Никола Бенин. Теодор Рьотке (Theodore Roethke) - Ексцентричен и неконформист (Eccentric and nonconformist)

 Превод Никола Бенин

✒️ В тъмно време окото започва да вижда,
срещам сянката си в задълбочаващата се сянка;
Чувам ехото си в отекващата гора
- Господар на природата се оплаква на дърво.
Живея между чаплата и рибата,
Зверовете на хълма и змиите в рова.
Какво е лудост, благородство на душата
В противоречие с обстоятелствата? Денят гори!
Знам чистотата на чистото отчаяние,
Сянката ми се притисна към изпотена стена.
Това място сред скалите - пещера ли е,
или криволичеща пътека? Краят е това, което имам.

Постоянна буря от кореспонденции!
Нощ, прииждаща с птици, дрипава луна,
И посред бял ден полунощта пак идва!
Човек отива далеч, за да разбере какво е той -
Смърт на себе си в дълга, безсълзена нощ,
Всички естествени форми пламтят в неестествена светлина.

Тъмно, тъмно светлината ми и по-тъмно желанието.
Душата ми, като някаква полудяла от горещината лятна муха,
Продължава да жужи на перваза. Кой съм аз?
Паднал човек, изкачвам се от страха си.
Умът влиза в себе си, а Бог в ума,
И един е Единствен, свободен на раздиращия вятър.


📖 Теодор Рьотке почти не отговаря на ничий образ на стереотипния поет-интелектуалец.

Ексцентричен и нонконформист - по-късно той ще се нарече отвратителен и нещастен - Рьотке копнееше цял живот за приятел, с когото можеше да разговаря и да разказва своите амбиции.

📖 THEODORE ROETHKE

✒️In a dark time, the eye begins to see,
I meet my shadow in the deepening shade;
I hear my echo in the echoing wood--
A lord of nature weeping to a tree.
I live between the heron and the wren,
Beasts of the hill and serpents of the den.
What's madness but nobility of soul
At odds with circumstance? The day's on fire!
I know the purity of pure despair,
My shadow pinned against a sweating wall.
That place among the rocks - is it a cave,
Or a winding path? The edge is what I have.

A steady storm of correspondences!
A night flowing with birds, a ragged moon,
And in broad day the midnight come again!
A man goes far to find out what he is -
Death of the self in a long, tearless night,
All natural shapes blazing unnatural light.

Dark, dark my light, and darker my desire.
My soul, like some heat-maddened summer fly,
Keeps buzzing at the sill. Which I is I?
A fallen man, I climb out of my fear.
The mind enters itself, and God the mind,
And one is One, free in the tearing wind.


📖 Theodore Roethke hardly fits anyone’s image of the stereotypical poet-intellectual.

Eccentric and nonconformist — he later called himself odious and unhappy —Roethke yearned all his life for a friend with whom he could talk and relate his ambitions.