Октоих от Алба Юлия (Octoih, Alba Iulia, 1578)

 Никола Бенин

Octoih, Alba Iulia, 1578

Pus, cu semnul întrebării în lipsa epilogului, pe lista cărților tipărite de diacul Lorinț, Octoihul mic din 1578, tipărit pe hârtie produsă la Brașov, se distinge de cărțile coresiene prin grafica renascentistă, regăsită doar în tipăriturile diacului Lorinț, care a realizat și matrițe ale unor ornamente inspirate de decorul cu entrelacuri specific manuscriselor de tradiție bizantină. Într-un astfel de ornament regăsim inserată stema Țării Românești, redată „în oglindă”, o altă caracteristică a cărților diacului Lorinț, detaliu interpretat de istorici ca dovadă a patronajului voievodului muntean asupra cărților care conțin această ilustrație, patronaj susținut și de limba slavonă în care sunt redate textele.

Lorinț a fost identificat cu Laurentius Fronius-Schreiber, scrib (diac) al cartierului brașovean Ecaterina, absolvent al liceului latin din Brașov, în 1556, xilogravor activ în atelierul tipografului Valentin Wagner și pictor implicat în împodobirea mai multor edificii publice din Brașov. A tipărit doar cărți slavone, începând din 1567, întreaga sa activitate nefiind încă lămurită. Într-o epocă a promovării limbilor vernaculare, cărțile sale au putut fi ușor văzute ca rezultate ale comenzilor venite din exteriorul Transilvaniei. Totuși, principala sa realizare, Tetraevanghelul tipărit la Alba Iulia în 1579, sub patronajul voievodului Cristofor Báthori, se poate ușor înscrie în politica de Contrareformă promovată de principele Ștefan Báthori începând din 1571, din care a făcut parte și restaurarea celor două episcopate ortodoxe din Transilvania. În acest context, acvila redată întreagă în ornamentul renascentist de pe prima filă păstrată a Octoihului din 1578 ar trebui interpretată ca însemn heraldic al Poloniei, al cărei rege Ștefan Báthori devenise în 1575. Am avea astfel „dovada” tipăririi cărții la Alba Iulia, dar și explicația preferinței lui Lorinț pentru limba slavonă, cărțile sale dovedindu-se astfel parte dintr-un fenomen de susținere a Ortodoxiei nu doar la nivel transnațional, ca urmare a generozității voievozilor din Țara Românească, ci și la nivel particular, ca urmare a susținerii Ortodoxiei transilvănene de către familia princiară Báthori. (Ana Dumitran).

Exemplarul deținut de Muzeul „Prima Școală Românească” din Brașov (unul din cele două păstrate) poate fi admirat în cadrul expoziției Începuturi. Tiparul în Țările Române în secolul al XVI-lea, organizată de Muzeul Național al Unirii Alba Iulia (15 iunie – 15 iulie 2023), la secția Museikon.

Октомври, Алба Юлия, 1578 г

Поставен с въпросителен знак при липса на епилог в списъка на книгите, отпечатани от дякон Лоринц, Octoihul mic от 1578 г., отпечатан на хартия, произведена в Брашов, се отличава от книгите корези с ренесансовата графика, открита само в щампи на дякон Лоринц, който също изработва форми на орнаменти, вдъхновени от преплитащата се украса, специфична за ръкописи от византийската традиция. В такъв орнамент намираме вмъкнат герба на Румъния, изобразен „в огледалото“, друга характеристика на книгите на дякон Лоринц, детайл, тълкуван от историците като доказателство за патронажа на планинския войвода над книгите, съдържащи тази илюстрация, патронажа също се поддържа от славянския език, на който се възпроизвеждат текстове.

Лоринц е идентифициран с Laurentius Fronius-Schreiber, писар (дякон) от квартал Екатерина в Брашов, възпитаник на латинската гимназия в Брашов през 1556 г., активен гравьор на дърво в студиото на типографа Валентин Вагнер и художник, участващ в украсата на няколко публични сгради в Брашов. Той печата само славянски книги, започвайки от 1567 г., като цялата му дейност все още е неясна. В епохата на насърчаване на народните езици книгите му лесно могат да се разглеждат като резултат от поръчки извън Трансилвания. Въпреки това, основното му постижение, Тетраевангелието, отпечатано в Алба Юлия през 1579 г., под патронажа на войводата Кристофор Батори, може лесно да бъде включено в политиката на Контрареформацията, насърчавана от принц Щефан Батори, започваща през 1571 г., която също включва възстановяването на двете Православни епископии в Трансилвания . В този контекст орелът, изписан в ренесансовия орнамент върху запазения първи лист на Октоих от 1578 г., трябва да се тълкува като хералдическа емблема на Полша, чийто крал Стефан Батори става през 1575 г. Така ще имаме „доказателство“ за отпечатването на книгата в Алба Юлия, но и обяснението за предпочитанията на Лоринц към славянския език, като по този начин неговите книги се оказват част от феномена на подкрепа за православието не само на транснационално ниво, в резултат на щедростта на воеводите на Влашко, но също и на частно ниво, в резултат на подкрепата на трансилванското православие от княжеското семейство Батори. (Ана Думитран).

Екземплярът, собственост на музея „Първо румънско училище“ в Брашов (един от двата запазени), може да се възхити в изложбата „Начала“. Печатарството в румънските страни през 16 век, организирано от Националния музей на съюза Алба Юлия (15 юни – 15 юли 2023 г.), в секцията Museikon.