Илияна Бенина, Магдалина Бенина, Никола Бенин
Според Свещеното предание свети апостол и евангелист свети Лука е написал първата икона на Света Богородица, държаща Исус Христос в ръце, поставяйки началото на църковната иконопис. Като пръв християнски иконописец той се превръща в покровител на художниците, а днешната дата (освен Ден на свети Лука) се счита за техен професионален празник.
И тук е моментът да направя уточнението, че иконите всъщност се пишат, а не рисуват, защото в иконографията представляват визуално богословие. Какво означава това ли?
Не бива да възприемаме иконите като „картини“ в съвременното значение на тази дума. Те не са изображение, а споделяне, в известен смисъл сакрална среща с дадената личност. И още нещо, в иконографията перспективата е обърната – иконата се вглежда в нас. Не аз се вглеждам в светеца, Мария или Христос, а те в мен. Срещата започва от иконата и продължава във взиращия се.
Освен иконописец той е бил лекар и верен спътник на апостол Павел. Автор е на третото евангелие, което библейската критика отличава по стил – не назидателен, а художествен и метафоричен е езикът, с който свети Лука разказва притчи (като тази за блудния син). Поради липсата на готов кръст, той приема мъченическата си смърт на старини разпънат на едно маслиново дърво в град Тива.
Църковната традиция твърди, че свети Лука е първият, който превръща лицето на Дева Мария в икона. Оказва се, че това твърдение е спорно, но наистина не ми се иска текстът да се превръща във врата за научни и недотам научни полемики.
Всъщност много художници признават евангелиста за първия, изобразил Мария и Исус. Само по себе си, събитието е революция в историята на изкуството, вдъхновение за красивите средновековни катедрали, ръкописи и витражи; готически албуми, фрески на Джото, Микеланджело, Да Винчи, Караваджо, Рубенс и други.
Повлиян от религиозната естетика на Рим, където Лука живее дълго време, той пише иконата на свещения образ и завинаги променя религиозната парадигма в християнското изкуство. Няколко века по-късно свети Лука официално закриля художниците.
През Средновековието, преди да се появят ателиетата и художествените академии, художниците са били смятани за занаятчии и е трябвало да се присъединят към гилдии, за да практикуват професията си. Те толкова силно са вярвали в свети Лука, че във всеки град в Европа съществувала гилдия с неговото име. А членове са били Вермеер, Рембранд, Караваджо, Дюрер.
„Дева Мария на вечната помощ“. Всички познаваме тази икона на Богородица заедно със сина си Иисус Христос. Тя държи ръцете му в своите и насочва погледа си към теб, човекът, който гледа иконата. После ти насочваш взор към Исус и заедно се вглеждате в един ангел.
Това е едно от най-известните изображения на Богородица, тъй като се почита и от православните, и от католическите християни. Това е едно от първите изображения на светата майка и би могло дори да се каже, че всички останали икони на Богородица, държаща Исус Христос, са копия на тази Ходегитрия („тази, която посочва пътя“).
Външния ѝ вид църковният историк Никифор Калист описва по следния начин: „с ръст, малко над средния; със златиста коса, с бистри очи, със зеници – сякаш с цвят на маслина; с дъговидни умерено черни вежди, продълговат нос; с цъфтящи сладкодумни устни; лицето ѝ не е нито кръгло, нито остро, а малко продълговато; ръцете и пръстите ѝ са дълги.“
Сега ви каня отново, но този път бавно и тихо да се вгледаме в нея. Отвъд физическото (или може би точно чрез него) не откривате ли в бистрите очи „смирено сърце“; в розовите устни – „целомъдрие, благоразумие в речта“? Не си ли представяте „движенията ѝ скромни, походката – тиха, гласът – равен. Така че телесният ѝ вид бил израз на душата ѝ, олицетворение на чистотата.“ (описания на Дева Мария от свети Амвросий Медиолански).
Няма коментари:
Публикуване на коментар