Стил. Видове функционални стилове

 Никола Бенин

 Стил е система от езикови изразни средства, съвкупност от функционални разновидности на българската книжовна реч, характерни начини по които се използват елементите на общонародния език за целите на езиковото общуване. За броя на стиловете в бъл. ез съществуват различни мнения. Сред някои белгарски автори се чува мнението , че тъй като стилът не е абсолютен, не можем да говорим за определен брой стилове. М. Янакиев говори веднъж за два стилахудожествен и научен, а друг път за три стила-книжовен, разговорен и диалектен. Според Л. Андрейчин има два основни стила в зависимост от двата основни начина, по които се отразява действителноста: логически и образноемоционален.Първият отразява действителноста по чисто мисловен път, като използва изразните средства, които въздействат главно в/у месълта. Такъв е стилът на научната и научно-популярната литература, на административните документи и др. Образния стил отразява действителноста по образен и емоционален път, като използва изразни средства, които въздействат в/у мисълта, въображението и чувствата. Това е стилът на различните видове худ. Произведения и някои от публистичните произведения.В друг свой сборник Л. Андрейчин разглежда пет колективни стила на книжовната българска реч и въпреки, че границите на отделните стилове са много слаби и има едно постоянно преливани от един в друг, това е най-удобната подялба и ние приемаме това деление. Това са разговорен, научен, художествен, административен и публицистичен. 

Разговорен стил. За този стил е характерно свободното използване на думи и изрази от народната реч. Понякога се допуска употреба и някои широко известни диалектни думи думи от турски произход. Но не трябва да се прекалява с тези думи защото разговорния стил се задръства с много некнижовни елементи. В този стил не се използва специална терминология, специални словосъчетания, неразбираеми за широк кръг от хора, с негова помощ някои въпроси от областта на науката могат да се представят в по-достъпна форма-чрез научно-популярно изложение. Така този стил служи като обединяващо звено м/у народно-разговорната реч и научния стил. В разговорния стил често се допуска употреба на характерни думи, чрез които може да се изразяват различни чувства и емоции- т.е. думи с допълнително емоционална оценка от страна на генериращия. Така в разговорния стил на речта намират място думи, които посочват нежност, например умалителни форми на имената. Тези форми внасят народен емоционален оттенък в речта на автора. В разговорния стил на книжовната реч може да се използват думи и словосъчетания, които изразяват възмущение, както и някои по-груби ругателни думи. На този стил не са му чужди и думи, обрати и словосъчетания, които показват пренебрежение към действия и хора, предмети и качества.Използва се фразеология-устойчиви съчетания с народен характер различни поговорки, пословици и др. От граматично гледище в разговорния стил се допускат и по-неправилни във фонетично и морфологично отношение форми.Синтактичната структура на изразите е също с по-характерен обликИзреченията често са елиптични, недовършени, фразата е по-насечена, с почести паузи, по-често се срещат глаголни форми, по-рядко имена, изреченията са сравнително къси, неразширени и не натоварени с множество второстепенни части. Изреченията са преобладаващо подбудителни и въпросителни. Разговорният стил притежава голяма живост и динамика. 

Научен стил.Чрез средствата на този стил се разглеждат различни научни въпроси.За него са характерни особена категория думи, преобладаващо еднозначни и най-често от чужд произход, наречени научни термини.Това са научно установени и дефинирани възможно найпълно понятия.Тези термини нямат допълнителен емоционален заряд- образните думи в научния стил са слабо застъпени, понеже научното изложение има доста абстрактен, разсъдъчен характер и няма за цел въздейства в/у чувствата на читателя, а само неговата мисъл. За този стил са характерни по-голямо количество отглаголни съществителни, изреченията са по-дълги, значително разширени с второстепени части и изпълнени с обособени части на изр. В изразните средства на научния стил се наблюдава много по-слаба глаголност в сравнение с разговорния стил, спрягаемите глаголи се явяват твърде рядко, а имената са значително повече.Наличието на имена и причастни форми придава по-голяма описателност, тежест на изложението и абстрактност, които изискват повече усилия да се осъзнаят и запомнят изложените мисли.Всичко това прави средствата на научния стил неприложими пред широка читателска аудитория, а са предназначени за по тесен кръг от хора с подготовка в съответната научна област. Художествен стил. Чрез средствата на този стил се предават живо и картинно различни случки, хора, образи, пейзажи и др. Създадени с помоща на различни конструкции и композиционни структури на речта.Художественият стил на българската реч има огромен обсег-той използва лексикалното и фразеологичнобогатство но всички други стилове.Тъй като в художествената литература може да се описват всякакви действия, всякакви области от света на човека.Основна особеност за този стил е, че много широко се употребявят думи с преносно значение, като се ползват разнообразни езиково-стилистични похвати на описание-метафора, олицетворения, епитети и сравнения, т.е всички тропеични изрази, синтактични фигури,повторение, градация,инверсия, звукопис, етимологична фигура,алитерация и асонанс..Много характерно за него е и особената творческата употреба на думи с ново преносно значение.В този стил няма място специална лексика. Разширената и преносната употреба на лексиката и фразеологията е обичаен факт за художествения стил, което пък от своя страна разширява почти неограничено изразните възможности на бъл. език, защото всяка дума може да получи нова преносна , емоционална употреба при съответната ситуация.В този стил обикновено се говори за употреба на специални думит.н. литературни думи като блян, ипование и др. Поетични думи-ромон, зефир и тържествени думи като доблестен, величав и др.Те се употребяват най-вече в художествения стил.В исторически романи, разкази и др., за да се доближи до дадена епоха често се използват така наречениет архаизми.Употребата на колоритни думи е др. начин за обогатяване на изразите в худ. стил. Това са думи взети от диалектите на българския език и се използват в диалога на худ. произведние. За този стил е характерна употребата на диалог.Жанрово за него са характерни лирика(ода,елегия, сатира,сонет), епос(разказ, новела,повест), драма(комедия,трагедия и драма); има и лироепичиски произведения в стихотворна форма с наличие на сюжетпоема,балада. Административен стил. Характерните особености на този стил откриваме в различните документи, служебни доклади, протоколи, писма м/у учреждения, удостоверения и др. Този стил може да се раздели на няколко подгрупи. „Официалнодокументалният стил”, който може да се раздели на стил на указите и официалните разпоредби и заповеди, стил на законодателните документи и др. Основната разновидност на административния стиле да представя всички обстоятелства в техните логически взаимоотношения с изводите от тях в едно цяло. Езикът на законите изисква преди всичко точност и невъзможност за каквито и да било различия в тълкуването, за сметка на бързина на разбирането, защото заинтересования човек може да прочете и два три пъти закона.За разлика от това езикът на прокламациите трябва да се разбира веднага, а не да се размива с дреболии и уговорки.Този стил налага строгост в избора на термини, които не могат да допускат никаква двусмисленост.Има значителна установеност на изразните формули, които се използват винаги по един и същ начин за една и съща ситуация. За изразните средства на административния стил са характерни такива формули като: долуподписаният, вх. номер, изх. номер, към дело и др.Форми като входящ и изходящ са неестествени за съвременния език-такива причастия днес не се образуват, но те са запазени от времето на следосвобожденските години, когато у нас се заемат множество руски формив административното производство, които се пазят и до днес по традиция. Този стил не търпи никакви емоционални думи.Недопустимо е да се отразява нечие лично отношение.

 Публицистичен стил. Този ситл също притежава специфична терминология и фразеология.Понякога се употребяват думи носещи допълнителна емоционална окраска , особено в публицистични материали като есето,фейлетон, худ. очерк и др., но тази емоционалност е послаба от емоционалноста на думите и изразите на художествения стил.Освен това тази емоционалност има обществен, а не личен характер и е най-вече възторжена, пагосна или ироничносаркастична.В тези материали почти липсва употребата на диалог с изкюлчение на някои очерци и фейлетони.Поради разсъдъчния характер на публ. стил за него са характерни множество отглаголни съществителни имена, някои изразни формули, които се доближават до формулите на административния стил. Материалите на този стил са характерни за вестници, списания, радио,телевизия и др.В тези материали се използват повече, отколкото другаде така наречените риторични въпроси.В този стил се използват много отглаголни съществителни- правене, организиране изработване и др. думи от международната лексика-клишета;кратки,точни и ясни изречения,които да разкриват същността на фактите и да помагат за създаването на собствена позиция по тях.