Слънчевият часовник на император Август (Мeridiana di Augusto)

д-р Никола Бенин

Questi sono i resti di un grandioso monumento, voluto da Augusto e posizionato nella zona denominata Campo Marzio, capace di rappresentare la forza e l'organizzazione di Roma: sto parlando della magnifica meridiana di Augusto. All'epoca i Romani misuravano il tempo anche mediante le meridiane, che usavano un elemento verticale, definito gnomone, la cui ombra proiettata a terra indicava l'ora della giornata. L'ombra, infatti, cadeva su di una enorme lastra marmorea posta a terra, in cui erano incastonate, in questo caso in bronzo, numeri e lettere utili a capire il trascorrere delle ore, dei giorni e dei mesi. Per realizzare quella che passerà alla storia come l'Horologium Augusti, che si trovava proprio al centro di estesi giardini voluti dall'imperatore nella zona del Campo Marzio, Augusto utilizzò come gnomone il grande obelisco che oggi campeggia davanti il Palazzo Montecitorio. Crollato nel corso del Medioevo per poi essere ritrovato, in pezzi, solo nel Settecento, il grande obelisco in granito fu restaurato ed eretto nella sua attuale posizione da Papa Pio VI alla fine del '700. Immaginate come tutti i turisti ed i Romani che passano di lì giorno dopo giorno si ritrovano a contemplare un monumento portato qui a Roma da Augusto nel 9 a.C., ritrovato 17 secoli dopo ed eretto, originariamente, in Egitto nel corso del VI a.C. Un vero mix di epoche e culture differenti che rendono giustizia alla bellezza di Roma. Aggiungo anche come la grande lastra in marmo, lungo probabilmente 110 metri e larga 60, su cui cadeva l'ombra dell'obelisco, aveva anche indicazioni astronomiche e meteorologiche. Nel grande frammento rinvenuto, che vedete anche in foto, le linee trasversali toccano scritte inerenti ai segni del Leone, del Toro, della Vergine e dell'Ariete. Inoltre alcune scritte ci ricordano dei venti che soffiavano ad Agosto.

Това са останки от грандиозен паметник, построен от император Август и поставени в местността Кампо Марцио (Campo Marzio),представящи силата и организацията на древния Рим. Пред нас е прекрасният слънчев часовник на Август. Известно е, че римляните измерерват времето чрез меридианите, като използват вертикален елемент, наречен кномон (Gnomon), чиято сянка проектирана върху земята показа време на деня. Сянката, всъщност, падна на огромна мраморна плоча поставена на земята, в която са вградени в този случай, цифри и букви от бронз, полезни за разбиране на смяната на часове, дни и месеци. За да се реализира това, което ще остане в историята като Часовникът на Август, е използвана средата на обширни градини, взети от императора в района на Марсово поле. Август използва като кномон великия обелиск, който стои днес пред Плацо Монтециторио (Palazzo Montecitorio). Дълго време обелискът е бил на парчета, за да бъде възстановен издигната в сегашната си позиция през осемнадесети век от папа Пий VI. Представете си как всички туристи и римляни преминаващи всеки ден се оказват пред паметник донесен в Рим от Август в 9 пр.н.е., намерен 17 века по-късно и първоначално издигната в Египет по време на шеста династия. Голямата мраморна плоча, дълга вероятно 110 метра и 60 широка, върху която падна сянката на обелиска съдържа астрономически и метеорологична информация. В намерения голям фрагмент може да се докоснете до напречните линии, изобразяващи знаците на Лъв, Бика, Дева и Овен. Също така някои озображения ни напомнят за ветровете, които духат през август.