How Did Shakespeare Die? (Причината за смъртта на Шекспир е мистерия)

 Никола Бенин

The cause of Shakespeare's death is a mystery, but an entry in the diary of John Ward, the vicar of Holy Trinity Church in Stratford (where Shakespeare is buried), tells us that "Shakespeare, Drayton, and Ben Jonson had a merry meeting and it seems drank too hard, for Shakespeare died of a fever there contracted." Ward, a self-proclaimed Shakespeare fan, wrote his diary fifty years after Shakespeare died and most historians agree it appears to be a baseless anecdote. It should be noted though that a serious outbreak of typhus, known as the "new fever", in 1616 (the year Shakespeare died), lends credibility to Ward's story.

Martin Mitchell, in his insightful biography of Shakespeare's physician and son-in-law, Dr. John Hall, presents the following hypothesis: "I have formed the opinion that it was more likely than not in the nature of a cerebral hemorrhage or apoplexy that quickly deepened and soon became fatal. There are three reasons for this. Firstly, the hurried reconstruction and inter-lineated clauses of the Will not allowing time for it to be copied afresh before signature; Secondly, the earliest and clearest impressions of the Droeshout frontispiece of the First Folio show outstanding shadings, suggesting marked thickening of the left temporal artery– a sign of atheroma and arterio-sclerosis; and thirdly, such a termination is quite common in men who have undergone such continuous mental and physical strain over a prolonged period as our actor-manager-dramatist must have been subjected to throughout his, undoubtedly, strenuous career. Richard Burbage who daily shared the same theatrical life, himself died of such a seizure after twenty-four hours illness [in 1619]" (Mitchell, 79).

Unfortunately, Shakespeare's death at the age of fifty-two will almost surely remain a mystery. We do know, however, that in a world where plague, syphilis, typhus, scurvy, tuberculosis, smallpox, malaria, dysentery and toothaches shortened a Londoner's life expectancy to thirty-five years, Shakespeare fared quite well, leading a relatively long and healthy life.

MA

References

Mitchell, C. Martin. The Shakespeare Circle. Birmingham: Cornish Brothers, 1949.

Picard, Liza. Elizabeth's London. London: Phoenix Press, 2003.

Причината за смъртта на Шекспир е мистерия, но запис в дневника на Джон Уорд, викарий на църквата „Света Троица“ в Стратфорд (където е погребан Шекспир), ни казва, че „Шекспир, Дрейтън и Бен Джонсън са имали весела среща и изглежда е пил твърде много, тъй като Шекспир е починал от треска, заразена там." Уорд, самопровъзгласил се за почитател на Шекспир, пише дневника си петдесет години след смъртта на Шекспир и повечето историци са съгласни, че това изглежда неоснователен анекдот. Трябва да се отбележи обаче, че сериозна епидемия от тиф, известна като "новата треска", през 1616 г. (годината, в която Шекспир умира), придава достоверност на историята на Уорд. Мартин Мичъл, в своята проницателна биография на лекаря и зет на Шекспир, д-р Джон Хол, представя следната хипотеза: „Изградих си мнението, че е по-вероятно от естеството на мозъчен кръвоизлив или апоплексия, бързо се задълбочи и скоро стана фатално. Има три причини за това. Първо, прибързаната реконструкция и редовите клаузи на завещанието, които не позволяват време то да бъде копирано наново преди подписването; Второ, най-ранните и най-ясни отпечатъци от фронтисписа на Droeshout на Първото фолио показват изключителни засенчвания, което предполага подчертано удебеляване на лявата темпорална артерия – признак на атерома и артериосклероза; и трето, подобно прекъсване е доста често срещано при мъже, които са претърпели такова непрекъснато умствено и физическо натоварване за продължителен период от време на което трябва да е бил подложен нашият актьор-мениджър-драматург през цялата си, несъмнено, напрегната кариера. Ричард Бърбидж, който ежедневно споделяше същия театрален живот, самият той почина от такъв припадък след 24-часово боледуване [през 1619 г.]" (Мичъл, 79). За съжаление, смъртта на Шекспир на петдесет и две години със сигурност ще остане загадка. Знаем обаче, че в свят, в който чума, сифилис, тиф, скорбут, туберкулоза, едра шарка, малария, дизентерия и зъбобол съкращават продължителността на живота на лондончани до тридесет и пет години, Шекспир се справя доста добре, водейки относително дълъг и здрав живот живот. MA Препратки Мичъл, С. Мартин. Шекспировият кръг. Бирмингам: Cornish Brothers, 1949 г. Пикард, Лиза. Лондон на Елизабет. Лондон: Phoenix Press, 2003.