LE BAIN EN MILIEU NATUREL (КЪПАНЕ В ЕСТЕСТВЕНА СРЕДА)

 Никола Бенин

Illustration De Arte Natandi

LE BAIN EN MILIEU NATUREL

PARTEZ TRANQUILLES EN VACANCES, EN SACHANT NAGER !

Les paléoanthropologues attestent des aptitudes à la natation de l'Homo Erectus. Il y a 1,8 million d'années et jusqu'à l'Antiquité, les relations entre les humains et l'eau étaient positives, aidées par un panthéon de divinités aquatiques, de nymphes et de tritons.

Mais à partir de l'époque médiévale, la plupart des Européens qui n'étaient pas des pêcheurs ont oublié comment nager.

Pourquoi avoir abandonné une activité utile pour se nourrir, vitale pour ne pas se noyer et apaisante pendant l'été?

LA RELIGION

Au Ve siècle, les cultures païennes sont abolies et avec elles les dieux et déesses des mers. Les seules créatures mythiques aquatiques à subsister sont les sirènes.

Cette peur des eaux se prolonge au-delà du Moyen-Âge, le roi soleil et l'aristocratie ne rejoignant les bains que pour guérir de maladies.

EN 1530, IL EST ENCORE INTERDIT :

de nager dans les écoles et universités germaniques. De même qu'en Angleterre, à Cambridge en 1571. Dans les deux pays, la natation est passible de coups de fouets, des amendes et d'autres sanctions.

L'ARRIVÉE DES LUMIÈRES

Le chemin du retour à la natation fut long et débute au XVIe siècle. Ce sont des intellectuels qui ouvrent la voie. En 1587, Everard Digby publie DE ARTE NATANDI, L'Art de nager, un texte majeur jusqu'au XIXe siècle.

Dans le premier tome, Digby définit la théorie de la natation comme un art mécanique permettant d'«améliorer sa santé et de prolonger sa vie en évitant de se noyer». Le deuxième tome explore les aspects plus techniques: comment entrer dans l'eau, se propulser, tourner, flotter, nager sous l'eau et plonger. L'ouvrage se distingue par sa méthode: c'est le premier livre explicatif illustré de langue anglaise.

Палеоантрополозите свидетелстват за плувните умения на Хомо Еректус. От преди 1,8 милиона години и в древността връзката между хората и водата е била положителна, подпомогната от пантеон от водни божества, нимфи ​​и тритони.

Но от средновековието повечето европейци, които не са били рибари, са забравили как да плуват.

Защо се отказахте от занимание, което е полезно за храна, жизненоважно за неудавяне и успокоение през лятото?

РЕЛИГИЯ

През 5 век езическите култури са премахнати, а с тях и боговете и богините на моретата. Единствените оцелели водни митични създания са русалките.

Този страх от водата се простира отвъд Средновековието, Кралят Слънце и аристокрацията се присъединяват към баните само за да лекуват болести.

ПРЕЗ 1530 Г. ВСЕ ОЩЕ Е ЗАБРАНЕНО:

да плуват в германски училища и университети. Както в Англия, в Кеймбридж през 1571 г. И в двете страни плуването се наказва с камшик, глоби и други санкции.

ПРИСТИГАНЕТО НА ИЛЮСТРАЦИИТЕ

Пътят обратно към плуването е дълъг и започва през 16 век. Интелектуалците са тези, които водят пътя. През 1587 г. Еверард Дигби публикува DE ARTE NATANDI, Изкуството на плуването, основен текст до 19 век.

В първия том Дигби дефинира теорията на плуването като механично изкуство, което прави възможно „да се подобри здравето и да се удължи животът, като се избегне удавяне“. Вторият том изследва по-техническите аспекти: как да влезеш във водата, да се задвижиш, да се обърнеш, да плуваш, да плуваш под вода и да се гмуркаш. Творбата се отличава със своя метод: това е първата илюстрована обяснителна книга на английски език.