къде са чистите очи
които да ни кажат
че светът блести
къде е златното море
в което рибата се розовее
като сърце
но разкажи ми за часа
във който розата е само от роса
или за стряскащото слънце
което изпарява същността
на оня който е щастлив
и пее свойта песен като див
елен в незнайната гора
на любовта
повдигай своето сърце върви натам
където всеки смътен зов е храм
там камъкът трепери и шепти
под блясъка на чистите очи
там живото се кипри и тъжи
под блясъка на чистите очи
скала и разум пясък и звезди
под блясъка на чистите очи
подпаленият залез края на деня
и всичките неща които са или не са
но повдигни ме! за да мога да пълзя
в неспирната разруха на света
в буквализиращата същност на смъртта
сред костите на старите мечти
под блясъка на чистите очи
светът ще свърши слънцето ще спре
и всичко живо или мъртво ще умре
но друго слънце ще ни продължи
под погледа на твоите очи
Няма коментари:
Публикуване на коментар