Света гора (Атон) - една от най-старите републики на света

 Никола Бенин

Двадесет са манастирите, пръснати из каменистия полуостров, като някога броят им бил в пъти по-голям. Преди 3 столетия обаче е взето решението те да останат точно толкова, без да бъдат строени нови. 17 от тях са гръцки, по един – български, руски и сръбски.

Из целия Атон са пръснати и многобройни по-малки монашески общности, наричани скитове, отделни църкви, както и останките на безбройни други, съществували някога.

Всеки от 20-те манастира има свой представител в столицата Карея. Свещеният кинотис, управляващ републиката, ежегодно събира представителите на 5 от манастирите, като обителите се редуват – така всяка участва за 1 от 4 години в прякото управление. Измежду петимата се избира протосът, пръв сред равни, нещо като председател на парламента. 

Въпреки че сведения за монашески живот има от три столетия по-рано, историята на Света гора официално започва през 963 г., когато св. Атанасий Атонски основава най-стария манастир – Великата лавра. От 971 г. е първият устав, фиксирал правилата такива, каквито са и до днес. 

Столетие по-късно – през 1060 г., с императорски документ е забранено на полуострова да стъпват жени – ограничение, което е в сила и днес, за да бъдат монасите предпазвани от изкушенията. 

Всъщност правилата са дори по-строги, защото забраняват отглеждането и на  женски животни. Изключение се прави за котките, които тук са безбройни и пазят обителите от досадните гризачи. Някога след полемики позволили и отглеждането на кокошки, тъй като яйцата им били незаменима част от боите, с които зографите създавали манастирските стенописи.

Легендите разказват, че немалко царици и обикновени жени опитвали да престъпят забраната, но винаги чудодейни сили ги спирали от това да попаднат на Света гора, отредена на каменистите є пътеки да „стъпва" само Богородица. Бури се извивали, видения отказвали неканените гостенки. А днес това правят и законовите ограничения – наказанието е до 5 години затвор. През 2005 г. четири молдовки успели да стигнат до Атон, но след като били заловени, кинотисът се смилил и просто ги прогонил.

Човек може да се обърка в измерването на часовете тук, защото някои от манастирите не признават лятното часово време и през годината стрелките се движат по еднакъв начин. В по-консервативните обители пък все още водещо време е византийското, което започва от 0 с изгрева на слънцето. Часовете са важни, защото ежедневната организация е повече от строга – две дълги молитви и две хранения на ден бележат ритъма на живот. 

Всеки от манастирите е със собствен облик - като се започне от размерите – от няколко сгради до малък град, и се свърши с начина на живот – от най-строгите порядки до атмосфера като в модерен хотел.

Между последната светска точка – малкото курортно градче Уранополи, и Атон единственият транспорт е ферибот – пътища няма, а Света гора е отделена от светския живот с висока ограда.

Основният транспорт на полуострова е пешеходният – само манастирите имат по няколко джипа, които ползват за снабдяване, и при добър късмет могат да ви повозят. Микробуси тръгват и от столицата Карея, но стигат само до някои от манастирите. И тъй като ходенето по стръмните атонски баири е уморително, една от най-продаваните стоки в Уранополи са дървени тояжки, снабдени с компас, на внушителната за такъв артикул цена от 10 евро.