Илияна Бенина, Магдалина Бенина, Никола Бенин
понеделник, 31 октомври 2022 г.
Палма на добродетелите и съответните пороци, фолио 70 Дървото на добродетелите и пороците
Мagdalina Benina, Iliyana Benina, Nikola Benin
Освобождение Флорида 1120. Университетът в Гент.
Lambert (на латински: Lambertus de Sancto Audomaro), канон на катедралата Нотр Дам в Сен-Омер в Па-дьо Кале, Северна Франция. Починал през 1121 г.
Enguerrand de Monstrelet
Илияна Бенина, Магдалина Бенина, Никола Бенин
Enguerrand de Monstrelet (±1400-1453)
Les détails biographiques qui nous sont parvenus sur cet historien, sont peu nombreux. On croit qu’il naquit vers l’an 1390, et qu’il commença ses chroniques à l’âge de 30 ans environ, c’est-à-dire en 1420. Il fut prévôt de Cambrai et bailli de Walincourt.
Ses chroniques embrassent un espace de 53 ans (1400 — 1453); elles contiennent le récit des événements contemporains: les guerres de France, d’Artois, de Picardie et d’Angleterre.
Considéré comme historien, Monstrelet a certaine qualité qui fait défaut à beaucoup, la fidélité; néanmoins il est quelque peu partial à l’endroit de la maison de Bourgogne de laquelle il dépendait.
Le style de Monstrelet est lourd et diffus; le grand nombre de pièces justificatives qu’il insère dans son histoire, embarrasse son récit et le rend languissant. Rabelais, qui a une manière particulière de juger les gens, lui reproche d’être « baveux comme un pot à moutarde ». Malgré cela, l’œuvre de ce chroniqueur renferme de précieux documents historiques.
REPORT THIS AD
The ancient Egyptian calendar
Илияна Бенина, Магдалина Бенина, Никола Бенин
The origin of the ancient Egyptian calendar
The Egyptian calendar arises at the beginning of the third millennium BC and is the first known solar calendar in history.
It was in full use at the time of Shepseskaf, the pharaoh of the Fourth Dynasty. In the Pyramid Texts the 365 days of the Egyptian civil year are mentioned. It was divided into 12 months of 30 days each, organized into three groups of ten.
At the end of the last month of each year, the five days (epagomena) that were left to complete the solar year were added, dedicated to various Egyptian gods.
“The Egyptians were the first of all men who discovered the year, and they said that they found this from the stars.” Herodotus Histories II-4
As the Egyptian civil calendar did not have the fourth day that the astronomical solar year has in excess, every four years it lost a day, so it became a “wandering calendar”, where “astronomically fixed periodic” events roamed through the months of the calendar.
Introduction
Since the dawn of the Empire, the Egyptian priests carefully recorded the level of the waters, which they measured with the nilometers.
The timing of sowing or harvesting depended on it, and after years of observations they discovered that every 365 days the cycle repeated.
In Herodotus’s words: Egypt was a gift from the Nile. This comment is not a literary image, but a reality. Annual river floods caused by the monsoon flooded the fields, covering the desert sands with fertile silt.
Calendars
In Egypt, various calendars – the lunar, the solar (civil), and possibly a third secondary lunar calendar – were used to accurately calculate ephemeris.
The Egyptian astronomical priests discovered that lunar calendars were not practical to predict the beginning of the Nile floods, calculate the seasons or count long periods, and comparing them with a measurement referring to the apparent movement of the Sun and the stars, they preferred to use the solar calendar for civil uses, for the first time in history.
The Egyptians may have used a lunar calendar before, but when they discovered the discrepancy between the lunar calendar and the regular passage of the seasons, they probably switched to a seasonal calendar, basing their regular onset on each annual Nile flood.
The first flood according to The Calendar was observed in the first capital of Egypt, Memphis, at the same time as the heliacal rising of the star Sopdet ( Sirius ). The Egyptian year was divided into the three seasons of an agricultural nature:
- Flood (late summer and fall)
- Sowing (winter and early spring)
- Harvesting (late spring and early summer)
Astronomers in the Middle Ages used the Egyptian calendar because of its mathematical regularity. Nicolaus Copernicus, for example, built his tables for the movement of the planets based on the measurement of time with the Egyptian year.
Name of the months
The Egyptian civil calendar had three seasons of four months of thirty days, plus five epagomenal days. Only after the New Kingdom will the months of the civil calendar have their own names.
The name of the months underwent variations over time, as well as the exact date of the beginning of the year. The name given to each of the twelve months corresponds to the time of the New Kingdom.
Plus five Heru-Renpet days (“those that are above the year”, or epagomenal days ), from August 24 to 28.
They were also known as (“of the birth of the gods”), since the birth of five Egyptian deities was celebrated in them: Osiris, Horus, Seth, Isis and Nephthys. Later, in the Coptic language , they were called Piabot Nkoyxi (“the little month”).
Desiderius Erasmus Roterodamus
Илияна Бенина, Магдалина Бенина, Никола Бенин
Desiderius Erasmus Roterodamus was a great friend of Sir Thomas More and Hans Holbein the Younger. A creative and prolific writer on Humanist topics and translator of Latin and Greek texts, his works were highly publicized in his time.
Erasmus was born in Holland in October of 1466, the illegitimate son of Gerhard (unknown last name) who later became a priest, and a woman named Margaretha Rogers, the daughter of a physician. They named him after Saint Erasmus of Formiae. After 1496, he added the surname Desiderius and he supplemented his scholarly name with Roterodamus, the Latinized version of the name for the city of Rotterdam.
Erasmus obtained one of the best educations available to a young man at the time. At the age of nine, Erasmus, his older brother Peter and their mother moved to Deventer to attend one of the best Latin schools in the Netherlands. The curriculum had recently been renewed and Greek was being taught for the first time at a level below university. While there, Erasmus learned of having a personal relationship with God but abstaining from the harsh rules and strict routines of monasticism. For the rest of his life, he attacked the excesses of monasticism.
His mother died in 1483 from the plague and his time in the school ended. By 1492, Erasmus was so impoverished he entered a monastery in Steyn where he took vows as an Augustinian priest. Soon after he was ordained, the Bishop of Cambray offered him employement as a because of his excellent skills in Latin and his reputation as a man of letters. He was given a temporary dispensation from his monastic vows due to his love of Humanistic studies and later Pope Leo X made the dispensation permanent.
In 1495, Erasmus began his studies at the University of Paris, in the College of Montaigu, a center of Reformist zeal. He graduated with a degree in theology and traveled to England where he met Thomas More, John Colet, John Fisher and other scholars and Humanists. He traveled to Italy from 1506 to 1509 where he studied at the University of Turin. While there, his interest in the New Testament was kindled. He became a professor of Divinity and resided at Queens College Cambridge from 1510-1515.
In 1512, he began his opus, a new Latin reworking of the New Testament. He collected all manuscripts he could find and began working on polishing the Latin. He also included a Greek text calling it “All of the New Testament” and it was published in 1516 in Basel, Switzerland. A second and third edition followed in 1519 and 1522. This third edition was probably used by William Tyndale for his translation of the New Testament into English of 1526 and by Robert Stephanus in his 1550 edition which was later used by translators for the King James Version of the English Bible. There were to be fourth and fifth editions of this work and he considered this to be his chief service to the cause of Christianity.
Erasmus carried on a correspondence with Martin Luther and for the most part, tried to remain neutral in reformation disputes. While Erasmus criticized practices of the Catholic Church and tried to eradicate abuses of the clergy, his primary goal was to return Catholics to the simpler faith of the apostolic era. He never condoned the Reformation and remained Catholic until his death.
He wrote many works ecclesiastical and humanistic, his most famous being “In Praise of Folly”, written in 1509 and published in 1511. It was dedicated to his friend Sir Thomas More and criticized European society, the Catholic Church and widely held superstitions of the time. He wrote in Latin but encouraged all his works to be translated. A testament to the popularity of his writings is the number of translations and editions which have appeared since their initial publication. There is no doubt he has been influential in learning from the time of his first writings to his death, down to the present day. Erasmus died of a sudden attack of dysentery on July 12, 1536, aged 69 and they buried him in the cathedral in Basel.
неделя, 30 октомври 2022 г.
Ан Ландърс "Не можеш да имаш всичко. Къде ще го сложиш?"
Илияна Бенина, Магдалина Бенина, Никола Бенин
петък, 28 октомври 2022 г.
Класическо синьо. Музика на брега на Дунав
Илияна Бенина, Магдалина Бенина, Никола Бенин
Сдружение „Полифония“ има
удоволствието да Ви покани
на
концерт
под надслов „Класическо синьо“
На 29 октомври, събота, 16:00 ч., на откритата сцена на кея на река Дунав
Вход свободен
Камерен състав от
професионални музиканти ще изпълни на живо популярни класически музикални
произведения от бележити композитори. В програмата ще прозвучат произведения от
Г. Хендел, Х. Манчини, Й. Щраус, К. Дженкинс и други, адаптирани за камерен
състав.
Стамен Григоров, откривателят на бактерията Lactobacillus bulgaricus
Илияна Бенина, Магдалина Бенина, Никола Бенин
На 27 октомври 1878 г. е роден Стамен Григоров, откривател на бактерията Lactobacillus bulgaricus, предизвикваща ферментацията на млякото. С установяването на микрофлората на киселото мляко от българския учен, се разкриват нови възможности за научни изследвания и търсене на начини за индустриално производство.
Опустошителният гняв на Ахил в първа песен на “Илиада” от Омир
Никола Бенин
Старогръцката митология е
богат, неизчерпаем източник на сюжети за литературни творби в различни времена
не само в Древна Елада, но и векове след нея. Троянският цикъл като част от
тази митология се отличава с ярки изяви на героизъм в епически битки, в които
участват хора и богове. Не случайно велик пълководец като Александър Македонски
се е вдъхновявал от поемата на Омир “Илиада”, изградена върху мотиви от
Троянския цикъл, и я носил винаги със себе си по време на своите военни походи.
“Илиада” е възпитавала поколения наред на само в Древна Гърция, но и в цяла
Европа. Тя продължава да въздейства и в нашето съвремие с естетическите си и
нравствени ориентири.
Поемата има ясна,
геометрична симетрична композиция, която разделя творбата на 24 песни. Всяка от
тези песни е свързана с определени моменти от събитията, които са част от
Троянската война. Омир не включва всички подробности, свързани се с нея, а
подбира целенасочено герои и събития, според идейния замисъл на своето
творение. Това са най –драматичните и най –значителните от тях и те оказват
естествено най –силно впечатление и въздействие като пример за героичност, саможертвеност
в името на общото благо, защита на честта и достойнството като високи ценности
за съвремието на Омир. В сюжетен план се очертава двустранна насоченост.
Епическият разказ обхваща живота на хората, от една страна, и на боговете, от
друга страна. Те са представени паралелно, като в същото време се наблюдава
често намесата на боговете в събитията на земята. Тяхното участие предопределя
изхода на битката между ахейци и троянци или от междуличностните конфликти,
какъвто е този между Ахил и Агамемнон, както и между Ахил и Хектор. Другата
линия на геометрична симетрия в сюжета на поемата е очертана в началото и в
края както на творбата, така и на всяка отделна песен. “Илиада” започва със
свадата, избухнала между вожда на ахейците и най –силния воин сред тях, и
завършва с помиряването между ахейци и троянци, когато Ахил се съгласява ( с
божествена намеса все пак) да върне тялото на мъртвия Хектор на сломения му от
мъка баща. С гняв и помирение се рамкира епическият разказ в първа песен в
характерните за творбата два аспекта –човешки и божествен. Поведението на
Агамемнон възпламенява гнева на Ахил, който ще доведе до сериозни щети за
ахейската войска, но завършва с временно помирение и възстановяване на
равновесието. В същия ред следват събитията и на Олимп. Хера се разгневява
заради тайното посещение на Тетида при Зевс, която изпълнява молбата на своя
син да бъде даден урок за назидание на Агамемнон и неговата войска. Както
старият цар Нестор става помирител в земната свада, така и бог Хефест помирява
своите родители –Хера и Зевс. По този начин природно –космическият ред се
възстановява, макар и временно, защото той носи хармонията, необходима, за да
има смисъл човешкият живот.
Темата за гнева и помирението всъщност се оказва водеща в “Илиада” и обединява останалите мотиви, свързани с Троянската война или с войната изобщо. Първа песен е завръзката в развитието на събитията, обхващащи 51 дни от последната, десета година на войната срещу Троя (Илион). Обръщението към музата като вдъхновителка на поета според древногръцката традиция, съдържа и оповестяването на конкретната тема –“оня гибелен гняв на Ахила Пелеев, / който донесе безбройни беди на войските ахейски…”. Опустошителната сила на този гняв е съкрушителен за троянските противници, които все още безуспешно обсаждат града. В основата на този гняв, който праща “ в подземното царство душите на много герои”, има ясна първопричина: “Тъй волята Зевсова стана…”. Напълно в духа на времето си елините вярват, че волята на боговете направлява живота на хората и нищо не се случва извън нея. Страшният мор сред войската, предвождана от Агамемнон, е изпратен от разгневения бог Аполон заради отказа на ахейския предводител да върне Хризеида на нейния баща, Аполоновия жрец Хриз. Така всяко действие се оказва следствие от божествена намеса или от човешкия избор за поведение. Преди да се стигне до причината за ожесточената свада на двамата високопоставени ахейски войни, има предистория, в която Омир включва, напълно в стила на народнопесенните творби, с множество живописни картинни и словесни подробности, истинската същност на бедата, както и виновния за нея. Всичко започва с решението на Ахил да свика събрание, разбира се по внушението на Хера, “жалеща грижно данайците”, за решаването на проблема с нестихващия мор в техния лагер. Думите на прорицателя Калхас обаче са предизвикателство за върховния водач на гърците. Не случайно, преди да разкрие истината, птицегадателят насочва думите си към характера на Агамемнон:
Страшен е царят, когато се сърди на по –слаб от него.
Стихийният характер на чувствата като че ли е нещо естествено сред героите на “Илиада”, но той често създава сложни проблеми в човешките отношения и предопределя донякъде събитията. Невъздържаният и гневлив по природа Агамемнон нагрубява не само птицегадателя за предсказанието му, но и се нахвърля с най –ожесточени закани срещу Ахил, когато той се опитва да защити принципа на справедливата делба на военната плячка. В този момент се завързва драматичният конфликт, от който произтичат сериозни изпитания за живота и съдбата на почти всички участници в Троянската война. Свадата между Ахил и Агамемнон ще определи по –нататък хода на военните действия, както и загубата на едни от най –доблестните и най – изявените воини от двете враждуващи страни. Омир не укорява и не осъжда героите. Той ги представя такива, каквито са, като се старае да задоволи любопитството на своите слушатели или читатели. За тази цел поетът обичайно използва сложни художествени определения като съчетание на най –отличителните качества за всеки индивидуално. Така например Агамемнон е “широковластният цар”, “мощният цар на мъже”, “всевластен”; Ахил е “богоравен”, “Зевсов любимец”, “бързоногият син на Пелея”, “бързоног и божествен”; ахейците са “меднохитонни”, цар Одисей е “хитроумен”, старият цар Нестор е ”оратор прославен със глас благозвучен”. Надарен с мъдрост от дълголетния си живот, Нестор полага усилия да помири разгневените противници в спора, около който се движи епическият разказ в първа песен на “Илиада”. Той изтъква най –ценните им качества за ахейската войска и за желаната победа над Троя, както и опасните последствия от неразумната вражда на двама от най –знатните гърци:
Горко ни! Скръб безпределна заплашва войската ахейска!
Как би се радвал Приам и чедата на царя Приама,
колко ли много троянците биха ликували дружно,
ако узнаят подробно за вашата свада опасна –
двама сте първи в съвета данайски, във битка –най –лични.
Нестор съпоставя двамата ахейски първенци, за да подчертае, че всеки от тях има основание да бъде зачитан и уважаван, като същевременно ги призовава да проявят здрав разум в името на общия интерес:
Сине Пелеев, и ти престани да се караш със царя:
никога почит подобна до днес не е имал в народа
цар скиптроносец, комуто Кронид е изпратил прослава.
––
Сине Атреев, гнева си
смири! Настойчиво те моля.
Спирай враждата с Ахила, понеже за всички ахейци
здрава опора е той във войната, така злополучна.
Неговият призив обаче не успява да смири гнева, когато вече са се разменили дълбоко обидни слова в спора. Ахил нарича Агамемнон “от всички най –ненаситен”, “користолюбецо алчен, облечен в безсрамие нагло”, “пияницо, с кучи очи и сърце на кошута”. Думите му са продиктувани отначало от възмущението, че предводителят на войската е готов егоцентрично да наруши принципа на справедливост при подялба на плячката. Когато обаче Агамемнон преминава в закана да вземе Бризеида, Ахил възприема това като посегателство върху личната чест и достойнство. За него красивата пленница е дар, награда за военните му подвизи и смелост. Тя е измерение на стойността му като изявен и славен воин. Затова гневът му е необуздан и безмерен, с гибелни последици. Накърненото честолюбие на “богоравния” и несравним по сила Ахил идва от несправедливото според него разпределение на придобитото след военна победа. Той не приема налагането на този нов начин –според социалното положение в йерархията на войската, което дава на Агамемнон право на най –голям дял, независимо от заслугата му за военната победа. Това е в разрез с дотогавашните родови идеали и закони –според проявената храброст в битката:
Стане ли схватка жестока, победа най –славна печелят
моите силни ръце, но делба ли на плячката почне,
повече взимаш от мене, а винаги с малък, но свиден
дар се завръщам при гладките кораби, морен от боя.
Обидата и огорчението на героя диктуват и решението му: ”…вече не искам / тук незачетен да сбирам за тебе имот и богатство.” Въпреки че Ахил поставя обществено значим проблем, конфликтът няма социален характер. Той е по –скоро в обсега на личните отношения, като съперничество за слава и превъзходство. Агамемнон заявява открито:
Между царете, родени от Зевс, тебе най –много мразя,
тъй като вечно налиташ на разпри, раздори и битки.
Демонстрацията на власт е явна: ”та сам да узнаеш колко по –силен от теб съм, / и никой от днес да не смее / равен на мен да се смята.” Естественото желание на Ахил да накаже Агамемновата наглост, като го прониже с меча си, е възпряно от Атина Палада. Троянската война все пак е война на интереси и в този момент се сблъскват личните и божествените цели и амбиции. Хера не желае да пострада никой от най –славните ахейци, за да бъдат полезни в сразяването на омразните за нея троянци. По тази причина по –нататъшното развитие на конфликта преминава като словесен двубой по съвета на Атина Палада. Съгласието на богоподобния Ахил произтича от убеждението, че “който безсмъртните слуша, и те благосклонно го слушат”. Вероятно обаче не е без значение и обещанието на Палада: “триж по –блестящи награди ти сам ще получиш след време заради тази обида”. Тук гласът на благоразумието идва от боговете и естествено променя характера на събитията в желаната от тях посока.
Макар и с мъка в сърцето, Ахил позволява да вземат любимата му пленница, но зародилата се в душата му жажда за мъст го подтиква да моли чрез майка си Тетида Зевс да даде временна победа на враговете троянци, за да осъзнаят всички ахейци “какъв им е царят, / своята грешка да види и сам Агамемнон всевластен, / който жестоко обиди най –храбрия между ахейци”. Личните пристрастия надделяват над колективния дух и отговорност, което става причина за множество бедствия и несравними загуби на смели и силни воини от страна на гърците. Стихийната първичност в чувствата на великия ахейски воин довежда до тези безумни последици единствено за да бъде удовлетворено засегнатото му честолюбие и достойнство. Едва по –късно, след смъртта на любимия му приятел Патрокъл, загинал като по ирония на съдбата вместо него, той се връща на бойното поле и вдъхновява ахейците за нови победи, докато сам не срещне смъртта си от божествената стрела на Аполон. В този ред на драматични събития необузданият гняв предизвиква непредвидими трагични последици. “Възпяването” на гнева всъщност е и предупреждение, че когато човекът е подвластен на неговата стихия, той забравя гласа на здравия разум и това го лишава от възможността да съхрани в себе си достатъчно човешката си същност.
Героическата поема
“Илиада” на Омир не случайно има славата на безсмъртна творба, въпреки
превратностите на времето, въпреки че нагледно идеалите и ценностите се
променят през различните епохи. Поемата ни напомня отново за един свят на
истински мъжествени и смели герои, съчетаващи физическа красота с душевна
чувствителност и благородство, заради което дори първичната стихийност на
чувствата им може да бъде приета по –благосклонно. Чрез “Илиада” и нейната
първа песен отново се насочваме към размисъл върху потребността от гласа на
благоразумието в критични моменти на социални и лични конфликти, които иначе
могат да причинят болезнени унищожителни загуби, недопустими в един хуманен
цивилизован свят.
Посещението на Фидел Кастро в Русе на 22 май 1972 година
Никола Бенин
Посещението на Фидел
Кастро в Русе на 22 май 1972 година.
Виждат се правителствените
автомобили - "Чайки" и "Волги". В средата на снимката е Фидел Кастро с неизменната военна униформа.
Снимката е направена от
учителя в Английската гимназия в Русе - Кристофър Маршам.
четвъртък, 27 октомври 2022 г.
Текстове - четене с разбиране: Тест
Никола Бенин
Кинофилмът или накратко – филмът, е продукт на изкуството.
Обикновено един филм
представлява игрална постановка. Игрален филм обикновено е
всеки филм над 60 минути
(90 – 120 минути е нормалното времетраене, малко филми
продължават 4 и повече часа).
Преди показването на филм може да се представи кратка
презентация. В Европа е имало
реклами на филми още преди Втората световна война. Филмите
днес са важна и неразделна част от модерния живот: те забавляват, образоват и
вдъхновяват публиката.
Първите филми са заснети на филмова лента, която
представлява прозрачен целулоид, полиестер и друг вид пластмаса, покрит със слой
светлочувствителни химикали.
Първите ленти били направени основно от целулозни нитрати,
използвани за запечатването на „движещи се картинки“, но поради лесната си
възпламенимост били заменени
от по-безопасни материали. Широчината на лентата и размерът
на филма са претърпели
значителни изменения, въпреки че повечето комерсиални филми
все още се снимат върху 35-милиметрови филми.
Първоначално филмът е можело да бъде заснет на различни
скорости, като се е използвала „ръчна камера“. По-късно скоростта за автоматизираните
камери и прожектори
се стандартизира на 16 кадъра в секунда, което е много
повече от приетите вече стандарти. Още по-късно, с навлизането на звука в
киното, скоростта се определя на 24 кадъра
в секунда. Нововъведенията от XIX век насам включват
автоматизиране на скоростта на
заснемане, изобретяването на по-добри лещи и ленти, което
позволява да се намалят значително т. нар. шум, „снежинките“ и т.н, а също така
и звукът да бъде записан в точното
време и с правилната скорост.
1. Какъв е жанрът на текста?
А) есе
Б) енциклопедична статия
В) отзив
Г) рецензия
1 т.
2. Коя е темата на текста?
А) същност на кинофилма и неговата техническа направа
Б) историята на киното
В) филмът като произведение на изкуството
Г) филмовата музика
1 т.
3. Какви езикови средства най-често са използвани за
свързване на изреченията в текста?
А) притежателни местоимения
Б) лексикални повторения
В) лични местоимения
Г) показателни местоимения
1 т.
78
4. Кое твърдение е вярно според текста?
А) В Европа се рекламират филми едва след Втората световна
война.
Б) С навлизането на звука в киното скоростта се определя на
24 кадъра в секунда.
В) Нововъведенията от XIX век насам изключват
автоматизирането на скоростта на
заснемане.
Г) Повечето комерсиални филми все още се снимат върху
45-милиметрови филми.
1 т.
5. Кое твърдение НЕ е вярно според текста?
А) Филмът не може да бъде заснет на различни скорости, като
се използва „ръчна
камера“.
Б) Игрален филм обикновено представлява всеки филм над 60
минути, но малко филми продължават 4 и повече часа.
В) Първите филми са заснети на филмова лента, която
представлява прозрачен целулоид, полиестер и друг вид пластмаса.
Г) С течение на времето широчината на лентата и размерът на
филма са претърпели
значителни изменения.
1 т.
6. Кое от словосъчетанията е най-близко по значение до
употребеното в текста
словосъчетание комерсиални филми:
А) документални филми
Б) касови филми
В) зрелищни филми
Г) високобюджетни филми
1 т.
7. За всяко празно място изберете най-уместния от изразите и
го запишете срещу съответната буква в свитъка за свободни отговори.
Най-романтичният български режисьор Въло Радев от години не
е заставал на снимачната площадка. Опитва се да помогне на млади колеги, които
се занимават с кино, и
реди пасианса на своите филмови спомени.
Феновете му и досега се кълнат, че никой у нас не може
по-добре от него да покаже на
екрана бушуващите страсти и силата на трагичната любов. Едва
ли има киноманиак, който
да не е настръхвал от онзи знаменит епизод в „Осъдени души“,
когато отец Ередия се самонаказва заради мигновената близост, която си
позволява с влюбената до полуда в него
аристократка Фани. Тогава той (А) ............... от нея,
втурва се към голяма водна помпа и започва с неистови усилия да върти лоста,
опитвайки се с нечовешко физическо напрежение
да убие плътския порив и да успокои разбунената си душа на
ревностен католик.
Режисьорът е сред кинаджиите, които на снимачната площадка
са (Б).......................
Когато снимат „Осъдени души“, трябва да острижат едно от
децата, които участват в
лентата. Малкото момиченце се противи и дори се скрива зад
някакви скали. Тогава Въло
Радев сяда на земята и заповядва на гримьора да го остриже
нула номер. Гледа как косата
му....................(В), но не трепва. Веднага след това
момиченцето сяда на неговото място, за да бъде и то .............(Г). Сълзите
му потичат веднага и камерата заснема един от
най-силните епизоди във филма.
Кристина Патрашкова
(А) се отскубва, се отдръпва, се извръща;
(Б) готови на саможертва, нехайно небрежни, безстрастни;
(В) оредява, се стеле наоколо, лети;
(Г) офъкано, наказано, приготвено.
1 т.
79
8. В свитъка за свободните отговори срещу съответната буква
запишете правилните форми на думите, поставени в скоби.
А) съществително име
В двореца гостите били забавлявани от трима (шут).
Няколко (шут) простреляха вратата на противника.
Към вратата на противника беше изстреляна канонада от (шут).
Три (шут) на централния нападател решиха мача.
4 т.
Б) местоимение
Пъхнах ключа, (който) отваря тази врата, но вътре нямаше
(никой) и (никой) не чаках.
3 т.
В) членувани форми
Защо (коняр) шибва (шипков) храст – това е може би
(най-труден) въпрос, който поставя (разказ)
4 т.
Г) форми за учтивост
Господине, вие сте (бил) (поканен) при нас и сега отново Ви
каним на тази делова
среща, на която ще бъдете (номиниран) за наш представител.
3 т.
9. В текста са пропуснати 8 запетаи. Поставете ги.
Като падне нощ решетестата вратичка се замества с цяла
врата. Градинката която е
широка колкото фасадата е притисната между стената на
улицата и стената на съседната къща по която виси завеса от бръшлян който я
скрива изцяло и привлича очите на
минувачите като парижка живописност. Тези стени са покрити с
пълзящи растения и с
лозници чиито редки и прашни гроздове всяка година тревожат
госпожа Воке и са повод
за разговори и с нейните пансионери.
Покрай всяка стена има тясна алея която води под свод от
липи. Между двете странични алеи се намират овощни дървета прилични на хурка.
8 т.
10. В кой ред е допусната правописна грешка?
А) усмихвам се, окуражавам
Б) усмивам, опорочавам
В) успокоявам, удовлетворявам
Г) установявам, осведомявам
1 т.
11. В кой ред всички думи и словосъчетания са написани
правилно?
А) не можещ, изсъска, беспокойство, безспорен, мираж
Б) недостатък, безскрупулен, Български червен кръст, ринг,
одобрявам
В) възспирам, Българско Възраждане, безкомпромистна, Горна
баня, изсток
Г) окорявам, зграда, венециянец, свадба, Българска
национална телевизия
1 т.
12. В коя от подчертаните думи е допусната правописна
грешка?
Едно от най-важните събития (А) през епохата на Българското
(Б) Възраждане (В) е
Априлското въстание (Г).
1 т.
80
13. В кое от изреченията НЕ е допусната грешка при
употребата на учтива форма?
А) Госпожо, имайте търпение, Вие сте дошли последна.
Б) Госпожо, имайте търпение, Вие сте дошла последна.
В) Госпожо, имайте търпение, Вие сте дошли последни.
Г) Господине, имайте търпение, Вие сте дошли последни.
1 т.
14. В кое от изреченията са допуснати правописни грешки?
А) Леглото бе послано с изкустно изработен губер в пурпорно
и синьо.
Б) В това прелестно пролетно утро всичко изглеждаше ведро и
красиво.
В) Някъде в безкрайната искряща синева като точица се
виждаше корабче.
Г) Наоколо се носеше мирис на риба, момчетата лениво се
връщаха от плажа.
1 т.
15. В кое от изреченията е допусната граматична грешка?
А) Всеки състезател има право на пет скока..
Б) Първи на финала пристигнаха софийската и варненската
щафета.
В) Кажете ми кой търсите толкова късно.
Г) Това е писателят, когото харесвам най-много.
1 т.
16. В кое от изреченията е допуснато двусмислие?
А) Запознах се с момичето, чиито есета ми харесват най-много
Б) Писателят говори развълнувано за неговите книги.
В) Бях тук, но не видях никой да идва по улицата.
Г) Интересно ми е, но не познавам никого тук.
1 т.
17. В коя от подчертаните думи НЕ е допусната граматична
грешка?
Не знам на кой (А) да позвъня освен на двама мои съученика
(Б), които (В) да донесат
няколко столове (Г).
1 т.
18. В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?
А) В тези сложни исторически ситуации, Въло Радев изследва
най-често темите за
любовта и смъртта, за индивидуалния избор като над всичко е
емоцията, която дори граничи на моменти с мелодрамата.
Б) Действието в „Крадецът на праскови“ се развива през
Първата световна война, в
„Осъдени души“ историческият фон е Испанската гражданска
война, а Втората световна
война е действителността в „Цар и генерал“, „Най-дългата
нощ“ и „Черните ангели“.
В) Най-често любовта е тази, която тласка персонажите към
крайни действия – тя те
кара да се самобичуваш („Осъдени души“), принуждава те да
пренебрегнеш дори железните закони на бойната дисциплина („Черните ангели“),
отприщва романтична мечтателност даже у съвременните прагматични младежи
(„Адаптация“).
Г) Едва ли има киноманиак, който да не е настръхвал от онзи
знаменит епизод в „Осъдени души“, когато отец Ередия се самонаказва заради
мигновената близост, която си
позволява с влюбената до полуда в него аристократка Фани.
1 т.
19. Какъв е видът на подчертаните думи?
В това време магерът почна да нарежда масата, защото беше
вече обед, и донесе една голяма паница с димяща и ароматна чорба от фасул,
която бе прошарена от бели и черни зърна.
А) синоними В) омоними
Б) антоними Г) пароними
1 т.
81
20. Заменете подчертания израз така, че смисълът да се
запази.
Вместо да събере сили, той си заравя главата в пясъка.
А) не поиска да види истината
Б) бяга от отговорност
В) се държи глупаво
Г) се отказва
1 т.
Скала за оценяване при максимален брой 40 точки
Отговори:
1. Б, 2. А, 3. Б, 4. Б, 5. А, 6. В, 7. (А) се отскубва, (Б)
готови за саможертва, (В) се
стеле наоколо, (Г) офъкано, 8. А) шутове, шута, шутове,
шута, Б) който, никого, никого, В) конярят, шипковия, най-трудният, разказът,
Г) били поканен, номиниран, 9. Като
падне нощ, решетестата вратичка се замества с цяла врата.
Градинката, която е широка
колкото фасадата, е притисната между стената на улицата и
стената на съседната къща,
по която виси завеса от бръшлян, който я скрива изцяло и
привлича очите на минувачите
като парижка живописност. Тези стени са покрити с пълзящи
растения и с лозници, чиито
редки и прашни гроздове всяка година тревожат госпожа Воке и
са повод за разговори и
с нейните пансионери. Покрай всяка стена има тясна алея,
която води под свод от липи.
Между двете странични алеи се намират овощни дървета,
прилични на хурка. 10. В, 11.
Б, 12. В, 13. А, 14. А, 15. В, 16. Б, 17. В, 18. А, 19. Б,
20. А
40 т. 6 35 т. 5,54 30 т. 4,96 25 т. 4,38 20 т. 3,81 15 т.
3,23
39 т. 6 34 т. 5,42 29 т. 4,85 24 т. 4,27 19 т. 3,69 14 т.
3,00
38 т. 5,88 33 т. 5,31 28 т. 4,73 23 т. 4,15 18 т. 3,58 13 т.
2
37 т. 5,77 32 т. 5,19 27 т. 4,62 22 т. 4,04 17 т. 3,46 12 т.
2
36 т. 5,65 31 т. 5,08 26 т. 4,50 21 т. 3,92 16 т. 3,35 11 т.
2
ПРИМЕРЕН ТЕСТ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИЗХОДНО РАЗВНИЩЕ
1. Кое от изброените наименования е написано правилно?
А) Съюз на Учителите в България
Б) Български държавни железници
В) Национална Агенция за приходите
Г) Съединени Американски Щати
1 т.
2. В кое изречение е допусната граматична грешка?
А) До този момент само няколко проекти отговарят на
изискванията.
Б) И днес за мое съжаление след края на семинара в клуба не
намерих никого.
В) Все някой от моите приятели ще може да ми даде адреса на
фондацията.
Г) Авторите, чиито материали преглеждах днес, имат наистина
големи амбиции.
1 т.
6. Книга за учителя по български език за 10. клас – В.
Михайлова и др.
82
3. В коя от подчертаните думи е допусната граматична грешка?
Новият (А) ни колега, с който (Б) те запознах вчера, ме
запозна с проекта, (В) по който (Г) ще работим през следващите две години.
1 т.
4. Попълнете празните места с правилната форма на думите,
поставени в скоби.
А) съществително име
Имам трима (съученик), които са си купили по няколко (билет)
за предстоящите
два (концерт) .
3 т.
Б) местоимение
Не знам към (кой) да се обърна в тази ситуация, защото едва
ли за (някой) е ясно.
2 т.
В) членувана форма
(Първи) опит на (наш) състезател го изведе напред в
класирането на (турнир).
3 т.
Г) форма за учтивост
Господин Иванов, винаги сте добре (дошъл) на нашите срещи.
Очакваме да бъдете
(готов) да ни подкрепяте в новите ни начинания.
2 т.
5. В кой ред всички думи са написани правилно?
А) разсеян, възстание, безсъние
Б) възпитан, безсмислен, разстояние
В) майор, нейн, райониране
Г) честност, опастност, безкористност
1 т.
6. В кое от изреченията НЕ е допусната правописна грешка?
А) Озарена от луната, планината светеше като сребърна,
тъмнееха се голите заскрежени гори, зееха като ями нейните долове и урви,
потънъли в сняг и дишащи студ.
Б) Привечер, когато мъглата над полето се разнесе и снегът
почервеня от залеза, петте вълка, които лежаха в рядката гора до шосето,
тръгнаха към планината.
В) Тя е дошла от към крайния кладенец, позлатила е
пръстените на желязната верига,
навела се над кофата, намокрила ясно чело и силно я люшнала
във въздуха.
Г) Над плетищата се червенеят сливите, а широколисните тикви
провисват жълти
звънчета, които звънят, залюлени от кротката песен на пчелите.
1 т.
7. В коя от подчертаните думи е допусната правописна грешка?
Те вървяха (А) право на юг към блесналите снежни върхове,
озарени от лъчите на залязващото слънце и изкрящи (Б) със своите (В) преспи
върху синьото (Г) ведро небе.
1 т.
8. В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?
А) Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра,
че тоя непознат селянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква
беда.
Б) Селянинът поздрави, измънка нещо като „как сте, добре ли
сте“, но явно беше, че
мисли за друго и друга грижа има в очите му.
В) И като погледна някъде напред и посочи с ръка той попита
не е ли на тая страна
селото Манджилари и колко път трябва да има дотам.
Г) Отзад в каруцата, завита донякъде с черга, сложила глава
на черни селски възглавници, лежеше друга жена, по-малка, навярно момиче.
1 т.
83
9. Поставете липсващите запетаи:
Най-заможният човек в селото беше дядо Йордан Геракът.
Пъргав и трудолюбив той
бе работил през целия си живот и бе сполучил да удвои и
утрои имотите останали от
баща му. Надарен с ум практичен и с търговски способности
той бе съумял да направи и
пари и да се издигне между селяните си като пръв човек. Той
имаше меко и добро сърце.
И макар да беше малко скъперник не беше строг в сметките си
помагаше на хората и се
грижеше за селските работи. Затова всички го обичаха и
почитаха.
Неговата голяма и бяла къща в която живееше многолюдното му
семейство беше на
лично място сред селото виждаше се отдалече и отдалече
личеше че е чорбаджийска.
Всред широкия двор в който можеше да се смести една махала и
който околовръст бе
ограден като кале с бели зидове се издигаше високо и право
като стрела самотен кичест
бор — единственият бор в цялата околия. Той бе донесен като
малко борче от светите
рилски гори и посаден тук в незапомнени времена от прадедите
на Гераците. Това бе
тяхното семейно знаме с което се гордееха.
Елин Пелин, из „Гераците“
12 т.
10. В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?
А) Тънки, горещи те си приличаха като близнаци – и двата
бяха еднакви на ръст, светлокафяви, а гривите и опашките им още по-светли,
почти бели.
Б) Отвред се чуваше да шурти вода, из баирите надолу се
стичаха порои, а в селския
дол сега бучеше цяла река — мътна, широка, страшна.
В) Понякога валеше дъжд, отначало с гръмотевица и вятър,
после се уталожваше, над
полето се носеха мъгли и дъждът валеше ситно и тихо.
Г) Хоризонтът не се виждаше, не се изпречваха никъде
масивните и тежки очертания
на планини, нямаше ни гори, ни дървета.
1 т.
11. В кое изречение НЕ е допусната пунктуационна грешка?
А) От едната страна на площада имаше тъмна сграда с огромно
дърво в двора вероятно черква, ако се съдеше по кръста ѝ на покрива.
Б) Пътят се превърна в дълга главна улица с къщи отстрани,
която ги изведе на един
зле осветен площад.
В) Видя една кафява улица, задръстена от автомобили и
минувачи облечени в тъмни
палта.
Г) Стана, отиде до вратата, установи, че е отключена и я
заключи.
1 т.
12. В кое от изреченията е нарушена пунктуационната норма?
А) Както постоянните, така и временните изложби показват
събраните съкровища.
Б) Музеят, разположен на територията на манастира, притежава
35 000 експоната.
В) Много са колекциите, съдържащи и икони и дърворезби и
сбирки от ръкописи.
Г) За посетителите на комплекса обаче не е възможно да видят
всички ценности.
1 т.
13. В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?
А) Стенописите и дърворезбите в манастира са рисувани и
изработвани от поколения
зографи и майстори.
Б) Те са работили упорито, за да вложат най-доброто, на
което са способни и са постигнали много.
84
В) От Х в., когато е основан, храмът неведнъж е разрушаван и
опожаряван, след което
е изграждан отново.
Г) Светата обител придобива този облик eдва когато e напълно
възстановена, което
става в средата на ХХ в.
1 т.
14. В кое от изреченията НЕ е допусната лексикална грешка?
А) Климент Охридски основава книжна школа, която обучава
духовници и граматици.
Б) През Възраждането в килийното училище на Неофит Рилски се
посвещават много
ученици.
В) Много българи и революционери, сред които е и Ботев, по
това време живеят в
Букурещ.
Г) Рилският манастир е не само религиозен и културен
паметник, но и историческа
светиня.
1 т.
Прочетете текста и изпълнете задачи 15 – 20.
Повечето хора не осъзнават, че са потопени в свят от
символи, които им влияят непрестанно и определят живота им. Те си служат с тях
доста безотговорно и дори не се
замислят какво означават и откъде носят смисъла си. Така
непрекъснато се употребяват
символични знаци, които имат огромна мощ и владеят и
моделират съдбата ни, без ние
дори и да знаем за това. Това важи най-вече за кръстния
знак. В различните си варианти
той преминава през цялата човешка история, определя я, носи
същността ѝ и е най-употребяваният знак в обществения и в личния живот. Той е
символ на християнството, но е
основен знак и в много други култури. Среща се и в Китай, и
в Индонезия, и в Индия, и в
индианските култури. Кръстът е най-популярният символ на
всички времена.
Кръстът като един от основните символи на християнството
играе невидимата роля
на даване на обет за служене, за саможертва в света. Той е
като молитва за защита на чистите по душа на Земята. В този смисъл той не само
предполага, но и налага това поведение, както и тази съдба. Носят го най-вече
свещениците, но те са се обрекли на служение!
И горко им, ако се отклонят от избора си! Това важи и за
другите, които носят кръстния
знак. Християнският кръст не е символ на щастие, материален
успех и безгрижен живот,
а на християнска саможертва, любов и изкупление за
греховете. И ако човек не притежава в себе си тези качества или не се стреми да
ги изработва, той предизвиква дълбок
вътрешен конфликт в душата си и нещастията, които го
връхлитат, се оказват неизбежни.
В астрологията кръстът е символ на неподвижния небесен
кръст, образуван от четирите съзвездия на зодиака: Телец, Скорпион, Лъв и
Водолей. Те се смятат за основата на
земния живот. Затова техни изображения често се срещат и в
християнските църкви, като
в България това е най-очевидно в храм-паметника „Свети
Александър Невски“. Там на
преден план пред олтара и на амвона се открояват образът на
Телеца, образът на Лъва,
образът на Орела – символ на Скорпион, и на Небесния човек –
Водолей. Навсякъде
храмът е изпълнен и с изображения на астрологическия знак на
Земята – затворения в
кръг кръст. В статично положение кръстът като астрологически
символ на планетата
Земя представлява материята, препятствието, страданието и
борбата. Той е знак за възможността да бъдеш най-долу и същевременно най-горе,
да следваш и левия, и десния
път, да бъдеш принизен, но и да бъдеш възвисен. Затова може
да бъде носен отговорно
само от хора, които доброволно са се обрекли на земните
изпитания. Останалите са се
превърнали в несъзнателно страдащи следовници на същия този
път. Факт, в който няма
нищо лошо, и затова е добре да се знае.
85
15. Текстът е:
А) художествен
Б) институционален
В) научнопопулярен
Г) разговорен
1 т.
16. Темата на текста е:
А) кръстът в представите на християните
Б) съзвездията и кръстът като техен символ
В) кръстът като символ с различни значения
Г) хората, които носят кръста като украшение
1 т.
17. Кои думи са ключови за темата на текста?
А) хора, щастие, успех, живот
Б) символи, кръст, християнство, астрология
В) мощ, молитва, храм, изпитания
Г) култури, времена, изображения, път
1 т.
18. Подчертаната дума обет в текста означава:
А) жертва
Б) клетва
В) данък
Г) курбан
1 т.
19. Кое от посочените твърдения НЕ е вярно според текста?
А) Има символични знаци, които притежават огромна мощ и
владеят и моделират
съдбата ни, без ние дори и да знаем за това.
Б) Кръстът е основен символ само в християнството и твърде
рядко се използва като
символичен знак в други култури.
В) В астрологията кръстът е символ на неподвижния небесен
кръст, образуван от
четирите съзвездия на зодиака: Телец, Скорпион, Лъв и
Водолей.
Г) В статично положение кръстът като астрологически символ
на планетата Земя
представлява материята, препятствието, страданието и
борбата.
1 т.
20. Първите две изречения от текста са свързани чрез:
А) лични местоимения
Б) лексикално повторение
В) контекстови синоними
Г) местоимение и синоним
1 т.
Скала за оценяване при максимален брой 40 точки
Отговори:
1. Б, 2. Б, 3. Б, 4. А) съученици, билета, концерта, Б)
кого, някого, В) първият, нашия,
турнира, Г) дошли, готов, 5. Б, 6. Б, 7. Б, 8. В, 9.
Най-заможният човек в селото беше
дядо Йордан Геракът. Пъргав и трудолюбив, той бе работил
през целия си живот и бе
сполучил да удвои и утрои имотите, останали от баща му.
Надарен с ум практичен и с
търговски способности, той бе съумял да направи и пари и да
се издигне между селяните
си като пръв човек. Той имаше меко и добро сърце. И макар да
беше малко скъперник, не
86
беше строг в сметките си, помагаше на хората и се грижеше за
селските работи. Затова
всички го обичаха и почитаха.
Неговата голяма и бяла къща, в която живееше многолюдното му
семейство, беше на
лично място сред селото, виждаше се отдалече и отдалече
личеше, че е чорбаджийска.
Всред широкия двор, в който можеше да се смести една махала
и който околовръст бе
ограден като кале с бели зидове, се издигаше високо и право
като стрела самотен кичест
бор — единственият бор в цялата околия. Той бе донесен като
малко борче от светите
рилски гори и посаден тук в незапомнени времена от прадедите
на Гераците. Това бе
тяхното семейно знаме, с което се гордееха, 10. В, 11. Б,
12. В, 13. А, 14. А, 15. В, 16. Б,
17. В, 18. А, 19. Б, 20. А
40 т. 6 35 т. 5,54 30 т. 4,96 25 т. 4,38 20 т. 3,81 15 т.
3,23
39 т. 6 34 т. 5,42 29 т. 4,85 24 т. 4,27 19 т. 3,69 14 т.
3,00
38 т. 5,88 33 т. 5,31 28 т. 4,73 23 т. 4,15 18 т. 3,58 13 т.
2
37 т. 5,77 32 т. 5,19 27 т. 4,62 22 т. 4,04 17 т. 3,46 12 т.
2
36 т. 5,65 31 т. 5,08 26 т. 4,50 21 т. 3,92 16 т. 3,35 11 т.
2
Абонамент за:
Публикации (Atom)