Никола Бенин
Джовани Бокачо е изтъкнат представител на Ранния италиански Ренесанс – време на отказ от средновековните идеи и преоткриване на човека. „Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо“ е водещият девиз на новия тип мислене, където не бог, а човекът като вечен природен феномен, като съвършен резултат на божественото творение, е критерий за нравственост. В такива условия е закономерна появата на „Декамерон“ с неговите весели и занимателни истории от интимния свят на човека и логично скандализирането на цензурата, тъй като пикантните сцени са в разрез с критериите на църковния морал. Но авторът е категоричен – плътската любов не е грях, не е „дяволско творение“ и никой не е в състояние да спре нормалния ход на живота.
„Декамерон“ е книга за разкрепостената човешка същност. Голяма част от новелите са за любовта, като темата се интерпретира от нови позиции. Това не е рицарската любов на феодалната аристокрация, не е и божествената любов, а естествено природно влечение, тържество на волното чувство и изобретателността. Реабилитирайки „греховната“ плът, ренесансовият писател внушава, че църковните догми са безсилни пред повиците на човешката природа и защитава правото на любов на всеки.
Любовта в Бокачовия десетоднев е свобода и право на избор, влечение и желание, радост от живота – противопоставена на мрачната реалност в чумавата Флоренция, изкушение да се отклониш от установеното, удоволствие, дори грях. Тя е основна движеща сила и прави човека предприемчив, инициативен, действен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар