вторник, 4 април 2023 г.

Обществото и властта в българската литература: ДЗИ по литература

Никола Бенин



Властта е лицето на една държава пред обществото. Ако властта в различните й проявления е силна, тя няма да бъде в конфликт с обществото, но ако е силова, ако не е социална, а диктаторска, сблъсъкът  й с обществото е естествен, закономерен и неизбежен.

  В социалнореволюционното си стихотворение „Борба” поетът войвода Хр. Ботев разобличава „обществен тоя мъчител” и институциите, които го подкрепят ,за да държи поробения български народ и цялото човечество в подчинение и тотална несвобода. Но според него точно властническият произвол и робството във всички аспекти раждат идеята за жертвоготовната освободителна борба.

  Държавната власт – мащеха за бедните и онеправданите предизвиква тяхното недоволство, протест, спонтанен бунт. Това е посланието на Елин-Пелиновия разказ „Андрешко”. Щом е оставен сам в житейския лабиринт и е обречен на глад и мизерия, селянинът ще си присвои ролята на социален и морален съдник на властниците, за да възстанови потъпканата справедливост.

  Властта е враг на обществото, когато е егоистична и самодоволна. За да запази диктата си, тя подкупва свои доскорошни врагове, издига ги по социалната вертикала и с цената на обезчовечаването и социалната нечувствителност  ги превръща в поддръжници на своята противообществена управленска система. Младият Христо Смирненски заклеймява ренегатството в модерната си притча „Приказка за стълбата”

Няма коментари:

Публикуване на коментар