Боговете в “Илиада” от Омир

 Никола Бенин

В “Илиада” Омир създава свят, подвластен на боговете. За древния човек божественото начало, божествената мисъл е във всяка сфера на живота, включително и войната, дори често човешката война е заради раздори между боговете. Омировите герои са богоподобни в соята смелост и красота, а в същото време Омировите богове са андроморфни в своите чувства и постъпки. И все пак божественото у тях е ясно изразено, но просто е преплетено с човешкото. Боговете се намесват в хода на войната, но не могат да променят изхода й. Те направляват обстоятелствата в живота, но също както хората, са подвластни на съдбата. Така например Зевс покровителства Хектор, но не може да го спаси от съдбовния жребий. “Омировите богове имат динамичен характер. Те са богове в религиозния смисъл и същеврменно са художествени символи. Човекът зависи от тях и без да престава да бъде свободен.”(Б. Богданов “Омировият епос”) Често боговете постъпват много нечестно и несправедливо спрямо някой герой, но това е тяхно право. Личностните качества на героя се подсилват от божествената власт на неговия покровител. Така Атина взима под своя закрила героите, който смята за най – доблестни: Ахил и Диомед. В същото време Ахил е покровителстван от Хера, а тя е и покровителка на Агамемнон. Парис и Елена изглеждат по – слаби от останалите герои, но това е защото тяхната покровителка Афродита е по- слаба от другите богове. Боговете оказват влияние върху поведението на героите, но не и дотам, че да променят характерното му поведение. Боговете имат голямо влияние върху постъпките на героите, но основни техните основни мотиви за действие си остават чисто човешки. Парис открадва Елена не заради Афродита, а заради човешката жажда за притежание на най – красивото, без значение дали става дума за вещ или човек. Макар и богиня, Афродита не може да вдъхне на Парис смелост – той по природа е страхливец и тя не може да измени това. В този смисъл смелостта на Ахил само е подсилена от присъствието на Атина, но богинята не може да влияе на неговата стихийност и необузданост. Тя може да го предпази от прибързани действия, но не и да смекчи характера му. В Първа песен Атина спира Ахил да не убие Агамемнон. Това тя извършва по заръка на Хера, която покровителства и двамата: Аз от небето се спуснах да спра яростта ти безмерна, стига да слушаш. Изпрати ме тук белоръката Хера, пазеща двама ви с обич сърдечна и грижа еднаква. Ахил е покровителстван и от майка си, богиня Тетида. Чрез нея той отправя молба към Хефест и богът ковач създава за ахейския герой чудни доспехи, макар и да е на страната на троянците. Това е типичното за Омир уравновесяване на божествената намеса. Иначе боговете би трябвло да повалят само троянци, а да дават леки победи на ахейците. Тъй като повечето богове са на страната на ахейците, за да се постигне това уравновесяване авторът приписва на най – могъщия бог Зевс пристрастия към троянската страна и най – вече към Хектор. Докато Ахил е галеник на съдбата, покровителстван от много богове и сам син на богиня, Хектор почти винаги е сам на бойното поле като само в отделни моменти към него се присъидинява божествена помощ: Щеше ли Хектор смъртта и съдбата сега да отбегне, ако не бе се явил Аполон за последна подкрепа, смелост не бе му внушил и не бе сторил краката му бързи? Човешкият морал не е много по – различен от божествения. Така че и от човешка, и от божествена гледна точка призивът на Хектор към честен двубой и неоскверняване на тялото на врага е знак за истинска войнска доблест и достойнство, нещо повече – за висша нравственост, изцяло подчинена на моралните норми и на чувството за айдос. В противовес на това, поведението на Ахил е абсолютно неприемливо не само за хората, но и за боговете. Докато Хектор се стреми към айдос Ахил извършва хюбрис. Той нарушава всички човешки и божествени норми като осквернява мъртвото тяло на Хектор. Още по – неприемливо е неговото поведение в светлината на фактът, че Ахил не постига своята победа сам, а с помощта на Атина, докато Хектор е съвсем сам на бойното поле, нещо повече Хектор е подведен с измама от богинята да се приближи до ахееца. А и докато мотивите на Ахил са съвсем лични, и дори егоистични, личните мотиви на Хектор се преплитат с патриотичните. На боговете не са чужди човешки качества и чувства. Така например Зевс, който е пълновластен господар на хора и богове, има силата да промени хода на битките, така че троянците да имат преднина (Първа песен), се страхува от свада с Хера, която е описана като зла и ревнива жена. Тетида се възползва от божествената си власт, за да помага на сина си Ахил. Аполон отклонява Ахил от стените на Троя, преобразен като Агенор, а Атина примамва Хектор на бойното поле в образа на Деифоб. От друга страна на боговете не им липсва и съпричастност с човешката болка – Тетида и нереидите оплакват смъртта на Патрокъл заедно с Ахил, а Хермес придружава Приам до ахейския стан и го защитава по пътя. Макар и андроморфни на външен вид, боговете не познават физическата болка и смъртта. Ето защо светът на хората изглежда по – реален от този на боговете. Само хората познават тъмната страна на съществуването, докато за боговете тя остава не съвсем ясна и дори далечна. Светът на “Илиада” е сложен синтез между човешкото и божественото, между религия и реализъм. Именно затова толкова точно и красиво изгражда представата на древните за космогоничния ред в живота и света.