Чувството за дълг и чест на Ахил и Хектор в "Илиада" (XXII песен)

 Магдалина Бенина, Илияна Бенина, Никола Бенин

Старогръцката литература заема важна част от световната култура . „Илиада“ на Омир е най-високохудожествената епическа поема от троянския митологичен цикъл. В нея авторът пресъздава живота и разкрива нравствената същност на човека в античния свят , неговия начин на живот , неговата религия и жизнен мироглед по времето на продължителната война между троянците и древните елини.      Главните герои в поемата са воини, но войнският им живот не пречи на поета те да бъдат представени и като хора, които обичат и мразят, които се радват и страдат. “Илиада”на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл, в която определящо е героичното начало . Най-явни са неговите измерения в поведението на безстрашните воини, когато се изправят едни срещу друг в битки, за да защитят своята воинска чест и достойнство. Централно място сред многообразната палитра от образи заемат образите на Ахил и Хектор . Притежаващи изключителната физическа сила, издръжливост, войнска доблест, чувството за чест, дълг и достойнство както и способност да побеждават в битките Ахил и Хектор са два образа колкото еднакви, толкова и различни.

Неизбежният двубой в 22 песен между първенците на двата враждуващи лагера, Ахил и Хектор, е кулминация, а смъртта на Хектор е развръзка на поемата. Двубоят между двамата герои е драматичен и неравностоен- един полубог срещу обикновен смъртен, макар и Зевсов любимец. В тази битка Хектор се проявява като по-цивилизован от противника си, по-човечен, преодолял първичния инстинкт на безмилостна жестокост. Той се издига над варварските обичаи, предлагайки на Ахил взаимно да си обещаят да не оскверняват телата си.

Образите и на двамата герои са взети от митологията. Ахил е син на цар Пелей и морската богиня Тетида. Той е галеник на боговете, любимец Зевсов , покровителстван е от тях и най-много от Атина Палада и Хера - най-могъщите богини на Олимп. Силата и величието на героя са му дар от боговете. Те са предопределили и неговата съдба  -  да участва в Троянската война, да загине млад, но достигнал така жадуваната от всички Омирови епически герои слава.

Ахил и Хектор са типични епически герои с трагична съдба. И двамата са военноплеменни вождове, които предвождат воините на бойното поле. Поведението им е героичен идеал за подражание. В техните образи е въплътен идеала на Омир за човек и воин. Едно от основните им качества е физическата сила и красота. Тези качества се усещат в снажния и мощен ръст на двамата герои. Те са по-силни от обикновените хора, защото стоят по-високо от тях в обществото.

Физическата сила и красота на Ахил и Хектор естествено преминават в красота и качества на ума , защото и за двамата над всичко стои достойнството и войнската им чест, заради които са готови на върховна саможертва.. Те са носители на високи нравствени добродетели , една от които е осъзнатото чувство за дълг към колектива. То се изразява в грижа за живота на войската, в чувството, че истинският водач е винаги начело.

Общовалидно и за двамата герои е чувството за войнска чест. Тя задължава Ахил да изпълни клетвата си и да се включи във войната . Тази войнска чест помага на Хектор да преодолее страха и да приеме двубоя с Ахил (XXII песен). Тя става причина и за гнева на Ахил, донесъл безкрайни беди на ахейците. Чувството за дълг и чест не позволява на сина на цар Приам да изостави войската си и да спаси живота си , скривайки се зад стените на Троя.

 И Ахил и Хектор са готови на саможертва. И двамата избират смъртта пред безславния живот. За тях смъртта е като част от славата, а славата - за себе си и за рода е основна цел на живота на двамата епически героя. Всички тези общи черти в образите на Ахил и Хектор ги определят като типични герои на класическия героически епос. Чрез тях Омир изразява древногръцкия идеал за човека и война .

Хектор от една страна е любящ баща и съпруг, а от една друга – смел воин, който предпочита смъртта пред позора. Обичта му към Андромаха и сина му е преценена от позицията на на неговата войнска чест. Той се чувства задължен да брани и защитава както семейството си,  така и честта на Троя и безопасността на нейните жители. В древния свят идеалът за сила и красота е въплътен най – вече в образите на боговете и в образите на някои от епическите герои. Ахил често е определян от поета като „ богоравен”, „богоподобен”, „божествен”. Ахил е символ на древния, архаичен и жесток воин, докато Хектор е с по–богати психологически преживявания. Той осмисля положението по – цивилизовано, приема двубоя като воин с явно достойнство, което се стреми да съхрани дори в критичния момент преди смъртта си. Чрез двамата герои са представени два различни идеала на древните гърци за воин.

Сред мнозината, които блестят на бойното поле, безспорно доминира Ахил. Той е типичен епически герой, който въплъщава в себе си идеала на древните гърци за истинския воин. Физически красив, едър, рус, бързоног, със свръхчовешка енергия- като разрушителна стихия. За да подчертае качествата му, Омир го нарича “богоравен”, “богоподобен”, ”планински ястреб”, ”кучето на Ориона”. Най- силен между всички ахейци, мъжествен и храбър, Ахил не познава страх от врага.

Предводителят на ахейците е очертан с качествата си на воин най-пълноценно в ХХІІ песен- в двубоя му с Хектор. Устремът и ожесточението, с които Ахил се хвърля в боя, са провокирани от омразата към Хектор, убил най- близкия му приятел - Патрокъл. В образа на ахейския воин се проявява противоречивостта на неговия характер - първоначално ръководен от благородни подбуди като приятелството, заради което тръгва да мъсти, а после оставил се във властта на примитивните чувства, и не приемайки предсмъртната молба на своя противник. Така у Ахил се изявяват остатъците от по-старо, варварско мислене с типичната жестокост и безсърдечност на воина.

Другият образ на “висок” герой в “Илиада” е Хектор. Най-видният сред троянските воини, той, също като Ахил, е физически красив, снажен и привлекателен, тялото му е силно и атлетично, осанката - горда и величествена. Използваните от Омир определения за троянския вожд: “славен”, “блестящ”, “снажен”, “велик” издават пристрастието на епическия поет към този герой. Троянският “шлемовеец” е идеал на древните гърци за човешка личност, съчетала в себе си величието на воина с качествата на достоен син, съпруг и баща. За разлика от повечето ахейски воини Хектор не воюва за богатства и лични облаги - той защитава народа и родината си. Ръководен е от първостепенната грижа за Троя и троянци, чиято съдба зависи от храбростта на воини като него.

Обаянието на Хектор е вътрешен двигател и смисъл на героичното в живота на троянските воини.  Ако Хектор достойно приеме смъртта, ще остави за поколенията опазен идеала за героичен, достойно изпълнен дълг. Ще обезсмърти своето име и това на Приамовия род, ще остави пример за подражание на своя син Астианакс- бъдещия цар на Троя. Хектор жертва щастиет на семейството си, избирайки героичната смърт на гражданин, изпълнил достойно дълга си.

Героите на Омир са възхвала на героичното, мъжественото, достойното и доблестното поведение. Те са типични представители на класическия героически епос.  Чрез тях авторът на “Илиада” изразява своето преклонение пред героите от античността и създава образи за подражание в своето съвремие, които обаче оставят трайни следи и в културната памет на следващите поколения.