Основни правописни норми

 Магдалина Бенина, Илияна Бенина, Никола Бенин

1. Двойно -НН- при прилагателните имена се получава при изпадането на звука   – Е – от наставката – ЕН от мъжки род във формите за женски и среден род. Например: машиНЕН, машиННа, машиННо; цеНЕН, цеННа,  цеННо; закоНЕН, закоННа, закоННо.

 

2. Двойно – ТТ- при членуване се появява при съществителни от женски род, които завършват  на  – Т, когато се членуват с определителен член – ТА. Например:

 

папраТ – папраТТа, чесТ – чесТТА, пролеТ – пролеТТа.  Същото правило важи и за съществителни от женски род, завършващи на –Щ. Например: НоЩ – ноЩТА, помоЩ – помоЩТА, свеЩ – свеЩТА.

 

3. Удвояване на съгласни

 

  Удвояване на съгласните в думите се получава когато:

 

 а) Когато представката завършва със същата съгласна, с която започва коренът на думата. Например: поДДържам, наДДумвам, наДДелявам.

 

 б) Когато коренът завършва със същия съгласен, с който започва наставката. Например: реВВам, дръННах, криВВам, звъННах, даскаЛЛък, акъЛЛия.

 

4. Представките  РАЗ-, ВЪЗ, ИЗ, БЕЗ – винаги се пишат с буквата  З.  Например: разучавам, развличам се, разузнавам, възпитавам, възлагам, възвишение, известен, избегна, извеждам, безславно, безлично, безбрежен. Изключение прави само думата  Въстание.

 

5. Правопис на отрицателната частица НЕ.

 

 Отрицателната частица   „НЕ”   винаги се  пише отделно от глагола.  Например: не може, не знае, не идва.

 

 Но когато глаголът назовава действие, което е непълноценно, отрицателната частица „НЕ”- трябва да се пише слято с глагола: недочува, недовижда, недооценява, недообмисля.

 

6.  Членуване на имената

 

Членуването на имената от мъжки род ед. ч. се среща в няколко варианта:

 

– Пълен определителен член  – ът, -ят  ( човекът, снегът, домът, пътят, учителят, новият, старият).

 

 – Кратък определителен член – а, я    ( човека, снега, дома, пътя, учителя, новия стария).

 

Пълната форма -ът, -ят  се употребява, когато думата е подлог или  сказуемно определение на подлога.  Например: Снегът затрупа всички пътища.  Това е новият учебник по литература. Учителят изпитва учениците.  Домът се напълни с хора.

 

  Кратката форма   -а, -я се употребява, когато думата не е подлог.  Например: Той отиде в  града. Шейната мина през снега.  Децата слушаха думите на учителя.

 

7. Употреба на главни букви.

 

–  С главна буква се пишат всички собствени и лични имена, имена на лица и животни, презимена и фамилни имена, прякори и псевдоними. Напр. Рангелов, Петър Моканина, Рижко, Рогуша.

 

–   С главна буква се пишат нарицателни приложения към собствени имена на известни личности или литературни герои, когато са станали част от собственото име: Бай Ганьо, Бачо Киро, Йоан Екзарх,  Матей Миткалото, Презвитер Козма.

 

–   С главна буква се пишат прозвища, добили значение на собствени имена. Напр.  Апостола Васил Левски, Майстора  Владимир Димитров.

 

–  С главна буква се пишат географските имена на държави, улици, читалища, кина,  континенти, морета, океани, реки, местности, имена на фирми и сдружения.

 

– С главна буква се пишат имената на празници: Великден, Гергьовден, Йордановден, Никулден, Лазаровден, Нова година, Коледа, Бъдни вечер, Ден на жената, Ден на независимостта.

 

8. Слято, полуслято писане

 

–  Слято писане

 

а) Слято се пишат  сложни съществителни имена, в които едната част е смислово подчинена на друга: водоизточник, газопровод, киносалон, самообразование, местоположение, параход, вертолет.

 

б) Слято се пишат   названия на празниците и селища, в които подчинената основа е съществително лично или фамилно име: Димитровден, Лазаровден, Петровден, Велинград, Димитровград, Костинброд.

 

в) Слято се пишат  сложни съществителни, чиято подчинена основа е числително бройно, свързано с главната основа без съединителна гласна:  двуокис, стохилядник, тригодишнина.

 

г) Слято се пишат  сложни съществителни имена предимно със съставки от чужд произход, в които подчинената основа е съществително име: блоксхема, вакуумапарат, емайллак, фрезмашина, киловатчас.

 

– Полуслято писане

 

 Полуслято се пишат някои сложни думи с неравноправно смислово отношение между изграждащите ги основи:  вагон-ресторант, помощник-аптекар, заместник-министър, генерал-майор, кандидат-студент, дом-паметник, храм-паметник.

 

9. Пренасяне на части от думи на нов ред

 

При пренасяне на части от думи на нов ред се използва малко тире като показател за прекъсване, за да не се породят двусмислици: Само –  лети, сто- личен, прав- див.  При пренасяне на части се полага изискването за такова тяхно разделяне, което осигурява преди всичко лекота и яснота. Думите се пренасят по срички, като на нов ред винаги пренесената част трябва да започва със съгласна буква:  айс – берг, само – лет, зоо – лог, уче – ник,  дъс – ка,  ком- пю-тър.

 

10. Правопис на сложни прилагателни имена за цветове.

 

Разделно се пишат прилагателните имена, обозначаващи съчетаване от два различни цвята:  синьо-бял, червено-чер, кафяво-зелен, оранжево-червен.

 

Слято се пишат прилагателните имена, при които се обозначават различни нюанси на цветовете: светлозелен, мътнобял, тъмносин, пламенночервен, небесносин, тревистозелен, златистожълт, кобалтовосин, изумруденозелен.

 

11. Степенуване на прилагателните имена и причастията.

 

Прилагателните имена и наречията се степенуват с частиците по-  и най-. Напр: голям, по-голям, най-голям; силен, по-силен, най-силен; умно, по-умно, най-умно; силно, по-силно най-силно.  Но когато „по”   изпълнява ролята на наречие, то тогава се пише отделно. Например:   По това време заваля дъжд.   По леда имаше драскотини от кънки.

 

 

 

12. Правопис на пълните и кратки форми на предлозите  С (СЪС), В (ВЪВ).

 

 – Пълната форма на предлога СЪС се пише, когато следващата дума в изречението започва с буквите С или З.  Напр:  Със словото общуването между хората е по-богато и пълноценно. Със знанието и съгласието на родителите си Иван отиде на море. Само със защита на околната среда можем да опазим богатствата на природата.

 

Кратката форма на предлога С се пише когато следващата дума в изречението  започва с всякакви други букви освен  З  и С. Напр:   С тренировки телата ни укрепват физически. С четене на книги човекът става духовно по-богат.

 

– Пълната форма на предлога ВЪВ се пише, когато следващата дума започва с В или Ф. Напр: Във вашия клас има най-много отличници. Във фризера има замразени хранителни продукти. Кратката форма на предлога В се пише, когато следващата дума започва с всякакви други букви, освен В или Ф. Напр: В училище получаваме систематизирани знания. В града пристигна цирк.

 

13.  Правопис на думи с непостоянно Ъ

 

Непостоянно наричаме онова Ъ, което присъства във формите за единствено число, а се изгубва в множествено число. Напр. могъл  – могли, добър – добри, метър – метри, литър – литри, мисъл – мисли, донесъл – донесли. Когато се съмняваме дали дадена дума се пише с А или с Ъ – поставяме  думата в множествено число и ако гласната Ъ изчезне, то при единствено число на същата дума пишем Ъ, а не А: бегъл – бегли; топъл –топли, вопъл – вопли. Но ако в множествено число се появи гласен звук  А, то и в единствено число се пише А. Напр: писАли – писАл, виждАли – виждАл, избягАли – избягАл

 

ІІ.  Основни пунктуационни норми.

 

 Препинателните знаци точка, запетая, двоеточие, кавички, удивителна, въпросителна, скоби, точка и запетая, многоточие са част от графичната система на българския език и дават указания за смислово, интонационно и синтактично (изреченско) разчленяване на речта.

 

 1. Точката е основен знак за отделяне на самостоятелни синтактични цялости. По сравнение със запетаята, точката със запетая и тирето точката притежава най-дълга интонационна пауза, разделяща логически две съседни изречения.

 

 – Точка се пише при съкращаване на думи:  инж. (инженер), проф. (професор), гр. (град), с. (село), вк. (вестник).

 

– При цифрово означаване на дати: 21.03.2011 г.

 

– При изброяване на подточки в даден текст   1. 2. 3. (а. б. в.)

 

2. Въпросителната (?)

 

Въпросителната е знак за отделяне на самостоятелни синтактични цялости, изразяващи въпрос. Въпросителна се пише:

 

– След въпросително изречение ( Кога успя да прочетеш книгата?  Хареса ли ти?).

 

– След заглавие, оформено като въпрос ( Как авторът изобразява драматичната съдба на героя?)

 

– Когато авторът изразява съмнение или недоумение, като в този случай  към въпросителната може да се добави и удивителна ( Ти ли ще ми твърдиш, че знаеш целия урок?! И половината не знаеш!).

 

3. Удивителна (!)

 

Удивителната е знак за отделяне на синтактични цялости, които имат емоционален характер. Удивителна се пише:

 

 

 

След възклицателно изречение ( Колко красив е моят град !).

 

 

След обръщение ( Колко жалко! О, Родино!   Слушай, момче!)

 

 

След повелително ( Сядай да си учиш урока!  Напиши си домашното!)

4. Многоточие (…)

 

Многоточието е знак за отбелязване на недоизказана или прекъсната мисъл. То се означава с три точки (…)

 

– Вътре в рамките на изречението многоточието изразява пауза ( Аз си мислех… ех, по-добре нищо да не ти казвам!)

 

 – В края на изречението многоточието означава недоизказана или прекъсната мисъл.       ( Как можа да кажеш това?.. Един истински приятел не би могъл…).

 

5. Запетая.

 

Запетаята е знак, с който  се отделят части на изречението. Но понякога запетаята се използва, за да се означат отделни смислови и стилистични нюанси.`

 

– В рамките на изречението със запетая се отделят:

 

а) Еднородните части на изречението (Най-после настъпи първият, интересният, незабравимият младежки празник В стаята по масите, столовете, шкафовете, килимите и леглата навсякъде се търкаляха накъсани хартии. В този момент към небето литнаха стотици сини,червени, жълти, оранжеви и зелени балони).

 

б) Със запетая се отделят обръщенията, вметнатите и въвеждащи думи на изречението ( Моя родна страна, здравей! Деца, къде отивате?  А сега, ученици, запишете темата на новия урок! Какво да ти кажа, приятелю, в този момент? Сега, разбира се, всичко тръгна по старому. Честно казано, не съм си научил урока! Ако искате да знаете повече за живота, мили деца, прочетете тази книга!).

 

в) Обособени части на изречението.

 

   Целият брой на вестника, посветен на Априлското въстание, беше  подготвен от нашия клас.  Аз, за разлика от други случаи, отговарях ясно и изчерпателно. Когато влязох в стаята, след като затворих вратата, видях разбитата каса.

 

г) Сравнения, които имат характер на обособени части.

 

   Децата, малки пъстри пеперудки, се понесоха шеметно из ливадата.  Топлите дни през октомври, някак неестествени за сезона, изведнъж свършиха и заваляха студени, ситни дъждове.

 

д)  Запетаи се пишат пред прости изречения в състава на сложното, свързани със съчинителни и подчинителни съюзи ( а, но, па, та, че, обаче, защото, само че, който, която, които, когато). Разгледах всичките книги, но нито една не ми хареса. Може би щях да си купя нещо, само че парите ми бяха свършили. Отидохме на кино, обаче филмът вече беше започнал. През нощта заваля сняг, който до сутринта натрупа до коляно.  Почти бях свършил да пиша, когато удари звънецът. Не мога да ти гарантирам, че утре ще дойда пак. Боли ме главата, та се пръска. Видя полския стражар, па хукна из лозята.

 

6. Точка и запетая ( 😉

 

 Знакът точка и запетая се пише в следните случаи:

 

а) В рамките на простото изречение между разширените еднородни части, ако вътре в тях вече е сложена запетая: ( На панаира се беше събрал много народ – мъже, жени и деца; продавачи, купувачи и просто запалянковци; селяни, търговци и стражари; бедняци, просяци и скитници, дошли да изпросят комат хляб).

 

б) В рамките на сложното изречение между отделните самостоятелни части. ( Така детето постепенно узна, че бедните и онеправданите хора от всички епохи имат нещо общо, което ги свързва; че техният стремеж за свобода и справедливост е бил пренесен през вековете от най-сърцатите синове на човечеството).

 

7. Двоеточие е знак за изброяване на еднородни части, за поясняване и уточняване на мисли.

 

Стаята беше пълна с разноцветни балони: сини,червени,жълти и зелени – те се търкаляха навсякъде.

 

В нея имаше нещо от старата: нещо от онази някогашна Сарандовица, която въртеше хана, готвеше, сипваше чевръсто вино и ракия, и разнасяше по масите на гостите.

 

8.  Тире (-)

 

Тирето е знак за по голяма интонационна пауза по сравнение с тази на запетаята.

 

Вчера получих писмо от него – първото за тази година.

 

9. Кавички.

 

Кавичките се употребяват в следните случаи:

 

а) При пряка реч и цитиране.

 

б)  При използване на дума в преносен смисъл ( Той е много „силен” ученик: бележникът му е пълен с двойки).

 

в) При изписване имената на паметници, улици, театри, кина, читалища, библиотеки, училища, футболни отбори, фирми и дружества ( ул. „Иван Вазов” № 2,   кино „ Фокус”, читалище „Искра”, училище „Дора Габе”, площад „Александър Батенберг”,                   ФК  „ Локомотив”,    фирма „ Свежест”).