д-р Никола Бенин
ЗИМНЯЯ НОЧЬ
Мело, мело по всей земле
Во все пределы.
Свеча горела на столе,
Свеча горела.
Как летом роем мошкара
Летит на пламя,
Слетались хлопья со двора
К оконной раме.
Метель лепила на стекле
Кружки и стрелы.
Свеча горела на столе,
Свеча горела.
На озаренный потолок
Ложились тени,
Скрещенья рук, скрещенья ног,
Судьбы скрещенья.
И падали два башмачка
Со стуком на пол.
И воск слезами с ночника
На платье капал.
И все терялось в снежной мгле
Седой и белой.
Свеча горела на столе,
Свеча горела.
На свечку дуло из угла,
И жар соблазна
Вздымал, как ангел, два крыла
Крестообразно.
Мело весь месяц в феврале,
И то и дело
Свеча горела на столе,
Свеча горела.
|
(Борис Пастернак, 1946)
ЗИМНА НОЩ
По цялата земя зловещ
порой бучеше.
На масата гореше свещ,
свещта гореше.
Както към пламък рой мухи
политат лете,
в стъклото блъскаха се зли
вън снеговете.
Стрели и кръгчета от скреж
студът редеше.
На масата гореше свещ,
свещта гореше.
На озарения таван
лежаха сенки
с преплетени ръце, крака
съдби преплели.
И две обувчици едва
на пода тракват.
И восъкът като сълза
по рокля капва.
И всичко в сив снеговалеж
изчезва вече.
На масата гореше свещ,
свещта гореше.
Подухна вятър към свещта,
жар на съблазън
издигна ангелски крила
кръстообразно.
Цял февруари бурен бе
и често вечер
на масата гореше свещ,
свещта гореше.
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар