Никола Бенин
Властта е лицето на една държава пред обществото. Ако властта в различните й проявления е силна, тя няма да бъде в конфликт с обществото, но ако е силова, ако не е социална, а диктаторска, сблъсъкът й с обществото е естествен, закономерен и неизбежен.
В социалнореволюционното си стихотворение „Борба” поетът войвода Хр. Ботев разобличава „обществен тоя мъчител” и институциите, които го подкрепят ,за да държи поробения български народ и цялото човечество в подчинение и тотална несвобода. Но според него точно властническият произвол и робството във всички аспекти раждат идеята за жертвоготовната освободителна борба.
Държавната власт – мащеха за бедните и онеправданите предизвиква тяхното недоволство, протест, спонтанен бунт. Това е посланието на Елин-Пелиновия разказ „Андрешко”. Щом е оставен сам в житейския лабиринт и е обречен на глад и мизерия, селянинът ще си присвои ролята на социален и морален съдник на властниците, за да възстанови потъпканата справедливост.
Властта е враг на обществото, когато е егоистична и самодоволна. За да запази диктата си, тя подкупва свои доскорошни врагове, издига ги по социалната вертикала и с цената на обезчовечаването и социалната нечувствителност ги превръща в поддръжници на своята противообществена управленска система. Младият Христо Смирненски заклеймява ренегатството в модерната си притча „Приказка за стълбата”
Няма коментари:
Публикуване на коментар