Образът на Санчо Панса

 Никола Бенин

Романът за Дон Кихот представя две противоположни гледни точки към света. От една страна е идеализмът на главния герой, а от друга- приземеността на неговия оръженосец, съгласил се да го придружава в подвизите му. Санчо Панса е представител на типа на обикновения човек, чието битие се заключава в обичайното. Оръженосецът е прагматик и материалист. За него от значение са сигурността и земните блага и удоволствия, което го прави и страхлив. В неговите очи светът е такъв, какъвто е, и няма място за мечти и идеали. Ако ги има, те са с материален характер. Образът на Санчо търпи развитие. Благодарение на съвета на услужлив ханджия, Дон Кихот решава, че като истински рицар трябва да си намери оръженосец. Тази длъжност се заема от негов съселянин- Санчо Панса. Подмамен от обещанията на стария идалго, Санчо с готовност тръгва с него. Наивен и добродушен, той вярва на всичко обещано от него. Оръженосецът е антипод на господаря си- той е нисък, дебел и тромав, облечен в селски дрехи, яхнал магаре. Показателно е и името му. Санчо е най-разпространеното име в Испания по онова време, а Панаса означава търбух. За разлика от господаря си, Санчо не търси въображаеми противници в лицето на вятърни мелници. Той е реалист и предпочита да се наслади на добрите кулинарни изкушения и на здравия, непробуден сън- две от най-ценните човешки блага за него. Служейки си с фолклорни пословици и с помощта на бедния си речник, оръженосецът очертава прагматичната философия на живота си. Когато тръгва на път, Санчо не забравя да вземе в дисагите си и мехче вино. По време на нощуването им в гората рицарят отказва да се храни и не мигва цяла нощ, мислейки за своята възлюбена. Селянинът обаче спи непробудно след обилната вечеря. Санчо е далеч от възвишените идеали на своя господар и не ги разбира. Той винаги се старае да осигури необходимите удобства и за него, и за себе си. Тежкият живот го е научил, че първо трябва да мисли за благополучието си, а след това за всичко останало. В началото на произведението оръженосецът все още не разбира духа и стремежите на Дон Кихот. Животът, изпълнен с мир, хармония, любов и справедливост, за който се бори господарят му, за простичкия селянин Санчо Панса няма особено значение и стойност. Той сам твърди, че по-добре „врабче в ръката, отколкото орел в небесата”, т.е., че е по-добре да имаш малко, но да си е твое, отколкото да гониш ненужни блянове. Въпреки страхливостта си, Санчо никога не изоставя господаря си. Дори когато не участва в битките, оръженосецът не се отдалечава много от “бойното поле”. Качен на някое дърво или скрит зад някой храст, той наблюдава Дон Кихот и искрено му съчувства за пораженията. Щом сражението приключи, верният Санчо веднага му се притичва на помощ иму помага да се оттегли с достойнство. Санчовите мечти и желания са от материално естество. Той съзнава,че няма да промени света, затова неговите копнежи са свързани с власт и пари. Виждайки възгледите на оръженосеца си, Дон Кихот му дава съвети- че човек не трябва да забравя произхода си, ако преуспее; дори и да е от простолюдието, той трябва да държи на хигиената, външния вид и културата си; да е представителен, дори и да не е от знатен род и да запази доброто в себе си, макар и да не е мъченик или светец. В хода на действието се разкрива развитието в образа на Санчо. Вслушвайики се в съветите на Дон Кихот, той променя начина си на мислене. Това добре проличава, когато става губернатор. По време на управлението си той прояввява мъдрост и справедливост. Всички са възхитени от разумните присъди, които Санчо раздава. След осем дни обаче той сам се отказва от поста, изоставя мечтата си да натрупа пари и възвръща вътрешната си свобода. Оръженосецът се отрича от властта и се връща обратно да служи на Дон Кихот, остава верен на своя господар. Финалът на романа е изненадващ, защото въпреки смъртта на рицаря, читателят разбира, че идеалът не си е отишъл. Преобразеният Санчо, повярвал в думите на Дон Кихот, се превръща в негов приемник и последовател. Прагматизмът на оръженосеца се преражда в хуманизъм и героят става изразител на старото ново виждане за света.