Никола Бенин
Книгата "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника" (Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique), представляваща статистика на населението на трите споменати вилаета според регистъра на данъка бедел-и аскерие (военен данък, заменил след 1856 г. предишният джезие – плащан от немусюлманите) на Османската империя (Devlet-i Aliyye-i Osmâniyye) от 1873 г. Текстът й, преди всичко, първоначално е изготвен да представлява статистическа информация за етническия състав на населени места в споменатите вилаети, като е издирен и написан от Методий (до 1873 г. Тодор / Тоде) Кусев, Георги Груев и техни помощници. Статистиката, известна като „екзархийската статистика“, е представена от нарочна комисия, в която участва и той, но вече като архимандрит протосингел на Пловдивската митрополия, на Цариградската конференция (23 декември 1876 - 20 януари 1877 г.) и се използва и при определянето на границите на България в Санстефанския мирен договор. По-късно, през 1878 г. в Цариград, e отпечатана като книга на френски език, под формата на подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно и като отделна брошура. Появата й в този вид, излиза като реакция на труда на А. Синве "Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique" (Гърците в Османската империя. Статистическо и етнографско проучване). С нея се изобличават големите неточности и фалшификации, целящи увеличаването на броя на гърците в империята, в т.ч. в споменатите вилаети.
Няма коментари:
Публикуване на коментар