На 22-ри септември 1908 година княз Фердинанд І обявява Независимостта на Княжеството и поставя началото на Третото българско царство

 Никола Бенин

На 22-ри септември 1908 година княз Фердинанд І обявява Независимостта на Княжеството и поставя началото на Третото българско царство. Този акт се извършва в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново, а самият Фердинанд се провъзгласява за цар.

Обявяването на Независимостта е следствие на различни фактори. Събитията, случили се в Цариград след избухването на младотурската революция, активизират българската дипломация. Българският дипломатически агент в турската столица Иван Ст. Гешов в писмо до външния министър на България лансира идеята за провъзгласяване на независимостта на страната.

В същото време Австро-Унгария се подготвя да анексира две от провинциите на Османската империя - Босна и Херцеговина, които са окупирани за тридесетгодишен срок. Това е нарушаване на Берлинския договор и възможност за България да се възползва от това положение и да обяви своята Независимост. Самият княз Фердинанд тогава води преговори с Австро-Унгария за съвместни действия.

На 30 август 1908 г. в столицата на османската империя са били устроени тържества по случай рождения ден на султана, на които са били поканени всички дипломатически мисии на различните държави, с изключение на българския представител Иван Ст. Гешов.

Междувременно на 5 срещу 6 септември 1908 г. избухват стачки на служителите на Източните железници, включително и на територията на Княжество България. Управлението им в българската територия е поето от Дирекция на българските държавни железници, като стачкуващите са заменени от български железничари и военни части. Това поражда икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни.

В тази обстановка министър-председателят Александър Малинов решава, че моментът за обявяване на независимост е настъпил и на 8 септември изпраща телеграма на княза. На 10 септември се провежда среща на българския княз с император Франц Йосиф в Будапеща, на която Фердинанд е приет като независим владетел.

На 16 септември е взето решение в Министерски съвет да се обяви независимостта на България.

На 21 септември князът пристига в Русе, където е посрещнат от представители на правителството. Тук се провежда последното съвещание на правителството и Фердинанд преди обявяването на Независимостта на България. Манифестът започва да се пише още на княжеската яхта „Хан Крум“ и по време на цялото пътуване с влак до гара Две могили, където е подписан. На 22 септември князът пристига във Велико Търново. В присъствието на министрите и пред събралото се множество, той прочита предварително подготвения манифест и обявява независимостта на страната, а самият той се провъзгласява за цар.

Русия не желае възникване на военен конфликт на Балканите и става посредник в преговорите между Турция и България. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-1878 г., в замяна на което Високата порта да признае независимостта на България. След нея това правят и Великите сили. С този акт България отхвърля васалната си зависимост от Османската империя.