ЦЪРКВА „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО“, ТРОЯНСКИ МАНАСТИР

 Никола Бенин

ДАННИ ЗА ПАМЕТНИКА

ОБЛАСТ – Ловеч

ОБЩИНА – Троян

СЕЛИЩЕ – с. Орешак

ЕПАРХИЯ – Манастирът е ставропигиален. До

1830 г. той е бил епархийски, включен в диоцеза

на Ловчанска митрополия.

РАЗПОЛОЖЕНИЕ – В северните поли на Троянския Балкан, на брега на р. Черни Осъм до с.

Орешак, на около 10 км югоизточно от гр. Троян.

Главната църква е ситуирана в южния манастирски двор1

.

ПОСВЕЩЕНИЕ – Успение Богородично.

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ – Главна църква на манастир.

СТАТУТ – Манастирът е обявен за ставропигиален на 4 декември 1830 г. при игумен Партений

от константинополския архиепископ и вселенски

патриарх Констандий2

. Главната църква получава статут на художествен паметник на културата

(стенописи и резби) с категория „национално

значение“ в ДВ, бр. 100, 1969 г. Обявена е за архитектурно-строителен паметник (църква със

стенописи) със списък на НИПК от 14.12.1971 г. в

1 Манастирът, в който се влиза от север, има три двора –

стопански, за гости, молитвен.

2 Мутафчиев 1973, 413.

43. ЦЪРКВА „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО“, ТРОЯНСКИ МАНАСТИР

границите на Троянския манастир. Целият манастирски комплекс е деклариран като исторически

паметник на културата с писмо на НИПК № 1023/

07.04.1971 г.

СГРАДА

АРХИТЕКТУРЕН ТИП – Триконхална кръстокуполна църква с обширен притвор и открита нартика от запад и север. В наоса кръстът е ясно

очертан: четири масивни колони носят арки, върху тях лежи висок барабан, върху който е стъпил куполът, осветен от 12 тесни прозореца. Страничните конхи и апсидата са покрити с полусферични куполи. Притворът е покрит със сляп купол с размери, по-големи от тези на централния; осветява

се от малък прозоречен отвор от юг. Поддържа се

от плитки арки, изрязани в носещите стени. Фасадите са разчленени със слепи арки, достигащи до

0.35 – 0.45 м под долния кант на корниза.

РАЗМЕРИ – Външни (с галерията): дължина 24.82

м, широчина 15 м. Вътрешни: дължина до апсидата 15.67 м, дълбочина на апсидата 2.37 м, широчина без конхите 10.03 м, с тях 14.85 м. Височина3

11.75 м. Стените са с дебелина 1.20 – 1.35 м.

ГРАДЕЖ И ПЛАСТИЧНА УКРАСА – Обработени

каменни квадри, изравнявани с тухлени редове и

скрепени с хоросанов разтвор. Църквата е покрита

с каменни плочи. Колоните, базите и капителите

са изработени от масивни гранитни блокове. Рамките на вратите са от варовик и са моделирани с

леки геометрични профили4

. Стените и масивните

сводове са измазани с двуслойна мазилка5

. Металните части (решетки и брави) са изковани от дядо

Белчо и синовете му6

. На места по корниза и върху

плочи, вградени в стените, са скулптирани релефни антропоморфни и зооморфни изображения.

СТРОИТЕЛНИ ПЕРИОДИ – Според изчезнал към

средата на ХХ в. многократно цитиран „Манастирски летопис“7

 обителта била основана към началото на XVII в. от неизвестен монах8

. Тогава построили

скромни килии, гостоприемница и малка дървена

църква „Рождество Богородично“. Втори игумен

станал „Калистрий, родом от Ловеч“9

. Към средата

на XVIII в. игуменът Христофор от Сопот направил някои строежи в обителта и обзавел храма с

църковна утвар10. Игуменът Пахомий (+1785) изгра3 Според свещеник Колев размерите са 30 м дължина, 18 м

широчина, 12 м височина. Вж. Колев 1960, 4. В Програма

за реставрация и консервация на стенописите, изготвена на

21.03.2005 ог Г. Трифонова (СД „Полихромия – Петрови“),

са отбелязани размерите 17 х 25 м. Вж. Архив НИПК Л 31-3.

4 Архив НИПК Л 31-3.

5 Състои се от грунд-мазилка („хастар“) и фина мазилка.

6 Майсторът и синовете му Стоян и Никифор са тревненци, „преселени в близката до манастира махала Миленча“, Гергова 1988в, 11.

7 Последните приписки в летописа датират от 1850 г. „Манастирският летопис“ е издаван от: Данов 1891, 6-17; 1903,

10-20; Бакалов 1895, 339-345; Мутафчиев 1973, 392-414; Харитон 1958, 123-139. Последният следва преписа на П. Мутафчиев, който е най-точен (авторът е ползвал оригинала

през 1915 и 1930), тъй като ръкописът междувременно е

изчезнал от манастирската библиотека. През 1962 г. А. Василиев споменава манастирски летопис, датиращ от 1835

г., който бил изгубен още преди 30 години. Там пишело,

че „началото на манастира било положено към 1600 г.“

Вж. Василиев 1962. Подробно по въпроса за историческата

достоверност на летописа вж. Мутафова 1985, 117-133; Мутафова 2001, 22-29.

8 В Летописа се цитирали сведения на архимандрит Инокентий, според когото манастирът „бил основан от няколко монаси, които били братя на ловчанските манастири,

отпосле запустели“. Вж. Харитон 1958, 125.

9 Мутафчиев 1973, 395.

10 Името на този игумен се споменава през 1762, 1765, 1771

г. Вж. Мутафчиев 1973, 395.

дил на негово място нова каменна сграда; след него

Партений я разширил и украсил11. От тази църква

е запазен само престолният камък, сочещ мястото

ѝ – на около 10 м разстояние от сегашната12. През

1835 г.13 майстор Константин от Пещера14 издига

голяма каменна църква при архимандрит Партений с ктиторството на бегликчията Вълко Чалъков

от Копривщица15, х. Михаил Кефалов от Тетевен,

х. Пенчо Попович от Троян и още много дарители

от околните селища, частни лица и еснафски сдружения. В субструкцията на сградата, под олтара, е

оформено засводено костохранилище16. Храмът е

осветен на 6 август 1835 г. от великотърновския митрополит Иларион Критски. Сегашната галерия

е изградена по-късно. Първоначално тя затваряла пространството само пред западната фасада, а

пред северния вход имало портик17. Впоследствие

той бил неколкократно дублиран, за да се получи единна архитектурна конструкция с общо покритие от запад и север до конхата. През 1865 г.

майстор Петър построява западната манастирска

сграда, а майстор Иван от с. Млечево, Севлиевско,

издига свързана с нея четириетажна кула, увенчана

със звънарница. През 1889 г. подът на църквата се

застила с мраморна настилка, а през 1907 г. с ктиторството на йеромонах Давид цветни мраморни

плочи се поставят и в откритата нартика.

РЕСТАВРАЦИЯ – През 70-те години на XX в. се

извършва реконструкция и реставрация на найстарите крила на манастира и на камбанарията.

През 1994 г. арх. Барчовска изготвя архитектурен

работен проект, а инж. Бочева – проект ВИК (за

дренаж). През 1996 г. се прави дренаж на църквата18. През 2000–2001 г. е извършен частичен ремонт

и реставрация на купола – поставя се обшивка от

медна ламарина по покрива над пандантивите и

около барабана на купола19, укрепва се подпокрив11 Мутафчиев 1973, 395. Партений бил игумен в продължение на 32 години, през които подновил и килиите, построил нова трапезария и гостоприемница. 

12 Мутафчиев 1973, 389. Изгледът на манастира със старата

каменна църква е отразен в гравюрата на монаха Леонтий

Рус през 1819 г.

13 Годината е изписана с тухли на стената на южната конха.

Вж. Мутафчиев 1973, 389. Едновременно с храма издигнали около него двуетажни жилищни крила от изток, север

и запад. Вж. Гергова 1988в, 6.

14 Името на строителя за първи път се споменава от Ф. Каниц. Вж. Каниц 1882; Гергова1988в, 10.

15 Влиятелният копривщенски първенец Вълко Чалъков

издействал в Цариград и разрешението за строеж на новата църква.

16 Новият храм е издигнат на терена на старото манастирско гробище.

17 Видът на новопостроената църква с портика от север и

носещите стълбове на галерията от запад може да се види

в акварел на Ф. Каниц и в гравюрата на обителта и околностите ѝ от йеромонах Филотей, отпечатана през 1839 г.

Вж. Томов 1955, 11.

18 Впоследствие оказал се неефективен.

19 През 2006 г. експертна комисия констатира, че намесата е

влошила изолационните качества на покрива, появили са се течове, отразили се критично на състоянието на стенописите в наоса. Вж. Архив НИПК Л 31-3. 20 Василиев 1965, 345 – тук са изброени всички образи и сцени, дело на Петко Илиев, 609; Гергова 1988в, 11.