Raphael (1483-1520) Portrait of Maddalena Doni 1506 (Рафаел (1483-1520), Портрет на Мадалена Дони 1506)

 Никола Бенин

Raphael (1483-1520)

Portrait of Maddalena Doni

1506

Oil on panel, 63 x 45 cm

Galleria degli Uffizi, Florence

This is the companion piece of the portrait of Agnolo Doni.

Radiographic analysis of this portrait has shown that Raphael made changes to background, initially conceived to be an interior, so that it overlooked a landscape through a side opening, while the portrait of her husband was directly inserted into the landscape, creating visual continuity with that of his bride. These two masterpieces mark an essential stage not only in Raphael's art, but also in the tradition of Florentine portraiture which, by developing solutions previously formulated by Verrocchio in the Woman with Flowers, and by Leonardo in the Mona Lisa, come to a new natural style of half-bust presentation. Raphael distances himself from Leonardo's model by preferring to use a solid, clear approach to space, lowering the horizon behind the figures and bringing them strongly to the foreground, according to models influenced by his own teacher, Pietro Perugino and by the Flemish painters of the late 15th century, such as Hans Memling.

The fascinating use of the sfumato technique, as seen on the Mona Lisa has been replaced by an absolutely clear use of shape and colour, by a descriptive language that pauses on the detailed portrayal of the faces, fabrics and jewels. Maddalena's pendant is particularly significant, formed by a gold, unicorn-shaped mount and three precious stones (ruby, emerald and sapphire), and by a pearl, an element that alludes to virginal purity and marital fidelity.

Рафаел (1483-1520)

Портрет на Мадалена Дони

1506

Маслени бои върху табло, 63 х 45 см

Galleria degli Uffizi, Флоренция

  #mauriciostefanowskyfineartist

Това е придружаващата част от портрета на Аньоло Дони.

Радиографският анализ на този портрет показа, че Рафаело е направила промени във фона, първоначално замислен като интериор, така че да гледа към пейзаж през страничен отвор, докато портретът на нейния съпруг е директно вмъкнат в пейзажа, създавайки визуална приемственост с това на булката му. Тези два шедьовъра бележат съществен етап не само в изкуството на Рафаело, но и в традицията на флорентинския портрет, който, развивайки решения, формулирани преди това от Верокио в Жената с цветя и от Леонардо в Мона Лиза, достига до нов естествен стил на представяне на половин бюст. Рафаело се дистанцира от модела на Леонардо, като предпочита да използва солиден, ясен подход към пространството, като намалява хоризонта зад фигурите и ги извежда силно на преден план, според модели, повлияни от собствения му учител Пиетро Перуджино и от фламандските художници от края на 15 век, като Ханс Мемлинг.

Очарователното използване на техниката сфумато, както се вижда на Мона Лиза, е заменено от абсолютно ясно използване на форма и цвят, от описателен език, който спира върху детайлното изобразяване на лицата, тъканите и бижутата. Висулката на Мадалена е особено значима, оформена от златна скоба с форма на еднорог и три скъпоценни камъка (рубин, смарагд и сапфир), както и от перла, елемент, който загатва за девствена чистота и брачна вярност.