Nikola Benin: КРАСИВИ СЕЛИЩА, ПОСТРОЕНИ НА СКАЛИ

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Според предположения на археолозите Велико Търново е на 7000 години, като първите следи от човешки живот датират от V век Пр. Хр. На хълма на Трапезица има открити следи за съществуването от първата половина на третото хилядолетие на две от тракийските племена - уздицензи и кробизи. Намерените археологически артефакти сведетелстват, че те са имали богата материална и духовна култура. Техните следи ичезват със завоюването през 46 г. от римляните на провинция Мизия. Император Траян, преследващ своете стратегически цели, не проявява интерес към създадената от природата крепост на върха на Царевец, а изгражда на 20 км. от Велико Търоново в чест на победата над даките през 102 – 106 година град Никополис ад Идструм. През ранновизантийската епоха (V – първата половина на VII век) хълмът Царевец се превръща в укрепено селище – един от опорните пунктове на Византия на север на Балканския полуостров, съществувал три века. Върху руините на този град е построено славяно-българско селище през VII – X век. През XII век градът е вече укрепен град и важен стопански център. Произходът на името идва от слявянската дума „терн”, а „Велико” е наречено поради величието и красота му. През 1185 година в намиращета се днес в Асенова махала църква „Св. Димитър Солунски” братята Асен и Петър обявяват война на Византия и възвръщат свободата по българските земи и провъзгласяват Търново за столица. На хълма Царевец са построени царският дворец и българската патриаршия, а в съседния хълм Трапезица са били домовете на болярите и висшите духовници, както и множество църкви. От Търновград през 1205 година цар Калоян тръгва с войска срещу кръстоносците-латини. Той ги разбива край Одрин и пленява техния император Балдуин Фландърски. Други славни царе, които управляват в Цааревград Търново, са Иван Асен II и Иван – Александър. По времето на Иван – Александър България изживява втори Златен век. Развива се Евтимиевата книжовна школа, певческата школа на Йоан Кукузел, Търновската живописна школа. И през времето на османското владичество Велико Търново остава крепост на българския дух и на българщината. През 1598 г. избух¬ва Първото Търновско въстание начело с болярина Тодор Балина; през 1686 г. - Второто Търновско въста¬ние начело с Ростислав Стратимирович; през 1700 г. - Марино въстание; през 1835 г. - прочутата Велчова завера. На 7 юли 1877 г. Велико Търново отново е свободен. От 10 февруари до 16 април 1879 г. тук заседава Учредителното събрание, което изработва първата българска конституция - Търновската, една от най-демократичните в Европа за онова време. През 1963 г. на историческия хълм Света гора е открит Великотърновският университет "Св. Св. Кирил и Методий", приемник на Евтимиевата книжовна школа, основана през 1371 година.

РИОМАДЖОРЕ, ИТАЛИЯ

Риомаджо̀ре (на италиански Riomaggiore, на местен диалект Rimazùu, Римазу) е село и община в северозападна Италия, провинция Специя, регион Лигурня. Разположено е на източния бряг на Лигурско море. През деветнадесети век, селото наброява около 3000 души. Село Риомаджоре е едно от петте селата, които са част от крайбрежната област Чинкуе Тепе. Разположено между две стръмни терасовидни хълмове, които се спускат към морето със своите скали, древното селище Риомаджоре, впечетлява посетителите със своите приятно оцветени къщи, построени на скалите. Селото е очарователно в резултат не само на природните красоти, а и на редуването на светлина и сянка. Всички къщи са с два входа: единият на фасадата на нивото на алеята, а другата на гърба до горния път, построен през 1500 г., даващ възможност за евакуация в случай на нападение от сарацините. Първите новини за територията на Риомаджоре датират от 1239 г., когато хората от областта Карпена (Carpena) се заклеват във вярност на генуезка Компания. През 1251, жителите на малките села по крайбрежните води: Casen, Cacinagora, Saricò Lemen решили да се срещне при устието на Рио и така се образувало, Риомаджоре. В горната част на селото може да се посети църквата Сан Джовани Батиста, построена през 1340 година с колони в различни стилове и красива розетка. Не трябва да се пропуска да се посетят и църквите Санта Мария Асунта, постоена през 1500 г., Свети Антоний и Свети Роко. То омагьосва флорентинския художник Telemaco Signorini, който в своите картини изобразява краивите алеи и къщи. Пристанището е заобиколено от редици от средновековни къщи с каменни арки и стари складове за вино. По наклон може да се изкачи към замъка с красив изглед към селото. На хълма се намира светилище на Montenero, Хълмът е наблюдателен пункт - в ясен ден на хоризонта могат да се видят тосканските острови и Корсика. От Риомаджоре до село Manarola минава пътят на любовта (Via dell'Amore). Пътека е прокопана в скалите през 1928 г. за удобство на жп работниците, а понастоящем се използва от туристите.

САНТОРИНИ, ГЪРЦИЯ

Тира (На гръцки Θήρα, още - Фира, Тира, както Santorini) е вулканичен остров в Егейско море, част от архипелага Киклада. Неговата площ е 76 квадратни километра, а дължината на бреговата линия - 70 километра. Фира, заедно с островите Тирасия, Палеа Камени, Неа Камени и Аспро са група острови, разположени във формата на пръстен, наречени Тира (Санторини, гръцки. Σαντορίνη), дало второто име на самия остров. На остров Санторини са разположени няколко селища с неповторима красота. Впечатляващи в тях са белите къщи с калдъръмени улици, църквите със сини куполи, красивите площади и традиционните таверни. Пиргос е бил столица на Санторини до 1800 г. Селото се намира на върха на склона и неговите къщиса разположени около Венецианския замък. Тук има около 33 църкви, но най-известните е манастира на името на Пророк Илия. Фира е столица на острова от IXX век. В археологическия музей се намират древни минойски артефакти. В центъра на амфитеартрално разположено селище се намира впечатляващата църква Агиос Ефстратиос. Други села на остров Санторини са: Имеролигли, Ия, Фиростефани, Мегалохори и Камари.

АЗЕНАШ ДО МАР

Aзенаш до Maр е град, разположен на брега на океана и се намира на територията на община Синтра, която от своя страна е част от регион Лисабон. Градът се намира на 30 км. от Лисабон Името на Aзенаш до Maр се превежда като "морска мелница". Според исторически източници по време на арабската окупация се правят мелници на вода, известни като "azenash", откъдето идва и името на града.

Градът е разположен на скала на океана и от страни изглежда, че градът е "впит" в скалата, а някои от къщите висят на края на пропастта. Aзенаш до Maр се превръща в известна туристическа дестинация през 30-те години, когато се открива трамвайната линия.

Съществува легенда, че в деня на откриването на трамвайната линия вместо вода в чешмата е потекло известното португалско червено вино Kularish, чието производство се свърззва с Aзенаш до Maр. В града има насаждения от грозде "Ramishko." Поради песъчлива почва лозите се засаждат на дълбочина, която понякога е повече от 10 метра. Сортът Ramishko е богат на танини. Виното за дълго време се съхранява в дъбови бъчви, което е и причината то да е с тръпчив вкус. Заслужава да се отбележи, че виното не се добавя към алкохола. Жителите на този малък град се занимават главно с риболов и отглеждане на миди.

РОКАМАДУР, ФРАНЦИЯ