Официално-делови стил

Никола Бенин

   Официално-деловият стил (ОДС) обслужва държавните институции, администрацията, законодателството, дипломацията. Той има ярко изразен официален характер и служи за оформяне на различни видове документи – деловодителски, административни, юридически. Осъществява се почти изцяло в писмена форма и се характеризира с деловитост на изказа, стандартност и унифицираност на изразните средства, липса на субективност и оценъчност. Адресантът и адресатът на този вид текстове са колективни, социално обобщени субекти, поради което се избягват всякакви белези на индивидуалност и оригиналност в начина на изразяване. Така наречените “канцеларски”, “административни” клишета при този стил не са недостатък, а задължително необходимо качество, чрез което се реализира кодифициращата същност на комуникативните актове в административната сфера. Публичният характер на този стил произтича от връзката му с различни обществено-политически структури, изразните му средства отразяват настъпващите социални промени, но като цяло са сравнително устойчиви и консервативни. ОДС се прилага при оформянето на различни видове документация – удостоверения, разписки, укази, закони, официални писма, декларации, договори, служебни бележки, разпоредби, нареждания и т.н. Езиковата структура на различните документи обикновено е строго установена и оформена по универсален, изключващ оригиналността начин. Голяма част от изразните средства на този стил нямат употреба извън сферата, която са предназначени да обслужват.

  Подстиловете на ОДС се отделят в зависимост от сферата на общуване(дипломатическа, законодателна, административна) и от спецификата на адресанта и адресата: държава - държава; държава - граждани; държава - учреждения - граждани; учреждения - учруждения; обществени организации - съюзи; съюзи - граждани; граждани - граждани и др.(по Хр. Станева).

  I. Дипломатически подстил:

  1.Същински дипломатически жанрове: конвенция, комюнике, меморандум, нота, вербална нота, ултиматум, акредитивни писма.

  2.Несъщински дипломатически жанрове: споразумение, договор, бележка(паметна бележка), поздравление, протокол(директор на протокола), благодарствена телеграма, съболезнование, тост.

  II. Законодателен подстил: конституция, закон, кодекс, постановление, наредба, указ, правилник, устав, инструкция.

  III. Административно-канцеларски подстил:

  1. Документи от официална инстанция: удостоверение, уверение, диплома, декларация, писмо, характеристика, заповед, призовка, акт, квитанция и др.

  2. Документи с частен характер: автобиография, молба, доклад, докладна записка, препоръка, обява, съобщение, протокол, пълномощно, удостоверение.

  Лексико-граматически особености на ОДС

         1. Отсъствие на субективно-оценъчна и експресивна лексика, на лексика от разговорен тип и на преносни употреби.

         2. Наличие на характерни лексеми и словосъчетания, като: в хода на ..., въз основа на ..., в съответствие с ..., заявявам че ..., да послужи пред ..., декларирам че ..., по силата на ..., уведомявам че ..., разрешавам да ..., в отговор на ..., както следва, алинея, параграф, заповед, номер, протокол, преписка, препис извлечение, дубликат, декларатор, заявител, изходящ/входящ номер, живущ, лице, долуподписан и др.

         3. В зависимост от характера и предназначението на документа може да се използва терминологична лексика – правна, икономическа, политическа, счетоводна; специфична номерация и съкращения.

         4. Изложението се отличава със статичност, която се дължи на преобладаващото количество съществителни имена над глаголите, на предпочитанието към безлични и пасивни конструкции.

  Синтактични особености на ОДС

         В синтактично отношение ОДС се характеризира с широко използване на сложни изречения, които по структура и по обем са значително усложнени и разширени. Към едно главно изречение обикновено има няколко подчинени, които могат да бъдат съподчинени или последователно подчинени, а те пък от своя страна са разширени посредством причастни и деепричастни конструкции. Превесът на подчинителното свързване се дължи на изискването за точно и недвусмислено обозначаване на явлението и фиксиране на адресата. Чрез подчинените изречения се стеснява и конкретизира семантичното съдържание на означеното понятие в главното изречение. Преобладават определителните, условните и допълнителните изречения. Почти всяко изречение носи освен основната информация и допълнителна, която обогатява и изяснява първата. Натрупването на фразата с обособени и еднородни части понякога е толкова голямо, че се откриват еднородни редове, включени в състава на други еднородни редове. Наблюдава се засилена употреба на да-конструкции. В международните договори и в законодателните актове се срещат и изречения с още по-усложнена структура, особено сложни смесени изречения.

         Простите изречения в ОДС заемат относително нисък дял и в повечето случаи са утежнени с множество обособени конструкции, еднородни части с разширен състав или вметнати изрази.

         С голяма честота се отличава и периодът, но с по-други функции в сравнение например с публицистичния стил. Ако в публицистиката той усилва въздействието на речта поради необичайността и експресивността си, в ОДС периодът изпълнява конструктивна функция: да събере в едно всичките части на смисловото цяло.

         В ОДС се употребяват изключително двусъставни глаголи изречения. В строго делови документи не се срещат въпросителни, подбудителни и възклицателни изречения. Такива изречения откриваме само във възвания, апели и др. под. документи, в които елементите на ОДС тясно се преплитат с елементите на публицистичната реч.

         В сравнение с останалите стилове структурата на изречението в ОДС се характеризират със засилена предметност, което се дължи на твърде високата честота на употреба на отглаголни съществителни имена.