„Пространно житие на св. Константин-Кирил“, вид и залог на глагола - тест

 Никола Бенин

Прочетете текста и отговорете на въпроси от 1. до 12. включително.

Най-важните сведения за създаването на старобългарската писменост

черпим от житията на двамата солунски братя – Константин-Кирил Философ и Методий. Според житието на Константин Философ създаването на

нова азбука и преводът на най-важните християнски книги са станали като чудо. Константин започнал да се моли заедно със своите помощници и

Бог скоро се явил, като чул своите раби: „и тогава той сложи буквите и

започна да пише евангелската беседа“. Така изведнъж според житието бива създадена славянската азбука и бива създаден един нов книжовен език.

Бързината в случая е чудо и това чудо е само символ на талантливо дело и изключително по своята важност събитие. Още едно от описаните в

житието чудеса буди интерес във връзка със създаването на славянската

писменост. Като ученик в Константинопол Константин усвоил граматиката и други науки само за три месеца. И в този случай бързината е символ на

истинско чудо – големия филологически талант и огромните познания на

младия солунчанин, които са учудвали неговите съвременници. Известно

е, че още като дете той се е интересувал от граматика. Като юноша Константин е искал да предложи цялото си бащино наследство на солунски философ в замяна на филологически познания. По-късно, като библиотекар

в Патриаршеската библиотека в Константинопол, Константин е имал възможност да се запознае с писмеността на своето време в цялото и богатство `

и многообразие.

Две са невероятните постижения, две са действителните чудеса, свързани с името на св. Константин-Кирил Философ: създаването на първата славянска азбука – глаголицата, и създаването на старобългарския книжовен

език.

За глаголицата са измисляни и продължават да бъдат измисляни найразлични, включително и най-невероятни обяснения и хипотези. Трябва да

се помни, че тази интересна азбука е била създадена от вярващ християнин

и византийски възпитаник. Несъмнено е, че тя е основана на гръцката азбука, като добавените кръгчета правят буквите толкова странни. Главната

разлика от гръцката азбука е въвеждането на знаци за характерни славянски гласни и съгласни – букви за [дз], [ш], [ж], [ч], [ъ], [ь], [э], за назалните

гласни и пр. Това е предимство за новата азбука и това я прави (както и

създадената на нейна основа кирилица) по-съвършена, отколкото е основаната също на гръцката азбука латиница. Както е известно, в латиницата

няма специални букви за много фонеми, които има в славянските, романските и германските езици. Да припомним например отбелязването на [ш] с

две букви в английски, отбелязването на [ч] с четири букви в немски, сложната система от знаци в полски и пр.

(Боряна Велчева, „Чудесата на Константин Философ“

https://liternet.bg/publish20/b_velcheva/chudesata.htm)

1. Кое твърдение е вярно според текста?

А) Глаголицата е създадена от Константин Философ, който е славянски

възпитаник и вярващ християнин.

Б) Догато работи в Патриаршеската библиотека, Константин няма възможност да се запознае със съвременната писменост.

В) Бързината, с която е създадена славянската писменост, е чудо и символ

на изключително по своята важност събитие.

Г) Константин Философ създава славянската писменост сам и не се нуждае

от помощници за това важно дело.

2. Кое твърдение НЕ е вярно за текста?

А) Текстът информира за най-важното дело на Константин Философ – създаването на глаголицата.

Б) Текстът дава представа за епохата, в която живее и твори Константин

Философ.

В) В текста глаголицата е съпоставена с латиницата, създадена също по

модела на гръцката азбука.

Г) Според текста житието на св. Кирил дава информация за чудеса, случили се със светеца.

3. Кое дава предимство на глаголицата и я прави по-приложима за славяните

от гръцката азбука?

4. Кой от изброените факти показва интереса на Константин Философ към

граматиката?

А) Искал е да предложи бащиното си наследство на солунски философ в

замяна на филологически познания.

Б) Преди създаването на новата азбука започва да се моли заедно със своите помощници на Бог за подкрепа.

В) Константин Философ създава новата писменост и един нов книжовен

език изведнъж.

Г) Константин Философ добавя кръгчета към гръцките букви, за да съдаде

нова уникална писменост.

5. Освен създаването на азбуката, кое постижение на св. Кирил житието обявява за чудо?

А) въвеждането на знаци за някои славянски звуци

Б) преводът на важните християнски книги

В) явяването на Бог след молитвите

Г) помощта на съмишленици на делото

6. Защо Константин Философ не използва латиницата, за да преведе книгите

от гръцки на славянски?

7. С какво впечатлява Константин своите съвременници като ученик?

8. Защо за глаголицата продължават да се появяват различни хипотези?

9. Напишете собствена теза от 3 – 4 изречения на тема:

Създаването на азбуката – чудо или реалност.

10. Като имате предвид езиковите особености на текста, определете функционалната сфера, към която принадлежи.

11. С коя от посочените думи може да се замени подчертаната дума в текста,

без да се промени смисълът на твърдението?

А) различно Б) странно

В) забележително Г) неочаквано

12. Какъв е смисълът на повторението „Две са...“ в подчертаното изречение

от текста?

А) Поставя акцент върху постиженията на Константин-Кирил Философ.

Б) Провокира размисъл за заслугите на Константин-Кирил Философ за

нас.

В) Внушава респект към личността на Константин-Кирил Философ.

Г) Градира емоциите при представянето на Константин-Кирил Философ.

Прочетете подчертаното изречение в текста и отговорете на въпроси от

13. до 16. включително.

13. Какво е подчертаното изречение по състав?

А) сложно съставно с подчинено подложно

Б) просто с обособена част

В) сложно съчинено съединително

Г) сложно смесено

14. Обяснете функцията на двоеточието в подчертаното изречение.

15. Защо пред съюза и в подчертаното изречение е поставена запетая?

16. Изразите невероятните постижения и действителните чудеса в подчертаното изречение са използвани като:

А) пароними Б) антоними

В) синоними Г) фразеологизми

17. В кой залог са употребените глаголни форми в изречението:

За глаголицата са измисляни и продължават да бъдат измисляни найразлични, включително и най-невероятни обяснения и хипотези.

18. Кое твърдение за изречението от зад. 17 НЕ е вярно?

А) Глаголите са в условно наклонение.

Б) Съдържа обособена част.

В) Има съставно глаголно сказуемо.

Г) Употребени са еднородни части.

19. В кое от следващите изречения е допусната граматична грешка?

А) След това се смесва сварения ечемик с печените чушки и магданоза.

Б) Истина е, спортът на открито носи само положителни емоции.

В) Сега предстои да прочетете за пътешествието ми до далечния северен

град.

Г) Не тръгвайте към върха, преди да сте се запасили с вода и топла дреха.

20. В кое от изреченията НЕ е допусната пунктуационна грешка?

А) Панелите се поставят директно върху ребрата на носещата конструкция като осигуряват плътна и здрава обшивка на покрива.

Б) Алуминият, с който са обвити панелите има свойството да отразява топлината и да я връща към отопляемите пространства.

В) Строена в началото на XVI век от местни майстори, крепостта е играла

важна роля през Средновековието.

Г) По пътя още веднъж пресякохме могъщата р. Сава и ето, че вече наближихме границата с Хърватска.

Отговори

1 В

2 Б

3. Въвеждането на знаци за характерни славянски гласни и съгласни звукове [дз], [ш], [ж], [ч], [ъ], [ь], [э]

4. А

5 Б

6  в латиницата няма специални букви за много фонеми, които има в славянските, романските и германските езици.

7 Константин-Кирил усвоил граматиката и други науки само за три месеца.

8 създадена е твърде бързо, няма точни сведения за нейното опявяване

9 теза

10 научната

11 В

12 А

13 В

14 Предхожда изреждане на факти

15 Защото отделя обособена част

16 В

17 страдателен

18 А

19 А

20 В