Пробна матура

 Никола Бенин

Прочетете текста. С него са свързани задачи от номер 1 до номер 10 включително.

На 29 ноември Бохумският театър – една от традиционно престижните сцени в Германия – показа премиерата на „Пинокио“ по Карло Колоди, постановка на българския

режисьор Стефан Москов.

На сцената в Бохум Теди Москов е направил онова, за което безспорно го бива найдобре: смесица от театър, куклен театър, пародии, скечове и гегове. При това българският

режисьор очевидно се е съобразил с мнозинството от евентуалната си публика – децата – и

почти през цялото време държи здраво юздите на иначе често пъти доста гротескното си

и парадоксално въображение, на черния хумор, разпътните закачки и елегантните еротични шеги, с които изобилстват другите му постановки. Е, спектакълът все пак предполага,

че децата са чели книгата на Карло Колоди – в противен случай би им било доста трудно да настигнат препускащото действие, като в същото време успяват и да се посмеят на

каскадите от гегове във всяка сцена.

Ако трябва накратко да проследя тези около 70 минути театрално време, влизайки в

стилистиката на постановката, рецензията би звучала горе-долу така: „Най-напред на сцената има едно парче дърво, което говори по микрофона, после в него се препъват всевъзможни хора, после Джепето издялква от дървото Пинокио, после Пинокио за малко се

превръща в Джеймс Бонд, за да избяга от полицаите, после участва в екшън около едно

отвлечено зайче, после Дракула се опитва да му изпие кръвта, обаче си счупва зъбите и

трябва да ходи на зъболекар, после уж добрите феи го потрошават, за да има от какво да

го излекуват, после в утробата на кита пада голям майтап...“ И така нататък.

Както разбирате, Теди Москов отново е забъркал един „мармалад“ от клишетата на

(най-)масовата култура, от традицията на нямото кино, от Монти Пайтън и от детския

уличен фолклор. Направил го е в свойственото си темпо: едно стакато от непрекъснато

сменящи се ситуации, от зарязани на средата остроумни пародии, които задъхано се преливат една в друга. И пак, както обикновено при Теди Москов, това сякаш е един от малкото недостатъци на постановката: подобно на режисьора си, и тя неудържимо нервничи,

бърза напред, оставя неразработени десетки отлични хрумвания, кара зрителите точно на

най-смешното вече да очакват следващата шега.

Въпреки това обаче спектакълът е цялостен и естетически балансиран. Особено сполучливо е сценографското решение на Илона Кис: на практика всички декори и аксесоари

представляват парчета дърво, които се комбинират и сглобяват според нуждата, тъй че

веднъж излиза железопътен коловоз, друг път автомобил, веднъж часовник, в следващия

момент оръжеен арсенал. На пръв поглед това решение е естетически красиво, но малко

абстрактно, обаче човек бързо съобразява, че публиката на „Пинокио“, децата, едва ли ще

има проблеми с разшифроването: именно децата са в състояние да превръщат едно парче

дърво в каквото си поискат – талант, който възрастните, уви, изгубват с времето.

В хармония с режисьорската концепция е и работата на другия българин, участващ в

спектакъла – композитора Антони Дончев, който умишлено се държи в сянка и предпочита по-скоро да илюстрира, отколкото да поставя свои музикални акценти в една постановка и без това изобилстваща от поанти.

Премиерната публика в Бохум възнагради спектакъла с дълги и искрени аплодисменти,

предназначени поне наполовина за изпълнителя на главната роля Петер Йордан – млад, забележително пластичен актьор, който сякаш може да прави с тялото си всичко, каквото

пожелае. Йордан и останалите от трупата – Юдит Росмайр, Йоана Шюмер, Патрик Хайн и

Хенинг Орфал – играят с мерак и вдъхновение, а както се разбра от кухнята на спектакъла,

8 ©Издателство „Регалия“, тел. 979-38-42

Издателство РЕГАЛИЯ

примерен вариант

Тест №1

личният им принос към геговете и ситуационния хумор в „Пинокио“ съвсем не е бил незначителен. Теди Москов сякаш за пръв път работи на германска сцена така, както е свикнал

в България: със съмишленици, с много темпо и шеги, малко като на купон. Резултатът е

отличен, тъй че можем единствено да му пожелаем още такива спектакли в Германия.

Александър Андреев

вестник „Култура“ (бр. 1, 01.09.1998 г.)

1. Какъв е текстът по своята жанрова характеристика?

А) препоръка; Б) есе; В) реклама; Г) отзив; Д) репортаж.

2. Комуникативната задача на автора е:

А) да информира, че в Германия се е състояла премиера на пиесата „Пинокио“ от

Карло Колоди с режисьор от България;

Б) да представи пред българските читатели свои впечатления, мнения и кратки оценки за премиерната постановка на Стефан Москов в Германия;

В) да убеди читателите да гледат театралната постановка „Пинокио“ с режисьор Стефан Москов;

Г) да представи задълбочен анализ на постановката с детайлна аргументация на собствените тези;

Д) да рекламира премиерата на театрална постановка в Германия, дело на български

режисьор.

3. Текстът е отправен предимно към:

А) културолози;

Б) театромани и театроведи;

В) студенти по актьорско майсторство;

Г) актьори от различни театри;

Д) широката читателска публика.

4. Кое твърдение НЕ е вярно?

А) В текста накратко се споменава реакцията на германската публика спрямо премиерата.

Б) Изборът на езикови средства поражда експресивност на стила.

В) Авторът представя мнение не само за успехите на Стефан Москов, но и за актьорската игра, за работата на композитора и сценографа.

Г) Авторът дава израз на субективната си преценка за постиженията на постановката.

Д) В текста се представя точна и напълно обективна информация за премиерата в

Германия на пиесата „Пинокио“ с режисьор Стефан Москов.

5. В текста НЕ се среща/срещат:

А) фразеологични изрази;

Б) архаична лексика;

В) лексика от чужд произход;

Г) разговорна лексика;

Д) стилово маркирана лексика.

6. Кое твърдение е вярно според текста?

А) Стефан Москов се придържа към схемата на класическата театрална постановка,

без да смесва жанрове.

Б) Режисьорът твърде малко се е съобразил със спецификата на зрителската аудитория.

В) Стефан Москов е успял да създаде един екип от съмишленици, реализирали постановката с изключително желание.

Г) Сценографията не се отличава с особена оригиналност, което обаче е в съзвучие

със спецификата на публиката.

Д) Действието се развива спокойно, последователно, без забързвания и отклонения.

7. Какво означава подчертаният израз от кухнята на спектакъла в последния абзац?

А) от кухненското помещение в сградата на Бохумския театър;

Б) от официални източници, близки до режисьора и актьорската трупа;

В) от ресторанта, където често се хранят участниците в постановката;

Г) от вътрешни източници, близки до екипа, осъществил постановката;

Д) от обслужващия персонал, работещ в Бохумския театър.

8. В кой от цитатите е изразено мнение?

А) „И пак, както обикновено при Стефан Москов, това сякаш е един от малкото

недостатъци на постановката: подобно на режисьора си, и тя неудържимо нервничи,

бърза напред, оставя неразработени десетки отлични хрумвания, кара зрителите точно на най-смешното вече да очакват следващата шега.“

Б) „Най-напред на сцената има едно парче дърво, което говори по микрофона, после

в него се препъват всевъзможни хора, после Джепето издялква от дървото Пинокио ...“

В) „Премиерната публика в Бохум възнагради спектакъла с дълги и искрени аплодисменти, предназначени поне наполовина за изпълнителя на главната роля Петер

Йордан ...“

Г) „На практика всички декори и аксесоари представляват парчета дърво, които се

комбинират и сглобяват според нуждата, тъй че веднъж излиза железопътен коловоз, друг път автомобил, веднъж часовник, в следващия момент оръжеен арсенал.“

Д) „На 29 ноември Бохумският театър – една от традиционно престижните сцени в

Германия – показа премиерата на „Пинокио“ по Карло Колоди, постановка на българския режисьор Стефан Москов.“

9. Изразът държи здраво юздите във втория параграф може да бъде заменен с/със:

А) пришпорва; Б) възпира; В) засилва; Г) преодолява; Д) притиска.

10. В текста липсва информация за:

А) различията в подхода на Стефан Москов към „Пинокио“ спрямо другите му постановки;

Б) сценографията и музиката към спектакъла „Пинокио“;

В) основни моменти от развитието на действието в театралната постановка;

Г) подготовката и репетициите на спектакъла „Пинокио“ в Бохум;

Д) играта на актьора, изпълняващ ролята на Пинокио.

10 ©Издателство „Регалия“, тел. 979-38-42

11. Посочете от коя лирическа творба е строфата и кой основенмотив е застъпен в текста:

Мисля, че човекът, тук на тоя свят

има един ближен, има един брат,

от кои се с клетва монахът отказа,

че цел по-висока Бог ни тук показа,

че не с това расо и не с таз брада

мога да отмахна някоя беда...

от оня, що страда;

А) „Вълшебница“ – стремеж към постигане на екзистенциалния смисъл;

Б) „Левски“ – несъответствието между идеите на действената личност и застиналата

религиозна доктрина;

В) „Паисий“ – себеопределянето на ренесансовата личност;

Г) „ Кочо“ – трагичната обреченост на хората в Божия храм;

Д) „Обесването на Васил Левски“ – апокалиптичното видение, в което властва смъртта.

12. Коя „песен“ няма власт над юначното сърце в стихотворението „До моето първо

либе“?

А) песента на страданието и мъченичеството;

Б) песента обвинение срещу примирението на поробените българи;

В) любовната песен на любимата жена;

Г) песента призив за освобождение и спасение от чуждото потисничество;

Д) песента прослава на борческото начало.

13. „Родното“ в творческата концепция на Иван Вазов НЕ е:

А) абсолютна ценност;

Б) българска история;

В) героичен пантеон;

Г) божествено слово;

Д) конфликтен социален свят.

14. Посочете от кое произведение е цитираният откъс:

Не знайш още утре какво ще направи, може да захвърли и дарба, и занаят. Тъй,

както го повий ветърът, днеска едно – утре съвсем друго. Нередовен човек и малко

нещо като завеян. Не си давам аз детето в такива ръце.

А) „Тютюн“, Димитър Димов;

Б) „Белите рози“, Йордан Йовков;

В) „Железният светилник“, Димитър Талев;

Г) „Една българка“, Иван Вазов;

Д) „Гераците“, Елин Пелин.

15. На мястото на многоточието поставете съответното име, така че твърдението да бъде вярно:

...........................следва традициите на Христо Ботев, Любен Каравелов и Захари

Стоянов във фейлетонния жанр, като наследява съчетаването на публицистика

и белетристика, категоричната политическа позиция, иронията и сарказма.

А) Иван Вазов;

Б) Алеко Константинов;

В) Никола Вапцаров;

Г) Атанас Далчев;

Д) Елин Пелин.

16. Посочете от коя лирическа творба е строфата и кои основни мотиви са застъпени в

текста:

Часовникът е вече млъкнал

и в неговия чер ковчег

лежат умрели часовете

и неподвижно спи махалото.

А) „Стаята“ – скръбното завръщане към един отминал свят, самотата и печалното

безпощадно съществуване;

Б) „Прозорец“ – реалността, детската мечта, загубените спомени;

В) „Повест“ – отчуждението, безсмисленото съществуване, социалната изолация;

Г) „Дяволско“ – липсата на любов и близост между хората, смъртта и скръбта;

Д) „Болница“ – мъчителният път към отвъдното, човекът и неговата изначална обреченост.

17. Коя от посочените творби може да бъде определена като апотеоз на твореца и съзиданието?

А) „Книгите“, Атанас Далчев;

Б) „Cis Moll“, Пенчо Славейков;

В) „Нощ“, Пейо Яворов;

Г) „Патриот“, Христо Ботев;

Д) „Спи езерото“, Пенчо Славейков.

18. В поезията на кой автор любовта е знак на трагическа обреченост и невъзможност

човек да разгадае собствената си душа?

А) Атанас Далчев;

Б) Христо Ботев;

В) Пейо Яворов;

Г) Пенчо Славейков;

Д) Николай Лилиев.

19. Коя от изброените творби НЕ интерпретира темата за трагичната участ на селянина,

принуден да се бори с природните стихии, за да оцелее физически?

А) „По жътва“;

Б) „На браздата“;

В) „На нивата“;

Г) „Градушка“;

Д) „На оня свят“.

20. Коя от героините НЕ е дарена с физическа красота?

А) Ралица от „Ралица“;

Б) Албена от „Албена“;

В) Ирина от „Тютюн“;

Г) Стойна от „Железният светилник“;

Д) Христина от „Ветрената мелница“.

21. Мотивът за песента НЕ присъства в:

А) „Черна песен“;

Б) „Новото гробище над Сливница“;

В) „По жътва“;

Г) „Не пей ми се“;

Д) „В механата“.

12 ©Издателство „Регалия“, тел. 979-38-42

Издателство РЕГАЛИЯ

примерен вариант

Тест №1

22. Посочете НЕВЯРНОТО твърдение:

А) Лирическата героиня от стихотворението „Потомка“ носи съзнание за греховност.

Б) Драмата „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912) е написана от Пейо Яворов.

В) Пенчо Славeйков умира в малкото курортното градче Брунате, Италия.

Г) Авторът на „Хубава си, моя горо“ е Любен Каравелов.

Д) В поемата „Скрити вопли“ ключов е проблемът за завръщането на изстрадалата

душа в света на родното.

23. Думите на лирическия говорител от „Песен за човека“: Това е прекрасно, нали? са

израз на:

А) носталгията по отминалото време;

Б) вярата в бъдещия справедлив свят;

В) победилия хуманизъм;

Г) доверие в правораздавателната система;

Д) моментно екстатично състояние на поета.

24. С кой от изразите НЕ може да бъде продължено изречението?

В стихотворенията на Пейо Яворов природата.......

А) насочва мислите към сакралното родно пространство, към България;

Б) притежава способността да отключва и да утвърждава непреходни ценности;

В) осъществява пречистването на човешката нравственост;

Г) може да направи по свое подобие човешкия свят хармоничен, красив и величествен;

Д) може да погуби човека и плодовете от усилния човешкия труд.

25. Посочете от коя лирическа творба е строфата и кой основен мотив е застъпен в текста:

Години да четеш за чуждия

живот на някой чужд,

а твоят, никому ненужен,

да мине глух и пуст.

А) „Книгите“ – отчуждението и социалната изолираност;

Б) „Писмо“ („Ти помниш ли ...“) – романтиката в машините и скритите копнежи;

В) „Помниш ли, помниш ли“ – носталгията по родния дом;

Г) „Кукувица“ – самотната поетична душа в търсене на своята идентичност;

Д) „Стон“ – раздираната от драматични противоречия личност.

26. Символните образи вятър, стихия, кръв, жена, път са основни за лириката на:

А) Христо Смирненски;

Б) Никола Вапцаров;

В) Димчо Дебелянов;

Г) Елисавета Багряна;

Д) Христо Ботев.

27. Коя от думите е излишна?

А) метонимия;

Б) олицетворение;

В) алегория;

Г) антономасия;

Д) антропоморфизъм.

28. Коя характеристика НЕ е присъща на лирическия герой на Атанас Далчев?

А) отчужден;

Б) страдащ;

В) съзерцателен;

Г) бездомен;

Д) самотен.

29. Кое от твърденията НЕ е вярно?

А) Евфемизъм означава метонимичен троп, при който се заместват груби, вулгарни,

обидни думи с благоприлични.

Б) Разкриването на черти от човешкия характер чрез образа на предмет или животно

се нарича алегория.

В) Назоваване на лице или предмет, при които има „скрито сравнение“, се нарича синекдоха.

Г) Употреба на обидни, груби думи с цел сатирично изобличаване се нарича дисфемизъм.

Д) Перифраза означава описателно назоваване на даден предмет.

30. Стихотворенията на Пейо Яворов със социална тематика НЕ налагат представата за:

А) устойчивост и издръжливост на народния дух;

Б) отчуждение, самота и душевен дискомфорт;

В) върховно изпитание на човешката воля;

Г) мъчителна напрегнатост;

Д) безрадостен изнурителен труд.

31. Цикълът „Сън за щастие“ на Пенчо Славейков има амбицията да бъде лирическо

проникновение в:

А) живота на отчуждения и отвратен от „врявата на деня“ интелектуалец;

Б) нерадостното битие на следосвобожденския българин;

В) модернистичните тенденции при създаване на пейзажни картини;

Г) съкровеното човешко битие;

Д) особеностите на постсимволизма.

32. Проблемът за престъплението и наказанието, осмислен чрез темата за любовта, е

основен за творбата:

А) „Последна радост“, Йордан Йовков;

Б) „Чорба от греховете на отец Никодим“, Елин Пелин;

В) „Албена“, Йордан Йовков;

Г) „Тъмен герой“, Иван Вазов;

Д) „Разни хора – разни идеали“, Алеко Константинов.

14 ©Издателство „Регалия“, тел. 979-38-42

33. Мислено в един по-широк план, стихотворението „Потомка“ НЕ е представително за:

А) бунта на Багряна срещу прекалената „литературност“ на поезията;

Б) начина, по който Багряна се откроява като „нов глас“;

В) типа модерност на Елисавета Багряна;

Г) избора на лирическата героиня да следва неотклонно традициите и нормите;

Д) цялото творчество на поетесата.

34. Каква художествена функция изпълнява заглавието на стихотворението „Потомка“

от Елисавета Багряна?

А) въвежда читателя в проблемите на рода;

Б) кара читателя да осмисли нерадостното битие на лирическата героиня;

В) заглавието е антитеза спрямо съдържанието на стихотворението;

Г) носи нагласа за продължаване на родови традиции и съхранена родова памет;

Д) не изпълнява специфична художествена функция.

35. Посочете от коя лирическа творба е строфата:

И на шосето,

точно на завой,

се срещат две луксозни лимузини.

Това е нашият герой

и нашта героиня.

А) „Повест“;

Б) „Кино“;

В) „Маска“;

Г) „Псалом на поета“;

Д) „Спи градът“.

36. Коя от изброените творби на Йордан Йовков НЕ интерпретира темата за войната?

А) „Земляци“;

Б) „Последна радост“;

В) „Белите рози“;

Г) „Белият ескадрон“;

Д) „През чумавото“.

37. Кой герой от романа „Железният светилник“ носи мисията на водач?

А) Стоян;

Б) Рафе Клинче;

В) Лазар;

Г) Аврам Немтур;

Д) Климе Бенков.

38. Посочете излишния ред:

А) олицетворение;

Б) антропоморфизъм;

В) алегория;

Г) антономасия;

Д) синекдоха.

39. Посочете от коя лирическа творба е строфата и какъв художествен похват е използван в подчертания израз:

Зла бедност! Неволя! Души затъпели,

набърчени булки, деца застарели;

Къс ръжено тесто в пушливо огнище

загрява се там за гърла изгладнели.

А) „Елате ни вижте“ – инверсия;

Б) „Линее нашто поколение“ – метафора;

В) „Ний“ – олицетворение;

Г) „Зимни вечери“ – синекдоха;

Д) „Старият музикант“ – хипербола.

40. Какви тропи, фигури на езика и похвати НЕ са използвани в строфата:

Отвън враговете, диви, побеснели –

сган башибозуци храма налетели –

фучеха, гърмяха, надаваха рев

и падаха мъртви в немощен гнев.

А) градация;

Б) инверсия;

В) епитети;

Г) алитерация;

Д) анжамбман.

КЛЮЧ ЗА ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ

1. Г 2. Б 3. Д 4. Д 5. Б 6. В 7. Г 8. А 9. Б 10. Г

11. Б 12. В 13. Г 14. В 15. Б 16. А 17. Б 18. В 19. Д 20. Г

21. А 22. Д 23. В 24. А 25. А 26. Г 27. А 28. В 29. В 30. Б

31. Г 32. В 33. Г 34. Г 35. Б 36. Д 37. В 38. Д 39. А 40. Г