100 години от смъртта на Иван Вазов: Последните думи на Патриарха на българската литература са "добре, добре..."

 Публикувал: Никола Бенин

Столовата в къщата, където умира Иван Вазов

     В книгата „Помен за Иван Вазов. Сборник за траурните чествания на народния поет от 22 до 28 септември 1921 год.“, съставен от Стилиян Чилингиров по заръка на тогавашния министър на просвещението Стоян Омарчевски, смъртта на Патриарха на българската литература е описана така: "Направил своята всекидневна разходка на 22 септември, светъл, слънчев ден, Вазов се завръща у дома си за обяд. През цялото утро той се чувствал бодър, разположен, дори шеговит, без да чувства близкия край на своя живот. Заварил в къщи всичко приготвено за обяд, той се отправя в трепезарията, дето сяда на обичайното си място до малката софа край западната стена на стаята. Невръстната му внучка го посреща със шега, че днес е празник, сиреч ще ядат фасул, любимо на Вазов ядене. Ала, когато слагат не сух, а зелен фасул, Вазов засмян прави бележка на внучката си, че го измамила и то твърде майсторски.

    – Ами, нали пак е фасул?...

    – Да, да...

    Обедът се започва при такова весело настроение. Ала щом подниса първия залък към уста си, Вазов поисква от внучката си чаша вино със сода. Додето да му се донесе от кухнята исканото питие, прилошава му и той отпада върху облегалото на стола. Сестра му го придържа с ръце, наклонила стола към софата, за да го положи върху нея. На разтревожените й запитвания, Вазов посочвал многократно към гърлото си, като в продължение на десетина минути непрекъснато е изговарял несвързани и неразбрани думи, по-скоро прилични на фъфления. Сестра му могла да долови само думите: "добре, добре", когато в смущението си сполучила да му разкопчае яката. Братът на поета Борис, комуто най-първо съобщават за неочакваната кончина, веднага дониса вест за нея в Министерския съвет, дето през това време министрите Ст. Омарчевски, М. Торлаков и Ал. Радолов са били на съвещание. Последните веднага се отправят, смутени от страшното известие, в дома на поета, за да се осведомят лично за неговото състояние. Там заварват трупът още топъл. Тогава министър Омарчевски разпорежда да се извика незабавно д-р С. Сарафов. Но последният дохожда, само да констатира смъртта в едно с повиканите по-рано от домашните на поета лекари: д-р Боров и д-р Бочаров. настъпила тъкмо на 12, 30 часа на обед. Тогава министрите изказват своите съболезнования. Към 1.30 часа министър Ст. Омарчевски, придружен от главния секретар д-р Ф. Манолов, дохожда наново в дома на Вазов, за да предаде официялно съболезнованията на Министерството на народното просвещение. Той направя и първите разпореждания да се съобщи на софийското гражданство за неочакваната смърт на поета. Още същият ден Министерският съвет и Министерството на народното просвещение издават специялни некролози, които до вечерта на 22 септември се облепват по улиците на столицата. Едновременно Министерството на вътрешните работи и Народното просвещение изпращат следните бързи окръжни телеграми до подведомствените си органи в провинцията:

    1. До окръжните управители и околийските началници в Царството.

    Днес в дванадесет и половина часа пред обяд внезапно почина великият наш вселюбимец –народният поет Иван Вазов. Погребението ще стане на двадесет и осми т.м. По тоя случай двадесет и осми септември се обявява за всенароден траурен ден. Дайте най-широка гласност на тая печална вест между населението. Наредете на тоя ден навсякъде траурни празненства. Направете всички улеснения на депутациите, които ще дойдат в София по случай погребението. 8337. 

Управляющ Министерството на вътрешните работи, 

Министър на народното просвещение: Ст. Омарчевски."

Стилиян Чилингиров „Помен за Иван Вазов. Сборник за траурните чествания на народния поет от 22 до 28 септември 1921 год., София: Държавно издание, с. 6-7.