Никола Бенин - потомък на Неофит Рилски (Никола Поппетров Бенин)
Текстът е публикуван:
Текстът е публикуван:
Регионален исторически музей – Русе, Известия, книга VІІІ, Град – етнология – музей. Юбилейна научна конференция по повод 20 години от откриването на музея на градския бит. Русе: Цанов Брос ЕООД, 2008, с. 356–365, ISSN 1311-0942.
предназначението
си. Те опазили зад метър
дебелите
зидове и железни ключалки имота
и
живота на банскалии. Но те опазили още нещо,
за
което строителите им надали са мислели,
нещо
много по-ценно от купищата пари и
мъртвите
предмети – българския национален
дух.”
Димитър
Кръстев1
Банско е един от уникалните и притегателните градове в нашата страна. Той е град със своя идентичност, със свое ценностно достояние в историята и литературата ни, със свои емблематични места, в които са се проектирали съдбините на рода и народа. Той е град, в който витае свободният дух.
С неповторимата си архитектура, със самобитната култура и славното си минало Банско привлича погледите, освен на много туристи, на наши и чужди изследователи. Сред тях се открояват имената на Иван Батаклиев2, Братя Молерови (Димитър и Костадин)3, Жан Кюизение4, Мила Сантова5, Екатерина Бояджиева6 и др. Всеки един от тях от висотата на църковната кула гледа по различен начин града, като разчита по свой начин неговите знаци и послания. Така например Жан Кюизение използва „дистанцирания поглед”, с който неговият учител Клод Леви-Строс7 проучва индианските общества, за да проучи „крепостите и светилищата” в Банско. Френският изследовател на банските митове и ритуали пише: „ ... един чуждестранен поглед, колкото и неосведомен да е за местната култура, различава при наблюдаваните събития един профил, невинаги откриваем за неизразимо по-опитния поглед към същото събитие на учените, възпитани в съответната културна традиция.”8
Нашата гледна точка върху интересното градско пространство на Банско е подчинена, освен на структурализма, и на семиотиката. През вековете антропологичното място се насища със структурални и семиотични универсалии, провокиращи ни, не само да ги видим, но и да ги разберем. Пред нас стои нелеката задача да проследим как банскалии организират своето общо обиталище, как изграждат неговата цялостна визия, която предполага да го възприемем като град музей.
Преди да започнем да обясняваме както историческите и културните знаци, така и знаците от всекидневния бит, закодирани в градското пространство, ще се спрем накратко на неговата история на създаването му. Това конструктивно начало е важно за нас, защото ще видим как обективните предпоставки и идеята за проекта Банско предзадават неговото топосно и архитектурно проектиране. Предисторията на Банско ни помага да осмислим ключови характеристики на мисловните нагласи, представите за ценностите и погледа към света на бъдещите банскалии, дали своя отпечатък върху градежа на града.
Прадедите на банскалии живеят първоначално в отделни махали, намиращи се по-близо или по-далече от днешното място за живеене. Ще споменем някои от тях: „Свети Иван” (на бански диалект „Сти Юван”), „Свети Димитър” („Сти Митър”), „Света троица” („Ста троица”), „Света Текла” („Ста Текла”), „Шипоцко”, „Рупчовец”, „Златева махала” („Златева маала”) и др. Повечето от махалите носят наименования на светци или светици. Тази практика на даване на име на землището за живеене може да бъде тълкувано, от една страна, като защитна функция и от друга - като израз на явна религиозност. Християнската вяра съхранява идентичността на местните хора, уякчава и извисява духа им, внушава им да се ръководят от божиите ценности. По-късно именно тази повсеместна религиозност и духовното отношение към света са успешно вградени в градското пространство на Банско. И съвсем естествено негов сакрален център ще бъде църквата „Света Троица”.
Другият важен фактор, който оказва ползотворно влияние върху духовните нагласи и свободолюбивия манталитет на банскалии, това е преданието за крепостта „Ситан Кале”. Тя е охранявала важните пътища в котловината Разлога и много трудно е била превзета от турските пълчища. Мястото, където се е намирала, се нарича Калята.
Историята на нейното завладяване и разрушаване не е известна, но по-важното е, че и до днес е запазено преданието (легендата). Защо е по-важно? За да дадем отговор на този въпрос, ще се позовем на теорията за философия на историята и в частност на философия на човешката съдба от Николай Бердяев. Според него: „Историята не е обективна емпирична даденост, историята е мит. [...] Наистина всяко проникване във велика историческа епоха е плодотворно само тогава, когато е вътрешно припомняне, вътрешна памет за всичко велико, което се е извършило в историята на човечеството, някакво глъбинно съединяване, отъждествяване на онова, което се извършва вътре, в самата дълбочина на духа на познаващия, с онова, което е било някога в историята, в различните исторически епохи.”9 Тази мисъл на известния руски философ ще я подкрепим и с една теза на Валери Стефанов: „Ние сме тези, които правим миналото – поддържаме неговата кохерентност и задаваме неговата смисленост. Ако престанем да полагаме усилия в тази посока, миналото ще изчезне.”10
Позволихме си тези два цитата един до друг, за да защитим важното за духа на човека непрекъснато помнене на съкровения и дълбинен смисъл на преданието, на тайнствените съкровения и послания, съдържащи се в него. Съществува взаимна обусловеност между духа, който поддържа „вътрешността” на човека, и мита, преданието, легендата, които са вътрешна памет за организиране света на човека. Най-напред човешкото съзнание и световъзприемане поражда мита, след което самият мит служи като верен и постоянен спътник на индивида – да подреди и хармонизира своя живот в колектива и извън него в космоса.”11
Ето и легендата за падането на Ситан Кале. Турците продължително време се мъчели да превземат малката, непристъпна крепост, но усилията им били напразни. По време на обсадата издигнали висок насип с пръст, за да може оттам да обстрелват с топове непревземаемата цитадела. Ала и този напорист и яростен опит се оказал неуспешен. Накрая попитали една баба как да завладеят високата и устойчива крепост. Тя ги посъветвала да хранят цяла седмица с много солен зоб едно муле и да не му дават да пие вода. Така и направили. След една седмица пуснали жадното муле и то им показало къде са изворите, от които Ситан кале се снабдявала с вода. Не след дълго крепостта се предала, а проклятието на хората било толкова силно, че бабата се вкаменила. И днес в местността „Пещерите”, която е в съседство до „Калята”, има една скала, приличаща на вкаменена баба.
Смисълът на преданието е ясен. Прадедите на банскалии са били храбри и непокорни и тяхната крепост не е паднала със сила, а с коварство. Също така легендата поддържа вътрешната памет на бъдещите поколения в града, че те са потомци на самоотвержени герои. Живеещи с преданието за Ситан Кале, хората в Банско са подвластни на някаква тайнствена сила, която насочва техните стремления и последователно определя ценностната им система. Тази първа легенда, както и множеството по-късни предания са фундаментално словесно пространство, в което се разкрива миналото, поддържа се духа, поражда се надежда.
Само в една такава митологична среда, която поддържа жива представата за историзъм, може да бъде роден Св. Паисий Хилендарски. И това е едно от косвените и значими доказателства, че родното му място е Банско. Той помни славното историческо минало на своя народ, притежава необикновено зрение, прозорлив поглед, с който гледа миналото и бъдещето. Боян Пенев много точно е доловил неговия проницателен поглед и многократно го подчертава в своята „История на новата българска литература”. Ще приведем няколко примера: „В непосредствена връзка с националното чувство и самосъзнание на Паисия е неговата наблюдателност и прозорливост. Тук ние съзираме още един мотив за написване на Славянобългарската история. Следното съображение ни разкрива отчасти размерите и посоките на тая наблюдателност и прозорливост – гръцкият гнет е засягал живо материалните и духовните интереси на българското население, държал го е в невежество, ала то е нямало ясен поглед за бедствието, в което се е намирало.” [...] Написването на Славянобългарската история се е налагало преди всичко от националното чувство и самосъзнание на Паисия, от обичта му към народа, от неговата прозорливост и обществена активност, на които той в дадения исторически момент като че ли е бил предопределен носител.”12
Със сигурност можем да кажем, че Св. Паисий Хилендарски е „бил предопределен носител” на чувствителни рефлексии относно великото и незабравимо минало, където бродят прославените и мъжествени сенки на прадедите ни, призвани да нашепват такива екзистенциално значими думи като: „свобода”, „достойнство”, „смисъл”, „надежда”. Както всички митологични герои предците на банскалии, респ. на Св. Паисий, са медиатори между земята и небето, между старото време и бъдността. Основание да твърдим с категоричност, че създателят на История славянобългарска (1762) преди да постъпи като монах в Атон, когато е носил светското си име Тодор Баанов в Банско, е имал национално самосъзнание и извисен и независим дух, защото е бил в митологична атмосфера на предания, които удържат и спасяват историчното и човешкото. Митологичната атмосфера е обвеяла и идеологическото съдържание в първата българска история – в нея има повече предания, отколкото исторически факти. Интересно е да се отбележи, че самата биография на атонския „монах непознат и бледен” е съпроводена с легенда, която е източник за вдъхновение при написване на романа „Хилендарския монах” от Димитър Талев.
Още едно предание, свързано с принудата турците да не се заселват в Банско, дава много богати възможности да се осмисли идеята за непокорния и свободолюбив дух на банскалии. За да не дойдат поданиците на падишаха да живеят в новоизграденото селище в полите на Пирин, местните хора затрупали топлите минерални извори. Те знаели, че турците обичали да се заселват там, където имало топла вода, ето защо се лишили далновидно от това ценно природно богатство. Стремежът към независимост се оказва по-скъп от минералните извори.
Преданието не свършва до тук. То продължава и до днес да мълви, че смелите ни и решителни прадеди не само затрупали минералните извори, но през нощта се мажели със сажди и катран и удушавали имащите неблагоразумието да останат да преспят в Банско турци. На следващия ден банскалии разпространявали мълвата (а мълвата, както се знае, ражда легенда), че в града има „таласъме” и „караконджеле”. Така турците изпитвали първобитен страх и ужас и избягвали да посещават и преди всичко да замръкват в това опасно място.
Преданието е в основата на митологемата, че в Банско турчин не е имало. Това легендаризирано твърдение отново внушава идеята за свободната, неробска среда, в която са живели банскалии. Фигуративно казано Банско е държава в държавата. Има много исторически доказателства, които потвърждават, че местните чорбаджии знаят как да общуват с турската власт и да отстояват своите интереси и интересите на общността. Така например банските търговци, които имали кантори в Сер и Виена, плащали на турски наемници да охраняват техните кервани. На отиване конете пренасяли памук, тютюн, афион и други стоки, а на връщане били натоварени със злато. То поддържа изконното самочувствие и чувствата на гордост и независимост, родени от преданията. Богатите банскалии са авторитетни и влиятелни личности, вдъхващи респект у турските управници. Вратите на сараите на пашите са били винаги отворени за дядо Марко Везюв, а хаджи Вълчо, по думите на Димитър Кръстев, в средата на ХVІІІ век „е бил вече могъщ като цар”.13 Ще приведем още един показателен факт. Известно е, че турската власт забранявала да се строят църкви, по-високи от обикновените жилища. Банскалии обаче, вдъхновени и водени от дядо Лазко Голев, през 1837 година построяват най-голямата църква в България. Дръзновението и неподчинението на хората в Банско не стигнали дотук и през 1846 година в двора на църквата „Света Троица” издигнали кула, висока 30 метра, дело на самоукия майстор Глигор Благов Доюв.
Освен преданията и купищата жълтици за пораждане на чувството за независимост и непокорство несъмнен дял има и Пирин планина. Тя също е видяна в представите на банскалии посредством мита за Перун и множество легенди. Пирин неизменно поражда поетически вдъхновения и предизвиква символни обозначения. Сред тях най-ярки са емблематичните Вазови стихове: „Ой, красив си, Ирин Пирин, / най-красив си на света” и проникновеното определение на Жан Кюизение: „Пирин: митичното убежище на храбреците.”14 Местните хора интуитивно знаели, че щом хайтите и даалиите се развилнеят, винаги могат да намерят спасение и закрила в планината. Скриването в Пирин е скриване в лоното, в пазвата на тоталната сигурност. В нея дишали свободно, чувствали се волни и спокойни.
Всичко казано дотук относно предисторията на създаването на Банско, ни дава възможност да направим следното обобщение – основните начала в психологията на банскалията са: дълбочината на духа, свързан с вярата в Бога и чувството за независимост. Тези начала стават крайъгълни камъни на бъдещото селище. Конструирането и изграждането на Банско е отражение на душевността и манталитета на неговите жители.
Тук се налага да направим едно важно уточнение относно статуквото на Банско дали е село, или град. Безспорно, според турската администрация, селището е било със статут на kjoj (село). Но що за село е село Банско? Този въпрос си задават и познавачите на обиталището на банскалии Мила Сантова и Жан Кюизение. Мила Сантова съсредоточава изследователското си внимание върху определянето на статуквото на селището в сборника „Банско: изследвания и материали”.15 Жан Кюизение пък започва своето тълкуване с концептуалния въпрос: Ако легендата за основаването дава ключа към архитектурната програма на комплекс като този на църквата „Света Троица” в Банско в Пирин, как тогава да се схване – при отсъствието на подобни текстове – намерението на майсторите строители и на вложилите средства при построяването на тези жилища, чийто сбор обрисува онова, което според случая се нарича махала, село или град, „цитадела” и впоследствие „град”?16
Във въпроса на френския структуралист има два ключови момента – колебанието „село или град” и „цитадела” и впоследствие „град”. Макар че привежда в проучването си надписа над главния вход на църквата „Света Троица”, където пише „село сие Банско”, той поставя под съмнение, че населеното място е село. И наистина Банско не е село като село, след като в първата половина на ХVІІІ век в повечето български градове не е имало такива къщи и архитектурен комплекс като този на църквата „Света Троица”.
След като се двоуми „село или град” е селището, Жан Кюизение провижда като никой друг изследовател, че Банско е цитадела. Градът често е наричан с превърналия се в устойчив израз „крепост на българския дух”. Показателно е, че в книгата „Банско” на Димитър Кръстев една от главите е озаглавена с този израз. Банско обаче е крепост не само в метафоричния, но и в истинския смисъл на думата. В нашата концепция за създаването и организирането на пространството за живеене понятието „крепост” има активна смислова роля.
Преди да докажем, че Банско е своеобразна крепост, без крепостни стени, ще предложим и нашето схващане относно статуквото на селището. То е село според османската администрация, защото, за да бъде град, в него трябва да има конак, пазар или хамам (турска баня). Жан Кюизение с присъщата си проницателност тълкува тези липси в Банско като отказ на жителите „прикриващ положително и тайно намерение”.17 Разбира се, банскалии са имали своите конспиративни основания да се обособят в териториалното пространство пазар, за да не привличат посещението на турци. Налице е един обясним парадокс, макар че са едни от най-големите търговци в България, имащи кантори в столицата на Хабсбургите – Беч (Виена), нямат пазар в собствения си град. Банскалии последователно следват своята съкровена помисъл да не допуснат присъствието и заселването на турци в землището. Вече обяснихме преданието за заравянето на топлите минерални извори.
Позовавайки се отново на османската териториална администрация, Банско би трябвало да бъде населено място със статут на palanka (укрепен малък град). Банско par exllence е крепост и това ще обясним в следващите страници. Така че една от същностните страни на града музей е, че той е бил особена крепост и едно от първите неща, с които е трябвало да се запознаят посетителите на днешно Банско, е именно тази забележителност.
Принудени да се защитават от непрекъснатите набези на свирепите турски разбойници, хората от отделните махали стигат до идеята да се обединят и да заживеят в едно селище. За основаването на обиталището на банскалии също има предание. Ето как го предава Димитър Кръстев:
„ - Кой е поставил първия камък?
- Хаджи Захо! – отговаря веднага преданието.
- Кой е той? Откъде е дошъл? Как е изглеждал? ...
- Не знам, не знам ... нищо не помня вече. Струва ми се чувах някога, че е дошъл от поселището „Св. Троица” ...”18
Важното за нас в това предание е споменаването на поселище „Св. Троица”. При организирането на пространството за живеене сакрален център е новата църква, която е наречена „Св. Троица”, а не „Св. Георги”, „Св. Димитър” или „Св. Никола”. Предполага се, че хората от махала „Св. Троица” са имали активни и авторитетни позиции при градежа на Банско.
Идеята за проекта на крепостта Банско е породена от чувството за сигурности от вътрешната памет за „Ситан кале”. Този проект се реализира върху старото корито на река Глазне. Мястото за живеене и отбрана е избрано поне поради две причини. Едната е, че има в изобилие материал – гранитни камъни – за построяването на къщите крепости и опасващите ги високи над три метра зидове. Камъните не само идентифицират постройките в града – къщите, зидовете, църквите, църковната кула, но са и устойчив образ в психиката на банскалията. Неслучайно, наред с популярния израз „Ти от Банско ле си?”, е известен и емблематичния израз „Мило Банско, мили валчести камене!”. Втората причина за избора на това място за живеене се обяснява с практицизма на банскалии, практицизъм характерен за хората от планината. Заселвайки се на това каменисто място, жителите остават за обработване останалите земи. В тях също има камъни, но не са толкова много, колкото са в Банско. За доказателство ще посочим местността „Грамадето”, намиращо се над града (т.е. по дължината на старото корито на река Глазне). Многото и големи грамади свидетелстват за изобилието от камъни.
Необикновената крепост Банско има видима и невидима страна. Видимата страна са къщите и оградените пространства с високи зидове. Стените на къщите, както и ограждащите зидове са строени с изпитана стародавна технология, при която тежките дялани камъни са скрепявани с дърво от мура. Камъкът и мурата – това са устоите на банския градеж, това са символите на здравината на банския независим дух. Вграденото дърво се нарича сандарач или кончак (на бански диалект).
За къщите крепости, които са своеобразни крепости в голямата крепост Банско, е писано от Костадин Молеров, Димитър Кръстев, Жан Кюизение и др. Ние само ще споменем най-отличителната от тях – Сирлещовата къща (Сирлешчовата кашча). Тя е така построена, че в нея има три двора, два от които са тайни, невиждащи се от улицата и парадния двор. В къщата също има тайни пространства. Такова е част от долния етаж, наричан от банскалии, кимер или скриовник. Жан Кюизение го нарича: „последният бастион”.19 В кимера далновидно и хитро са укривани златото и ценни вещи, като например широкия кожен колан, в който търговците са държали парите си.
Така че, ако разбойниците все пак се осмелят да влязат в крепостта Сирлещова къща, те трябва да положат много усилия, да преминат през неподозирани препятствия и да дадат много жертви. И ако въпреки ненадейния обстрел от стратегически направените бойници, успеят да стигнат до светая светих на къщата – стаята на родилката или кимера, няма да намерят никого, защото сирлещовци са избягали през комшулука. Комшулуците са много важен компонент в крепостта Банско. Те осигуряват безопасното преминаване от къща в къща.20 Тях ги споменава и Екатерина Бояджиева, без да ги осмисли като стратегическа част от укреплението на селището. Тя пише: „В дебелите каменни стени ще видите бойници за отбрана и прозорчета с железни решетки, а в задния прикрит двор – малка странична вратичка, наречена „комшулуци” – служеща за бягство през съседните дворове в планината.”21
През комшулуците са преминавали не само банскалии, но и „гостите на Банско”, харамиите от четите на Яне Сандански, Христо Христо Чернопелев, Пейо Яворов, Тодор Паница, Георги Скрижевски. По спомени на дядо ми Александър Бенин, нашата къща е била накрая на Банско и над нас са започвали „Грамадето”. (До 80-те години на миналия век все още съществуваше голяма и висока грамада, разделяща градината ни от улицата.) Четниците отровили всички кучета около нашата къща, като оставили живо само нашето. По този начин те разбирали дали има заптиета. Ако кучето лае е опасно за четата, ако не лае, свободно могли да се укрият в крепостта Банско. Също така, пак по спомени на дядо ми, четата на Яне Сандански са предпочитали да спят на чардака в старата ни къща, която е запазена и до днес.
Банско обаче освен крепост, съхраняваща тялото и имането, е конструиран и като крепост, съхраняващ и извисяващ духа. Банскалии имат не само съзнанието за независимост и безопасност, но и духовен поглед към света и живота. Духът е възможност да търсим вечните истини и да мислим съществуването на по-знание, което ни обогатява. Духът е възможност за общуване с Бога.
Именно църквата „Св. Троица” се явява съсредоточие на мисълта за защитеност и неприкосновеност и религиозното чувство, насаждано през вековете, още когато хората са живели в поселища с имена на светци и светици. Църквата е замислена и построена едновременно като крепост и като храм Божи. Тя е оградена с висок около петметров зид, на който до трите врати има бойници. Също така в двора на църквата се извисява висока кула, с бойници вместо прозорци. Часовниковата кула служи едновременно за камбанария и важен елемент крепостта църква и крепостта Банско. Извисяваща се над къщите в селището дава възможност от нея да се наблюдава цялата Разложка котловина и турските разбойници и заптиета вече не са могли да изненадат банскалии.
Като сакрален център църквата „Св. Троица” предзадава идеята срещу нея да бъдат построени други две важни институции, подхранващи духовността – училището и читалището. Така разширен духовния център в пространството на селището до днес свидетелства колко важен е бил за банскалии стремежът да осигурят възвишени и метафизични смисли на битието, т.е. стремежът към универсални ценности, които ни надхвърлят и ни сродяват с Божията промисъл.
От структурна гледна точка църквата „Св. Троица” е замислена и построена в центъра на селищното пространство. Тя разделя по вертикала „горе” – „долу” двете махали съответно на „Горна махала” („Горна маала”) и „Долна махала” („Долна маала”). Също така това мислено деление по вертикала (ориентиран спрямо Пирин планина) се прилага и спрямо двете църкви – Долната църква „Успение Богородично” и Горната църква „Св. Троица”. Тъй като Банско е построен върху старото корито на река Глазне и умишлено разположен близо до планината, църквата „Успение Богородично”, която е по-стара, се оказва извън пределите на пространството за живеене. Това е една от причините религиозните банскалии да построят още една църква, която да бъде сакрален център. Другата причина е, че старата църква се оказва малка за увеличения брой жители. И още нещо – въпреки уникалния й иконостас и впечатляващите икони, тя не е отговаряла на порасналите материални възможности и съответно изисквания на банскалии. Тук ще си позволим да изкажем една смела констатация, че иска ли човек да разбере за просперитета на едно селище, то нека види и влезе в неговата църква.
Разбира се, църквата „Успение Богородично” е важно място във вертикала „горе” – „долу”. Долу е смъртта, там е гробището, и тя е сакрален топос на мъртвите. Сакралният център по вертикала е църквата „Св. Троица”, където човек се подготвя достойно да живее и почтено да умре. В горния край на вертикала е Пирин планина – високото пространство, символ на вечността, волността и красотата.
Като духовен център църквата ”Св. Троица” е предпочетено място за започването и ознаменуването на важни исторически събития за банскалии. Тя несъмнено е най-подходящото място, където да се оповести на 5 октомври 1912 г. освобождението на Банско от турско иго. От амвона Пейо К. Яворов държи прочувствена реч, от която са запазени съкровените за всеки банскалии думи: „Долу фесовете, Банско е свободно!” Така свободата на Банско, оповестена и узаконена със словото на един поет, „целунат от Бога”, на високото място в църквата, придобива сакралност.
От църквата тръгват, приживе опяти, 25-ма четници на войводата Радон Тодев, за да вземат участие в Илинденското въстание 1903 год. И да намерят предчувстваната смърт (с изключение на един – Димитър Бърдарев – Писаното) високо над село Годлево в печално известната днес Радонова пусия.
Пространството пред църквата „Св. Троица” неслучайно е избрано и за провеждането на първите митинги след 10 ноември 1989 год., на които на фона на тържествения камбанен звън, се заявява края на комунистическия строй.
И така обобщението, което се налага да направим, е, че Банско като цяло, със своето изграждане като крепост, е град музей. Той е град музей още с къщите крепости, двете църкви и множеството забележителности, свързани с важни исторически личности или известни банскалии. Той е град музей както с интересните и паметни места, така и с духовните постижения, от които много ценни са преданията и легендите. Банско е град музей, свидетелстващ за стремленията и постиженията на свободолюбивите, предприемчивите и духовно извисените банскалии.
Бележки
1.Кръстев, Д. Банско [Биография на един град]. С: Държавно военно издателство, 1959, с. 17.
2.Батаклиев, И. Град Банско [Антропогеографски изучавания]. С: УИ Св. Климент Охридски, 1929.
3.Братя Молерови (Димитър и Костадин). Народописни материали от Разложко. С: Етнографски институт при БАН, 1954. (Вж още: Молеров, К. История на Банско. С: 1998.
4.Кюизение, Ж. Сватбите на Марко [Ритуал и мит по българските земи]. Прев. Х. Гутев. С: АТАТА – А, 2002.
5.Сантова, М., Мицева, Е. Банско: изследвания и материали. С: Македонски научен институт, 1996.
6.Бояджиева, Е. Банско и Атон [Мисията на хаджи Вълчо, брата на Паисий Хилендарски на прага на Българското възраждане]. С: MILLENNIUMS MMM, 2002.
7.Вж. Levi-Strauss, C. La Pensee sauvage . Paris, Plon, 1962.
8.Кюизение, Ж. Сватбите на Марко ... , с. 26.
9.Бердяев, Н. Смысл истории. Новое средневековье. М: КАНОН+, 2002, с. 26-27.
10.Стефанов, В. Българска литература ХХ век [Дванадесет сюжета]. С: Анубис, 2003, с. 11.
11.Вж. подробно за същността и функциите на мита: Милетинский, Е. Поетика мифа.М: Наука, 1976. Barthes, R. Mythologies. Paris, 1957. Леви-Строс, К. Структурална антропология ІІ [Митология и културантропология]. С: Христо Ботев, 1995.
12.Пенев, Б. История на новата българска литература. Том І. [Начало на българското възраждане. Българската литература през ХVІІ и ХVІІІ век]. С: Български писател, 1976, с. 470-477.
13.Кръстев, Д. Банско...,с.9.
14.Кюизение, Ж. Сватбите на Марко...с.71.
15.Сантова, М., Мицева, Е. Банско: изследвания и материали...
16.Кюизение, Ж. Сватбите на Марко...с.101.
17.Кюизение, Ж. Сватбите на Марко...с.101.
18.Кръстев, Д. Банско...с.5.
19.Кюизение, Ж. Сватбите на Марко...с.102.
20.За стратегическата организация на вътрешнота пространство пише също Димитър Кръстев: „То е могло да се случи само в Банско – с неговите нарочно приготвени тайни вратички и незабележими комшулуци, със сложния лабиринт от къщи и градини, през които може да се премине цялото село, без това да предизвика подозрение в някое заптийско око.” Кръстев, Д. Банско..., с. 42.
С неповторимата си архитектура, със самобитната култура и славното си минало Банско привлича погледите, освен на много туристи, на наши и чужди изследователи. Сред тях се открояват имената на Иван Батаклиев2, Братя Молерови (Димитър и Костадин)3, Жан Кюизение4, Мила Сантова5, Екатерина Бояджиева6 и др. Всеки един от тях от висотата на църковната кула гледа по различен начин града, като разчита по свой начин неговите знаци и послания. Така например Жан Кюизение използва „дистанцирания поглед”, с който неговият учител Клод Леви-Строс7 проучва индианските общества, за да проучи „крепостите и светилищата” в Банско. Френският изследовател на банските митове и ритуали пише: „ ... един чуждестранен поглед, колкото и неосведомен да е за местната култура, различава при наблюдаваните събития един профил, невинаги откриваем за неизразимо по-опитния поглед към същото събитие на учените, възпитани в съответната културна традиция.”8
Нашата гледна точка върху интересното градско пространство на Банско е подчинена, освен на структурализма, и на семиотиката. През вековете антропологичното място се насища със структурални и семиотични универсалии, провокиращи ни, не само да ги видим, но и да ги разберем. Пред нас стои нелеката задача да проследим как банскалии организират своето общо обиталище, как изграждат неговата цялостна визия, която предполага да го възприемем като град музей.
Преди да започнем да обясняваме както историческите и културните знаци, така и знаците от всекидневния бит, закодирани в градското пространство, ще се спрем накратко на неговата история на създаването му. Това конструктивно начало е важно за нас, защото ще видим как обективните предпоставки и идеята за проекта Банско предзадават неговото топосно и архитектурно проектиране. Предисторията на Банско ни помага да осмислим ключови характеристики на мисловните нагласи, представите за ценностите и погледа към света на бъдещите банскалии, дали своя отпечатък върху градежа на града.
Прадедите на банскалии живеят първоначално в отделни махали, намиращи се по-близо или по-далече от днешното място за живеене. Ще споменем някои от тях: „Свети Иван” (на бански диалект „Сти Юван”), „Свети Димитър” („Сти Митър”), „Света троица” („Ста троица”), „Света Текла” („Ста Текла”), „Шипоцко”, „Рупчовец”, „Златева махала” („Златева маала”) и др. Повечето от махалите носят наименования на светци или светици. Тази практика на даване на име на землището за живеене може да бъде тълкувано, от една страна, като защитна функция и от друга - като израз на явна религиозност. Християнската вяра съхранява идентичността на местните хора, уякчава и извисява духа им, внушава им да се ръководят от божиите ценности. По-късно именно тази повсеместна религиозност и духовното отношение към света са успешно вградени в градското пространство на Банско. И съвсем естествено негов сакрален център ще бъде църквата „Света Троица”.
Другият важен фактор, който оказва ползотворно влияние върху духовните нагласи и свободолюбивия манталитет на банскалии, това е преданието за крепостта „Ситан Кале”. Тя е охранявала важните пътища в котловината Разлога и много трудно е била превзета от турските пълчища. Мястото, където се е намирала, се нарича Калята.
Историята на нейното завладяване и разрушаване не е известна, но по-важното е, че и до днес е запазено преданието (легендата). Защо е по-важно? За да дадем отговор на този въпрос, ще се позовем на теорията за философия на историята и в частност на философия на човешката съдба от Николай Бердяев. Според него: „Историята не е обективна емпирична даденост, историята е мит. [...] Наистина всяко проникване във велика историческа епоха е плодотворно само тогава, когато е вътрешно припомняне, вътрешна памет за всичко велико, което се е извършило в историята на човечеството, някакво глъбинно съединяване, отъждествяване на онова, което се извършва вътре, в самата дълбочина на духа на познаващия, с онова, което е било някога в историята, в различните исторически епохи.”9 Тази мисъл на известния руски философ ще я подкрепим и с една теза на Валери Стефанов: „Ние сме тези, които правим миналото – поддържаме неговата кохерентност и задаваме неговата смисленост. Ако престанем да полагаме усилия в тази посока, миналото ще изчезне.”10
Позволихме си тези два цитата един до друг, за да защитим важното за духа на човека непрекъснато помнене на съкровения и дълбинен смисъл на преданието, на тайнствените съкровения и послания, съдържащи се в него. Съществува взаимна обусловеност между духа, който поддържа „вътрешността” на човека, и мита, преданието, легендата, които са вътрешна памет за организиране света на човека. Най-напред човешкото съзнание и световъзприемане поражда мита, след което самият мит служи като верен и постоянен спътник на индивида – да подреди и хармонизира своя живот в колектива и извън него в космоса.”11
Ето и легендата за падането на Ситан Кале. Турците продължително време се мъчели да превземат малката, непристъпна крепост, но усилията им били напразни. По време на обсадата издигнали висок насип с пръст, за да може оттам да обстрелват с топове непревземаемата цитадела. Ала и този напорист и яростен опит се оказал неуспешен. Накрая попитали една баба как да завладеят високата и устойчива крепост. Тя ги посъветвала да хранят цяла седмица с много солен зоб едно муле и да не му дават да пие вода. Така и направили. След една седмица пуснали жадното муле и то им показало къде са изворите, от които Ситан кале се снабдявала с вода. Не след дълго крепостта се предала, а проклятието на хората било толкова силно, че бабата се вкаменила. И днес в местността „Пещерите”, която е в съседство до „Калята”, има една скала, приличаща на вкаменена баба.
Смисълът на преданието е ясен. Прадедите на банскалии са били храбри и непокорни и тяхната крепост не е паднала със сила, а с коварство. Също така легендата поддържа вътрешната памет на бъдещите поколения в града, че те са потомци на самоотвержени герои. Живеещи с преданието за Ситан Кале, хората в Банско са подвластни на някаква тайнствена сила, която насочва техните стремления и последователно определя ценностната им система. Тази първа легенда, както и множеството по-късни предания са фундаментално словесно пространство, в което се разкрива миналото, поддържа се духа, поражда се надежда.
Само в една такава митологична среда, която поддържа жива представата за историзъм, може да бъде роден Св. Паисий Хилендарски. И това е едно от косвените и значими доказателства, че родното му място е Банско. Той помни славното историческо минало на своя народ, притежава необикновено зрение, прозорлив поглед, с който гледа миналото и бъдещето. Боян Пенев много точно е доловил неговия проницателен поглед и многократно го подчертава в своята „История на новата българска литература”. Ще приведем няколко примера: „В непосредствена връзка с националното чувство и самосъзнание на Паисия е неговата наблюдателност и прозорливост. Тук ние съзираме още един мотив за написване на Славянобългарската история. Следното съображение ни разкрива отчасти размерите и посоките на тая наблюдателност и прозорливост – гръцкият гнет е засягал живо материалните и духовните интереси на българското население, държал го е в невежество, ала то е нямало ясен поглед за бедствието, в което се е намирало.” [...] Написването на Славянобългарската история се е налагало преди всичко от националното чувство и самосъзнание на Паисия, от обичта му към народа, от неговата прозорливост и обществена активност, на които той в дадения исторически момент като че ли е бил предопределен носител.”12
Със сигурност можем да кажем, че Св. Паисий Хилендарски е „бил предопределен носител” на чувствителни рефлексии относно великото и незабравимо минало, където бродят прославените и мъжествени сенки на прадедите ни, призвани да нашепват такива екзистенциално значими думи като: „свобода”, „достойнство”, „смисъл”, „надежда”. Както всички митологични герои предците на банскалии, респ. на Св. Паисий, са медиатори между земята и небето, между старото време и бъдността. Основание да твърдим с категоричност, че създателят на История славянобългарска (1762) преди да постъпи като монах в Атон, когато е носил светското си име Тодор Баанов в Банско, е имал национално самосъзнание и извисен и независим дух, защото е бил в митологична атмосфера на предания, които удържат и спасяват историчното и човешкото. Митологичната атмосфера е обвеяла и идеологическото съдържание в първата българска история – в нея има повече предания, отколкото исторически факти. Интересно е да се отбележи, че самата биография на атонския „монах непознат и бледен” е съпроводена с легенда, която е източник за вдъхновение при написване на романа „Хилендарския монах” от Димитър Талев.
Още едно предание, свързано с принудата турците да не се заселват в Банско, дава много богати възможности да се осмисли идеята за непокорния и свободолюбив дух на банскалии. За да не дойдат поданиците на падишаха да живеят в новоизграденото селище в полите на Пирин, местните хора затрупали топлите минерални извори. Те знаели, че турците обичали да се заселват там, където имало топла вода, ето защо се лишили далновидно от това ценно природно богатство. Стремежът към независимост се оказва по-скъп от минералните извори.
Преданието не свършва до тук. То продължава и до днес да мълви, че смелите ни и решителни прадеди не само затрупали минералните извори, но през нощта се мажели със сажди и катран и удушавали имащите неблагоразумието да останат да преспят в Банско турци. На следващия ден банскалии разпространявали мълвата (а мълвата, както се знае, ражда легенда), че в града има „таласъме” и „караконджеле”. Така турците изпитвали първобитен страх и ужас и избягвали да посещават и преди всичко да замръкват в това опасно място.
Преданието е в основата на митологемата, че в Банско турчин не е имало. Това легендаризирано твърдение отново внушава идеята за свободната, неробска среда, в която са живели банскалии. Фигуративно казано Банско е държава в държавата. Има много исторически доказателства, които потвърждават, че местните чорбаджии знаят как да общуват с турската власт и да отстояват своите интереси и интересите на общността. Така например банските търговци, които имали кантори в Сер и Виена, плащали на турски наемници да охраняват техните кервани. На отиване конете пренасяли памук, тютюн, афион и други стоки, а на връщане били натоварени със злато. То поддържа изконното самочувствие и чувствата на гордост и независимост, родени от преданията. Богатите банскалии са авторитетни и влиятелни личности, вдъхващи респект у турските управници. Вратите на сараите на пашите са били винаги отворени за дядо Марко Везюв, а хаджи Вълчо, по думите на Димитър Кръстев, в средата на ХVІІІ век „е бил вече могъщ като цар”.13 Ще приведем още един показателен факт. Известно е, че турската власт забранявала да се строят църкви, по-високи от обикновените жилища. Банскалии обаче, вдъхновени и водени от дядо Лазко Голев, през 1837 година построяват най-голямата църква в България. Дръзновението и неподчинението на хората в Банско не стигнали дотук и през 1846 година в двора на църквата „Света Троица” издигнали кула, висока 30 метра, дело на самоукия майстор Глигор Благов Доюв.
Освен преданията и купищата жълтици за пораждане на чувството за независимост и непокорство несъмнен дял има и Пирин планина. Тя също е видяна в представите на банскалии посредством мита за Перун и множество легенди. Пирин неизменно поражда поетически вдъхновения и предизвиква символни обозначения. Сред тях най-ярки са емблематичните Вазови стихове: „Ой, красив си, Ирин Пирин, / най-красив си на света” и проникновеното определение на Жан Кюизение: „Пирин: митичното убежище на храбреците.”14 Местните хора интуитивно знаели, че щом хайтите и даалиите се развилнеят, винаги могат да намерят спасение и закрила в планината. Скриването в Пирин е скриване в лоното, в пазвата на тоталната сигурност. В нея дишали свободно, чувствали се волни и спокойни.
Всичко казано дотук относно предисторията на създаването на Банско, ни дава възможност да направим следното обобщение – основните начала в психологията на банскалията са: дълбочината на духа, свързан с вярата в Бога и чувството за независимост. Тези начала стават крайъгълни камъни на бъдещото селище. Конструирането и изграждането на Банско е отражение на душевността и манталитета на неговите жители.
Тук се налага да направим едно важно уточнение относно статуквото на Банско дали е село, или град. Безспорно, според турската администрация, селището е било със статут на kjoj (село). Но що за село е село Банско? Този въпрос си задават и познавачите на обиталището на банскалии Мила Сантова и Жан Кюизение. Мила Сантова съсредоточава изследователското си внимание върху определянето на статуквото на селището в сборника „Банско: изследвания и материали”.15 Жан Кюизение пък започва своето тълкуване с концептуалния въпрос: Ако легендата за основаването дава ключа към архитектурната програма на комплекс като този на църквата „Света Троица” в Банско в Пирин, как тогава да се схване – при отсъствието на подобни текстове – намерението на майсторите строители и на вложилите средства при построяването на тези жилища, чийто сбор обрисува онова, което според случая се нарича махала, село или град, „цитадела” и впоследствие „град”?16
Във въпроса на френския структуралист има два ключови момента – колебанието „село или град” и „цитадела” и впоследствие „град”. Макар че привежда в проучването си надписа над главния вход на църквата „Света Троица”, където пише „село сие Банско”, той поставя под съмнение, че населеното място е село. И наистина Банско не е село като село, след като в първата половина на ХVІІІ век в повечето български градове не е имало такива къщи и архитектурен комплекс като този на църквата „Света Троица”.
След като се двоуми „село или град” е селището, Жан Кюизение провижда като никой друг изследовател, че Банско е цитадела. Градът често е наричан с превърналия се в устойчив израз „крепост на българския дух”. Показателно е, че в книгата „Банско” на Димитър Кръстев една от главите е озаглавена с този израз. Банско обаче е крепост не само в метафоричния, но и в истинския смисъл на думата. В нашата концепция за създаването и организирането на пространството за живеене понятието „крепост” има активна смислова роля.
Преди да докажем, че Банско е своеобразна крепост, без крепостни стени, ще предложим и нашето схващане относно статуквото на селището. То е село според османската администрация, защото, за да бъде град, в него трябва да има конак, пазар или хамам (турска баня). Жан Кюизение с присъщата си проницателност тълкува тези липси в Банско като отказ на жителите „прикриващ положително и тайно намерение”.17 Разбира се, банскалии са имали своите конспиративни основания да се обособят в териториалното пространство пазар, за да не привличат посещението на турци. Налице е един обясним парадокс, макар че са едни от най-големите търговци в България, имащи кантори в столицата на Хабсбургите – Беч (Виена), нямат пазар в собствения си град. Банскалии последователно следват своята съкровена помисъл да не допуснат присъствието и заселването на турци в землището. Вече обяснихме преданието за заравянето на топлите минерални извори.
Позовавайки се отново на османската териториална администрация, Банско би трябвало да бъде населено място със статут на palanka (укрепен малък град). Банско par exllence е крепост и това ще обясним в следващите страници. Така че една от същностните страни на града музей е, че той е бил особена крепост и едно от първите неща, с които е трябвало да се запознаят посетителите на днешно Банско, е именно тази забележителност.
Принудени да се защитават от непрекъснатите набези на свирепите турски разбойници, хората от отделните махали стигат до идеята да се обединят и да заживеят в едно селище. За основаването на обиталището на банскалии също има предание. Ето как го предава Димитър Кръстев:
„ - Кой е поставил първия камък?
- Хаджи Захо! – отговаря веднага преданието.
- Кой е той? Откъде е дошъл? Как е изглеждал? ...
- Не знам, не знам ... нищо не помня вече. Струва ми се чувах някога, че е дошъл от поселището „Св. Троица” ...”18
Важното за нас в това предание е споменаването на поселище „Св. Троица”. При организирането на пространството за живеене сакрален център е новата църква, която е наречена „Св. Троица”, а не „Св. Георги”, „Св. Димитър” или „Св. Никола”. Предполага се, че хората от махала „Св. Троица” са имали активни и авторитетни позиции при градежа на Банско.
Идеята за проекта на крепостта Банско е породена от чувството за сигурности от вътрешната памет за „Ситан кале”. Този проект се реализира върху старото корито на река Глазне. Мястото за живеене и отбрана е избрано поне поради две причини. Едната е, че има в изобилие материал – гранитни камъни – за построяването на къщите крепости и опасващите ги високи над три метра зидове. Камъните не само идентифицират постройките в града – къщите, зидовете, църквите, църковната кула, но са и устойчив образ в психиката на банскалията. Неслучайно, наред с популярния израз „Ти от Банско ле си?”, е известен и емблематичния израз „Мило Банско, мили валчести камене!”. Втората причина за избора на това място за живеене се обяснява с практицизма на банскалии, практицизъм характерен за хората от планината. Заселвайки се на това каменисто място, жителите остават за обработване останалите земи. В тях също има камъни, но не са толкова много, колкото са в Банско. За доказателство ще посочим местността „Грамадето”, намиращо се над града (т.е. по дължината на старото корито на река Глазне). Многото и големи грамади свидетелстват за изобилието от камъни.
Необикновената крепост Банско има видима и невидима страна. Видимата страна са къщите и оградените пространства с високи зидове. Стените на къщите, както и ограждащите зидове са строени с изпитана стародавна технология, при която тежките дялани камъни са скрепявани с дърво от мура. Камъкът и мурата – това са устоите на банския градеж, това са символите на здравината на банския независим дух. Вграденото дърво се нарича сандарач или кончак (на бански диалект).
За къщите крепости, които са своеобразни крепости в голямата крепост Банско, е писано от Костадин Молеров, Димитър Кръстев, Жан Кюизение и др. Ние само ще споменем най-отличителната от тях – Сирлещовата къща (Сирлешчовата кашча). Тя е така построена, че в нея има три двора, два от които са тайни, невиждащи се от улицата и парадния двор. В къщата също има тайни пространства. Такова е част от долния етаж, наричан от банскалии, кимер или скриовник. Жан Кюизение го нарича: „последният бастион”.19 В кимера далновидно и хитро са укривани златото и ценни вещи, като например широкия кожен колан, в който търговците са държали парите си.
Така че, ако разбойниците все пак се осмелят да влязат в крепостта Сирлещова къща, те трябва да положат много усилия, да преминат през неподозирани препятствия и да дадат много жертви. И ако въпреки ненадейния обстрел от стратегически направените бойници, успеят да стигнат до светая светих на къщата – стаята на родилката или кимера, няма да намерят никого, защото сирлещовци са избягали през комшулука. Комшулуците са много важен компонент в крепостта Банско. Те осигуряват безопасното преминаване от къща в къща.20 Тях ги споменава и Екатерина Бояджиева, без да ги осмисли като стратегическа част от укреплението на селището. Тя пише: „В дебелите каменни стени ще видите бойници за отбрана и прозорчета с железни решетки, а в задния прикрит двор – малка странична вратичка, наречена „комшулуци” – служеща за бягство през съседните дворове в планината.”21
През комшулуците са преминавали не само банскалии, но и „гостите на Банско”, харамиите от четите на Яне Сандански, Христо Христо Чернопелев, Пейо Яворов, Тодор Паница, Георги Скрижевски. По спомени на дядо ми Александър Бенин, нашата къща е била накрая на Банско и над нас са започвали „Грамадето”. (До 80-те години на миналия век все още съществуваше голяма и висока грамада, разделяща градината ни от улицата.) Четниците отровили всички кучета около нашата къща, като оставили живо само нашето. По този начин те разбирали дали има заптиета. Ако кучето лае е опасно за четата, ако не лае, свободно могли да се укрият в крепостта Банско. Също така, пак по спомени на дядо ми, четата на Яне Сандански са предпочитали да спят на чардака в старата ни къща, която е запазена и до днес.
Банско обаче освен крепост, съхраняваща тялото и имането, е конструиран и като крепост, съхраняващ и извисяващ духа. Банскалии имат не само съзнанието за независимост и безопасност, но и духовен поглед към света и живота. Духът е възможност да търсим вечните истини и да мислим съществуването на по-знание, което ни обогатява. Духът е възможност за общуване с Бога.
Именно църквата „Св. Троица” се явява съсредоточие на мисълта за защитеност и неприкосновеност и религиозното чувство, насаждано през вековете, още когато хората са живели в поселища с имена на светци и светици. Църквата е замислена и построена едновременно като крепост и като храм Божи. Тя е оградена с висок около петметров зид, на който до трите врати има бойници. Също така в двора на църквата се извисява висока кула, с бойници вместо прозорци. Часовниковата кула служи едновременно за камбанария и важен елемент крепостта църква и крепостта Банско. Извисяваща се над къщите в селището дава възможност от нея да се наблюдава цялата Разложка котловина и турските разбойници и заптиета вече не са могли да изненадат банскалии.
Като сакрален център църквата „Св. Троица” предзадава идеята срещу нея да бъдат построени други две важни институции, подхранващи духовността – училището и читалището. Така разширен духовния център в пространството на селището до днес свидетелства колко важен е бил за банскалии стремежът да осигурят възвишени и метафизични смисли на битието, т.е. стремежът към универсални ценности, които ни надхвърлят и ни сродяват с Божията промисъл.
От структурна гледна точка църквата „Св. Троица” е замислена и построена в центъра на селищното пространство. Тя разделя по вертикала „горе” – „долу” двете махали съответно на „Горна махала” („Горна маала”) и „Долна махала” („Долна маала”). Също така това мислено деление по вертикала (ориентиран спрямо Пирин планина) се прилага и спрямо двете църкви – Долната църква „Успение Богородично” и Горната църква „Св. Троица”. Тъй като Банско е построен върху старото корито на река Глазне и умишлено разположен близо до планината, църквата „Успение Богородично”, която е по-стара, се оказва извън пределите на пространството за живеене. Това е една от причините религиозните банскалии да построят още една църква, която да бъде сакрален център. Другата причина е, че старата църква се оказва малка за увеличения брой жители. И още нещо – въпреки уникалния й иконостас и впечатляващите икони, тя не е отговаряла на порасналите материални възможности и съответно изисквания на банскалии. Тук ще си позволим да изкажем една смела констатация, че иска ли човек да разбере за просперитета на едно селище, то нека види и влезе в неговата църква.
Разбира се, църквата „Успение Богородично” е важно място във вертикала „горе” – „долу”. Долу е смъртта, там е гробището, и тя е сакрален топос на мъртвите. Сакралният център по вертикала е църквата „Св. Троица”, където човек се подготвя достойно да живее и почтено да умре. В горния край на вертикала е Пирин планина – високото пространство, символ на вечността, волността и красотата.
Като духовен център църквата ”Св. Троица” е предпочетено място за започването и ознаменуването на важни исторически събития за банскалии. Тя несъмнено е най-подходящото място, където да се оповести на 5 октомври 1912 г. освобождението на Банско от турско иго. От амвона Пейо К. Яворов държи прочувствена реч, от която са запазени съкровените за всеки банскалии думи: „Долу фесовете, Банско е свободно!” Така свободата на Банско, оповестена и узаконена със словото на един поет, „целунат от Бога”, на високото място в църквата, придобива сакралност.
От църквата тръгват, приживе опяти, 25-ма четници на войводата Радон Тодев, за да вземат участие в Илинденското въстание 1903 год. И да намерят предчувстваната смърт (с изключение на един – Димитър Бърдарев – Писаното) високо над село Годлево в печално известната днес Радонова пусия.
Пространството пред църквата „Св. Троица” неслучайно е избрано и за провеждането на първите митинги след 10 ноември 1989 год., на които на фона на тържествения камбанен звън, се заявява края на комунистическия строй.
И така обобщението, което се налага да направим, е, че Банско като цяло, със своето изграждане като крепост, е град музей. Той е град музей още с къщите крепости, двете църкви и множеството забележителности, свързани с важни исторически личности или известни банскалии. Той е град музей както с интересните и паметни места, така и с духовните постижения, от които много ценни са преданията и легендите. Банско е град музей, свидетелстващ за стремленията и постиженията на свободолюбивите, предприемчивите и духовно извисените банскалии.
Бележки
1.Кръстев, Д. Банско [Биография на един град]. С: Държавно военно издателство, 1959, с. 17.
2.Батаклиев, И. Град Банско [Антропогеографски изучавания]. С: УИ Св. Климент Охридски, 1929.
3.Братя Молерови (Димитър и Костадин). Народописни материали от Разложко. С: Етнографски институт при БАН, 1954. (Вж още: Молеров, К. История на Банско. С: 1998.
4.Кюизение, Ж. Сватбите на Марко [Ритуал и мит по българските земи]. Прев. Х. Гутев. С: АТАТА – А, 2002.
5.Сантова, М., Мицева, Е. Банско: изследвания и материали. С: Македонски научен институт, 1996.
6.Бояджиева, Е. Банско и Атон [Мисията на хаджи Вълчо, брата на Паисий Хилендарски на прага на Българското възраждане]. С: MILLENNIUMS MMM, 2002.
7.Вж. Levi-Strauss, C. La Pensee sauvage . Paris, Plon, 1962.
8.Кюизение, Ж. Сватбите на Марко ... , с. 26.
9.Бердяев, Н. Смысл истории. Новое средневековье. М: КАНОН+, 2002, с. 26-27.
10.Стефанов, В. Българска литература ХХ век [Дванадесет сюжета]. С: Анубис, 2003, с. 11.
11.Вж. подробно за същността и функциите на мита: Милетинский, Е. Поетика мифа.М: Наука, 1976. Barthes, R. Mythologies. Paris, 1957. Леви-Строс, К. Структурална антропология ІІ [Митология и културантропология]. С: Христо Ботев, 1995.
12.Пенев, Б. История на новата българска литература. Том І. [Начало на българското възраждане. Българската литература през ХVІІ и ХVІІІ век]. С: Български писател, 1976, с. 470-477.
13.Кръстев, Д. Банско...,с.9.
14.Кюизение, Ж. Сватбите на Марко...с.71.
15.Сантова, М., Мицева, Е. Банско: изследвания и материали...
16.Кюизение, Ж. Сватбите на Марко...с.101.
17.Кюизение, Ж. Сватбите на Марко...с.101.
18.Кръстев, Д. Банско...с.5.
19.Кюизение, Ж. Сватбите на Марко...с.102.
20.За стратегическата организация на вътрешнота пространство пише също Димитър Кръстев: „То е могло да се случи само в Банско – с неговите нарочно приготвени тайни вратички и незабележими комшулуци, със сложния лабиринт от къщи и градини, през които може да се премине цялото село, без това да предизвика подозрение в някое заптийско око.” Кръстев, Д. Банско..., с. 42.
- Бояджиева, Е. Банско и Атон...с. 102.
Няма коментари:
Публикуване на коментар