Контрастът между Ахил и Хектор в "Илиада" (XXII песен)

Магдалина Бенина, Илияна Бенина, Никола Бенин

В поемата на Омир „Илиада” наред с бойните действия се описва животът на древните гърци, светогледа им и тяхната ценностна система. В композицията на „Илиада” ХХІІ песен има важна роля – тя съдържа кулминацията в развитието на действието в поемата. В нея се откриват ярко образите на двамата главни герои – Ахил – от страната на гърците и Хектор – от страната на троянците. Те са въплъщение на героизма, смелостта, войнската чест, стремежа към слава, чувството на справедливост, благородство, готовност за саможертва, вярност към приятели и любов към семейството. И за двамата е най-важно да загинат достойно на бойното по-ле. Но въпреки това двамата са много различни. Тава се дължи на разлика-та в мотивите им да участват във войната. Хектор е съчетал в себе си красотата със смелост и доблест, които са предизвикани от чувството му за дълг към народ и родина. Ахил също е красив и доблестен, но поведението му е продиктувано от стихийни страсти, ярост и отмъщение.

Ахил е най-сложният човешки образ в Омировото творчество. Той е син на богиня, но е смъртен. Енергията на героя е свръхчовешка. Омир често я показва като разрушителна стихия. Представен е като най-бързият, най-храбрият и най-силният. Омир го нарича „Ахил бързоноги”, „богоравен”, „любимец Зевсов”. Той е и най-красивият от гръцките войни - „с руси къдри”, носи „огромен меч” и има „яка десница”.

В противовес на „богоравния” Ахил – Хектор е представен като жертвоготовния герой на троянците. Той е първороден син на царя на града Приам и царица Хекуба. Проявява се като най-храбрият войн в боевете, но същевременно и много човечен по душа. Думите , които са използвани за него в текста подсказват преклонението на автора пред образа му. Хектор е описан в текста чрез епитетите в словосъчетанията “славният Хектор“ , “шлемовеецът Хектор“ , “…блестящият Хектор”. Приам и Хекуба напразно увещават „своето чедо любимо” да се прибере от бойното поле, за да не бъде убит от Ахил. Но това за Хектор е недопустимо – най-важно за него е чувството за чест. Би било срамно „пред троянци и дългополи троянки” да се скрие зад стените на града. Той избира жребия – да убие Ахил или да падне сам убит. За него е най-важно да се сражава за родината и за народа си. Той иска да бъде винаги доблестен, да влиза пръв в боя и да печели слава. Славата е добродетел, която определя живота му на войн и е неразривно свързана с поддържането на боен дух на всички войни от племето. Хектор дава личен пример на своя народ, като влиза безстрашно в поредния двубой и с неудържимия си устрем вдъхновява останалите троянски герои.

Разлика откриваме и в привързаността на майките на двамата герой и начина, по който ги покровителстват. Тетида, майката на Ахил, е обезпокоена от мъката, която той изпитва, защото е ощетен несправедливо от Агамемнон. В сравнение с Хектор, Ахил е обременен от друг вид чувство - честолюбието. Ахил се чувства наскърбен само поради това, че Агамемнон му отнема неговия действителен дял от плячката. Гневен, но едновременно с това и с чувство за чест, той се изправя срещу своя вожд. Не се съобразява с племенната йерархия и дори успява да разклати преклонението към Агамемнон. Същевременно подчертава собственото си самочувствие на непобедим войн. Той дори смята, че ахейците ще жалят за него, след като напусне бойното поле. И наистина става така. Като че ли войнската мощ и заразяващия ентусиазъм на храбрия Ахил, липсват на ахейците и те губят битка след битка. Гневът на Ахил е движеща сила в образа му, затова и автора го определя като „гибелен”.

Омир в цялата поема се отнася със страхопочитание към извънмерната сила на Ахил, докато отношението му към Хектор е по-благосклонно и човешко. Той го описва с неговите обикновени чисто човешки чувства – страх, колебание и несигурност. Внезапното желание на Хектор да избяга от двубоя с Ахил е израз на жаждата за живот и на отговорността пред семейството. Но в него има и друг глас - той има съзнание, че брани родината, води го чувство за обществен дълг. Ясно се открояват думите, които Хектор отправя преди двубоя към Ахил, като моли да не сквернят телата си. По този начин той се издига над варварския обичай, над грубото засищане на гнева. Това предложение превръща Хектор в главен носител на идеята за помирението и затова изглежда той се ползва в по-голяма степен от симпатиите на автора. В този смисъл Хектор е противоположност на Ахил, както изобщо по-цивилизованата Троя противостои на варварския ахейски лагер.

Омир показва човечност и вродена доброта в сцената при раздялата на Хектор с обичаната съпруга Андромаха и невръстния си син Астиниак. Със съзнанието, че отива на сигурна гибел, този любящ съпруг и баща намира сили да утеши своята любима.

Съпружеската и бащинската обич на Хектор, са съизмерими с изключителна привързаност на Ахил към приятеля му Патрокъл. За дълбочината на приятелското чувство у иначе коравосърдечния Ахил съдим от покъртителната сцена, в която е описана покрусата му от смъртта на предания Патрокъл – „той си заскуба косите, раздърпа ги грозно със пръсти”.
Тази съпоставка на двамата герои, ни показва от една страна благородството, човечността и силната загриженост на Хектор към близките му, а от друга страна – невъздържаността и стихийното поведение на Ахил при новината за убийството на приятеля му Патрокъл. Не случайно често Омир го нарича „богоравен”. И той като боговете е раздразнителен, избухлив, отмъстителен, жесток, със свръхчовешка сила и стихиен характер.

За Ахил двубоят му с Хектор е личен дълг към убития му приятел, а за Хектор – спасение за Троя. И в описанието на двубоя ясно личи отношението на автора на „Илиада” към героите. Когато Ахил се явява с целият си блясък на бойното си снаряжение, Хектор е уплашен и започва да бяга. Авторът образно ги съпоставя като описва сцената с глаголите – Ахил „лети” след своята „плячка”, а Хектор „тича” пред нето с нозе „вихробежни”. Ясно е изразено, че силата е на страната на ахееца. Зевс определя техният жребий – Хектор е обречен да загине от ръката на Ахил.

Действието върви към своя трагичен край. Хектор желае да умре с достойнство и за да запази честта си на смел войн се втурва към Ахил устремено – „както орел, нависоко литнал на воля, се стрелва от облаци черни в полето агънце кротко да грабне или пък уплашено зайче”. Ахил – „преизпълнен със диво геройство” нанася смъртоносния удар и въпреки това смелият троянец намира сили още веднъж да отправи молба да не оставя тялото му на псетата итиците. Но „богоравният” със злоба отхвърля молбата му. Хектор осъзнава, че не може да моли този, у когото бие „сърце от желязо”. Жестокостта на Ахил ескалира, когато завързва за двуколката си убития и оставя главата му да се влачи в праха за ужас на близките му и всички троянци.
Контраста между Омировите герои тук силно е изразен. Единият достойно посреща смъртта, а другият се поддава на омразата и ожесточението, като се превръща в свиреп звяр. Богоподобният Ахил е носител на доброто и злото, красивото и грозното, благородството и жестокостта. Наред с низостта у него има и частица възвишеност, проличаваща при трогателната спогодба между ахейският герой и мъдрият цар Приам в края на поемата. Това примирие ни внушава идеята, че ако грубата сила и безпаметният гняв се смирят, войната би могла да завърши с мир и съгласие.

Ахил е централен герой в „Илиада”. В неговият сложен характер по естествен начин битуват, както първобитната стихия и удоволствието от боя, така и нежната дружба и детинската привързаност, уважение към отечеството и изобщо човечност, гордо приемане на съдбата и безстрашно, философско отношение към смъртта. Тези черти превръщат Ахил в интересен и ярък образ, център на сюжета на „Илиада”. Хектор притежава не по-малко стихийна енергия от Ахил. Той е мъж осъзнал ролята си на войн, водач и баща. Той проявява цивилизован героизъм, преодолява страха си и разумно се сражава с много умение. Обречен, той загива като герой – жертва за своя град и народ.

Героите на Омировия епос са рожби на своето време и активни носители на епическото действие. Те възникват на широка народна основа и въплъщават идеала за прекрасното и необикновеното.