерно. Като цяло обаче тенденцията е към постепенно изместване

на латинския от народните езици в повечето области на културата (най-устойчиво

латинският се задържа в сферите на медицината, юриспруденцията и богослужението).

й) фази на ренесансовата култура, специфики

• Предполагаем отговор: Ренесансовата епоха се разгръща в две основни фази,

първата от която бива означавана като Ранен ренесанс, а втората – като Висок

ренесанс.

Ранният ренесанс се свързва най-вече с италианската култура от XIV век, на

която е присъщо оптимистичното световъзприемане и интелектуалната самоувереност. Литературата на този етап представя човека в житейската му активност и

подвижност, но без особена психологическа дълбочина.

Високият ренесанс е свързан идеологически с кризиса на хуманизма, който започва през XVI век. Тъй като това е времето, когато ренесансовото движение обхваща останалите страни на Западна Европа, в тяхната култура се проявяват предимно кризисните умонастроения, докато оптимистичната фаза се оказва стеснена

до отделни десетилетия.

к) читател

• Предполагаем отговор: Читателят от епохата на Ренесанса е високо образован. Като цяло публичността на литературата е ограничена в сравнение с общностния характер на средновековната литература. Ренесансовата литература се

култивира предимно около дворците на владетелите. Характерен пример е кръжокът на Лоренцо Медичи (наречен Великолепни), който е център на културния

живот във Флоренция през XV век. Читателите са най-вече от дворцовите кръгове,

но постепенно в литературния свят навлизат и представители на други съсловия.

Характерна отлика на епохата е, че читателите са и потенциални автори, тъй като

образованите хора на времето били изпълнени от страст към писане.

л) разпространение на литературните творби

• Предполагаем отговор: През епохата на Ренесанса литературата се превръща окончателно в книжна. Писменото ѝ разпространение става определящо след

изнамирането на печатарската преса, тъй като с него започва ерата на книгопечатането. Самото книгопечатане, на свой ред, предпоставя нови, непознати по-рано

явления, като масови тиражи, пазар на книги, умножаване броя на личните и обществените библиотеки.

м) теми/обект на изображение

• Предполагаем отговор: Измежду темите, представителни за ренесансовата

литература, централно място заема природата. Любима дума на хуманистите, тя

57

бива отъждествявана с човека и средата, в която той се формира като личност.

В тясна връзка с преклонението към природата е и специфичният култ към красотата. Красотата се разбира вече не само като материално отражение на някаква висша духовна хармония, а като обективна, чувствено изживявана наличност,

проявяваща се в природата, в живота, в духовните и обществените изяви на човека. В литературата на Високия ренесанс, в резултат на кризата на хуманизма,

на преден план излизат скептицизмът и разочарованието, а светогледните нагласи

придобиват песимистичен и трагически характер. Героите на тази литература са

психологически усложнени, раздирани от противоречия, безпомощни в опита си

да разберат окръжаващия ги свят. Разпознавателен знак за достойния, духовно

извисен индивид стават отчаянието на духа и отказът на разума да приеме действителността. Литературата изразява тази реакция чрез метафората на лудостта.

Така се обяснява централната роля, която темата за лудостта играе в творчеството

на автори като Сервантес и Шекспир.

н) развитие на изкуствата

Предполагаем отговор: Ренесансът е епоха на блестящи постижения в областта

на изобразителните изкуства. Най-изразително те се проявяват в Италия. Особено

благоприятно е времето за развитието на архитектурата. Мощно развитие претърпява скулптурата във връзка и с обособяването ѝ от архитектурата като самостоятелно изкуство през XV век. Живописта обаче дава най-пълноценен израз

на реалистичните стремежи на епохата с присъщия ѝ интерес към земните радости

и „откриването на света и човека“.

о) представители и творби2

 

• Предполагаем отговор: Бокачо „Декамерон“, Сервантес „Дон Кихот“, Шекспир „Хамлет“, Шекспир сонети,

2. Посочете кои от изучаваните произведения са:

а) произведения на ранния Ренесанс

• Предполагаем отговор: „Декамерон“ (Бокачо)

б) произведения на високия Ренесанс

• Предполагаем отговор: „Дон Кихот (Сервантес), „Хамлет“ (Шекспир), сонети

(Шекспир)

• Учител: Как си обяснявате тяхното различно (оптимистично/ песимистично)

звучене?

Предполагаем отговор: Тяхното различно звучене е израз на светогледите на

времето, в което са създадени произведенията.

Посочването на характерните особености на Ренесанса и на представителните

произведения за двете фази на епохата (Ранния и Високия ренесанс) илюстрират

трайно владеене на общообразователния минимум.

Трета и четвърта задача включват изготвяне на таблици, които систематизират и

обобщават знанията и уменията за интерпретация на текст по отделните равнища

от алгоритъма за интерпретация – жанр, жанрови специфики, сюжетно-композиционни особености и похвати.

2

 Имат се предвид изучаваните автори и произведения.

58

• Учител:

3. Посочете жанровете и жанровите специфики на разглежданите произведения от литературата на Ренесанса в следната таблица:

Автор

Произведение

Жанр Специфики

Бокачо

„Декамерон“

Предполагаем отговор:

новела

ренесансова новела

Предполагаем отговор:

Кратък разказ с неочакван

край, като се обсъжда някак- во впечатляващо събитие ли

необичайна случка.

Ренесансова новела: крат- кост, поставяне в центъра на

сюжета на необичайно съби- тие, неочакван край и малък

брой герои, които в хода на

действието трябва да изявят

своите качества и умения.

Сервантес

„Дон Кихот“

Предполагаем отговор:

роман

Предполагаем отговор:

Романът е голямо по обем

епическо произведение, на- писано в проза, в което са

представени измислени герои

и събития, организирани в

съгласувана история. Опре- деляща характеристика на

романовото повествование е

да представя събитията така,

като че ли се разгръщат в

настоящето, пред очите на

читателя.

59

Шекспир

„Хамлет“

Предполагаем отговор:

трагедия/трагедия на отмъ- щението

Предполагаем отговор:

През средните векове под

трагедия се разбирало про- изведение (незадължително

драматично), което показва

прехода на героя от състоя- ние на щастие към нещастие

и смърт. Новият момент в

ренесансовата трагедия е из- граждането на сложни, силно

въздействащи характери,

които носят в себе си пред- поставките за трагическия

изход от конфликта, в който

са попаднали.

 Извънредно популярни по

времето на Шекспир, тра- гедиите на отмъщението

представяли еднотипни дра- матични ситуации, в които

е извършено тежко престъ- пление (най-често убийство)

и засегнатото лице, което е

и главният герой, трябва да

отмъсти на извършителитте.

Шекспир

СОНЕТИ

Предполагаем отговор:

сонет

Предполагаем отговор:

Сонетът е лирическо стихотворение със строго определен обем от 14 стиха и устойчива композиционна схема,

съставена от четиристишия и

тристишия.

Името му идва от провансал- ската дума sonet, която означава „песничка“.

60

• Учител:

4. Посочете сюжетно-композиционнте особености на произведенията:

Автор

Произведение

Сюжет Композиция – особености и

похвати

Бокачо „Декамерон“ Предполагаем отговор:

Сюжетът на новелата за трите

пръстена, евреина Мелхиседек

и султана Саладин не е оригинален. Всъщност по-голямата част

от новелите в „Декамерон“ също

не са с оригинален сюжет. Сред

основните източници е италианският средновековен сборник „Сто

новели“, известен още като „Новелино“ (XIII в.). Бокачо подхожда

творчески към своите първоизточници. Сюжетът на „Притчата за

трите пръстена“ е заимстван също

от сборника „Сто новели“, но е

подложен на преработка и нагласяне към светогледната система на

ХІV век.

В новелата е представена типична

история за умни отговори, изменили в благоприятна посока съдбата

на героя. Случката, разказана в

нея, до голяма степен е предста- вителна за историите, включени

в „Декамерон“. В по-голямата си

част те са едносъбитийни, т. е.

организирани са около едно основ- но събитие (любовно приключе- ние, измама, изпитание, нравствен

урок, изневяра), което мотивира

действията на героите. Особено

важни са началният и крайният

момент на случката, които поставят акцент върху индивидуалните

качества на героя и способността

му активно да отстоява своите

човешки права.

Такава е и ситуацията в новелата

за трите пръстена. В началото

султанът Саладин иска с хитрост

да вземе богатството на евреина

Мелхиседек, като го поставя на

изпитание. Мелхиседек разбира

опасността и решава да отговори

с притча. Чрез нея той убеждава

Саладин в своята мъдрост, а на

финала всеки от двамата запазва

достойнството си и е възнаграден.

Предполагаем отговор:

Основните части на композицията на новелата са: въведение – замисъла на Саладин

да вземе парите на евреина,

завръзка – поставянето на

въпроса–капан, развитие на

действието – споделянето от

Мелхиседек на притчата за

трите пръстена, кулминация

– финала на притчата и решението на Саладин, развръзка

– признанието на Саладин за

замислената измама, и за- ключение (епилог) – постига- нето на разбирателство меж- ду двамата и установяването

на приятелски отношения по

между им.

61

Автор

Произведение

Сюжет Композиция – особености и

похвати

Бокачо „Декамерон“ Евреинът съхранява богатството

си, а султанът получава нужния му

заем. В края на новелата силата на

мъдростта и ума надделяват над

хитростта и измамата.

Сервантес

„Дон Кихот“

Предполагаем отговор:

Действието на романа се развива

през ХVІІ век. Героят му е дребният идалго Алонсо Кихана, който

живее в малко селище на глухата

провинция Ла Манча. Основната

му страст е да чете стари романи

за странстващи рицари, в които

се разказва за красиви подвизи

в защита на онеправданите и в

името на прекрасни дами, за дуели

на честта и победоносни сражения с великани. Под влияние на

любимите си книги, идалгото се

вдъхновява за идеята да възроди

рицарството и самият той да стане

странстващ рицар под името Дон

Кихот. Облича се в стари доспехи,

препасва се с ръждясал меч и си

взема за боен кон една мършава

кранта, на която дава гръмкото

име Росинант.

След което се отправя към света

на приключенията. Тъй като се

полага рицарят да има дама на

сърцето, той избира простата и

грубовата селска девойка Алдонса

Лоренсо за своя вдъхновителка и ѝ

дава благородническото име Дул- синея дел Тобосо.

Дон Кихот поема по широкия

път. Отначало попада в запустяла

странноприемница, която въобра- жението му превръща в блестящ

замък, а ханджията вижда като

владетел на замък. Тъй като ри- царят трябва да бъде посветен в

рицарство, той моли ханджията да

изпълни ритуала по посвещаване- то. Ханджията се досеща, че има

насреща си умопобъркан чудак, и

изиграва ролята си с подобаващо

старание.

Дон Кихот се завръща в родното

си село и взема със себе си като

оръженосец селянина Санчо

Предполагаем отговор:

Романът „Дон Кихот“ има

сложна композиция. Всяка от

двете му части е разделена на

значителен брой глави, като

главната сюжетна линия,

свързана с приключенията

на Дон Кихот и Санчо, се

преплита с множество допълнителни истории. Действието

в романа е представено основно като серия от епизоди.

Ето защо композицията на

романа може да бъде определена като епизодична.

62

Автор

Произведение

Сюжет Композиция – особености и

похвати

Сервантес

„Дон Кихот“

Панса, комуто обещава несметни

богатства и дори остров, където

Санчо ще може да управлява след

време като награда за вярната си

служба.

Приключенията, в които двамата

попадат, са не само абсолютно

нелепи, но и изходът от тях е неизменно катастрофален. Между

най-характерните са битката с

вятърните мелници, описана в

Първа глава, и сражението със

стадото овце, които му се струват

вражески пълчища.

Първоначално Санчо гледа на

онова, което се случва с Дон

Кихот, от позицията на трезвия

практицизъм и това води до спорове между двамата. Ентусиазмът

на Дон Кихот обаче взема връх и

приключенията продължават, едно

от друго по-безумни. При нощуване в запустяла странноприемница,

например, Дон Кихот се хвърля

срещу меховете с вино, въобразявайки си, че капещото от тях вино

е кръв. Всеки път, когато реалнос- тта го кара да види заблудата си,

Дон Кихот намира обяснение за

своята грешка в намесата на зли

магьосници.

Междувременно близките на Дон

Кихот започват да се тревожат

за него. Свещеникът и селският

бръснар го откриват и като му

казват, че Дулсинея се нуждае от

помощта му, го уговарят да влезе

в една клетка, която натоварват

на каруца, за да го откарат у дома.

Икономката и племенницата му са

радостни от завръщането му, но

Дон Кихот е разтревожен и потиснат.

Дон Кихот се възстановява, но

съзнанието му остава помрачено.

След известно време той отново

тръгва да странства, придружен от

Санчо. Отначало двамата тръгват

към Тобосо, за да намерят прекрасната Дулсинея, която никой от

тях не е видял с очите си.

63

Автор

Произведение

Сюжет Композиция – особености и

похвати

Сервантес

„Дон Кихот“

Като мисли, че господарят му е

толкова побъркан, че би приел

каквото и да е за истина, още при

среща с първата селска девойка

Санчо убеждава Дон Кихот, че

това е истинската Дулсинея. Дон

Кихот вижда, че срещнатата е

обикновена селянка, но убеден от

думите на Санчо, решава, че злите

магьосници са я направили толкова непривлекателна.

След множество приключения Дон

Кихот пристига в един херцогски

замък. Там вече са чували за неговите невероятни подвизи и решават да направят госта си за смях.

Херцогът и жена му се преструват,

че вярват на разказите на Дон Кихот за това, че е благороден рицар,

и го молят да спаси изпаднала в

беда девойка. Подготвя се спектакъл, който за организаторите

е просто комедия, докато за Дон

Кихот е истинско, смъртноопасно

изпитание. На слугите също е наредено да участват в играта. Като

кулминация на спектакъла минава

процесия с прекрасни нимфи и

ужасни магьосници. Казват на Дон

Кихот, че Дулсинея може да бъде

разомагьосана, ако Санчо доброволно понесе триста удара с камшик. Уплашеният Санчо измолва

разрешение сам да определи кога

да изтърпи наказанието.

Херцогът изпълнява обещанието,

което Дон Кихот е дал на Санчо, и

обявява оръженосеца за губернатор на остров.

Преди Санчо да встъпи в длъжност, Дон Кихот му дава съвети

как да управлява. Въпросният

„остров“ е малко селце във владенията на херцога, където е

заповядано да се подчиняват на

новия си господар. Въпреки своята

необразованост, като демонстрира

ум и находчивост, Санчо се справя

успешно със задълженията си на

губернатор. Накрая, след 12-дневно

управление той излиза в оставка,

като изтъква като доказателство

64

Автор

Произведение

Сюжет Композиция – особености и

похвати

Сервантес

„Дон Кихот“

за честността си, че е напуснал

поста си толкова беден, колкото е

бил, когато го е получил. След дълга поредица неблагополучия Дон

Кихот бива насилствено отрезвен

от манията си. Облечен в рицарски

доспехи, младият му съселянин Самсон Караско го предизвиква на дуел,

като поставя условието онзи, който

бъде победен, да се подчини безпрекословно на волята на победителя.

Самсон побеждава и повелява Дон

Кихот да отиде у дома си и да не

хваща оръжие в продължение на

една година. Дон Кихот сдържа дадената дума, но е съсипан душевно и

се разболява. Прикован към леглото,

той за огромна изненада на околните, изведнъж става напълно нормален. Санчо убеждава господаря си

да оздравее по-бързо, за да продължат търсенето на Дулсинея, но Дон

Кихот, превърнал се вече отново в

предишния Алонсо Кихана, упреква

Санчо за непомерните му фантазии

и след като прави завещанието си,

издъхва в мир и спокойствие.

Шекспир „Хамлет“ Предполагаем отговор: Принц

Хамлет е извикан у дома, в замъка

Елсинор, от Германия, където е

студент, за погребението на вне- запно умрелия му баща – краля на

Дания. При завръщането си той

с изненада научава, че майка му,

Гертруда, се е оженила за чичо му

Клавдий, брат на починалия крал.

Хамлет се изпълва със съмнения,

че има нещо нередно, които се

потвърждават, когато през нощта

в замъка се появява призракът на

баща му, за да му каже, че е бил

убит от брат си – докато е спял в

градината, Клавдий е сипал отрова

в ухото му. Той повелява Хамлет

за отмъсти за убийството му. Хамлет решава да се престори на луд,

за да може необезпокояван да подготви отмъщението си. За да провери дали казаното от Призрака е

вярно, Хамлет организира

Предполагаем отговор:

В сравнение с други произ- ведения от по-късното твор- чество на Шекспир „Хамлет“

е относително стройна и

целеустремена пиеса. Това е

предпоставено от характера

ѝ на трагедия на отмъщение- то, защото в този тип сюжети

няма какво да се случи, освен

отмъщение, особено ако –

както е в „Хамлет“ – самото

престъпление е извършено

преди началото на действието. Ето защо колебанията

и забавянията в хода на

действието, иначе като цяло

праволинейно и целенасочено, имат същностно значение.

65

Автор

Произведение

Сюжет Композиция – особености и

похвати

Шекспир „Хамлет“ представление с една актьорска

трупа на пиеса, озаглавена „Убийството на Гонзаго“, като прибавя

към нея сцени, които представят

убийството така, както е било описано от Призрака. Замисълът, който Хамлет нарича „мишеловка“, се

оказва успешен, защото реакцията

на Клавдий, който внезапно напуска представлението, доказва гузната му съвест.

Уверен, че чичо му е злодей, Хамлет решава да го убие, но въпреки

всичко колебанията му продължават да го спират.

Бавейки отмъщението си, Хамлет

причинява смъртта на шест души.

По време на изпълнен с взаимни

обвинения разговор с Гертруда в

нейната стая, той усеща, че някой

ги подслушва иззад паравана, и

го пронизва смъртоносно – това е

Полоний, съветникът на Клавдий

и баща на любимата на Хамлет,

Офелия. За да го накаже, Клавдий

решава да го изпрати в изгнание в

Англия. По-рано той е извикал от

Германия приятелите на Хамлет

Розенкранц и Гилденстерн, за да

наблюдават племенника му, чието

поведение го изпълва с подозрение. Сега той ги натоварва със

задачата да отведат Хамлет при

английския крал, комуто в писмо е

възложил убийството на Хамлет.

Хамлет обаче разкрива заговора,

подменя писмото и изпраща на

смърт вероломните си приятели.

Офелия, в покруса от смъртта на

баща си и от странното поведение

на Хамлет, изгубва разсъдъка си и

се удавя. Брат ѝ, Лаерт, който е отпътувал във Франция, се завръща,

за да отмъсти за смъртта на баща

си, става свидетел на нейното по- лудяване и след погребението ѝ се

заклева да накаже Хамлет.

Лаерт и Клавдий планират убий- ството на Хамлет. Лаерт и Хамлет

ще се бият с шпаги, но тази на

Лерт ще бъде потопена в отрова.

Преди да умре, Лаерт казва на

Без тях трагедията не би

могла да се разгърне в продължително и завършено

действие. Първоначално

пулсациите се проявяват в

ориентирането на действието. Началната сцена с нощната стража задава атмосфера

на тревожно очакване, докато втората я контрастира

с демонстрацията на блясък

и благополучие. И двете

сцени носят в себе си интрига – първата за Призрака

на краля, втората – за узурпираните престоли в Дания

и Норвегия. Трета сцена

неочаквано включва нов,

страничен момент – отпъту- ването на Лаерт за Франция.

Чрез сбогуването на Лаерт

с Офелия и Полоний обаче

действието се въвежда в от- ношенията между Хамлет и

Офелия. Тази зигзагообразна

линия продължава до послед- ната пета сцена, когато Хам- лет се заклева да отмъсти и

действието придобива ясно

определена посока.

От второ действие нататък основен механизъм на

развитие е бавенето. След

редуващи се сцени на заговор срещу Хамлет (II, 1) и

заговор срещу Клавдий (II,

2) в центъра на действието

остава Хамлет. Поведението

му е поредица от състояния

на мъчително бездействие и

трескави, често прибързани

действия, които водят чрез

непрекъснато нагнетяване

на напрежението към финал- ната сцена на дуела, когато

действието сякаш започва

да се развърта по някакъв

свой механизъм, независимо

от волята на участниците в

него. Хамлет, който винаги

е бил подозрителен, в този

момент не се досеща за

66

Автор

Произведение

Сюжет Композиция – особености и

похвати

Шекспир „Хамлет“ Хамлет, че и той ще загине, защото вече е бил наранен от същата

шпага. В този момент кралицата

припада – като мисли, че нанесеният от сина ѝ удар означава неговата победа в боя, тя пие от чашата

вино, приготвена за победителя,

в която коварно Клавдий е сипал

отрова, за да бъде сигурен, че при

какъвто и да е изход, Хамлет ще

бъде мъртъв. Кралицата умира.

Умирайки, Лаерт признава на

Хамлет за заговора и му обяснява,

че Клавдий е отговорен за смъртта

на кралицата. В гнева си Хамлет

пронизва Клавдий с отровното

оръжие и излива остатъка от отровното вино в гърлото му. Преди

да умре, той моли верния си приятел Хорацио да разкаже истината

за случилото се. Последните му

думи са „Останалото е мълчание“.

коварната клопка, която му

е поставена. Но по същия

начин в клопка се озовава и

Лаерт. Загива по погрешка

Гертруда, но с живота си

заплаща и палачът Клавдий.

Шекспир

СОНЕТИ

Предполагаем отговор: Нямат ясно

изразен сюжет, но тъй като ренесансовите сонети се появяват по

правило като сборници, наречени

сонетни сюити, в тях като цялост

се очертава известна сюжетна последователност, най-често свързана с любовта на поета към неговата „дама на сърцето“. Историята,

която разказва сонетният сборник

на Шекспир, е по-различен. В

първите седемнадесет сонета поетът – лирически герой на сюитата

съветва свой млад приятел да се

ожени, като по различни начини

разработва идеята за безсмъртие

чрез децата. От сонет 18 нататък

вече се говори как безсмъртието

на младия красавец ще бъде осигу- рено от поезията, която влюбеният

в него поет му посвещава.

Предполагаем отговор: За

разлика от петраркисткия

тип сонет, чиято композиция

се състои от две четиристишия и две тристишия,

английският се члени на три

четиристишия и завършващо

двустишие (куплет). Всяка

от строфите има своя роля

в развитиетона идеята и в

своята последователност

представят редуването на

завръзка – развитие – кулминация – развръзка.

67

Автор

Произведение

Сюжет Композиция – особености и

похвати

Шекспир

СОНЕТИ

В няколко сонета (от 78-и до 86-и)

се появява фигурата на съперника

поет, в чиито стихове младежът

също така охотно се вслушва. От

127-и сонет започва аферата със

„смуглата дама“, която проявява

отзивчивост не само поета, назоваващ себе си Уилям, но и към младия му приятел. Физическата привлекателност на жената има силно

въздействие върху поета и властно

го притегля, но без да може да го

удовлетвори, което предизвиква в

душата му силен смут. Историята

няма финал.

Очевидно е, че присъствието на

сюжет е само формално и няма

особено значение.

Подобна методическа стратегия (обобщаване и систематизиране на знанията и

уменията за интерпретация на текст по посочените равнища – теми, мотиви, образна система) следва беседата в следващите задачи.

• Учител:

5. Посочете доминиращите теми и мотиви в:

а) „Декамерон“ Бокачо

• Предполагаем отговор: Специфична особеност на „Декамерон“ е това, че всеки

един от десетте дена е посветен на конкретна тема. Тя се определя от избрания крал

или кралица на деня. Разпределени по дни основните теми на новелите са: за религията и църквата (ден първи), за остроумни отговори на трудни въпроси, хапливи слова

и находчиво поведение (ден първи и шести), за неочаквани обрати на съдбата (ден

втори, пети и седми), за любовта – по-силна от смъртта (ден четвърти), за любовни

приключения с щастлив край (ден пети), за отдаването на чувствените наслади (ден

трети и седми), за любовните измами (ден седми и осми), за благородството и великодушието, проявени в любовните и в други дела (ден десети). Деветият ден е разнообразен и в него намират продължение темите от останалите дни.

б) „Дон Кихот“ Сервантес

• Предполагаем отговор: Рицарските странствания на Дон Кихот могат да бъдат

видени и като реализация на темата за пътя и пътуването. Особено важно значение

има темата за лудостта. Представена чрез Дон Кихот, тя е основен проблем при

тълкуването на романа. Друга тема, която играе определяща роля в съдържанието

на романа, е за господаря и слугата. Неразделната двойка на рицаря и неговия оръжиеносец е образцова реализация на традиционната фигура на сдвоените образи,

чрез които литературата поставя на обсъждане някои от най-основните човешки

проблеми, между които тези за властта и подчинението, за междуличностните отношения и за природната несъстоятелност на социалните роли.

в) „Хамлет“ Шекспир

68

• Предполагаем отговор: Важна тема в “Хамлет“, която обвързва смислово трагедията с цялостното творчество на Шекспир, е за отношението между привидност

и истина. Тя заема централно място и в европейската литературата от късната

фаза на Ренесанса по-общо. Въпросът за несъвпадението между „да бъдеш“ и „да

изглеждаш“ е разработван от Шекспир по разнообразни начини. В „Хамлет“ проблемът за несъвпадението между привидност и истина е обвързан с друга тема, характерна за късноренесансовата литература – за живота като театър. Друга важна

тема в „Хамлет“ е за лудостта. Тази тема е характерна за литературата от периода

на кризата, изживявана от хуманизма.

г) Сонети (91, 130) Шекспир

• Предполагаем отговор: Основни теми в сонет 91 са приятелството и любовта.

Основна тема на сонет 130 е правдивостта на поезията. Противопоставени са два

творчески принципа. Първият, който е неприемлив за лирическия говорител, се

доверява на готовите, стандартни начини, с които обикновено се изразява възхищението от красотата на любимата. Другият, предпочетен от поета, е на вярност

към истината.

• Учител:

6. Потърсете мотива за пътуването в произведение от същата или друга епоха

(в това число и съвременната) на чуждия език, който изучавате, и коментирайте

неговата интерпретация.

• Отговорът на поставената задача предполага познаване на съдържанието на

произведения от литературата на изучавания чужд език и владеене на интерпретативните техники.

• Учител:

7. Направете характеристика на следните герои:

а) султанa Саладин, евреинa Мелхиседек (Бокачо „Декамерон“)

• Предполагаем отговор: Саладин е султан, издигнал се благодарение на изключителна храброст. Евреинът Мелхиседек е мъдър човек. Думите и постъпките на

двамата са присъщи за новия тип ренесансов герой – независимата личност, която

активно гради своето собствено щастие.

б) Дон Кихот, Санчо Панса (Сервантес „Дон Кихот“)

• Предполагаем отговор: Образът на знаменития идалго Дон Кихот и образът

на неговия оръжиеносец Санчо Панса са модификация на мотива за господаря и

слугата. Първоначалната представа, която повествованието гради, е за контрастно

противопоставяне на двамата, което се провежда на всевъзможни нива. Дон Кихот

и Санчо са противопоставени като външност и физика, като поведение и реч, а

също и като тип световъзприемане. В двойката герои се сблъскват мечти и действителност, идеализъм и практицизъм, сън и безсъние, живот в миналото и живот

в настоящето, поезия и проза. Впоследствие обаче решаващо става движението

в отношенията между двамата, промените, които всеки от тях претърпява в хода

на събитията. В съжителството си със Санчо Дон Кихот започва да проглежда за

действителността, докато Санчо, от своя страна, под влияние на Дон Кихот постепенно заменя доводите на практицизма с високите аргументи на идеализма.

в) Хамлет (Шекспир „Хамлет“)

• Предполагаем отговор: Основните характеристики в поведението на Хамлет, върху които обичайно се съсредоточават различните тълкования за героя, са

69

престорената лудост и колебанието. Сложността на героя обаче произтича преди

всичко от несъвпадането между различни представи за него, които текстът на трагедията провокира. От една страна се създава представата за герой, който непоносимо страда от порочността на света. Като потъва в мрачните си размисли, той

изгубва усещането си за ценността на живота и това обезсилва неговата действеност. В подобна насока са ориентирани мислите на Хамлет в прочутия му монолог

от Първа сцена на Трето действие, който започва с думите „Да бъдем или не – това

се пита“. Като анализира колебанията си, той стига до прозрението, че те извират

от невъзможността да стигне до абсолютната истина. Парализиран от несигурност, той става жертва на собствените си нереализирани духовни сили, които се

превръщат в слабост и го рушат емоционално и физически. Логично, монологът,

който изразява това състояние на безизходица, довело Хамлет до ръба между престорената и истинската лудост, е недовършен. Той прекъсва внезапно. Външният

повод е появата на Офелия, но истинската причина е, че отвъд критичната точка,

до която героят е стигнал, валидни са само смъртта или мълчанието.

Това е представата, която Хамлет внушава за себе си на зрителя (или читателя).

Внушението е убедително, тъй като основни характеристики на героя са необичайно

силното му емоционално излъчване и увещателната мощ на думите му, проявена в

неговите монолози, както и в отделни реплики от диалозите му с останалите герои.

От една по-обективна гледна точка обаче поведението на героя изглежда различно.

Хамлет е образцово проявление на типа на меланхолика. Хамлет действа в съответствие с меланхоличния си темперамент, който се изразява в мнителност и подозрителност, редуващи се пристъпи на паралитично бездействие и свръхактивност, изпадане в продължителни размисли, внезапни изблици на язвително-подигравателен смях.

Хамлет е представен в съответствие със съвременната на Шекспир теория дори и във

външния си вид – бледото лице и черното трико, възприемано като емблематичен знак

на меланхолията. Точно в меланхоличния темперамент на Хамлет може да се намери

обективно обяснение за мудността му при осъществяване на отмъщението. Недоверието на героя към привидностите на живота крие също толковадълбоко недоверие

към постижимостта на истината, която би могла да ги опровергае. Хамлет не е безпогрешен в преценките си – огорчението му от Гертруда, Офелия и дори Розенкранц и

Гилденстерн надхвърля непомерно действителната им вина. Пак така и страданието

му надхвърля обективните си основания, поради което нищо не може да го облекчи.

Тази игра на истини и полуистини, на оценки и неспособност за преценка задава

контурите на една фундаментална човешка криза, в която се „разпадат връзките“

не само между човека и света, но и вътре в самия човек. И тъкмо в нея е универсалният смисъл на трагедията, сложна и непостижима като самия живот.

г) лирическият говорител, приятелят, „смуглата дама“ (Шекспир Сонети)

• Предполагаем отговор: Главен герой на сонетния сборник е поетът, лирическият говорител. Основното съдържание на сонетите е определено от неговите

идеи, чувства и стремежи. Поетът идентифицира преди всичко с творчеството си,

в него е основният смисъл на съществуването му, то придава на живота му допълнителна стойност. Шекспировият поет е творец, типичен за Ренесанса. Той вижда

в поезията си залог за безсмъртие на приятеля и любимата.

Останалите герои в сонетите са приятелят – красив млад благородник, и любимата – мургава, страстна жена, която приема любовта на поета, но дарява с благо-

70

склонността си и приятеля му. Така се загатва присъствието на любовен триъгълник, в който поетът и младият му приятел са съперници. Това позициониране на

героите няма стойност на действителен конфликт. Ролята му е да даде възможност

за противопоставянето на два вида любов – възвишената, платонична любов, мислена и като приятелство (в отношението на поета към младия мъж), на чувствената, изпълнена със страст любов, обект на която е „смуглата дама“.

8. Посочете аналог на един от посочените герои (или на двойка герои) в произведение от същата или друга епоха (в това число и съвременната) на чуждия език,

който изучавате, и направете съпоставка.

• Отговорът на поставената задача предполага раз/познаване на герои от произведения на литературата на изучавания чужд език и владеене на интерпретативните техники.

 Задачи шеста (6.) и осма (8.) са съобразени с интегралния подход, чрез който се осъществяват междупредметните връзки. Отговорите на поставените задачи способстват

и за развиване на ключовата компетентност умения за общуване на чужди езици.

9. Изгответе мултимедийна презентация, в която представяте интерпретация на

разглежданите произведения в другите изкуства. Коментирайте начините на въздействие с оглед контекста на епохата на създаване на произведението (като литературен вариант и като вариант на съответното изкуство) и с оглед спецификата на

въздействие на естетическите средства и похвати за съответното изкуство.

• Поставената задача може да бъде възложена за домашна работа. Тя (задача 9.)

също е съобразена с интегралния подход, чрез нея се експонира връзката на литературата с другите изкуства. Изготвената мултимедийна презентация и съпровождащите я коментари способстват за изграждане и на друга ключова компетентност

– дигитална компетентност.

Всяка от поставените задачи би могла да се осъществи чрез групова самостоятелна работа.

Очаквани резултати:

1.Познава значението на Ренесанса като културна епоха.

2. Различава отличителни за епохата на Ренесанса светогледни идеи

3. Съпоставя с личния си опит интерпретирани в изучените текстове ценности и

норми, проблеми и конфликти, характерни за Ренесанса.

4. Свързва изучените творби с имената на техните автори, с жанровете, с героите, със сюжетите и с мотивите им, с културната епоха на създаването им.

5. Подбира, извлича и обработва съобразно няколко критерия информация от

различни източници, за да изпълни самостоятелно конкретна задача – изследователска, комуникативна или творческа.

6. Тълкува изучените творби от Ренесанса съобразно културноисторическите

им характеристики.

7. Разпознава словесни форми, родове и жанрове на литературата.

8. Тълкува изучените творби от Ренесанса съобразно родовите и/или жанровите

им характеристики.

9. Разпознава литературни похвати, тропи и фигури и обяснява функциите им в

изучените творби.