Никола Бенин. Жак Превер (Jacques Prévert) - водещ поет на поетичния реализъм

д-р Никола Бенин

SABLES MOUVANTS Démons et merveilles Vents et marées Au loin déjà la mer s'est retirée Démons et merveilles Vents et marées Et toi Comme une algue doucement carressée par le vent Dans les sables du lit tu remues en rêvant Démons et merveilles Vents et marées Au loin déjà la mer s'est retirée Mais dans tes yeux entrouverts Deux petites vagues sont restées Démons et merveilles Vents et marées Deux petites vagues pour me noyer.

(Jacques Prévert, Paroles [1945])

ПЛАВАЩИ ПЯСЪЦИ Демони, вълшебства Прилив, ветрове А морето се оттегли тъй далече вече Демони, вълшебства Прилив, ветрове И ти Като галено от бриза нежно морско водорасло Потопена във мечти и във легло от топъл пясък Демони, вълшебства Прилив, ветрове А морето се оттегли тъй далече вече Но в твоите премрежени очи Две мънички вълни остават Демони, вълшебства Прилив, ветрове Две мънички вълни да ме удавят.

 

IMMENSE ET ROUGE Immense et rouge Au-dessus du Grand Palais Le soleil d'hiver apparaît  Et disparaît  Comme lui mon coeur va disparaître Et tout mon sang va s'en aller S'en aller à ta recherche Mon amour Ma beauté Et te trouver Là où tu es.

(Jacques Prévert, Paroles [1945])

ОГРОМНО И ЧЕРВЕНО Огромно и червено Над Гран-Пале в небето Се вясва зимно слънце И изчезва И моето сърце тъй ще изчезне И цялата ми кръв ще си отиде Ще си отиде за да търси Теб любима Прекрасна моя Където си Да те намери

 

CHANSON Quel jour sommes-nous Nous sommes tous les jours Mon amie Nous sommes toute la vie Mon amour Nous nous aimons et nous vivons Nous vivons et nous nous aimons Et nous ne savons pas ce que c'est que la vie Et nous ne savons pas ce que c'est que le jour Et nous ne savons pas ce que c'est que l'amour.

(Jacques Prévert, Paroles [1945])

ПЕСНИЧКА Кой ли ден сме Ние сме всички дни Приятелко Ние сме целия живот Моя любов Любим се и живеем Живеем и се любим И не знаем какво е животът И не знаем какъв е денят И не знаем какво е любов

 

POUR FAIRE LE PORTRAIT D'UN OISEAU Peindre d'abord une cage avec une porte ouverte peindre ensuite quelque chose de joli quelque chose de simple quelque chose de beau quelque chose d'utile pour l'oiseau placer ensuite la toile contre un arbre dans un jardin dans un bois ou dans une forêt se cacher derrière l'arbre sans rien dire sans bouger ... Parfois l'oiseau arrive vite mais il peut aussi bien mettre de longues années avant de se décider Ne pas se décourager attendre attendre s'il le faut pendant des années la vitesse ou la lenteur de l'arrivée de l'oiseau n'ayant aucun rapport avec la réussite du tableau Quand l'oiseau arrive s'il arrive observer le plus profond silence attendre que l'oiseau entre dans la cage et quand il est entré fermer doucement la porte avec le pinceau puis effacer un à un tous les barreaux en ayant soin de ne toucher aucune des plumes de l'oiseau Faire ensuite le portrait de l'arbre en choisissant la plus belle de ses branches pour l'oiseau peindre aussi le vert feuillage et la fraîcheur du vent la poussière du soleil et le bruit des bêtes de l'herbe dans la chaleur de l'été et puis attendre que l'oiseau se décide à chanter Si l'oiseau ne chante pas c'est mauvais signe signe que le tableau est mauvais mais s'il chante c'est bon signe signe que vous pouvez signer Alors vous arrachez tout doucement une des plumes de l'oiseau et vous écrivez votre nom dans un coin du tableau.

(Jacques Prévert, Paroles [1945])

ЗА ДА НАРИСУВАШ ПТИЦА Нарисувай първо клетка със отворена врата после нарисувай нещо мило нещо просто нещо хубаво и нужно за птицата постави платното редом с някое дърво в някоя градина в някой лес или гора скрий се зад дървото ням и неподвижен… Понякога долита бързо птицата но може да се минат и години преди да се реши Не се отчайвай чакай щом трябва даже и години дали тя бавно или бързо долетява изобщо няма връзка с успеха на картината Щом птицата пристигне ако тя пристигне ти затаил дъха си изчакай в клетката да влезе и влезе ли вратата нежно с четка затвори после ти всяка пръчка на решетката изтрий грижливо без перце да закачиш След туй изобрази дърво избирайки най-хубавия клон за птицата и също нарисувай вятър свеж в зелената корона слънчеви прашинки и шум на животинки из тревите в топло лято и птицата зачакай да запее Ако не пее птицата лош знак това е знак че картината е лоша запее ли то знакът е добър и би могъл да означиш с перо от пеещата птица което си откъснал нежно картината като напишеш в ъгъла й свойто име.

 

QUARTIER LIBRE J'ai mis mon képi dans la cage et je suis sorti avec l'oiseau sur la tête Alors on ne salue plus a demandé le commandant Non on ne salue plus a répondu l'oiseau Ah bon excusez moi je croyais qu'on saluait a dit le commandant Vous êtes tout excusé tout le monde peut se tromper a dit l'oiseau.

(Jacques Prévert, Paroles [1945])

СВОБОДЕН КВАРТАЛ Поставих кепето си в клетката и вън излязох с птицата върху главата Значи не поздравяваме попита командирът Не не поздравяваме отговори птицата Добре извинете ме аз смятах че поздравяваме каза командирът Напълно сте извинен всеки може да сгреши каза птицата.

 

L'AMIRAL L'amiral Larima Larima quoi la rime à rien l'amiral Larima l'amiral Rien.

(Jacques Prévert, Paroles [1945])

АДМИРАЛЪТ Адмирал Римана Рима на какво римата на нищо адмирал Римана адмиралът Нищо.

 

LE PAYSAGE CHANGEUR De deux choses lune l'autre c'est le soleil

(Jacques Prévert, Paroles [1945])

МЕНЯЩ ПЕЙЗАЖ Едното от двете не бе то, а друго – морето

 

POUR TOI MON AMOUR Je suis allé au marché aux oiseaux Et j'ai acheté des oiseaux Pour toi mon amour Je suis allé au marché aux fleurs Et j'ai acheté des fleurs Pour toi mon amour Je suis allé au marché à la ferraille Et j'ai acheté des chaînes De lourdes chaînes Pour toi mon amour Et puis je suis allé au marché aux esclaves Et je t'ai cherchée Mais je ne t'ai pas trouvée mon amour

(Jacques Prévert, Paroles [1945])

ЗА ТЕБ ЛЮБИМА Отидох на пазар за птици И купих птици За теб любима Отидох на пазара за цветя И купих аз цветя За теб любима Отидох на пазара железарски И купих там окови Окови тежки За теб любима А после аз отидох на пазар за роби И търсих те Но не успях да те открия любима моя

 

LE PREMIER JOUR Des draps blancs dans une armoire Des draps rouges dans un lit Un enfant dans sa mere Sa mere dans les douleurs Le pere dans le couloir Le couloir dans la maison La maison dans la ville La ville dans la nuit La mort dans un cri Et l'enfant dans la vie.

(Jacques Prévert, Paroles [1945])

ПЪРВИЯТ ДЕН Постели бели в шкафа Постели алени в леглото Детенце в майка си Майка му в мъки Бащата в коридора Коридорът в къщата Къщата в града Градът в нощта Смъртта в един вик И детето в живота.

 

DEJEUNER DU MATIN Il a mis le cafe Dans la tasse Il a mis le lait Dans la tasse de cafe Il a mis le sucre Dans le cafe au lait Avec la petite cuiller Il a tourne Il a bu le cafe au lait Et il a repose la tasse Sans me parler Il a allume Une cigarette Il a fait des ronds Avec la fumee Il a mis les cendres Dans le cendrier Sans me parler Sans me regarder Il s'est leve Il a mis Son chapeau sur sa tete Il a mis Son manteau de pluie Parce qu'il pleuvait Et il est parti Sous la pluie Sans une parole Et moi j'ai pris Ma tete dans ma main Et j'ai pleure.

(Jacques Prévert, Paroles [1945])

СУТРЕШНА ЗАКУСКА Той сипа кафето Във чашата Сипа млякото В чашата с кафето Сипа захарта Във чашата с кафе и мляко Със малката лъжичка Разбърка Изпи кафето с мляко И чашата остави Без да ми продума Запали си Една цигара Направи колелца С дима Изтърси пепелта Във пепелника Без да ми продума Без да ме погледне Стана Сложи Шапката си на главата Сложи Дъждобрана Защото вън валеше И тръгна Под дъжда Без нито дума А аз подпрях Главата си с ръка И плаках.

 

LES ENFANTS QUI S'AIMENT Les enfants qui s'aiment s'embrassent debout Contre les portes de la nuit Et les passants qui passent les désignent du doigt Mais les enfants qui s'aiment Ne sont là pour personne Et c'est seulement leur ombre Qui tremble dans la nuit Excitant la rage des passants Leur rage, leur mépris, leurs rires et leur envie Les enfants qui s'aiment ne sont là pour personne Ils sont ailleurs bien plus loin que la nuit Bien plus haut que le jour Dans l'éblouissante clarté de leur premier amour

(Jacques Prévert, Paroles [1945])

ВЛЮБЕНИТЕ ДЕЦА Децата влюбени прегръщат се стоейки Пред вратите на нощта Минаващите минувачи с пръст ги сочат Ала децата влюбени Те не заради друг са тук Това е сянката им само Трептяща във нощта Възбуждайки гнева на минувачите Гнева, презрението, смеховете, похотта им Децата влюбени те не заради друг са тук Те другаде са много по-далеч и от нощта И много по-високо от деня Във бляскавата ясност на първата си обич