КОНФЕРЕНЦИЯ "ЙОРДАН ЙОВКОВ – МЪДРИЯТ МЪЛЧАЛИВЕЦ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА"

ОБЩИНА ГРАД ДОБРИЧ

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ДОБРИЧ

С ЛЮБЕЗНОТО СЪДЕЙСТВИЕ

НА ОБЩИНА ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО

ПРОГРАМА

НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

ЙОРДАН ЙОВКОВ – МЪДРИЯТ МЪЛЧАЛИВЕЦ

НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

29 – 30 СЕПТЕМВРИ 2015 Г.

ДОБРИЧ

29 СЕПТЕМВРИ 2015 Г.

ДОМ-ПАМЕТНИК „ЙОРДАН ЙОВКОВ“

9.30 – 10.00 ч.  Регистрация на участниците в конференцията

10.00 ч.     Приветствие от Кмета на Община град Добрич

Първо заседание

10.15 – 12.30 ч.

Председател: д-р Кремена Митева

Проф. дфн Калина Лукова

Бургаски свободен университет

Йовков – типологии на мълчанието

Акад. Иван Радев

ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“

Йордан Йовков – естетика на личното име. Роли на „отсъстващия“ персонаж

Проф. дфн Цветан Ракьовски

ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград

Йовков – читател на Яворов

(Поетическите опити на Йовков в сп. „Художник“)

Проф. Михаил Неделчев

Нов български университет – София

Идилии и драми на добруджанското чифликчийско живеене

(според Йовков, но и според Яворов и Ивайло Петров)

Проф. дфн Светлозар Игов

литературовед – София

Чифликчийските утопии на Вазов, Йовков и Емилиян Станев

Проф. дфн Диана Иванова

ПУ „Паисий Хилендарски“

Езиковият свят на Йовковите разкази

Дискусия

12.30 – 13.30 ч.  Почивка

Второ заседание

13.30 – 16.00 ч.

Председател: Лена Кирилова

Доц. д-р Евдокия Борисова
ШУ „Еп. Константин Преславски“

Йовковите литературни градини, или отново за хуманизма

Доц. д-р Гергана Начева
Бургаски свободен университет

Йордан Йовков – балкански утопии и идентичности

Доц. д-р Румяна Лебедова

РУ „Ангел Кънчев“, Филиал – Силистра

Йовков и митът „Златна Добруджа“

Доц. д-р Мая Горчева

ПУ „Паисий Хилендарски“, Филиал „Любен Каравелов“ – Кърджали

Йовковият разказ за Предвъзраждането и Възраждането според „Старопланински легенди“. Опит за реконструкция

Доц. д-р Ангел Тонов

ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“

Езикът на жестовете в разказите на Йордан Йовков

Надежда Иванова

Регионален исторически музей – Добрич

Феноменология на мълчанието

(какво ни „казва” езикът на тялото)

Николина Георгиева

ХГ „Св св. Кирил и Методий“ – Пловдив

”Вълкадин – мълчаливият мъдрец”

Велика Гюлемерова, докторант

ПУ „Паисий Хилендарски“

За границите, граничността и блудността във „Вълкадин говори с бога” на Йордан Йовков

Доц. д-р Калин Михайлов

СУ „Св. Климент Охридски“

Между Вълкадин и Йов, или мълчанието като говорене

Никола Бенин

РУ „Ангел Кънчев“

Мълчаливият страдалец Иван Белин

Снежана Ангелова

ЕГ „Йоан Екзарх“ – Враца

Когато образът говори

(Йовков и каноничното изкуство на иконата)

Никола Иванов

ЕГ „Бертолд Брехт“ – Пазарджик

Етническата и религиозната толерантност и търпимост – основна черта от хуманизма в творчеството на Йордан Йовков

Дискусия

16.00 – 16.15 ч.  Кафе-пауза

Трето заседание

16.15 – 19.00 ч.

Председател: гл. ас. д-р Цветолин Недков

Д-р Радка Пенчева

Къща музей „Емилиян Станев“ – Велико Търново

Петко Росен за Йордан Йовков

Проф. дфн Антония Велкова-Гайдаржиева

ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“

Йовков у Петър Алипиев

Доц. д-р Пламен Антов

Институт за литература – БАН

Един психоаналитичен прочит на Йовков от 1961 г.

Надя Калчева, докторант
ШУ „Еп. Константин Преславски“

Йордан Йовков сред кръга „Звено”

Малина Тонова

Американски колеж – София

Йовков и Дебелянов в 1915 г.

Атанас Цонков

писател, литературен изследовател – Сливен

„Походна войнишка библиотека“ и сборникът „Разкази“ на Йордан Йовков

Никола Бенин, ст. преп. д-р  Илияна Бенина

РУ „Ангел Кънчев“

Проблемно-естетически паралели в творчеството

на Йордан Йовков и Константин Петканов

Д-р Христо Боев, Диана Боева

РИО на МОН – Добрич, ЕГ „Гео Милев“ – Добрич

Садовяну и Йовков: аспекти на мълчанието

Рада Въртунинска

писател, русист – Добрич

Йордан Йовков, „Индже“ – „Кирджали“, Александър Пушкин

Д-р Иванка Денева

писател, член на Съюза на българските писатели – Сливен

Мълчаливецът Йовков и кресливите нрави на българското общество

(„Приключенията на Гороломов“)

Марин Кадиев

председател на Съюза на независимите български писатели, литературен критик – Пловдив

Още нещо за последните дни на Йордан Йовков

Дискусия

20.00 ч.      Коктейл

30 СЕПТЕМВРИ 2015 Г.

ДОМ-ПАМЕТНИК „ЙОРДАН ЙОВКОВ“

9.00 ч., паркинг зад Дом-паметник „Й. Йовков“

Отпътуване за село Красен, Генералтошевско

Посещение на музейната експозиция за Йордан Йовков, на Филиповата кръчма и на старата прогимназия, където писателят учителства от 1907 до 1912 г.

11.00 ч.      Отпътуване за Добрич

Четвърто заседание

13.30 – 17.00 ч.

Председател: гл. ас. д-р Цветолин Недков

Росица Василева

18. СОУ „Уилям Гладстон“ – София

Благодарността в Йовковите разкази

Д-р Ваня Колева

литературовед, фолклорист – Варна

За клетвата и благослова в „Женско сърце“ на Йордан Йовков

Ваня Игнатова

ЕГ „Пейо Яворов“ – Силистра

Притча за греховността и праведността

Мариана Стоянова

ЕГ „Пейо Яворов“ – Силистра

Войната в творчеството на Йовков

Ангел Дюлгеров

НГХНИ “Константин Преславски” – Варна

Физика и метафизика на смъртта в разказите на Йордан Йовков

Гл. ас. д-р Цветолин Недков

Регионален исторически музей – Добрич

Някои аспекти на модернизиращото се ежедневие на добричлии в Йовковия разказ „Последна радост“

Драгомил Георгиев

ЕГ „Гео Милев“ – Добрич

Три ключа към легендата „Шибил“ на Йордан Йовков

Веселин Казанджиев

писател, литературовед – Ловеч

Мъдрецът, човекът и животните

(интерпретация на разказа „При своите си“)

Ванушка Димитрова

ЕГ „Пейо Яворов“ – Силистра

Образът на вълка в Йовковите разкази

Анна Гаспарето, кандидат-докторант

Университет „Ка’ Фоскари“ – Венеция, Италия

Йордан Йовков и италианските фолклорни изследвания: интересът към българската народна култура в началото на 1900 г.

Атанас Пеев

краевед, родовед – Добрич

Йовковият род и неговите потомци в Добруджа

Маринела Паскалева

Регионален исторически музей – Добрич

Йордан Йовков. Премълчани щрихи от един живот

Донка Василева

РБ „Дора Габе“ – Добрич

Регионална библиотека „Дора Габе“ – хранилище на живата памет за Йовков и литературното му наследство

Дискусия

Време за представяне на експозетата – 15 минути.

Докладите ще бъдат отпечатани в сборник. Обем до 15 стандартни машинописни страници (Times New Roman, 12 pt). Бележки под линия, оформени според БДС. Докладите да се предадат на конференцията в електронен вариант или да се изпратят на имейл: dobrichmuseum@abv.bg до 1 ноември 2015 г.

Никола Бенин чете доклад на тема: Мълчаливият страдалец Иван Белин

Връзка: http://www.dobrichmuseum.bg/index.php/bg/novini/28-news/153-nauchna-konferentziya-iordan-iovkov-madriyat-malchalivetz-na-balgarskata-literatura

НИКОЛА БЕНИН. ЛАБИРИНТЪТ НА ДЕДАЛ

   

Foto: http://fishki.net/43797-labirint-dedala-11-foto.html

Дедал. (От латински и хеленизиран латински: Daedalos, гръцки: Daidalos (Δαίδαλος), означаващо "сръчен майстор", етруски: Taitale). Според Павзаний¹ името на Дедал произлиза от наименованието на дървените статои, наречени Дедала. В мита се разказва, че след една от поредните скарвания между Зевс и Хера, тя се върнала в Евбея. След като не успял да я разубеди да остане с него, той отишъл при Китерон, който бил династ в Платея, и се славел, че не отстъпвал по мъдрост на никого. Тази митологична ситуация свидетелства, че не само хората се молели на боговете и им правили жертвоприношения, но и боговете (в случая, първият сред тях – всесилният гръмовержец Зевс) прибягвал до услугите на хората. Китерон не толкова посъветвал, колкото наредил на бога на небето да направи статуя от дърво и да я отнесе увита във волска кожа, като каже, че празнува брака си с Платея, щерката Асопос. Зевс послушно изпълнил съвета на мъдреца. Хера чула вестта, пламнала от ревност, веднага се върнала. Приближила се до колата и яростно разкъсала дрехата от статуята. Когата видяла дървената статуя, а не невестата, тя се зарадвала на хитрата измама и се сдобрила със Зевс. Павзаний се опитва да даде изчисли времето между два празника Дедала, но това не му се отдава. Той пише: „И тъй, платейците провеждат празника Дедала на всеки шест години, според местния ми разводач, но всъщност на по-къси интервали. Аз много исках да изчисля точно промеждутъка между една Дедала и следващата, но не можах. Празника те провеждат по следния начин. Недалече от Алалкомени има дъбова горичка. Тук дьнерите на дъбовете са най-големите в Беотия. В тази горичка идват платейците и оставят късове варено месо. Следят много грижливо гарваните, които налитат на тях, но от другите птици изобщо не се интересуват. Бележат грижливо дървото, на което е кацнал гарван с с месото, което е грабнал. Отсичат дънера на дървото, на което се е спрял гарвана и от него правят дедалон; защото така наричат и дървената статуя.”². 

Лабиринтът. Според легендадата, Дедал изгражда лабиринта, за да затвори Минотавъра.  

През средновековието учените са вярвали, че лабиринтът е един от най-сложните лабиринти, създадени някога. Математиците казват, че шансът да се измъкнеш е излючително малък. Дедал е използвал така умело психологическите фактори на поведение, че вероятността за излизане от него е  сведена до нула. Проходът на лабирънта е с широчина 1 метър и дължина около 1 км., стенити са дебели 30 см. Най-вероятно е, че всеки човек по-скоро ще умре от жажда или глад, отколкото да намери изход. Археологът Алтър Евънс открива останки от двореца на Минос в Кносос, но митичният лабиринт все още не е открит. Плетеницата от стаи, коридори и стълби навежда на мисъта, че най-вероятно самият дворец да е дал идеята за лабиринта в мита. 

Литература

1.      Павзаний, Описание на Елада. Нещата в Беотия. Кн. 9. 3.

2.      Пак там, Кн. 9. 3, 4.

РУСЕ: ТВОРЧЕСКИ АТЕЛИЕТА ПРЕПЛИТАТ ЛИТЕРАТУРА, РИСУВАНЕ И МУЗИКА В БИБЛИОТЕКАТА

Вестник "Бряг" - 05.07.2014  

Нова съвместна инициатива организират Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе и Факултет „Природни науки и образование“ при РУ „Ангел Кънчев“. Нарича се „Срещи на изкуствата“ и е по проект „Изследване влиянието на изкуствата върху творческите способности на деца от начална училищна степен в естетическа среда“.

В творческите ателиета могат да вземат участие ученици на възраст от 7 до 11 години. Студенти – медиатори работят непосредствено с децата. Занятията се провеждат от преподаватели по литература - гл.ас. Никола Бенин, музика – гл.ас. Петя Стефанова, от Катедра „Български език, литература и изкуства“.          

Целта на проекта е да се преплете влиянието на трите изкуства: литература, изобразително изкуство и музика, и да се въздейства върху развитието на творческите способности на учениците от начална училищна степен.

Датите, на които ще са следващите творчески ателиета, са 7, 9 и 11 юли от 10.00 до 12.00 ч в регионалната библиотека. /Виж Фотогалерия/ Снимки: РБ „Любен Каравелов”

Връзки: http://www.brjag.bg/ruse-tvorcheski-atelieta-preplitat-literatura-risuvane-i-muzika-v-bi/

НИКОЛА БЕНИН УЧАСТВА В "The Key to success"- Youth in Action Programme project

"Youth in Action" Programme Youth exchange "The key to success", 8th-15th September 2013, Mangalia (Romania) 

This video was created to help the young European in order in their search for a job.

Link:  https://www.youtube.com/watch?v=yhQRynB0jts

РАЗКРИТА ЛИ Е ТАЙНАТА НА УСМИВКАТА НА МОНА ЛИЗА?

Загадката на усмивката на Мона Лиза е тревожела умовете на много учени. Втората картина, която Леонардо да Винчи е нарисувал преди Мона Лиза, се нарича La Bella Principessa ("Прекрасната принцеса"). Тя показва, че гениалният художник преднамерено е създал оптическа илюзия, за да измами зрителя. Оттук учените от университета в Шефилд тръгват, за да обяснят загадъчната усмивка на Мона Лиза. Леонардо да Винчи е владеел до съвършенство майсторството толкова умело да наслагва бои и да смесва цветовете, че по неволя въздействал върху зрението на човека. Именно тази оптическа илюзия, кара хората любопитно и в захлас да се взират в лицето на Мона Лиза. Специално положените светлосенки около очите и устата на Джокондата визуално се изменят в зависимост от ъгъла, от който човек гледа картината. Тази техника се нарича сфумато и се използва от художниците, но никой не е могъл да достигне до майсторството на нейния изобретател Леонардо да Винчи. Но въпреки неразкритите тайни на усмивката на Мона Лиза, с картината са свързани още много загадки, които предстоят да бъдат разкрити.

Снимки на Мона Лиза, направени от Никола Бенин в Лувъра. 

НИКОЛА БЕНИН. ЗА КАЧЕСТВОТО НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕБНИЦИ

"Всеки ден с ТВН", 27 април 2015 г.

Водещ: Ива Колева

Връзка: https://www.youtube.com/watch?v=RCQ0AMmLuNw

КРАСИВИ СЕЛИЩА, ПОСТРОЕНИ НА СКАЛИ

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

      Според предположения на археолозите Велико Търново е на 7000 години, като първите следи от човешки живот датират от V век Пр. Хр. На хълма на Трапезица има открити следи за съществуването от първата половина на третото хилядолетие на две от тракийските племена - уздицензи и кробизи. Намерените археологически артефакти сведетелстват, че те са имали богата материална и духовна култура. Техните следи ичезват със завоюването през 46 г. от римляните на провинция Мизия. Император Траян, преследващ своете стратегически цели, не проявява интерес към създадената от природата крепост на върха на Царевец, а изгражда на 20 км. от Велико Търоново в чест на победата над даките през 102 – 106 година град Никополис ад Идструм. През ранновизантийската епоха (V – първата половина на VII век) хълмът Царевец се превръща в укрепено селище – един от опорните пунктове на Византия на север на Балканския полуостров, съществувал три века. Върху руините на този град е построено славяно-българско селище през VII – X век. През XII век градът е вече укрепен град и важен стопански център. Произходът на името идва от слявянската дума „терн”, а „Велико” е наречено поради величието и красота му. През 1185 година в намиращета се днес в Асенова махала църква „Св. Димитър Солунски” братята Асен и Петър обявяват война на Византия и възвръщат свободата по българските земи и провъзгласяват Търново за столица. На хълма Царевец са построени царският дворец и българската патриаршия, а в съседния хълм Трапезица са били домовете на болярите и висшите духовници, както и множество църкви. От Търновград през 1205 година цар Калоян тръгва с войска срещу кръстоносците-латини. Той ги разбива край Одрин и  пленява техния император Балдуин Фландърски. Други славни царе, които управляват в Цааревград Търново, са Иван Асен II и Иван – Александър. По времето на Иван – Александър България изживява втори Златен век. Развива се Евтимиевата книжовна школа, певческата школа на Йоан Кукузел, Търновската живописна школа. И през времето на османското владичество Велико Търново остава крепост на българския дух и на българщината. През 1598 г. избух¬ва Първото Търновско въстание начело с болярина Тодор Балина; през 1686 г. - Второто Търновско въста¬ние начело с Ростислав Стратимирович; през 1700 г. - Марино въстание; през 1835 г. - прочутата Велчова завера. На 7 юли 1877 г. Велико Търново отново е свободен. От 10 февруари до 16 април 1879 г. тук заседава Учредителното събрание, което изработва първата българска конституция - Търновската, една от най-демократичните в Европа за онова време. През 1963 г. на историческия хълм Света гора е открит Великотърновският университет "Св. Св. Кирил и Методий", приемник на Евтимиевата книжовна шко­ла, основана през 1371 година.

РИОМАДЖОРЕ, ИТАЛИЯ

Риомаджо̀ре (на италиански Riomaggiore, на местен диалект Rimazùu, Римазу) е село и община в северозападна Италия, провинция Специя, регион Лигурня. Разположено е на източния бряг на Лигурско море. През деветнадесети век, селото наброява около 3000 души.  Село Риомаджоре е едно от петте селата, които са част от крайбрежната област Чинкуе Тепе. Разположено между две стръмни терасовидни хълмове, които се спускат към морето със своите скали, древното селище Риомаджоре, впечетлява посетителите със своите  приятно оцветени къщи, построени на скалите. Селото е очарователно в резултат не само на природните красоти, а и на редуването на светлина и сянка. Всички къщи са с два входа: единият на фасадата на нивото на алеята, а другата на гърба до горния път, построен през 1500 г., даващ възможност за евакуация в случай на нападение от сарацините. Първите новини за територията на Риомаджоре датират от 1239 г., когато хората от областта Карпена (Carpena) се заклеват във вярност на генуезка Компания. През 1251, жителите на малките села по крайбрежните води: Casen, Cacinagora, Saricò Lemen решили да се срещне при устието  на Рио и така се образувало, Риомаджоре. В горната част на селото може да се посети църквата Сан Джовани Батиста, построена през 1340 година с колони в различни стилове и красива розетка. Не трябва да се пропуска да се посетят и църквите Санта Мария Асунта, постоена през 1500 г., Свети Антоний и Свети Роко. То омагьосва флорентинския художник Telemaco Signorini, който в своите картини изобразява краивите алеи и къщи. Пристанището е заобиколено от редици от средновековни къщи с каменни арки и стари складове за вино. По наклон може да се изкачи към замъка с красив  изглед към селото. На хълма се намира светилище на Montenero, Хълмът е наблюдателен пункт - в ясен ден на хоризонта могат да се видят тосканските острови и Корсика. От Риомаджоре до село Manarola минава пътят на любовта (Via dell'Amore). Пътека е прокопана в скалите през 1928 г. за удобство на жп работниците, а понастоящем се използва от туристите.

САНТОРИНИ, ГЪРЦИЯ

Тира (На гръцки Θήρα, още - Фира, Тира, както Santorini) е вулканичен остров в Егейско море, част от архипелага Киклада. Неговата площ е 76 квадратни километра, а дължината на бреговата линия - 70 километра. Фира, заедно с островите Тирасия, Палеа Камени, Неа Камени и Аспро са група острови, разположени във формата на пръстен, наречени Тира (Санторини, гръцки. Σαντορίνη), дало второто име на самия остров. На остров Санторини са разположени няколко селища с неповторима красота. Впечатляващи в тях са белите къщи с калдъръмени улици, църквите със сини куполи, красивите площади и традиционните таверни. Пиргос е бил столица на  Санторини до 1800 г. Селото се намира на върха на склона и неговите къщиса разположени около Венецианския замък. Тук има около 33 църкви, но най-известните е манастира на името на Пророк Илия. Фира е столица на острова от IXX век. В археологическия музей се намират древни минойски артефакти. В центъра на амфитеартрално разположено селище се намира впечатляващата църква Агиос Ефстратиос. Други села на остров Санторини са: Имеролигли, Ия, Фиростефани, Мегалохори и Камари.

АЗЕНАШ ДО МАР

 

Aзенаш до Maр е град, разположен на брега на океана и се намира на територията на община Синтра, която от своя страна е част от регион Лисабон. Градът се намира на 30 км. от Лисабон  Името на Aзенаш до Maр се превежда като "морска мелница". Според исторически източници по време на арабската окупация се правят мелници на вода, известни като "azenash", откъдето идва и името на града.

    Градът е разположен на скала на океана и от страни изглежда, че градът е "впит" в скалата, а някои от къщите висят на края на пропастта. Aзенаш до Maр се превръща в известна туристическа дестинация през 30-те години, когато се открива трамвайната линия.

    Съществува легенда, че в деня на откриването на трамвайната линия вместо вода в чешмата е потекло известното португалско червено вино Kularish, чието производство се свърззва с  Aзенаш до Maр. В града има насаждения от грозде "Ramishko." Поради песъчлива почва лозите се засаждат на дълбочина, която понякога е повече от 10 метра. Сортът Ramishko  е богат на танини. Виното за дълго време се съхранява в дъбови бъчви, което е и причината то да е с тръпчив вкус. Заслужава да се отбележи, че виното не се добавя към алкохола. Жителите на този малък град се занимават главно  с риболов и отглеждане на миди.

РОКАМАДУР, ФРАНЦИЯ

МАНАРОЛА, ИТАЛИЯ

РОНДА, ИСПАНИЯ

ВАДИ ДИВАН, ЙЕМЕН

ПИОДАН, ПОРТУГАЛИЯ

ПИТИЛЯНО, ИТАЛИЯ

МОН СЕН МИШЕЛ, ФРАНЦИЯ

ЛА ПАС, БОЛИВИЯ

ВЕРНАЦА, ИТАЛИЯ