Публично изказване по научен проблем

Никола Бенин

Да си припомним за научния стил...

Основната цел на текстовете в научния стил е предаване на научна информация

чрез представяне на научни знания, формулиране на закономерности, изясняване на

понятия, запознаване с наблюдения и анализи, формулиране на изводи.

Целта на научното изказване най-често е да се обоснове и докаже

дадена научна теза.

 Общуването в научната сфера е (предимно) официално и подготвено.

 

 Научният стил се характеризира със следните особености:

– проблемност и значимост на темите;

– обективност, аналитичност и информативност на изложението;

– аргументираност, логичност, яснота и еднозначност на твърденията.

 За научния стил не са характерни:

– директно заявени субективни оценки;

– експресивни лексикални елементи (междуметия, експресивни частици, оценъчна

лексика, диалектизми и жаргонизми).

 Научният стил съществува чрез следните подстилове и жанрове:

– академичен: статия, студия, монография, рецензия, резюме, анотация, доклад, лекция;

 

– научнопопулярен: научнопопулярна статия, научнопопулярна лекция или беседа;

 

– научно-учебен: учебник, сборник с учебни текстове, учебно помагало, курсова

работа/проект, дипломна работа;

 – научноинформационен: справочник, речник, енциклопедия.

 Езикът на научните текстове се характеризира със следните особености:

 

– лексикални – употребяват се думи и изрази термини, назоваващи понятия от

съответната наука; думите са с пряка употреба; номинативните вериги са еднообразни;

наблюдава се честа употреба на абстрактна лексика;

– морфологични – употребяват се повече съществителни имена, прилагателни имена и

местоимения; повече спомагателни и по-малко пълнозначни глаголи (глаголи, които

пазят своето собствено лексикално значение); причастия и деепричастия; глаголни

форми за сегашно бреме, употребено като сегашно абсолютно бреме; глаголни форми за

страдателен залог; „авторска форма“ – глаголи в 3 л. или в 1 л., по-често в множествено

число.

1. Същност на публичното изказване.

▶ Публичното изказване най-често е аргументативен текст и съдържа:

– тема, към която говорещият се придържа от началото до края на своята реч;

– теза – твърдение по темата (често тезата се изгражда от няколко подтези);

– аргументи - доказателства към подтезите.

2. Композиция на публичното изказване.

– въвеждаща част - представя темата, по която ще се говори;

– същинска част - включва тезата (тезата и антитезата), отделните подтези и

аргументите/контрааргументите към тях;

– заключителна част – съдържа или обобщаване на аргументацията, или извеждане на

послание, или директен отговор, ако темата е формулирана като въпрос, или въпрос,

който препраща към друг проблем.

 За да бъде успешно научното изказване, необходимо е то да бъде изложено ясно,

по разбираем за аудиторията начин. Не злоупотребявайте с термини, особено

ако не сте сигурни в значението им. Ако вашите слушатели не са запознати с

терминологията, която използвате, те няма да могат за разберат смисъла на

изказването ви и ще трябва да изгубите време за допълнителни разяснения.

3. Изграждане на публичното изказване по научен проблем.

 Как да започнете публично изказване по научен проблем?

В зависимост от това каква е аудиторията, пред която ще говорите, трябва да

започнете публичното си изказване с обръщение към своите слушатели. Представянето

на вашата позиция по научен въпрос предполага с обръщението си да скъсите

дистанцията между себе си и публиката, да предразположите аудиторията да приеме

изказването ви с доверие. Ако сред публиката има официални гости, редно е най-напред

да се обърнете към тях, като ги подредите според ранга, който имат. Бихте могли да

започнете например така: Уважаема госпожо Директор, уважаеми учители и съученици,

... .

 Как да въведете темата?

Добре е да започнете изказването по научен проблем, като назовете темата пряко

и подготвите аудиторията да възприеме вашата теза по нея.

Ето как започва такова изказване на тема „Изследване на обществените нагласи и

ценностните ориентации към българския книжовен език като фактор при кодификацията

на нормите му, чийто автор е доц. д-р Руска Станчева от Института за български език при

БАН:

Уважаеми колеги,

Радвам се, че имам възможност като член на изследователския екип да споделя

позицията си по темата на днешната работна среща – „Изследване на обществените

нагласи и ценностните ориентации към българския книжовен език като фактор при

кодификацията на нормите му“. Едно такова широкомащабно и представително

изследване безспорно е много важно за нуждите на кодификаторската практика. В

това отношение Секцията за съвременен български език към Института за български

език при БАН разполага с изключително ценен ресурс – запитванията към Службата за езикови справки и консултации. Емпиричните данни дават възможност не само да се

наблюдава динамиката на езиковите норми, но и да се регистрират оценките на

представители на различни социални групи спрямо промените в българския език въобще,

както и спрямо кодифицираните правила на книжовния език и тяхното формулиране в

справочниците.

 Как да формулирате тезата (респективно – антитезата)?

Обмислете предварително основното си твърдение по темата и в зависимост от

поставения проблем изберете дали да изградите тезисната част на изказването си чрез:

 

– набор от подтези, представящи отделни съществени аспекти на тезата, или чрез

– противопоставяне на теза и антитеза.

Тезата на вече цитираното публично изказване за изследването на обществените

нагласи към българския книжовен език е изградена като набор от две подтези,

представящи съществени аспекти на тезата:

Във връзка с проблемите на съвременната правописна практика проучването на

езиковите нагласи е изключително полезно. (Основна теза) Направена е извадка на

запитванията към Службата за езикови справки и консултации по проблеми на

правописа, която дава достоверна и сравнително пълна информация за онези пунктове от

нормативния правописен комплекс, при които пишещите често срещат затруднения и

имат колебания. (Подтеза 1) Това позволява да се анализират причините за тези

затруднения и да се набележат подходящи мерки за тяхното преодоляване.

Как да изградите аргументацията си, за да бъде убедителна?

Обмислете реда, в който ще подредите аргументите си, т.е. в каква

последователност ще разгърнете доказателствата по подтезите, които изграждат вашата

теза. Обмислете и какви примери ще приведете към аргументацията на всяка подтеза,

защото именно те ще придадат убедителност на разсъжденията ви. Примерите може да

бъдат от личния ви опит, от прочетена книга, от публикации в медиите и т.н.

В зависимост от целта и от структурно-композиционното си изграждане

публичните изказвания по научен проблем биват:

– научен доклад – разгърнат аргументативен текст, свързан със значим научен проблем.

Представянето на научен доклад може да продължи от 10-15 минути до час и дори

повече;

– научно съобщение – кратък аргументативен текст или текст описание, свързан с

по-частен научен проблем. Съобщенията задължително са кратки по обем (да се

представят в рамките на 5 – 10 минути) и съдържат конкретна фактическа информация,

илюстрирана с примери;

– научно изказване – кратък аргументативен текст (представя се в рамките на 3 – 5

минути), който съпътства обсъждането на предварително поставен научен проблем.

Често по време на училищните часове по различните предмети, когато отговаряте на

поставен от учителя си въпрос, вие би трябвало да създадеше именно научно изказване;

 

– лекция – разгърнат научен или научнопопулярен текст (представя се в рамките на 20 –

30 мин до 1 – 1,5 ч), представящ някакъв научен проблем с цел преподаване на научни

знания;

– беседа – разгърнат научен текст – диалог със слушателите. Беседата включва: по-дълги отрязъци - монолози на оратора; въпроси, задавани на слушателите; изслушване, анализ

и коментар на отговорите.

 Публичното изказване по научен проблем трябва да бъде предварително

обмислено и написано. Добре е, след като сте подготвили текста, да репетирате

представянето му, без да гледате писмения текст. Ако обаче чувствате

притеснение и неувереност, по-добре е да прочетете предварително подготвения

текст на изказването си.

 В програмата на научните форуми се указва с какво максимално времетраене

трябва да бъдат изказванията на участниците. Не превишавайте

регламентираното време. Ще си помогнете, като предварително засечете колко

време отнема представянето на подготвения от вас текст. Ако сте наясно, че

няма да е възможно да представите всички свои идеи в рамките на предвиденото

по регламент време, провокирайте аудиторията да ви зададе въпроси, като в

изказването си направите уговорка кои важни детайли няма да засегнете поради

ограниченото време.

 Не се стремете да кажете всичко по темата на своето изказване. Ако прекалите с

обема на информация, ще трябва да говорите много бързо и аудиторията няма да

смогне да разбере това, което казвате.

 Не се разпростирайте във встъпителната част на изказването си. Постарайте се

бързо да преминете към същината на разглеждания проблем. Заключението на

изказването ви трябва да съдържа кратки и ясни изводи.

 Помислете с каква презентация може да придружите своето изказване. Тя

трябва да бъде ярка, запомняща се и в същото време – лаконична, лесна за

възприемане, с правилно преценено количество текст на всеки от слайдовете.

Възползвайте се по този начин от възможността да подкрепите своята теза с

допълнителен илюстративен материал.

 По време на представянето си говорете сдържано – без да викате, но така, че да

ви чуват. Гледайте публиката в очите, като от време на време обхождате с

поглед всеки ред в залата. Така всеки от вашите слушатели ще има

впечатлението, че се обръщате към него и персонално, и ще се усети поласкан.

Не жестикулирайте прекалено често.

 Притеснението може да би попречи и да доведе до неловка пауза в изказването

ви. Запазете самообладание и не забравяйте, че вие най- добре от всички знаете

за какво сте планирали да говорите. Продължете изказването си, все едно не се е

случило нищо необичайно.

 Не пропускайте в края на изказването си да демонстрирате самочувствие и да

подчертаете значимостта на изложените от вас идеи. Това ще респектира

аудиторията и ще допринесе за нейното положително отношение към вашата

работа.

 Не забравяйте в края на изказването си да благодарите на тези, които са ви

помогнали да извършите своето научно изследване и да приготвите изказването

си. Етикетът изисква да завършите представянето си с израза: „Благодаря Ви за

вниманието“.