Aux solstices, les chemins de lumière à Vézelay (На слънцестоенето, пътеките на светлината във Везле)

 Никола Бенин

Aux solstices, les chemins de lumière à Vézelay

A Vézelay, chaque année, au solstice d'été, la basilique de Sainte-Madeleine est le théâtre somptueux d'un phénomène lumineux que certains ont qualifié de divin et que nous avons coutume d'appeler le chemin de lumière : vers midi, le long de la nef, bien dans son axe, se forme un chapelet de neuf grosses taches de lumière d'apparence circulaires, produites par le Soleil au travers des fenêtres hautes de la basilique. Ces taches  se déplacent le long de la nef en progressant vers le chœur. 

C'est un autre chemin de lumière qui s'offre aux pélerins et aux visiteurs au solstice d’hiver, lorsque la basilique s’offre comme un somptueux réceptacle à la lumière rasante du soleil. Ses faisceaux illuminent alors piliers, dalles et chapiteaux avec la précision de projecteurs de théâtre.

Au lever du jour, les chapiteaux bas du côté sud sont éclairés d'une douce lumière, avant qu'un peu plus tard, des « marches de lumière » apparaissent au sol côté nord, jusqu'à midi. Enfin, l'après-midi, on peut admirer les chapiteaux du nord, comme révélés par des coups de projecteurs solaires. Ensuite le soleil déclinant, la basilique s'assombrit, encore éclairée de l'intérieur par les pierres aux camaïeux d'ocres et d'opale. 

A noter que dans l'Yonne, des phénomènes similaires se rencontrent dans la collégiale Saint-Martin à Chablis et dans l'église Saint-Jean-Baptiste à Saint-Sauveur-en-Puisaye.

На слънцестоенето, пътеките на светлината във Vézelay

Във Vézelay, всяка година, на лятното слънцестоене, базиликата Sainte-Madeleine е разкошният театър на светлинен феномен, който някои описват като божествен и който сме свикнали да наричаме пътеката на светлината: около обяд, по дължината на кораба, добре по своята ос, се образува поредица от девет големи светлинни петна с кръгъл вид, произведени от Слънцето през високите прозорци на базиликата. Тези петна се движат по наоса, напредвайки към хора.

Това е още една пътека на светлината, която се предлага на поклонниците и посетителите на зимното слънцестоене, когато базиликата се предлага като разкошен вместилище на ярката светлина на слънцето. След това неговите лъчи осветяват колони, плочи и капители с прецизността на театрални прожектори.

На разсъмване ниските капители от южната страна са осветени с мека светлина, преди малко по-късно на земята от северната страна да се появят "стъпки от светлина" до обяд. И накрая, следобед, можете да се любувате на северните столици, сякаш разкрити от слънчеви прожектори. След залязващото слънце базиликата потъмнява, все още осветена отвътре от камъните в нюанси на охра и опал.

Трябва да се отбележи, че в Йон подобни явления се откриват в колегиалната църква Saint-Martin в Chablis и в църквата Saint-Jean-Baptiste в Saint-Sauveur-en-Puisaye.