Никола Бенин
1. Кое твърдение за романа „Под игото“ НЕ е вярно?
А) „Под игото“ на Иван Вазов е първият роман в българската
литература и освен разказ за
събитията съдържа и есеистичен авторов коментар за тях.
Б) Романът „Под игото“ е свързан с Априлското въстание, но
смисло вият акцент в Творбата е
поставен върху духовното израстване на бъл гарския народ.
В) Основен център на художественото изображение в романа
„Под игото“ е самото историческо
събитие – Априлското въстание, с трагизма и величието му.
Г) В сюжета на романа има различни тематични линии, които
представят едновременно живота
на българина „Под игото“ и подготовката за Априлското
въстание.
2. Кое твърдение е вярно за композицията на романа „Под
игото“?
A) Романовият текст не е организиран в отделни части, а само
в глави, всяка от които има
отделно заглавие.
Б) Романът съдържа две части, представящи подготовката и
избухва нето на Априлското
въстание.
В) Романът съдържа три части, всяка от които е разделена на
отделни глави — всяка със свое
заглавие.
Г) Романът е изграден от четири части, всяка от които има
свое заглавие и е разделена на
отделни глави.
3. Кое твърдение е вярно за главата „Гост“ от романа „Под
игото”?
А) Има за цел да въведе всички тематични линии, които после
романът разгръща в
постепенното развитие на сюжета.
Б) Внушава, че бунтът е невъзможен, защото животът на човека
в робското време е свързан
единствено с дома му.
В) Чрез описанието на дома на чорбадки Марко и
взаимоотношенията в него обобщава
представата за българския дом през Възраждането.
Г) Показва как в света на българина съществуват в единство
всекидневното и установеното от
патриархалната норма.
4. Коя опозиция НЕ е зададена в главата „Гост?
А) поробени — поробители Б) дом — път В) народ – водач Г)
свое — чуждо
5. Кое твърдение НЕ е характеристика на патриархалния родов
свят според главата „Гост?
A) Родовият свят е свят на установения ред, който гарантира
неговата сигурност.
Б) В родовия свят централна е фигурата на бащата, чиято дума
е закон.
В) Взаимоотношенията в родовия свят са подчинени на строга
йерархия.
Г) Родовият свят е отворен към външното и е засегнат от
всичко, което се случва там.
6. Какъв е „практическият възглед“ на чорбаджи Марко за
възпитанието според главата
„Гост?
A) На децата трябва да се забраняват много неща под страх от
наказание, защото светът извън
дома е твърде опасно място.
Б) Най-важният принцип във възпитанието е безусловното
подчинение на децата, които трябва
да слушат възрастните.
В) Родителите трябва да възпитават децата си преди всичко в
непоколебима вяра в Бога и
зачитане на религията.
Г) Възпитанието трябва да осигурява собствен опит, който
формира заслужено самочувствие и
отговорност у децата.
7. Какво е отношението на чорбаджи Марко към учението?
А) Чорбаджи Марко е необразован и не смята учението за
ценност в условията на традиционния
свят.
Б) Чорбаджи Марко има “доста мъгляво понятие за
практическата облага“ от учението и няма
отношение към него.
В) За чорбаджи Марко по-важна е вярата в Бога, който може да
спаси душата на човека,
отколкото вярата в науката.
Г) Чорбаджи Марко обича „учението и учените“ и въпреки че е
неук, вярва в „тайнствената сила“
на науката.
8. Посочете кое твърдение НЕ дава правилен отговор на
въпроса: „Как е представено
робството в главата „Гост“?".
A) Представа за робството създават думите на баба Иваница за
турците, с които плаши малкото
дете.
Б) Семейният свят на чорбаджи Марко е защитен от външното и
в него изобщо не се говори за
робство.
В) Разказът за идването на Краличът у Марксови въвежда
опозициите: свои — чужди, поробени -
поробители.
Г) Насилията на поробителя не са представени пряко, но
споменаването за обезглавеното през
деня дете е показателно.
9. Кое твърдение НЕ тълкува правилно думите на чорбаджи
Марко: „Мале, стига си
плашила с тия турци децата! Ще им оживей страхът на
сърцето“?
А) Чорбаджи Марко смята, че децата трябва да живеят
изолирано и не трябва да знаят какво става
извън дома.
Б) Думите на чорбаджи Марко представят разбирането, че
„оживелият страх“ превръща човека в
духовен роб.
В) Думите на чорбаджи Марко са израз на желанието му
неговите деца да растат като достойни
хора.
Г) Думите на чорбаджи Марко свидетелстват за усилието на
човека да надмогне робския страх.
10. Каква роля изпълнява неочакваната поява на Иван Краличът
в романа „Под игото“?
A) експозиция Б) развръзка В) епилог Г) за връзка
11. Иван Краличът е:
А) търговец, „стар приятел по търговски сношения“ на
чорбаджи Марко
Б) учител, дошъл да работи в училището в Бяла черква
В) революционер, избягал от Диарбекир
Г) гост, решил да изненада чорбаджи Марко с пристигането си
12. Кое от твърденията НЕ е вярно за пристигането на Иван
Краличът в дома на чорбаджи
Марко?
А) Смислово е свързано със заглавието на първа глава, първа
част от романа – „Гост“.
Б) Въвежда важното за романовия текст противопоставяне свои
— чужди.
B) Представлява кулминационен момент в развитието на
романовото действие,
Г) Свързано с темата за живота на българина „Под игото“ и с
борбата му за свобода.
Прочетете откъса от първа глава на романа - „Гост“, и
изпълнете задачи 13 – 15 към
него.
Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по
халат, вечеряше с челядта си на
двора.
Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение,
под лозата, между бистрия и
студен чучур на барата, който като лястовичка пееше, деня и
нощя, и между високите бухлати
чемшири, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все зелени.
Фенерът светеше, окачен на
клончето на едно люлеково дръвче, което приятелски
надвисваше миризливите си люлеки над
главите на челядта.
А тя беше многобройна.
До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха
около трапезата рояк деца —
големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици,
опустошаваха мигновено хлябове и
блюда. Те напълно оправдаваха турската дума: сомун
душманларъ.
Бащата хвърляше от час на час добродушни погледи на тия
запъхтели работници с остри зъби
и несъкрушими воденици, усмихваше се и казваше весело:
— Яжте, татовата, да порастете! Пено, налей паницата пак!
Слугинята отиваше при чучурчето, дето изстиваше руйното
вино, наливаше и донасяше
дълбока фарфорова паница. Бай Марко я поднасяше на децата,
като казваше благоразположено:
— Пийте бре, маскари!
И паницата изреждаше всичкия народ. Очите на народа
светваха, бузите се зачервяваха и той
си облизваше с наслаждение устните. Тогава Марко се обърна
към жена си, която се понавъси
неодобрително, и каза строго:
— Нека да пият при мене — да не са жедни за вино. Аз не ги
ща да станат пияници, като
пораснат.
Марко имаше свой практически възглед за възпитанието. Човек
малообразован, от прежното
време, той със своя естествен здрав смисъл разбираше добре
човешката природа и знаеше, че
онова, което се запрещава, по силно се желае. По тая
причина, за да ги заварди от наклонност
към кражба, той поверяваше на децата си ключа от ковчега с
парите.
— Гочо, иди отвори севлевия сандък и ми донеси кесията с
минцовете!
Друг път поръчаше на другиго:
— На, татовата, иди ми отчети от панерчето с жълтиците
двайсет рубета, та да ми ги дадеш,
като се върна. — И излизаше.
Въпреки обичая на повечето бащи по онова време, додето
обядват, да държат прави децата
си, уж да ги научат на почит към старите, Марко винаги
туряше своите на софрата. Също и кога
имаше гости, той викаше синовете си да присъствуват.
— Нека да добият господарски нрави — обясняваше той, — а не
да се дивят и гушат пред хората
като Анко Разпопчето.
Дико Разпопчето се спряпаше от срам, колчем срещнеше човек в
панталони от черно сукно.
Като беше постоянно слисан с търговските си работи, Марко
само на трапезата виждаше
народа си вкуп и тогава допълняше възпитанието му по доста
своеобразен начин:
— Димитре, не пресягай пред баба си на софрата, не бъди
такъв фармасонин.
— Илия, не дръж ножа като касапин, не коли, ами режи човешки
хляба.
— Гочо, що си се разкопчал като ахиевски читак? Па хвърляй
феса, кога сядаш на софра. Косата
ти е пак порасла като на тутраканец; иди при Ганка да ти я
остриже — казашки.
— Василе, сбери си дългите мотовили, да се сместят и други
хора. Кога идем на полето, там се
разтягай.
— Авраме, ти ставаш от софра, без да се прекръстиш,
протестантино!
Но само когато беше разположен Марко, наставленията му имаха
такъв тон; сърдит ли беше
нещо, на трапезата царуваше гробно мълчание.
13. С цитати от текста или със свои думи посочете 2 примера,
които са показателни за
взаимоотношенията в патриархалния дом и за авторитета на
бащата в него.
14. С цитати от текста или със свои думи посочете 2 примера
от откъса, които представят
възгледите на чорбаджи Марко за възпитанието.
15. В рамките на 3 – 4 изречения формулирайте теза на тема:
„Отношението на родителите
към децата“
Няма коментари:
Публикуване на коментар