„Балкански синдром“ от Станислав Стратиев - Резюме

 Никола Бенин

Действащи лица:

Жена с проблем

Бяла врана

Първи мъж – най-псуваният мъж в гимназията

Втори мъж – метеоролог

Мъж от Бели Искър

Жена-символ

Директор на театър

Кум

Бай Цончо

Йовчо

Печо

Баба Кера

Извънземно

Цончето

Георги

Нов директор

Сватанак

Първи непознат

Втори непознат

Трети непознат

Народни певици

Оркестър

Минчо

Сватбари

 

 

Първо действие

На театралната сцена е пресъздадена зимна обстановка привечер, на открито. Двама мъже (Първи непознат и Втори непознат) водят незначителен разговор.

В това време в залата зрителка (Жена с проблем) извиква за помощ, защото е хванала съседа си по място да краде чантата ѝ. Злосторникът (Бяла врана) е изведен на сцената и започва неговото публично порицаване. Включва се и Директор на театъра. Бяла врана заявява, че „кражбата“ е с цел да говори пред публика, със своите съвременници. Този „съвсем обикновен човек“ споделя проблема си – не знае какво да казва на децата си, как да ги възпитава в общество, в което ценностите са преобърнати.

Намесва се Втори мъж, който е метеоролог, а е станало невъзможно да върши работата си, защото всеки „прави вятър“ на някого. Опитите на Директор да въдвори ред и представлението да продължи, са неуспешни.

Първи мъж – учител по математика и автор на задачи („онези за басейните“*), се включва, за да сподели, че тези задачи са се оказали коректни спрямо теорията, но вече не спрямо практиката. Казано му е, че математиката трябва да се „преустрои“, и той започва да изрежда секторите в икономиката, културата, науката и пр., които следва да претърпят „перестройка“ преди това. Директор на театър решава, че мъжът е полудял.

Думата взема Жена с проблем, която е останала неомъжена, защото е страстна почитателка на театралното изкуство и в живота търси, но не открива съвършени хора като тези на сцената.

Няма повече желаещи да се изкажат и представлението е подновено. В незначителния разговор помежду си Първи, Втори и Трети непознат се питат къде е Бели Искър. Това провокира Мъж от Бели Искър да обяви постановката за халтура*. Упрекват го, че не разбира от изкуство, а Жена-символ се опитва да му обясни скрития смисъл в диалога и в постановката. Мъж от Бели Искър напуска залата възмутен от недостоверното представяне на действителността.

Представлението продължава и почти веднага отново е прекъснато от влизането на голяма и шумна група сватбари в театралния салон. От думите на Кум става ясно, че идват от провинцията, имали са премеждия по пътя и затова са закъснели за важното събитие. Водят със себе си Оркестър, който започва да свири, и Кум не иска и да чуе обясненията, че са на грешно място. Той е убеден, че неговият „сватанак“ (в случая бащата на младоженеца) може да наеме не само театър, а дори сградата на Народното събрание за сватбата на Цончето.

Директор обявява антракт*.

 

*„онези за басейните“ – особено популярни в близкото минало задачи по математика, в които обикновено се търси времето, за което се пълни или изпразва един басейн

 

*халтура – занимания с изкуство, при които се създават творби без висока художествена стойност, като се преследват само комерсиални цели

 

*антракт – пауза, време за почивка между две части на театрално представление

 

Второ действие

Директор и Кум са били препращани все „по-нагоре“* при опитите си да разберат дали залата е наета за сватба.

Сватбарите, облечени в костюми от гардероба на театъра, са завзели сцената. Бай Цончо – бащата на булката, е сложил царска корона, която привлича всеки въпреки произхода „от бедно, но прогресивно семейство“. Гостите му влизат в разпри помежду си, в основата на които са духовният и материалният им капитал. Бай Цончо дава урок на Печо и Йовчо за необходимостта от единство на рода, като ги кара последователно да счупят една пръчка и цял сноп пръчки. След това Печо многословно обяснява на Директор, че българинът е с нагласата да причинява зло на своите, за разлика от другите, на които е присъщо „величието на човешкия дух“. Самият Печо не може да е като тези други, защото управниците, законите и още фактори в българската действителност му пречат.

В залата се изправя Жена-символ и остро изразява възмущението си от случващото се. Тя използва думи като „примитиви“, „простотии“, „балканщини“, „простащина“, „кич“ и преди да напусне, нарича целия състав на Сатиричния театър „халтураджии“.

Кум решава да успокои Директор, като му предлага да се подкрепят с хапване.

В този момент се чуват два силни изстрела и в залата последователно влетяват Цонка, обезумели от страх сватбари и влюбеният в булката Георги, който държи пушка, насочена към младата жена. Тя го умолява да не стреля и му припомня романтични моменти от тяхната връзка, започнала още в ученическите години. Като разбира, че това е безполезно, Цонка се изправя пред оръжието. Георги не стреля, а приближава към нея и тя запява „Я кажи ми, облаче ле бяло“. Младият мъж пуска пушката и излиза тичешком. Младоженката припада. Настава суматоха, търси се лекар или баба Кера. Директор решава, че има видение, когато се задава извиканата сватбарка – гледачка и баячка. Тя дава разпореждания какво ѝ е необходимо, и мимоходом предрича на ръководителя на театъра, че няма да го бъде дълго. Баба Кера носи на гърба си вълна и обяснява на озадачения Директор, че товарът ѝ е точно 40 кг, ще го размени за книгата „Отнесени от вихъра“*, а чрез нея ще осигури тройка на внука си, за да премине той в 5. клас. Преди да свести Цонка, баячката споделя, че няма повече овце, а предварително е станало ясно, че потомъкът ѝ трябва да завърши средно образование.

Младоженката иска от Кум (бате Дечо) да развали сватбата, и посочва причината – любов. А нейният родственик отказва, защото, ако любовта е „толкова хубаво“ нещо, ще се продава в Кореком*. Цонка излиза да търси Георги.

Директор моли баба Кера да му гледа. Старата жена му казва цените, на които работи – 52 долара за гледане на боб и 44,85 долара за гледане на кафе. Обяснява на изумения Директор, че се плаща във валута, защото материалите ѝ са вносни, а в същото време ползва за сметките си елка*.

В това време съобщават по телефона на ръководителя на театъра, че е обвинен във „валутни афери“, „суеверия“ и „хаос“. Освобождават го незабавно от длъжност „по взаимно съгласие“. Кум тръгва да търси приемника му.

На Директор му хрумва да започне да се занимава с гадаене, което е значително по-добре платено от досегашната му ръководна работа. Прави опит, като гледа на ръка на баба Кера, но се проваля. В хода на експеримента става ясно, че старицата свързва важните моменти в живота си със значими за обществото събития – кока-колата е алкохол, кока-колата става „лимонада“; битълсите* са „упадък и буржоазно влияние“, битълсите са „борци за мир“; маншетите на панталоните са забранени, забранено е да се ходи без маншети; „има“ Пенчо Славейков, „закриват“ Пенчо Славейков и т.н. Баба Кера обяснява необходимостта от това „доста странно летоброене“ (според Директор) с отмяната на църковните празници и сборовете.

На сцената се появява Нов директор и след разговор по телефона прогонва баба Кера с мотива, че „народът“ не иска да слуша за Пенчо Славейков. На служебното изпращане „със здраве“ гадателката отвръща, че „такова здраве“ е „жива болест“, и не пропуска да пожелае „много здраве на народа“, „ако пак се обади“.

Опитът на Нов директор представлението да продължи, се оказва неуспешен. На сцената се появяват Кум (Каратанасов) и Извънземно. Там е и Директор. Водачът на сватбарите обяснява кое е съществото с него и как го е открил. Извънземно има три очи, пие много и не е актьор. То се представя, че е от Ипсилон бета седемнайсет, Третия пръстен на Сатурн. Думите му дават основание на Каратанасов да се съмнява в тях, а Директор предполага, че е дошло „да установи контакт“. Първоначално Извънземно е попаднало на 2 км от Павликени, до ханче, което Кум знае. То определя мисията си като „пълен провал“, защото, въпреки че има богат опит в проучването на галактики и мъглявини, не е в състояние да разбере и анализира обществото, в което се е озовало. Размяната на услуга за услуга и на стока за стока Извънземно дефинира като „феодализъм, затворено стоково стопанство“. А отношението към природата, поведението и действията на хората го карат да се чувства неспособно да проникне в този „друг разум, друга логика“. Затова се е пропило. Със своята прозорливост и арогантна настоятелност Каратанасов стига до истинската причина триокото създание да се появи на сватбата – влюбено е в Цонка. След като баща ѝ е отказал да му я даде, то иска да я види за последен път. Кум му обяснява кой е, предупреждава го да не върши глупости и се информира докъде е стигнала връзката им с младоженката. Двамата, прегърнати, отиват да пийнат.

Директор е осведомен по телефона за луд, който се представя за извънземен. Обаждането е от Ипсилон бета?! Чува се гръм, след това се разнася бавна мелодия и сцената е облята от зелена светлина. Над главите на замръзналите неподвижно сватбари се появява готвещ се за кацане космически кораб. Телефонната слушалка е в ръцете на Цонка, която разговаря с извънземните от кораба. В отговор на техните въпроси тя им казва, че е в бяло, защото се жени; че любов няма, щом не се продава в Кореком; че в тези магазини се продават всички хубави неща и могат да бъдат купувани само от „наши“ (хора) и само с „чужди“ (пари). Слушалката поема Йовчо, за да обясни за пилетата, които гледа и които смята да подари на държавата; за своите намерения да учи задочно, да построи детски дом, да се промени до неузнаваемост. Идва редът на Печо, който споделя плановете си за пътешествие в океана, за което до момента не е намерил време. Следва признанието на Кум, че трябва да се следва сърцето. Отново Цонка взема слушалката, за да каже, че зарязва сватбата и ще последва ученическата си любов Георги на село. Всички запяват с нея „Я кажи ми, облаче ле бяло“.

От унеса ги извеждат Сватанак (бащата на младоженеца) и бай Цончо (бащата на младоженката). Вторият обяснява поведението на сватбарите с това, че са „зелени“, „млади“. Първият доказва с примери, че някои „все млади стоят“, остават незрели, винаги объркват нещата – като отиването им в театъра, при условие че Сватанак ясно е казал, че е наел операта, където е „по-широко“.

Под звуците на гръмка музика всички се насочват към изхода.

Останал сам на сцената, Директор произнася своеобразна реч, обръщайки се към съвременниците. По думите му идеалът на театралите е да внушават чрез истинско изкуство „хармония и щастие“, но се вземат незнайно откъде („Защото в живота ги няма.“) „такива хора“ с „такива страсти“, заради които „красотата отива по дяволите“. Ръководителят посочва настаняването в театъра на „едни старчета и стрели, ревизори и дървеници, суматохи и лазарици, сака от велур и селяни от Итака, едни балкански синдроми и толкова още простотии“*. Той обобщава, че това довежда до противоречие с ресора на Сатиричния театър и се стига до „смях на лицето“ и „сълзи в сърцето“. Директор стига до заключението, че всеки живее „със съдбата си“, но: „Важното е човек с човека да се среща и човек човека да чува. И да се усмихват!“. Завършва речта си с пожелание за „спокойни сънища“.

 

*„по-нагоре“ – по-висшестоящи в управленската йерархия

 

*„Отнесени от вихъра“ – роман на американската писателка Маргарет Мичъл, написан през 1939 г. и превърнал се в световен бестселър; издаден не за пръв път в България през 80-те години на 20. век, но дефицитен (трудно е да бъде купен) като много други търсени книги по това време

 

*Кореком – българска компания, управляваща верига от безмитни магазини, съществували у нас от 60-те до 90-те години на 20. век; стоките в тях (предимно вносни или много дефицитни на пазара) се продават само в свободно конвертируеми чужди валути (основно американски долари и западногермански марки); това ограничава възможността да се пазарува в тези магазини, защото за притежаването на чужда валута по това време в България се изисква специално разрешение и доказателство за източника на придобиване

 

*елка – популярно название и търговска марка на електронни калкулатори (елка), произвеждани в България от 60-те до 80-те години на 20. век

 

*битълсите – членовете на британската поп-рок група „Бийтълс“ (The Beatles), създадена през 1960 г. в град Ливърпул, Англия, и забранена в България през отделни периоди заради свободолюбивия дух на музикантите и творчеството им

 

*„едни старчета и стрели, ревизори и дървеници, суматохи и лазарици, сака от велур и селяни от Итака, едни балкански синдроми…“ – препратка към пиеси на Никола Русев („Старчето и стрелата“), Николай Гогол („Ревизор“), Владимир Маяковски („Дървеникът“),  Йордан Радичков („Суматоха“, „Лазарица“), Константин Илиев („Одисей пътува за Итака“), Станислав Стратиев („Сако от велур“, „Балкански синдром“); обединяваща тези творби е сатирата, която е в основата на отразяването на порядките и нравите в съвременното общество; поради това те предизвикват противоречиви реакции от страна на властта и официалната критика при появата си и при поставянето им на сцена.