Le mot «bougre » au Moyen Âge (Думата „бъгер“ през Средновековието)

 Никола Бенин

Le mot «bougre » au Moyen Âge

Le mot « bougre » apparaît dès la fin du 12e siècle.

Il figure notamment dans le cartulaire de Saint Loup daté de 1172, et est alors noté « bolgre » au masculin et « bolgresse » au féminin. Il dérive du bas latin « bulgarus » qui signifie « bulgare ».

Au 12e siècle, le terme « bougre » est employé par l’Eglise pour désigner les hérétiques. Comment est-on passé du nom d’une population à celui d’une doctrine religieuse considérée comme dissidente par la papauté ?

Le rapprochement entre la population Bulgare et la désignation d’une hérésie se fait au 10e siècle, lorsque apparaît le mouvement des Bogomiles. Très répandu dans les Balkans, c’est un mouvement chrétien séparatiste. Dans leur système de pensée, le monde est régenté par deux forces : le Bien et le Mal. Seule l’âme est œuvre de Dieu : par conséquent ils menaient une vie ascétique. Rejetant les autorités, aussi bien ecclésiastiques que laïques, le bogomilisme fut considéré comme une hérésie et combattu violemment, au point de totalement disparaître à la fin du Moyen Âge.

Aujourd’hui, le mot « bougre » existe toujours et a perdu son sens religieux. Dans sa forme masculine, il se teinte même de sympathie, d’indulgence : c’est un « pauvre bougre »…

 Bible moralisée, Jean Pucelle enlumineur, manuscrit enluminé, ms. Français 167 (détail) , f°2v,1345-1375.

Думата „бъгер“ през Средновековието

Думата "bugger" се появява от края на 12 век.

Появява се по-специално в картулара на Saint Loup от 1172 г. и след това се отбелязва като „bolgre“ в мъжки род и „bolgresse“ в женски род. Произлиза от нисколатинското „bulgarus“, което означава „българин“.

През 12 век терминът "бъгер" е използван от църквата за обозначаване на еретици. Как преминахме от името на население към това на религиозна доктрина, считана за несъгласна от папството?

Връзката между българското население и определянето на ерес се прави през 10 век, когато се появява богомилското движение. Много разпространено на Балканите, това е християнско сепаратистко движение. Според тяхната мисловна система светът се управлява от две сили: Добро и Зло. Само душата е Божие дело: затова те водели аскетичен живот. Отхвърляйки авторитетите, както църковни, така и светски, богомилството се счита за ерес и се бори с насилие, за да изчезне напълно в края на Средновековието.

Днес думата „бъгер“ все още съществува и е загубила религиозното си значение. В мъжката си форма той дори е изпъстрен със симпатия, снизхождение: той е „бедняк“...

 Морализирана Библия, илюстратор Жан Пусел, осветен ръкопис, г-жа. Френски 167 (детайл), f°2v, 1345-1375