Магдалина Бенина, Илияна Бенина, Никола Бенин
Книгата „Бай Ганьо“
(1895 г.) е изградена от две композиционни части. Първата
съдържа девет фейлетона (очерка): „Бай Ганьо пътува“, „Бай Ганьо в операта“, „Бай Ганьо в банята“, „Бай Ганьо в Дрезден“, „Бай Ганьо на изложението в Прага“, „Бай Ганьо у Иречека“, „Бай Ганьо на гости“, „Бай Ганьо в Швейцария“ и „Бай Ганьо в Русия“.
Втората част включва три очерка: „Бай Ганьо се върна от Европа“, „Бай Ганьо прави
избори“ и „Бай Ганьо журналист“, в които акцентът е поставен не върху анекдотичното
в поведението на героя, а върху неговите социалнополитически роли, „превращения“
по думите на професор Боян Пенев. В последния фейлетон на изданието от 1
895 г. Бай Ганьо журналист“ отсъства пътеписното начало, характерно за текстовете в първата част. Персонажът не е изобразен на фона на европейското социокултурно пространство, през което е
преминал, без да се
обогати духовно,
без да изживее позитивна
промяна. Завърналият
се в България търговец е
разкрит в друга
социална среда
–
типична за обществената
действителност от 90
-
те години на XIX век.
Специфично е
композиционното изграждане на
„Бай Ганьо журналист“.
В
началото през
погледа на повест
вователя е представена
приятелската атмосфера в
компанията „Весела България“.
Историята за намерението на Бай Ганьо и неговото
обкръжение „да се удари
най
-
добър келепир“
, е разказана от Гедрос
(разказ в разказа),
който не е непосредствен
свидетел на случи
лото се, но
се стреми да предаде
разговора
достоверно, с всички
детайли. В определени моменти в
диалогичната конструкция
на
текста се
вмъкват експресивните оценки
на разказвача за
фейлетонните герои,
например Гочоолу и
Дочоолу. Финалната реплика на Гедрос:
„Ето, господа,
как се е
основал органът на бай
Ганя“, и споделеното от повествователя: „Ние разтворихме
отново
вратата на вътрешния
салон и оркестърът гръмна чудния марш на Вагнеровския
„Танхойзер“ ,
затварят композиционната
рамка на очерка.
Сле
два графично
обособен фрагмент, който
представлява емоционално
обръщение на
повествователя към
читателя и Бай Ганьо и не е част от последния очерк,
а е
з
аключителният
елемент от
смисловата рамка на
цялата книга. Последното
изречение (поанта): „Европейци
см
е
ний, ама
все не сме
дотам!...“, се свързва
с
посланието на
встъпителните думи на повествователя:
„Помогнаха на бай Ганя
да
смъкне от плещите си
агарянския ямурлук, наметна си той една
белгийска мантия
–
и
всички рекоха, че бай
Ганьо е вече цял европеец“.
■ РОДНОТО И ЧУЖДОТО В
„БАЙ ГАНЬО ЖУРНАЛИСТ“.
НРАВСТВЕНИ ЦЕННОСТИ И
НОРМИ, ПРОБЛЕМИ И КОНФЛИКТИ
Началната част
на фейлетона разкрива
непринудените
взаимоотношения в
бохемското
общество „Весела
България“, чиито членове
са
назовани със
своите
прозвища
–
Сенаторът, Отело,
Стувенчо, Гедрос. Част
от този артистичен приятелски
кръг на интелигентни
хора (в края на текста
е споменато, че слушат
марш от операта
„Танхойзер“ на
Рихард Вагнер) е и повествователят. В
тази компания
вси
чки се
чувстват обединени от
завладялото ги приятно настроение, безгрижие,
желание да се
забавляват, шегуват и
наслаждават на живота. Те са като деца, които са се
затворили в
своя свят на смях и
импровизирани „комедии“ и сякаш са се изолирали от външната
д
ействителност, от
обществено
-
политическата сфера.
Това е любимото им духовно
пространство,
възприемано като свое,
близко, в което могат да бъдат себе си
–
искрени,
непосредствени, отдали
се на забавна игра.
Реалността, метонимично
представена чре
з образа на улицата,
обаче им напомня
грубо за
своето присъствие.
На музиката е
противопоставен крясъкът на
вестникопродавеца: „Ho
-
ви вестни
-
ци. Н а р о д н о в е л и ч и е е е“. Още във
встъпителната част на
фейлетонния текст изпъква
контрастът между два
различни
образа на родното
–
Алековата „Весела
България“, състояща се от
приятели с чувство
за хумор, лишени от
амбиция за политическа кариера и материално
облагодетелстване,
и Бай
-
Ганьовата България на
псевдопатриотите, които прикриват
користолюбието си
зад гръмки думи, пропити
с фалшиво родолюбие. Пример за тяхното двуличие
е
избраното име на
вестника, чийто „редактор
-
стопанин“ е Ганьо
Балкански
–
„Народно
величие“.
Историята, свързана
с новото превъплъщение
на Бай Ганьо
–
този път като
журналис
т, който
желае да
формира общественото мнение,
е пресъздадена чрез
ретроспекция. Пред
своите
сподвижници героят,
придобил самочувствието на
„европеец“, сваля
публичната си маска и излага
с цинична откровеност
истинските си
намерения: „Трябва
и ний да
клъвн
ем по нещо,
току
-
тъй на
сухо патриотизъм
–
бошлаф“. Метафоричният
изказ на персонажа разкрива разбирането му за
същността на
понятието „патриотизъм“,
за действията, които е необходимо да се предприемат в
сложната политическа
ситуация
–
„както стоят
работи
те“. Според
„учителя на
„невежите“ си
сънародници“ (професор
Адриана Дамянова) изявата на родолюбиви
чувства не трябва да е
безкористна, от
идеалистични подбуди („на сухо“), а да е
продиктувана от стремежа
за лична
изгода, за осребряване
на патриотичната р
еторика.
В изкривените представи
на материалиста Бай
Ганьо да бъде патриот,
означава да
изпълнява поредната доходоносна
роля.
Фейлетонистът изгражда
негативния образ на родното, чиито представители
–
антигероите
на следосвобожденското
общество
–
са обрисувани чрез
средствата на
сатирата. На преден план
те поставят не съдбата
на отечеството, висшите национални
интереси, а
собствения „келепир“,
материалната полза,
която искат да
извлекат.
Техният егоизъм и груб
прагматизъм проличават в
диалога помеж
ду им, в разпаленото
обсъждане на различните
възможности за бързо
забогатяване.
Меркантилната природа
на Бай Ганьо и неговите
двойници изпъква в
предложенията за
отваряне на „руски
трактир“ (кръчма),
„фабрика за руски
квас“ (руско
национално питие)
или за
основаване на банка.
Персонажите са първични, примитивни, духовно
ограничени, но
имат търговски нюх и
усет за предстоящите политически промени, долавят „какъв
вятър вей“ и като
безпринципни ветропоказатели са готови да се приспособят към
новото
статукво, фейлетонът е написан през 1895 г., а на следващата година, при
управлението на
Константин Стоилов,
прекъснатите след Съединението
дипломатически отношения
между
България и Русия са
възстановени
Няма коментари:
Публикуване на коментар